РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2852 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищцата Д.А.Д.-С. твърди, че на
2/3/2010 год. пострадала при инцидент в С.М.д. ***. Ищцата била бременна в
осмия месец и посетила болницата във връзка с организиран ден на отворените
врати, тъй като искала да се запознае с битовите, финансовите и медицинските
условия, предлагани от болницата при раждане на дете. След като пристигнала в
болницата, тя била разпределена в група с още 5 човека. На 3 етаж групата й
била посрещната от акушерка, която ги развела в родилното отделение. На 12 етаж
групата на ищцата се събрала с още една група, за да разгледат т.нар. „ВИП
стаи“. След това акушерката П.Д. повела групата към 7 етаж, където били
обикновените стаи в следродилното отделение. Акушерката извикала асансьора на
12 етаж и поканила посетителите да влязат в кабината. Ищцата се поинтересувала
дали и тя да влезе в асансьора и след разрешение от акушерката се качила в
кабината. Около асансьора липсвали предупредителни знаци същият да е повреден
или да не трябва да се ползва. При наближаване на 7 етаж, ищцата усетила, че
асансьорната кабина не спряла н 7 етаж, а с все по-голямо ускорение се насочила
надолу. Ищцата разбрала, че кабината пада, докато усетила силен удар, отскачане
на кабината и втори удар, при който ищцата паднала. Всички в асансьора пищели
от ужас. След произшествието ищцата била откарана по спешност в Пирогов, където
било установено, че плодът й е жив и че е получила фрактура на дясната фибула.
Ищцата преживяла тежко времето от пропадането в шахтата, до извършване на
прегледа, преживяванията си тя описва като най-големия кошмар в живота си,
завладял я страх, че ще загуби детето си. Допълнителен шок тя изпитала поради
нуждата да й бъде направена рентгенова снимка, въпреки предупрежденията на
лекари, че това е противопоказно за бременни жени. През цялото това време тя
изпитвала много силни болки в крака си, като приемането на обезболяващи
медикаменти не било разрешено. Освен това ищцата трябвало да лежи по гръб с
вдигнат крак, което било изключително неудобно в нейното състояние и
противоречало на дадените препоръки от доктора да лежи наляво, за да успокоява
контракциите. През цялата нощ след инцидента ищцата плачела и не могла да спи.
След като било взето решение да не се оперира крака й, същият бил обездвижен с
гипс и й били дадени препоръки да не се натоварва дори минимално кракът, дори
да не се подпира на него. Така двата месеца до раждането на детето й, ищцата
прекарала на легло, а най-малкото усилие от нейна страна било съпроводено от
болки и контракции. Това довело до неудобства и дискомфорт, занемаряване на
личната й хигиена. След раждането на детето и махането на гипса, болките на
ищцата продължили. В първите няколко месеца от живота на детето, ищцата не
могла да се грижи за него – тя не можела да обслужва нито бебето, нито себе си.
Тя се чувствала осакатена и лишена от дългоочакваното майчинство, като и тя, и
бебето зависели изцяло от грижите на близките си хора. Няколко месеца след
инцидента ищцата развила фобия от затворени пространства, поради което
изпитвала страх от ползване на асансьор, от пътуване със самолет и с метро, а
това затруднявало много ежедневния й живот. Ищцата твърди, че инцидентът се
дължи на неосигурено безопасно ползване на асансьора от СБАЛАТ Майчин дом,
асансьорът бил неизправен, болницата не изпълнила предписанията на дирекция
Държавен технически надзор, дадени през месец юни 2009 год. в 3 месечен срок да
бъде сменено въжето на ограничителя на скоростта; по тази причина при падането
на асансьора не се задействал клиновия механизъм при превишаване на скоростта.
Асансьорът нямал техническа документация (с изключение на ревизионна книга) и
досие – техническа документация била изискана от болницата повече от година
след инцидента.Асансьорът не бил съоръжен и с ограничител на товара, въпреки,
че този стандарт бил въведен от БДС през 1974 год. Ето защо ищцата счита, че
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, изживян ужас при
падането на асансьора, страдания и неудобства и лишаване от възможност да се
грижи за новороденото си дете. Като определя справедливото обезщетение за тези
вреди на сумата 100 000 лева, ищцата предявява иск за заплащане на част от
обезщетението в размер на 30 000 лева. Претендира законна лихва от датата
на инцидента и направените по делото разноски.
Ответникът С.М.д. не оспорва, че ищцата е пострадала
при аварирането на асансьор в болницата на 2/3/2015 год. Твърди обаче, че
инцидентът е настъпил, след като асансьорът бил претоварен, тъй като в него се
качили между 13 и 16 човека. Метална пластина до асансьора и вътре в кабината
указвала, че същият е предназначен за 6 човека или 500 кг. От прекомерното
натоварване на асансьора, спирачките не могли да спрат кабината, до момента на
спирането му в буфера (пружина) в шахтата, като асансьорът не падал бързо и
безконтролно. Към датата на аварията асансьорът отговарял на изискванията на
закона и след проверка от дирекция Държавен технически контрол, той е бил
оставен в експлоатация, въпреки посочените две забележки. Ответникът оспорва
ищцата да е претърпяла твърдените от нея вреди. Прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата се качила в него,
въпреки че бил претоварен. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника А. ООД
оспорва предявения иск, без да оспорва настъпването на инцидента с асансьора и
фактът, че ищцата е била в него и е пострадала. Според третото лице помагал,
въпреки наличието на указателни табели за товароподемността на асансьора, в
деня на инцидента в него се качили около 14-15 човека, с общо тегло над два
пъти товароподемността на асансьора. Това била и причината за настъпване на
аварията. Твърди, че към датата на инцидента асансьорът бил в изправност. Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради претоварването
на асансьора. Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на съдебната
практика и критерия справедливост. Моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира разноски.
Съдът
установи от фактическа страна следното:
На 2/3/2010 год. в сградата на
СБАЛАТ Майчин дом се провеждал ден на отворени врати и един от посетителите
била ищцата Д.А.Д.-С.. При качване на асансьора на 12 етаж и потегляне надолу,
асансьорът не спрял на зададения му етаж, продължил надолу, докато се ударил в
буферите на дъното на шахтата, отскочил нагоре и отново се ударил. В този
момент в асансьорната кабина е била ищцата Д. С.. Тези факти са безспорни между
страните по делото.
По случая е образувано досъдебно
производство № ЗМ 116/2010 год. на СДВР и пр.пр. № 13385/2010 год., приключили
с Постановление от 21/5/2012 год. за предложение до съда за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
На 2/3/2010 год. Д.Д.-С. е приета за
лечение в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където тя е останала до 4/3/2010 год. Поставена
й е диагноза фрактура фибуле декстра (счупване на дясна фибула). В болницата тя е била под активно наблюдение
от гинеколог, тъй като е била бременна в осми месец. В болницата са й направени
рентгенографии, поставена й е гипсова имобилизация, а при изписването й е
препоръчано да не стъпва на увредения крак и да спазва следстационарен режим.
От епикриза, издадена от Втора
САГБАЛ Шейново, се установява, че в периода 16-19 Септември 2009 год., ищцата е
била приета за лечение по повод оплаквания от болки ниско долу в корема и
кръста, с кървене; поставена била диагноза абортус иминенс.
Процесният асансьор, чийто фабричен номер
е 15684, е инсталиран в ответната болница през 1976 год., а ползването му е
разрешено с разрешително № СгАу-6647/290 от 15/3/1976 год. В ревизионната книга
за асансьора, започната през 2001 год. е отбелязано, че същият има
товароподемност от 500 кг или 6 лица, режимът на работа му е 0.5 м/сек. От
приложените към ревизионната книга ревизионни актове се установява, че в
периода 2001 год.-2009 год., всяка година асансьорът е бил обект на проверки от
страна на дирекция Държавен технически надзор. Последната проверка, преди
инцидента е извършена на 18/6/2009 год., като в ревизионния акт е вписано, че
състоянието на площадката, където работи асансьора е добро, липсват
отбелязвания в графите „квалификация и правоспособност на обслужващия персонал“
и „редовно и правилно попълване на документите“, а в графата „техническо
състояние на обекта“ е вписано, че въжето на скоростния ограничител е за смяна
и е наранена изолацията на флексир кабел; отбелязано е, че блокировките са
изправни. Определен е 3 месечен срок за отстраняване на констатираните
технически неизправности.
От 10/3/2009 год. асансьорът е бил
обслужван от фирма МБ-97 (А. ООД), по договор за абонаментно обслужване от
посочената дата. В това си качество дружеството обслужвало асансьора е
отправило оферта № 3 във връзка с предписанията, дадени с ревизионен акт от
18/6/2009 год., от която се установява, че за смяната на флексир кабела,
конзола на кабела, скоростен ограничител и въже за скоростен ограничител, е
поискана сумата 1862 лева.
По делото са изслушани три
съдебно-технически експертизи. Вещото лице по първата съдебно-техническа
експертиза дава следното заключение: За да бъде оценена техническата изправност
на процесния асансьор по реда на Наредбата за безопасна експлоатация и
технически надзор на асансьори, трябвало да се сравни техническото му състояние през
процесния период със заверената от ГД ИДТН техническа документация, за което по
делото липсвали данни. Вещото лице не е констатирало данни за превишаване на
скоростта на асансьора над максималната, за да се задейства скоростния
ограничител. Липсвали данни за техническа неизправност на предпазителите срещу
свободно падане, като предполагаема неизправност на въжето на скоростния
ограничител не била потвърдена експертно след инцидента. Според вещото лице
състоянието на въжето на скоростния ограничител било без значение за инцидента.
Според вещото лице причината за неконтролираното, променливо-ускорително
движение на асансьорната кабина надолу, била претоварването. Въпреки, че площта
на кабината позволявала вътре да се съберат над 20 човека, той бил предназначен
за до 6 броя пътници. Вещото лице заключава, че в спецификацията на
завода-производител, за процесния асансьор било фабрично предвидено устройство
за претоварване. При наличието на изправно такова устройство, не би следвало да
се изпълни заявката за движение на асансьора от 12 до 7 етаж. Възможно било
обаче кабината да започне да се движи самоволно надолу при прекомерно
натоварване. От представените технически описания на асансьорната уредба не
можело да се направи извод дали имало устройство за пренатоварване, но е имало
техническа възможност такова да бъде монтирано. В допълнително заключение
вещото лице стига до извод, че асансьорът бил технически неизправен, защото бил
недокомплектован – липсвало устройство за контрол на товара и сигнализация за
претоварване; имало физическо несъответствие на възли и детайли, като негодни
за употреба подсилени вложки на предпазителите и ненастроен и непломбиран
ограничител на скоростта; имало и частична липса на свързаност, като били
изолирани 1-ва и 3-та спирки в командното табло. Липсвали данни за неправилна
свързаност или неизправност или недобро регулиране на клиновия механизъм, на
въжето на ограничителя на скоростта или на друга част от асансьора. Според
вещото лице липсвали данни за превишаване скоростта на асансьора над 0.908
м/сек, но било възможно скоростта да е достигнала стойност по-висока от
максимално допустимата за типа асансьор, при която е следвало да се задейства
скоростния ограничител, респективно клиновия държач. Вещото лице потвърждава
първоначалния си извод, че причина за инцидента е претоварването на кабината, а
причината за потегляне на асансьора при претоварена кабина е липсата на
устройство за контрол на товара и сигнализация за претоварване.. Причина за
увеличаване на скоростта на кабината преди удара била неправилно функциониране
на скоростния ограничител. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
направеният оглед на асансьора показал липсва на греда, устройство или какъвто
и да било друг механизъм по отношение на товара. Имало чертежи за монтаж на
такова устройство под кабината, но предвидената греда не била монтирана. В
ел.схемата на асансьора имало поне три свободни порта за включване на
допълнителни предпазни и други устройства. Базовият вариант не предвиждал реле
за такова устройство, но имало възможност такова да бъде включено. Според
вещото лице техническо досие на асансьора липсвало към датата на инцидента.
Ограничителят на скоростта от своя страна не бил настроен, поради което можело
асансьорът да достигне и скорост над максималната за него. По тази причина не
сработили и клиновете – задържащият механизъм, които трябвало да бъдат
приведени в действие от скоростния ограничител. Вещото лице направило оглед на
асансьорите, работещи в момента в Майчин дом и констатирал, че всички са с
монтиран скоростен ограничител.
Вещото лице по втората съдебно-техническа
експертиза дава следното заключение: след като в ревизионния акт било
констатирана нуждата от смяна на въжето на скоростния ограничител и нарушена
изолация на флексир кабела, асансьорът бил оставен в експлоатация, без да са
били отстранени констатираните неизправности; липсвал и ревизионен акт за
извършването на ремонт и подмяна на скоростното въже. Въпреки, че БДС EN
81-1+АС:2003 предвиждало задължително поставяне на устройство за претоварване,
процесният асансьор не е бил спрян от експлоатация при липсата на такова. За процесният асансьор липсвало пълно
Техническо описание на асансьорна уредба; към датата на инцидента липсвало и
техническо досие. Асансьорът нямал устройство за претоварване и сигнализация на
претоварване. След инцидента при направения оглед асансьорът бил намерен без
задействани задържащи механизми, в това число и скоростен ограничител и клинове.
От прегледа на представените по делото документи и съпоставката с изискванията
в нормативните актове, вещото лице стига до извод, че асансьорът е експлоатиран
в нарушение на изискванията за безопасно използване и в нарушение на сключения
договор за поддръжка на асансьорните уредби, залегнали в Приложение 1 към
договора. Асансьорът не отговарял на националните и европейските стандарти,
действали към момента на инцидента, като например Наредбата за безопасна
експлоатация и технически надзор на асансьори и БДС EN 81-1+АС:2003. Според
вещото лице устройството за контрол на товара към датата на производството на
асансьора било монтирано – под кабината върху напречна греда и крепежни
елементи, но впоследствие било демонтирано. При огледа на кабината наличието на
греда не било установено, както и наличие на детайли, отнасящи се до
устройството за контрол на товара. Обслужващата фирма също не констатирала
липсата на такова устройство. Липсата на устройство представлявала нарушение на
изискванията на Наредбата за съществуващите изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства. Според вещото
лице, техническо възможно е монтирането на допълнително такова устройство., а
ел.схемата позволява монтиране на допълнително 3 броя предпазни електрически
сигнални устройства, освен предвидените и обозначените на схемата. Вещото лице
е на мнение, че наличието на устройство за контрол на товара и сигнализация за
претоварване е щяло да предотврати придвижването на асансьорната кабина от 12
към 7 етаж, като кабината ще бъде блокирана и няма да потегли. В техническото
описание на асансьор от подобен тип със схема 1Е9+АА1, не било включено
устройство за контрол на товара, но в спецификацията на асансьора той е бил
снабден с устройство за претоварване със закрепване. По БДС 12040-74 асансьори, с полезна площ на
пода на кабината, която не съответства на принципа на свободното запълване,
трябва да бъдат снабдени с ограничител на товара. Стандартът действал отпреди
монтирането на процесния асансьор. Кабината на асансьора била предназначена за
6 човека или до 500 кг тегло, въпреки по-голямата си площ, предназначена за
превозване на болнични колички. По време
на инцидента ограничителят на скоростта
не се е задействал, нито се е задействал клиновият механизъм, носещите
въжета не били в каналите на отклонителната ролка, крайният спирков и крайният
авариен прекъсвач били извън обсега на статичните отбивачки, изместена била
кабината, а това изкъртило разклонителната кутия за ел.инсталацията, по
електрическата схема нямало залостени релета пълен това и претоварване, кабината
била деформирана, липсвали баластни вериги. От всичко това вещото лице
заключава, че максималната скорост е била превишена с 15%, като скоростта била
0.8 м/сек.. При такава скорост ограничителят на скоростта е трябвало
задължително да задейства, а той от своя страна е трябвало да задейства
хващача, изключвателя на ел.двигателя, клиновия механизъм и други елементи за
безопасността, които да спрат кабината при пропадането й в шахтата.
Увеличаването на скоростта, според вещото лице е било резултат от липсата на
устройство за контрол на товара, на сигнализация за претоварване, неремонтирани
елементи, описани в ревизионния акт, допуснатото фактическо претоварване на
асансьора. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че според нея е пропуск от страна на фирмата, поддържаща
асансьора да не отбележи липсата на устройство за контрол на товара.
Вещите лица по тройната
съдебно-техническа експертиза дават следното заключение: към 2/3/2010 год.,
процесният асансьор не е отговарял на техническите изисквания на БДС EN
81-1+АС, на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
асансьорите и договора, сключен с фирмата, поддържаща асансьора. При липсващо
устройство за претоварване асансьорът е трябвало да бъде спрян. Неизправна била
и системата за предотвратяване на свободно падане на асансьорната кабина.
Единственият извод, до който вещите лица стигат, при констатираното
незадействане на ограничителя на скоростта и клиновия механизъм е, че
системата, предназначена да блокира асансьорната кабина не е била технически
изправна. Вещите лица дават няколко възможни хипотези – ограничителят на
скоростта да не е бил на съответната настройка; въжето на ограничителя на
скоростта да е било хлабаво, поради недостатъчна настройка на обтегача в дъното
на шахтата; износване на канала на ограничителя на скоростта (в писмо до
болницата фирмата по поддръжката е поискала неговата смяна; съставен бил и
ревизионният акт от 2009 год. за смяна на въжето на ограничителя на скоростта).
Вещите лица дават заключение, че в спецификацията на завода-производител било
предвидено устройство за контрол на товара. При наличие на такова устройство и
ако то е изправно, това би предотвратило потеглянето на кабината. Вещите лица
не могат да установят кога устройството за контрол на товара е било
демонтирано, поради липса на досие на асансьора, но не изключват устройството
да е било налично, но неизправно. Такова обаче е могло да бъде допълнително
монтирано Това се виждало от по-късно изработената техническа документация на
асансьора, в която имало и документ за устройство за контрол на товара. Вещите
лица заявяват, че ползването на асансьора е нямало да бъде разрешено през 1976
год. без такова устройство и той е нямало да получи регистрационен номер.
Площта на асансьорната кабина позволявала в нея да се качат повече от 6 човека.
Предвид непредвидената за асансьора система за измерване на скоростта, вещите
лица не могат категорично да определят скоростта на движение на асансьора. За
нея те съдят по деформациите на кабината и по уврежданията на намиращите се в
нея, тъй като, ако асансьорът се е ударил в дъното на шахтата с обичайната си
скорост на движение никой е нямало да получи такива тежки увреждания. В съдебно
заседание вещите лица конкретизират още една неизправност на ограничителя на
скоростта – това е липсата на балансиращи вериги между асансьорната кабина и
противотежестите на асансьора, за което свидетелствала деформацията по
кабината, като заявяват, че балансиращата верига е щяла да уравновеси асансьора
и да не се стигне до инцидента. Ограничителят на скоростта е трябвало да се
задейства при скорост 0.70 м/сек, като блокира движението на въжето на
ограничителя, а това изтегля клиновия механизъм на кабината. В досъдебното
производство били извършени експерименти при каква скорост задейства
ограничителят на скоростта, като нямало нито едно такова задействане при
скорост до 0.70 м/сек; ограничителят задействал при скорост между 0.815 до
0.908 м/сек. Ограничителят на скоростта е трябвало да задейства при превишаване
на допустимата скорост надолу на асансьорната кабина, а не от тежестта на
кабината. Дори и празна кабина при потегляне надолу, ако се превиши скоростта
по някаква причина, ограничителят на скоростта трябва да задейства и да блокира
нейното движение, чрез задействане на клиновия механизъм, който се намира от
двете страни на асансьорната кабина. Вещите лица идентифицират представената по
делото ел.схема като типова схема за асансьори от този вид и тази схема
позволявала включването на устройство за контрол на товара. Според вещите
причината да се увеличи скоростта на движение на асансьора е теглото, в това
число и теглото на асансьорната кабина. За увеличаване на скоростта на движение
допринесла и липсата на балансираща верига, свързваща кабината и
противотежестта, което било констатирано при огледа от МВР. Според вещите лица
основна причина за увеличението на скоростта е фактът, че кабината е потеглила,
при положение, че тя не е трябвало да потегли, ако е имало устройство за
контрол на товара. Втората причина за увеличаването на скоростта е неработещият
ограничител на скоростта, който се задействал при по-висока скорост от тази,
при която е трябвало да задейства. По въпроса възможно ли е да бъде монтирано
устройство за контрол на товара, вещите лица дават положителен отговор. В
съдебно заседание вещите лица уточняват, че устройството зи контрол на товара и
сигнализация при претоварване не е устройство, които е предназначено да
предотврати падането на асансьора, а не позволява потеглянето на асансьора. Ако
се отрежат въжетата на това устройство кабината щяла да падне по същия начин,
както процесната кабина е паднала. По отношение ограничителя на скоростта те
уточняват, че тази система за безопасност се състои от няколко елемента, които,
ако са технически изправни, действат така, че въжето, което минава през ролката
на скоростния ограничител и обтегача, издърпва клиновете, те се забиват с
голяма сила в релсите и това блокира падането на кабината. Въжето в случая
обаче било повредено и затова през 2009 год. е дадено предписание то да бъде
сменено в 3 месечен срок. Заявяват също така, че каналът на шайбата на
скоростния ограничител бил износен и затова фирмата по поддръжката на асансьора
предложила смяната му, а въжето било изтъняло от 4-8 мм на 3 мм – двете
деформации заедно имали за последица несработване на скоростния ограничител. По
отношение претоварването на асансьора вещите лица заявяват, че за увеличаването
на скоростта било от значение това колко човека са в асансьора. Ако обаче
системата за безопасност била изправна, първо асансьорът нямало да потегли, а
ако е потеглил, е щял да се движи един
метър и да спре.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че, претърпяната от ищцата травма, като
последица от асансьорната злополука е коса по вид фрактура на малкопищялната
кост на дясната подбедрица в областта на глезенната става. Според вещото лице
травмата е била получена при втория удар на асансьорната кабина в приземната
площадка, тъй като след отскачането на кабината, телата на намиращите се вътре
хора загубили равновесие, след което последвало внезапно приземяване без
подготовка. При това приземяване, ищцата вероятно е натоварила външния ръб на
дясното ходило, което причинило счупването. Травмата причинила на ищцата трайно
ограничение в движенията на десния долен крайник за период от 3 месеца.
Лечението на ищцата било неоперативно, защото тя е била в напреднала
бременност. По тази причина било извършено спешно наместване на счупената
малкопищялна кост и обездвижване на костните фрагменти чрез гипсов ботуш за
срок от 35-40 дни. Счупената кост зараснала за около 40 дни, след което гипсът
бил свален и започнала рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен период
продължили 3 месеца. През тези 3 месеца ищцата е изпитвала болки и страдания,
които били по-интензивни в първите 2-3 седмици след злополуката и първите 2-3
седмици от началото на рехабилитацията. В продължение на два месеца били
затруднени и движенията на ищцата и вещото лице не изключва ищцата да е имала
нужда от ползване на чужда помощ и счита, че във всички случаи тя е имала нужда
от чужда помощ. Към момента нямало данни за негативни последици за здравето на
ищцата от претърпяната травма.
Свидетелката В.Д.Д.дава следните
показания: тя също била част от групата, посетила Майчин дом в деня на
злополуката. Хората били разделени в групи от по 8 човека се качили на 12 етаж.
Там две групи били събрани заедно. Тъй като главната акушерка отсъствала, дошла
нейна заместничка, която поканила посетителите да слязат до 7 етаж.
Придружителката поканила хората да влязат в асансьора, който бил голям.
Свидетелката и съпругът й били последни. На свидетелката направило впечатление,
че кабината е доста пълна и попитала акушерката дали хората не са много. Но
акушерката ги приканила да влязат. След като влязла в кабината свидетелката,
която също била бременна, не се почувствала притисната или застрашена. Ищцата Д.
и акушерката били точно до свидетелката. След потеглянето на асансьора, същият
не спрял на 7 етаж. Свидетелката попитала акушерката какво се случва, на което
получила отговор, че асансьорът бил засилен. В следващия момент свидетелката
приканила хората да клекнат и асансьорът се стоварил в шахтата, подскочил и се
стоварил втори път, от него излязъл огромен пушек и лампите угаснали. Жените
започнали да викат. Свидетелката заявява, че в болницата всички се движили
групово, в родилното отделение те трябвало да облекат специални дрехи и всички
посетители следвали даваните им инструкции, в това число и поканата за влизане
в асансьора, след като свидетелката се усъмнила, че хората са много. По спомени
на свидетелката в асансьора имало 13 човека.
Свидетелят Н.И. Славов – съпруг на
ищцата, дава следните показания: съпругата му се обадила в деня, след инцидента
и му казала, че паднал асансьора в Майчин дом. В началото свидетелят помислил,
че става дума за пропадане на кабината, но още като пристигнал в болницата по
суматохата, той разбрал, че се е случило нещо. Когато влязъл в болницата той
забелязал, че става някаква драма, а от тичащите хора разбрал, че е паднал
асансьор с бременни жени. Той стигнал до подземието, видял асансьора, но не можел
да стигне до него. След като се поинтересувал, разбрал, че жените са вече
извадени, а после се свързал и със съпругата си, която му казала, че я качват в
линейка. Той излязъл и видял съпругата си, тя не можела да говори, а плачела. В
болницата, той видял отново съпругата си след прегледите при хирург и
гинеколог. Тя, както и всички останали, плачели. Съпругата му била настанена в
една стая с акушерката, която ги развеждала из Майчин дом. След това започнало
лечението на пострадалата – поради напредналата бременност било избрано лечение
чрез наместване и гипсиране. Гипсът останал на крака на ищцата около 10-15 дни
след раждането на бебето. На самото раждане тя била с гипс. След раждането,
ищцата не можела да се грижи за себе си и бебето. Още от самия инцидент някой
трябвало да се грижи за нея, тъй като тя била на инвалидна количка. След
раждането ползвала патерици, поради което не можела сама да гледа детето си.
Около два месеца майката на свидетеля се грижела за ищцата. След четвъртия
месец от инцидента ищцата започнала сама да се обслужва.
Свидетелят Ж. И. С. дава следните
показания: той работел за външна за Майчин дом фирма. В деня на инцидента извършвал
строително-ремонтни работи в сутерена на болницата и бил на около 20-30 метра
от мястото на инцидента. Докато работел, в един момент свидетелят чул трясък,
шум и писъци. Асансьорът бил спрял, стъклото паднало. Свидетелят отворил
асансьора с помощ от свой колега и започнал да изважда хората. В асансьора
имало много хора, преплетени. В този момент на помощ се притекли и санитарки и
служители на болницата. Според свидетеля на всички етажи имало указателни
табели за допустимия брой хора за превозване в асансьорите, такива имало и
вътре в самите кабини.
Свидетелката П.И.Д.-Н. дава следните
показания: свидетелката работела като акушерка в Майчин дом от 1973 год. Тя
била в асансьора по време на инцидента, като трябвало да заведе хората от 12 на
7 етаж. Свидетелката не била запозната с правилата за провеждане на ден на
отворените врати. Тя била запозната с правилата за посещение в родилното
отделение и тези правила били спазени. Свидетелката не може да определи от
колко човека се е състояла групата. Тя влязла последна в асансьора и не й
направило впечатление вътре да е тясно. След пристигането на асансьора,
свидетелката отворила вратата и я държала така, докато влизат хората.
Свидетелката знае, че на стената до асансьора имало залепена информация, но не
може да каже с какво съдържание е била тя.
Свидетелят Д.В.Г.дава следните
показания: свидетелят работел като лекар в Майчин дом. В деня на инцидента той
бил на смяна. След падането на асансьора той отишъл в приземния етаж. В
асансьора имало над 7 човека до около 10 човека. Табелите до всички асансьори в
болницата били стандартни – те сочели товароподемност 500 кг и за 6 човека.
Такива табели имало на всеки етаж.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската
експертиза и на трите съдебно-технически експертизи, приети от съда.
Правни
изводи, въз основа на приетите за установени факти:
По правната
квалификация:
Твърденията в исковата молба дават основание искът да се квалифицира по чл.49
от ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния (действия или бездействия)
на лица, на които е възложено извършването на някаква работа. С оглед заявените
факти и обстоятелства относно причините за настъпване на вредите - инцидент,
настъпил от неизправен асансьор, който не е поддържан в техническото състояние,
съгласно действащите към момента на инцидента нормативни актове, който инцидент
не е случайно събитие, претенцията е за вреди от неизпълнение на законово
задължение, а не от неупражнен контрол от страна на собственика на дадена вещ.
За да бъде квалифицирана претенцията като искане за обезщетяване на вреди,
настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица от свойствата и
недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно човешко
поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49 от ЗЗД.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно
деяние, от лице или лица, на които е
възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка
причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици. С оглед
конкретно заявените от страните в процеса твърдения, ищцата следва да докаже
настъпване на инцидента и като следствие от него настъпване на телесни
увреждания, причинили неимуществени вреди от твърдения характер и интензитет.
Ответникът от своя страна дължи да докаже, че липсва противоправно поведение на
негови служители или, че настъпването на
инцидента се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на негови
служители. Всеки един от елементи, съставляващи фактическия състав на
отговорността по чл.49 от ГПК ще бъде разгледан от съда поотделно.
Настъпването на инцидента с падналия в ответната
болница асансьор е безспорен факт между страните по делото. Не се спори и по
въпроса, че като пряка и непосредствена последица от инцидента, ищцата е
претърпяла травматични увреждания. Основният спорен въпрос между страните е кой
следва да носи отговорност за падането на асансьора и налице ли са факти и
обстоятелства, които изключват отговорността на служителите на ответника за
злощастното събитие.
Асансьорите, в това число и
процесният, са определени като съоръжения с повишена опасност, по смисъла на
Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) – вж.чл.32 от закона.
Осигуряването
на безопасна експлоатация на съоръжението асансьор е предвидено да се извърши,
чрез приемане на наредба от Министерския съвет, която да уреди техническите
изисквания, правила и норми за устройство, монтаж и безопасна експлоатация на
асансьорите. В изпълнение на законовата делегация Министерски съвет е приел
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори,
приложима от 12/5/2003 год.
С.М.д. е „ползвател“ на процесния
асансьор, по смисъла на параграф 1 т.9 от допълнителните разпоредби на ЗТИП,
тъй като е юридическо лице, което ползва съоръжението, като част от
инфраструктурата на сградата, предоставена за ползване на болницата. За да се
произнесе по въпроса дали ответникът С.М.д. е изпълнил задълженията си, като
ползвател на асансьора, да осигури безопасната му експлоатация, в съответствие
с целите, предвидени в чл.2 т.1 от ЗТИП, съдът съобрази създадените в този
закон задължения на ползвателите на съоръжения с повишена опасност. Сред тези
задължения, чл.46 от ЗТИП предвижда осигуряване на безопасна и безаварийна
експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите
изисквания, норми и правила за безопасност, осигуряване на ефективен контрол на
работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал,
съставяне и съхраняване на досие на всяко съоръжение, което да съдържа
техническата му документация и чертежите, изчисленията и документите за
извършени ремонти и преустройства, както и всички документи, издадени от
органите за технически надзор, както и задължение да не се допуска експлоатация
на съоръжение с промени в устройството, които водят до несъответствие с
нормативните изисквания или с техническата документация на производителя и
които показват повреда или неизправност при работа. В допълнение съдът съобрази
и изискванията за безопасна експлоатация на асансьорите, уредени в Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, цитирана по-горе –
глава Втора.
Съпоставката на уредените с
нормативен акт задължения на ответника като ползвател на асансьора с безспорно
доказаните от техническите експертизи технически неизправности на същия, сочи
на допуснати от ответника не едно нарушения на задълженията му, в резултат на
което е настъпил инцидентът от 2/3/2010 год.
На първо място, това е допуснатата експлоатация на
асансьор без монтирано или с технически неизправно устройство за контрол на
товара и сигнализиране при претоварване. Процесният асансьор е подлежал на
спиране, съгласно предвиденото в чл.10 т.14 от Наредбата, тъй като устройство
за контрол на товара или сигнализация за претоварване или не е работело, или
изобщо е липсвало. Всички изслушани по делото технически експертизи стигат до един и същи извод по
този въпрос – устройство за контрол на товара и сигнализация при претоварване
или е липсвало, или не е работело. Задължението за спирането на асансьора е на
ползвателя, който получава съдействие от лицето, което поддържа асансьора –
чл.10 ал.1, изр.1 от Наредбата. Съдът приема за безспорно доказан факта, че
основната причина за настъпване на инцидента е липсата на подобно работещо
устройство. В този смисъл са заключенията и на трите съдебно-технически
експертизи. Първата от тези експертизи, въпреки, че съдържа противоречиви
изводи и прави противоречиви заключения, в крайна сметка също мотивира
заключение, че наличието на работещо устройство за контрол на товара би имало
за последица непотегляне на асансьора. Категорично такъв е изводът на
останалите изслушани по делото вещи лица.
Съдът намира за научно обосновано и логично заключението им, че технически
изправно устройство за контрол на товара предотвратява потеглянето на
асансьорната кабина. Вещите лица обосновават становището си, като се позовават
на научни експерименти за начина, по който такъв вид устройство действа, както
и на практиката и опита си при оценка изправността на асансьори. Липсата на
каквито и да било доказателства, които да оборват тезата на вещите лица, не позволява
на съда да достигне до различни изводи. Освен нарушение на цитираната Наредба,
липсата на ограничител на скоростта нарушава и изискванията на БДС 12040-74,
тъй като асансьорът е имал полезна площ на пода на кабината, която не
съответства на принципа на свободното запълване. В такъв случай цитираният БДС
от 1974 год. задължава ползвателя да снабди асансьора с ограничител на товара.
Доказва се, че техническа възможност за това е съществувала, както и че
типовата ел.схема за този вид асансьори е позволявала включването на реле за
това устройство.
На второ място, ответникът е допуснал друго нарушение
на нормативите за безопасна експлоатация на асансьора, като е позволил
ползването му, въпреки липса на изправен ограничител на скоростта – нарушение
по чл.10 т.7 от Наредбата. Ненормално функциониране на ограничителя на
скоростта е констатирано при една от периодичните проверки на асансьорната
уредба, направена от Дирекция Държавен технически надзор. Констатациите на
контролния орган са отразени в ревизионен акт от 18/6/2009 год. и е дадено
предписание за отстраняване на констатираните неизправности в определен срок. В
съответствие с това предписание фирмата на третото лице помагач по спора,
осигуряваща абонаментната поддръжка на асансьора, е направила оферта до
ответника за отстраняване на повредите. Липсват доказателства офертата да е
била приета и повредите да са били отстранени. Задължението за отстраняване на
повредата се носи от ответника като ползвател на съоръжението. Наличието на
този дефект е допринесло до увеличаването на скоростта на асансьора при
неконтролираното му спускане към приземния етаж на сградата. Технически
изправен ограничител на скоростта, според вещите лица, би блокирало кабината и
същата е нямало да падне с такава сила, достигайки дъното на шахтата. Нещо
повече, вещите лица заявяват категорично, а заключението им не е оборено, че
изправно и работещо устройство за ограничаване на скоростта е следвало да спре
кабината, ако същата е потеглила, независимо от това дали е била претоварена.
На трето място, не се доказа при условията на пълно
главно доказване, процесният асансьор да е разполагал с техническо досие. Това
от своя страна представлява нарушение на задължението на ползвателя, уредено в чл.46
т.4 от ЗТИП. Несъответствието на асансьора с нормативно установени изисквания
от своя страна, задължава ползвателя да преустанови експлоатацията му от
момента на настъпване на несъответствието – чл.7а т.1 от Наредбата. Това свое
задължение ответникът също не е изпълнил. Страните по делото спорят по въпроса
било ли е налице техническо досие за асансьора или не. Изводът на вещите лица
за липса на такова досие се потвърждава и от водената след инцидента
кореспонденция между ответника и държавните контролни органи. При
доказателствена тежест на ответника да установи съществуването на такова досие,
по делото е представена единствено ревизионна книга, за която е безспорно, че
представлява част от документацията на асансьора. Липсват безспорно установени
други документи, които да съставляват част от досието на асансьора.
На четвърто място, съдът приема, че в деня на
организираните от ответника отворени врати, е допуснато нарушение на задължение
по чл.46 ал.1 т.2 от ЗТИП. Цитираната норма изисква от ползвателя на асансьора
да изготви инструкция за безопасна експлоатация на съоръжението, съобразно
особеностите на обекта, където то се ползва. Подобна инструкция е била особено
важна за асансьор с ограничена товароподемност и голяма кабина, предназначен за
превозване на болнични колички легла и други обемисти предмети, позволяващ
запълване с много повече лица от нормативно установените 6 човека. По делото е
представена Инструкция № 4-84 за експлоатация, преглед и ремонт на асансьори,
която съдът приема, при липсата на спор между страните, че касае процесния асансьор.
Самоцелното й съществуване обаче не би могло да осигури спазването на целите на
закона. Съдът счита, че подобна инструкция има смисъл само ако се провежда
инструктаж на служителите, които ползват асансьора, в случая на акушерката, на
която е било възложено да преведе посетителите на отворените врати от 12 на 7
етаж. Въз основа на показанията на свидетелката П.Д.-Н. – акушерката,
придружила посетителите от 12 етаж, тя не е била специално инструктирана за
ползването на асансьора. Доказва се, че тя е насърчила ползването на асансьора
от страна на свидетелката Д., която изразила притеснение от броя на хората в
него. Така, служител на ответната болница е допуснал нарушение при използването на асансьора, като е
допуснал в него да се качат повече от предвидените 6 човека. Този служител на
болницата е знаел или е следвало да знае какви са предписанията за безопасно
използване на асансьора и да не допуска нарушаването им. Болницата от своя
страна е нарушила задължението си да проведе задължителен инструктаж за
ползването на съоръжението на служител, на който е възложила да придружи
посетителите в деня на отворени врати в един етап от обиколката им. Съдът
приема, че нарушението е съществено, тъй като, ако инструктаж е бил надлежно
извършен, служителката не е следвало да допусне претоварването на асансьора.
Разгледаните до тук нарушения на установени с
нормативен акт задължения на ответника, като ползвател на асансьора, мотивират
извод, че стопанисването на това съоръжение е било извършвано небрежно, а
експлоатацията му е била разрешена в нарушение на закона. Като закономерна
последица от поведението на ищеца е настъпил инцидентът от 2/3/2010 год. Ответникът
не доказа извън всякакво съмнение нито асансьорът да е бил технически изправен,
нито настъпването на инцидента да се дължи на причина, за която той не
отговаря.
Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като ищцата е решила да поеме риска да използва претоварен
асансьор е неоснователно. Преценката на приноса за настъпване на вредоносния резултат съдът изгражда
въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които
увреденото лице обективно би способствало за настъпване на този резултат или
чрез които би създало условия за настъпването му или би го улеснило. Съдът
приема за доказано, въз основа на безпротиворечивите свидетелски показания на
всички разпитани свидетели, че в асансьора е имало повече от 6 човека.
Използването на асансьора от повече хора е направило впечатление и на самата
ищца, затова тя и свидетелката Д. са имали съмнение дали да се качат в кабината.
За да отхвърли възражението за съпричиняване обаче, съдът възприема изцяло
заключението на вещите лица, че инцидентът е настъпил не заради претоварването
на асансьора, а заради липса на устройство за контрол на товара и сигнализиране
на претоварване. Вещите лица са категорични, че наличието на технически
изправно устройство за контрол на товара би предотвратило потеглянето дори на
претоварена кабина и не би изпълнило заявката за придвижване на асансьора от 12
етаж надолу. Следователно, решението на ищцата да използва претоварен асансьор
не е причинило, нито е улеснило падането на асансьора. Всичко това е нямало да
се случи, ако асансьорът е бил съоръжен с устройството за контрол на товара,
тоест ако е бил технически изправен. На следващо място, претовареният асансьор
е следвало да спре, като се блокира кабината, при наличието на ограничител на
скоростта – както беше посочено по-горе, вещите лица са категорични, че дори
претоварена кабина спира малко след потеглянето си, при изправен ограничител на
скоростта. Липсват доказани факти, въз основа на които съдът да достигне до
различно заключение.
По изложените съображения, съдът
счита, че отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, претърпени от
ищцата от инцидента с асансьора в Майчин дом следва да бъде ангажирана.
В резултат от падането на асансьора
ищцата е получила травматични увреждания, доказани от съдебно медицинската
експертиза. Това е довело до изпитани болки и преживени страдания в
продължителен период от време. Лечебният и възстановителен процес от своя
страна са създали затруднения на ищцата в края на бременността й, а раждането
на детето й е настъпило докато тя е било все още с гипсиран крак. Въз основа на
събраните гласни доказателства съдът приема за доказано, че ищцата е имала
нужда от ползване на чужда помощ, както преди, така и след раждането на детето
си. Доказани са и твърдените негативни психологически изживявания. Ужасът на
намиращите се хора в падащия асансьор се доказва от показанията на свидетелката
Д.. Съдът не поставя под съмнение нейните показания, въпреки че тя също води
дело срещу С.М.д. за претърпените лично от нея вреди от същия инцидент, тъй
като преживяване на шок и ужас при падане на асансьор от такава височина, от
бременна жена е житейски логично и закономерно. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за вредите, настъпили като пряка и
непосредствена последица от падането на асансьора. В това обезщетение не следва
да се включват вреди, изразяващи се в създадена фобия от затворени пространства,
тъй като по делото не бяха събрани доказателства за настъпване на подобен
негативен ефект върху психиката на ищцата, като последица от инцидента, а искът
в тази част следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Това
предполага съдът да съобрази характера и тежестта на увреждането, настъпили в
момент, когато ищцата е била бременна в осмия месец. Съдът взема предвид,
затрудненията в ежедневието, възникнали за ищцата като последица от
претърпяното увреждане и нуждата й да бъде обслужвана от близки хора, а така
също и затрудненията, които тя е изпитвала да се грижи за новоредоното си дете.
Съдът отчита и възникналата пред ищцата необходимост да вземе трудни решения за
възстановяване на здравето си, при ограниченията, които бременността й налага
(като например да направи рентгенова снимка, при опасност да увреди плода, да
приеме ли оперативно лечение и обезболяваща терапия) и допълнително създадените
притеснения от този факт. За да реши върху крайния справедлив размер на
обезщетение, съдът взема предвид и преживеният шок и ужас в момента на
настъпване на инцидента, създали интензивно негативно въздействие върху психиката
на ищцата. Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за неимуществените вреди от настъпилия инцидент би била
сумата 30 000 лева, претендирана като част от общо 100 000 лева. Ето защо искът
следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и лихва върху присъдената главница от датата на инцидента до
окончателното изплащане на сумата.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ищцата има право да получи направените по делото разноски и възнаграждение
за един адвокат, в размер на 2020 лева.
Ищцата е била освободена частично от задължение за
заплащане на държавна такса. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС останалия размер от
дължимата държавна такса или сумата 1100 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.М.д. ЕАД, ***, да заплати
на Д.А.Д.-С., ЕГН **********, съдебен адрес *** - адв.В.В., на основание чл.49
от ЗЗД, сумата 30 000 лева (част от общо 100 000 лева) обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от инцидент – падане на асансьор в
сградата на Майчин дом, настъпил на 02/03/2010 год., заедно със законната лихва
от 2/3/2010 год. до окончателното изплащане на главницата, а на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата 2020 лева
разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в създадена фобия от
затворени пространства.
ОСЪЖДА С.М.д. ЕАД, ***, да заплати в
полза на Софийски Градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, сумата 1100 лева държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответника А. ООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: