№ 5154
гр. С., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110140906 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и
с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
срещу СТ. К. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12779/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът [фирма] (с предходно наименование [фирма]) твърди,
че е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.39, ал.4 от Закон за енергетиката
/ЗЕ/, правоприемник на [фирма], като продава топлинна енергия при Общи условия
/публикувани на 21.12.2005 г. във вестник „СЕГА“ - централен и местен ежедневник за
територията на гр.С./. Сочи, че ответникът, в качеството си на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в [адрес], има качеството на потребител на топлинна
енергия съгласно горепосочените ОУ, съответно дължи цената на консумираната
такава в имота. Ищецът излага още, че по силата на тристранно споразумение от
01.09.2011 г. между [фирма], [фирма] и Б. П. К., в качеството на представите на ЕС на
жилищната сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, дружеството-ищец
заместило [фирма] по всички права и задължения, произтичащи от договори за
покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услуга дялово разпределение
на ТЕ от последното дружество. Твърди си, че в изпълнение на предходното и ОУ за
продажба на ТЕ, през периода 01.09.2018 г. до 18.12.2020 г. дружеството доставило
1
топлинна енергия до имота на ответника, разпределението на която било извършено от
[ФИРМА] на основание реално отчетени уреди за дялово разпределение,
индивидуални електронни разпределители и водомери за топла вода и реални
показания на топломера, но начислените суми не били заплатени в срок съгласно ОУ.
Ето защо, ищецът твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху
главницата. Поддържа още, че за събиране на процесните суми подал заявление по
чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 12779/2021 г. по описа на
СРС, 43-ти състав, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Тъй като длъжникът-настоящ ответник подал възражение,
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искове претенции.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от общо 2678,81 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г. до 18.12.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 297,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
26.10.2018 г. до 25.01.2021 г., такса за извършване на услуга дялово разпределение на
ТЕ за 2018 г. в размер на 12,00 лева, такса за извършване на услуга дялово
разпределение на ТЕ за 2019 г. в размер на 12,00 лева, такса за извършване на услуга
дялово разпределение на ТЕ за 2020 г. в размер на 12,00 лева и такса за извършване на
услуга дялово разпределение на ТЕ за 2019 г. в размер на 8,60 лева. Претендира
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за
настъпила погасителна давност. Изразява се становище за липса на доказателства за
действително потребената енергия в процесния имот, като се оспорва и твърдението, че
през същия ответникът е бил негов собственик. Оспорват се представените от ищеца
частни документи. Твърди се, че ответницата не е получавала нито една от
приложените към исковата молба фактури, поради което не може да и се вмени
отговорност за пропускане на срока за оспорването им. В тази насока се сочи, че
посочените във фактурите задължения за подгряване на топла вода /без отопление/ са
„видимо“ прекомерни, „очевидно несъстоятелни и неправилно формирани“. Поддържа
се становище, че вещите лица следва да изготвят поисканите от ищеца експертиза, след
като по делото бъдат представени документите, послужили за формиране на
задълженията по приложените фактури.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12779/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на {ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е
разпоредено да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от 2678,81 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.09.2018 г.
до 18.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 297,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, за периода от 26.10.2018 г. до 25.01.2021 г., такса за извършване на услуга
дялово разпределение на ТЕ за 2018 г. в размер на 12,00 лева, такса за извършване на
услуга дялово разпределение на ТЕ за 2019 г. в размер на 12,00 лева, такса за
извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ за 2020 г. в размер на 12,00 лева и
такса за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ за 2019 г. в размер на 8,60
лева.
С разпореждане № 20125067/27.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 12779/2021 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което
на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 177,
том II, рег.№ 16339, дело № 314/2007 г. по описа на Румяна Радева, нотариус с район на
действие СРС, по силата на който на 13.07.2007 г. ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот, до който ищцовото дружество твърди да
е доставяло топлинна енергия.
По делото е приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том
III, рег.№ 20012, дело № 380/2018 г. по описа на Румяна Радева, нотариус с район на
действие СРС, от който се установява, че считано от 07.11.2018 г. собственик на
процесния недвижим имот е трето за делото лице – Л. Д. К. /дъщеря на ответника
съгласно представеното по делото удостоверение за раждане/.
По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия от
[фирма] на потребители за битови нужди, както и решение № ОУ-061/28.11.2005 г. на
ДКЕВР, с което същите са одобрени.
По делото е приложен договор № 01-Cr-Tx/01.06.2011 г., сключен между ищеца
и трето за делото лице – [ФИРМА], по силата на който второто дружество е приело да
извършва индивидуално отчитане и разпределение на разходите за отопление и БГВ,
както и издаването на общи и индивидуални справки в сгради в режим на етажна
собственост, потребители на доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия.
Договорът е сключен за срок от една година, като е постигнато съгласие за
продължаване действието му в случай, че нито една от страните не поиска писмено
неговото прекратяване. По делото няма данни договорът да е прекратен. Към договора
е приложена Методика за дялово разпределение за сгради – етажна собственост към
индивидуален договор за извършване на услугата топлинно счетоводство за сгради –
клиенти на „С.газ“ ЕАД.
3
Видно от приложеното по делото тристранно споразумение от 01.09.2011 г. е, че
считано от тази дата „С.газ“ ЕАД замества [фирма] по всички права и задължения по
договори за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение.
По делото е приложен и протокол от проведено на 20.09.2011 г. ОС на ЕС, в
която се намира и процесния недвижим имот, с нотариална заверка на подписите рег.№
24685/20.10.2011 г. и на съдържанието рег.№ 24686/20.10.2011 г. по описа на нотариус
Николай Гочев, с район на действие СРС, в който е обективирано решение относно
подписване на тристранното споразумение за срок от три месеца. Към протокола е
приложен списък на присъствалите на общото събрание етажни собственици.
Видно от допълнително споразумение към тристранно споразумение от
01.09.2011 г., сключено между ищеца и упълномощен представител на ЕС е, че срокът
на действие на споразумението е продължен до подписване на индивидуални договори
и общи условия за покупко-продажба на топлинна енергия и между „С.газ“ ЕАД и
купувачите.
По делото са приложени свидетелства за извършвани проверки за метрологична
годност на монтираните в сградата топломери.
По делото са представени издаваните през исковия период фактури и справки за
начислени суми за обезщетение за забава.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение е начислявала съответен разход по показанията на индивидуалните
водомери на абоната. Сградата е била на ежемесечен отчет, като разпределението на
ТЕ е било на база отчетена ТЕ от общия топломер в абонатната станция, разпределена
пропорционално на отчетените разходи от индивидуалните водомери на абонатите в
сградата. Вещото лице е констатирало още, че според индивидуалните сметки за
процесния период количеството ТЕ за БГВ е измерено, отчетено и начислено от ФДР
по показанията на 2 бр. водомери в имота на абоната. В заключението вещото лице е
посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период незаплатените суми за главница
възлизат на сумата от 2678,81 лева, а лихвата е в размер на 297,73 лева. При
извършените проверки вещото лице е дало заключение, че по отношение на
процесните фактури счетоводството на ищеца е водено редовно и са спазени
изискванията на Закон за счетоводството. По издадените фактури няма отразени
плащания.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ищцовото дружество „Овергаз Мрежи“ с предходно
наименование „С.газ“ ЕАД е топлопреносно предприятие по смисъла на ЗЕ и
правоприемник на [фирма].
Не се спори също, че процесния недвижим имот, находящ се в [адрес] се намира
в сграда в режим на етажна собственост и е присъединен към топлопреносната мрежа.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
5
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение ответникът се явяват потребител на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект
се потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 ОУ на ищцовото дружество при промяна
на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишния собственик или
ползвател са длъжни, в срока по чл.15, да подадат до продавача заявление за откриване,
промяна или закриване на партида по образец. В ал.3 на горепосочената разпоредба е
предвидено, че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партидата на новия
собственик или ползвател.
В конкретния случай исковия период е от 01.09.2018 г. до 18.12.2020 г. Видно от
приложените по делото два нотариални акта е, че ответницата се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот през периода от 13.07.2007 г. до 07.11.2018
г., като след втората дата собственик е нейната дъщеря Л. Д. К..
С оглед предходното и въз основа на горепосочените разпоредби от ОУ, следва
да се направи извод, че в случай, че ищецът – продавач на топлинна енергия не е
уведомен за промяната в собствеността, до откриване на нова партида, плащане на
задълженията се дължи от предишния собственик. Предишният собственик има
задължението за уведомяване на ищеца за промяна на титуляра на вещното право на
собственост, в 30- дневен срок от датата на покупко- продажбата /чл.49, ал.1, вр. чл.15
ОУ/. Последиците от неизпълнение на това задължение, са предвидени в чл.49,ал.3 от
ОУ – задълженията се заплащат от предходния собственик.
По делото няма данни ответникът да е изпълнил визираното в ОУ задължение да
уведоми топлопреносното предприятие за настъпилата промяна в собствеността на
топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на претендираните суми за
6
доставена топлинна енергия през исковия период.
Съдът приема за установено въз основа на писмените доказателства по делото и
на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на същото, тъй като вещото лице
изготвя заключението си на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 01.02.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е подадено в регистратурата на РС -
Силистра. При липсата на представени по делото доказателства за спиране или
прекъсване на давността, погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 01.02.2018 г. В конкретния случай началната дата на
исковия период е 01.09.2018 г., поради което по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания не са погасени по давност.
С оглед предходното, съобразявайки и приетото по делото заключение на ССчЕ,
съдът приема предявения иск за главница за доставена топлинна енергия за
основателен и доказан в претендирания от ищеца общ размер от 2678,81 лева. Върху
тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в РС – Силистра – 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл.22, ал.2 от представените по делото и приложими в отношенията
между страните общи условия за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ал.5 предвижда, че купувачите имат право да предявят
възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в 15-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При липсата на доказателства за
направени от абоната възражения за начислените от ищеца суми и същевременно при
наличието на такива, които установяват по категоричен начин, че за имота е отчетена и
таксувана топлинна енергия, налага се изводът, че ответникът дължи начислените
суми. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ОУ обезщетението за забава е в размер
на законната лихва от деня на забавата до момента на плащането. Тъй като срока за
погасяване на задълженията за заплащане на топлинна енергия са предварително
7
определени, покани не са необходими. С оглед предходното, наведените в писмения
отговор доводи в тази насока, са неоснователни. Предвид гореизложеното предявения
иск за сумата от 297,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.10.2018 г. до 25.01.2021 г. също е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен
Настоящият съд намира за неоснователни претенцията на ищеца за сумата от
общо 44,06 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 2018 г. до 2020 г., тъй като по делото няма данни
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на дружеството за дялово разпределение
за извършената услуга, съответно за него да е възникнало право да я претендира в
настоящото производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от приложения към молба от
ищеца от 20.12.2021 г. списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото
е, че претендираните и направени в исковото производство разноски са в общ размер
на 1144,73 лева. Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1128,03 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и преводно нареждане е, че ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 550,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска
ищецът следва да му заплати сумата от 8,02 лева
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед включва
разноски за адвокатаско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 394,41 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество сумата от 388,66 лева.
В заповедното производство длъжникът не е представил доказателства за
извършени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от {ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС]
8
срещу С.К. К., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2678,81
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода от
01.09.2018 г. до 18.12.2020 г. до недвижим имот, находящ се в [адрес], ведно със
законната лихва, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
297,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от
26.10.2018 г. до 25.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 12,00
лева, представляваща такса за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ за
2018 г., за сумата от 12,00 лева, представляваща такса за извършване на услуга дялово
разпределение на ТЕ за 2019 г., за сумата от 12,00 лева, представляваща такса за
извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ за 2020 г. и за сумата от 8,60 лева,
представляваща такса за извършване на услуга дялово разпределение на ТЕ за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.К. К., ЕГН ********** да заплати на
{ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] сумата от
1128,03 лева, представляваща направените разноски по исковото производство
съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 388,66 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 12779/2021г. по описа на СРС,
43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК {ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на С.К. К., ЕГН ********** сумата от 8,02
лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9