№ 129860
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110150943 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „б за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Ц. А. Ц. за сумата в размер на 1000 лева - главница по Договор за потребителски
кредит № MAX_500024589 от 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до
окончателното плащане, за сумата в размер на 169,96 лева – договорна лихва за периода от
17.01.2020 г. до 17.11.2020 г., за сумата в размер на 350,13 лева - неплатено възнаграждение
за закупена услуга Бързо разглеждане на искането за кредит, за сумата в размер на 499,95
лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Динамично плащане, за сумата в
размер на 760 лева – неплатени разходи за събиране на просрочени вземания, както и за
сумата в размер на 342,66 лева – мораторна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.09.2023
г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от
вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 350,13 лева -
неплатено възнаграждение за закупена услуга Бързо разглеждане на искането за кредит, за
сумата от 499,95 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Динамично плащане,
както и за сумата от 760 лева – неплатени разходи за събиране на просрочени вземания.
Съображенията за това за следните:
В сключения между страните договор и по-конкретно в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от същия е
уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил
желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V
от Общите условия, съгласно които при ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките на неговото работно време, считано от
момента, в който при него постъпи искането за отпускането на кредит, като в случаи, когато
искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен
ден или неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в
работното време на кредитора срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия
следващ работен ден. В договора е посочено и че кредитополучателят изрично е заявил
желанието си да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел
V от Общите условия, съгласно които при ползване на тази възможност кредиторът
осигурява свой представител, който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя
или друго предварително уговорено с него място, при условие, че то се намира в квартала по
настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на работното време на кредитора, за да
извърши кредитополучателят редовно плащане.
1
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесните услуги очевидно нямат. В частта
им по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. Същевременно в договора за потребителски кредит и общите
условия към него не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна
престация при заплащане на услугата - неясен остава въпросът в какво се изразява
приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждане на
документите и какъв – приоритетният, респективно какво преимущество получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Същият извод се налага и по отношение
на претендираното възнаграждение за допълнителната услуга „Динамично плащане“,
представляващо по своя характер такса за събиране на вземането от адреса на длъжника или
посочен от него адрес с предварително определен размер, свързана с настъпване на бъдещо
сигурно събитие – настъпването на падежа на задължението на потребителя за плащане.
Клаузата се явява в противоречие с цитираната императивна норма на чл. 10а, ал. 2 ЗКИ,
установяваща забрана за изискване заплащането на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. От своя страна, доколкото се касае за бъдещ разход с
конкретно определен размер, който не е свързан с поддържането на банкова сметка или
платежен инструмент по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗКИ, разходът е следвало да бъде
включен в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗКИ. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга поначало не може да се включва в ГПР, защото размерът им
зависи от конкретните разноски, направени поради неизпълнението, но уговарянето на
бъдещи разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор следва да бъде
определено като уговорена отнапред договорна престация, която е следвало да намери
своето отражение в определения по договора ГПР. В случая това не е сторено, а предвид
размера на разходите, при тяхното включване, годишният процент на разходите би
надхвърлил многократно установения в чл. 19, ал. 4 ЗКИ максимален размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че посочените договорни клаузи са нищожни,
а претенцията за заплащане на сумата по тях следва да бъде отхвърлена.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за
никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и
следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-
горе част следва да бъде отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 30,25 лева до пълния
заявен размер от 62,45 лева за платена държавна такса и над сумата от 24,22 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „б, ЕИК ,, срещу Ц. А. Ц., ЕГН **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на 350,13 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Бързо
разглеждане на искането за кредит, за сумата в размер на 499,95 лева - неплатено
възнаграждение за закупена услуга Динамично плащане, за сумата в размер на 760 лева –
неплатени разходи за събиране на просрочени вземания, както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 30,25 лева до пълния заявен размер
от 62,45 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 24,22 лева до
пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3