РЕШЕНИЕ
№ 2300
гр. Пловдив,15.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети октомври, през две хиляди двадесет и третата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Таня
Златева,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2069 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Б.И.Л. ***, с първоначално заявено оспорване на мълчалив отказ
за предоставяне на обществена информация по Заявление за достъп до обществена
информация, регистрирано в деловодството на общинска администрация Пловдив с
вх.№ 23 ДОИ-97/24.07.2023 г. В съдебно заседание е извършена конкретизация от
страна на жалбоподателя на предмета на оспорването, а именно обжалва се изричен
отказ на Секретар на Община Пловдив по посоченото заявление за достъп до
обществена информация, обективиран в писмо изх. № 23ДОИ-97(1) от 07.08.2023
г.
Жалбоподателят с жалбата си, както и в проведеното
съдебно заседание, моли за отмяна на
обжалвания отказ за предоставяне на достъп до обществена информация /ДОИ/ и да
бъде задължен ответника по делото да му предостави исканата такава. Сочи се немотивираност на обжалвания
административен акт. Сочи се също, че изисканата под формата на представяне
копия от документи информация е неразделна част от техническото предложение на
участник в обществена поръчка и понеже тези данни подлежат на оценка, то
попадат в хипотезата на чл.102, ал.2 от ЗОП. Сочи се още, че понеже
възложителят не е публикувал в преписката на обществената поръчка задължителна
информация относно сключения договор и неговите приложения, то е налице
основание за жалбоподателя да иска посочената от него информация, доколкото
същият не е участник в административното производство по възложената обществена
поръчка, а документите за сключване на договора за обществена поръчка по
конкретния критерий за подбор и ЕЕДОП на участника не са обект на защита и не
могат да се третират като конфиденциална информация в духа на чл.39, ал.2 и
ал.3 от ППЗОП. Излагат се съображения относно това, че издателят на отказа,
нито се е позовал на мотиви на възложителя, изложени в протокол на комисията за
провеждане на обществената поръчка, нито е посочил собствени мотиви за отказа
си. Моли се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Секретар на Община Пловдив в депозиран писмен
отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Д., изразява становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност и за неоснователност на жалбата.
Излагат се доводи относно характера на информацията, която е била
изискана от страна на жалбоподателя с неговото заявление, а именно, че същата
не е обществена по смисъла на ЗДОИ. Сочи се, че всички документи, както и докладът от работата на комисията по
конкретната обществена поръчка са били публикувани и са публично достъпни в
ЦАИС ЕОП, поради което и Община Пловдив
е публикувала документите, които по закон следва да са публично оповестени и
достъпни в регистъра на обществените поръчки. Сочи се, че с това се предоставя
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно работата на
задължения по ЗДОИ субект. Излагат се и съображения относно това, че понеже
документите, които жалбоподателят иска да му бъдат предоставени по заявлението
му за ДОИ, са били разгледани от комисия, а резултатите от дейността ѝ са
били обективирани в протокол, който е бил публикуван в регистъра за обществени
поръчки, то са спазени изискванията на ЗОП. Сочи се, че критериите за подбор са
свързани с финансовото и икономическо състояние на участниците в обществената
поръчка, техните технически възможности и професионална квалификация и не
подлежат на оценка, поради което и
неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл.102, ал.2 от ЗОП. В
крайна сметка се твърди, че информацията, която се иска попада в предметния
обхват на ЗОП, поради което и не е приложим ЗДОИ, предвиждащ възможност за
търсене на обществена информация само, когато не е предвиден друг ред за
получаването ѝ. Моли се отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела
становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима,
както впрочем е прието и в разпореждането за насрочване на делото. Същата е
депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт,
доколкото се касае на практика до решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, предвид
съдържанието на оспореното писмо от 07.08.2023 г., което в действителност
съдържа произнасяне по отправено искане за достъп до обществена информация с
регистрирано заявление на жалбоподателя. Решението за отказ от предоставяне на
поискана обществена информация подлежи на обжалване пред съд съгласно чл.40 от
ЗДОИ. Оспорването е в срок, както и с правен интерес от обжалването.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намери следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по подадено
от жалбоподателя Л. по електронен път Заявление за достъп до обществена
информация, адресирано до Кмет на Община Пловдив, което е постъпило в Общината
на 24.07.2023 г. и му е бил поставен входящ номер 23ДОИ-97. В същото
жалбоподателят е посочил, че по реда на ЗДОИ желае да му бъде предоставена
обществена информация във връзка с обществена поръчка, възложена от Община
Пловдив с предмет „Надграждане,
модернизация и поддръжка на система за управление на градския транспорт и
услуги по организиране, администриране и контрол на продажби на обществени
услуги за градска мобилност“, а именно 1. Документите за сключване на Договор №
23ДГ-648/12.06.2023 г., с които избраният
изпълнител „Тикси“ АД е доказал съответствието си с критерия за подбор, а
именно „Критерий за подбор по чл.63, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗОП- Изпълнението
предмета на поръчката следва да се осъществява от лице, което изпълнява /е
изпълнило/ (с негово участие в изпълнението) дейности
с предмет и обем, идентични или сходни с този на поръчката, най-много за
последните 3 год. от датата на подаване на оферта за участие в поръчката“; 2. ЕЕДОП
на участника, представена с офертата; 3. Приложение № 1- „Подход за управление и изпълнение на поръчката“ и
Приложение № 3 – „Концепция за надграждане и модернизация на СГУТ“, неразделна част от Техническото предложение за
изпълнение на обществената поръчка. Исканата информация била заявена за
получаване по електронен път. С писмо изх. № 23ДОИ-97(1) на Секретар на
Община Пловдив, адресирано до жалбоподателя Л. и по повод на подадено от него
заявление за ДОИ било посочено, че се предоставяла следната информация, като се
цитирал текстът на чл.4, ал.1 от ЗДОИ, че всеки гражданин на Република България има право на
достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този
закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване
и разпространяване на такава информация. Посочено било, че в случая исканите от жалбоподателя
документи са част от оферта за участие в обществена поръчка „Надграждане, модернизация и поддръжка на система за
управление на градския транспорт и услуги по организиране, администриране и
контрол на продажби на обществени услуги за градска мобилност“, с УНП
00267-2023-0031, като редът за предоставянето и публикуването им е
регламентиран в ЗОП. Посочено било, че същите не са публикувани на интернет
страницата на Община Пловдив във връзка с обстоятелството, че участникът
„Тикси“ АД в своята оферта се е позовал
на конфиденциалност по чл.102, ал.1 от ЗОП. Отразено било, че на основание
посочената разпоредба, когато участникът се е позовал на конфиденциалност,
съответната информация не се разкрива от възложителя.
От правна страна, съдът намира следното: Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, като се установява, че
Кметът на Община Пловдив, който се явява задължен субект по ЗДОИ /чл.3, ал.1/ е
утвърдил с представената заповед от 27.02.2023 г. Вътрешни правила за предоставяне
на достъп до обществена информация в Община Пловдив в изпълнение на Закона за
достъп до обществена информация, в които изрично е
посочено, че решенията за предоставяне или за отказ от предоставяне на ДОИ и
кореспонденция, свързана с разглеждането на заявления по ЗДОИ подписва
секретарят на Община Пловдив или друг упълномощен от кмета на община Пловдив
служител в общинска администрация. По този начин е извършено изрично определяне
по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ на длъжностно
лице, което да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация. Налице е поради това и изрична делегация на
правомощия по ЗДОИ и затова Секретарят на Община Пловдив е действал в рамките
на законоустановените и делегирани правомощия на задължения по ЗДОИ субект,
поради което и решението не е нищожно. Не е възведено в жалбата и твърдение за
нарушение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
По своето съдържание, противно на соченото от
ответника, обжалваният акт не съответства на изискването на чл.38 от ЗДОИ
относно съдържанието на решение за отказ, като е видно, че на практика не
съдържа никакво правно основание за така постановения фактически отказ от
предоставяне на исканата информация. Актът на Секретаря на Община Пловдив,
макар да не е основан на разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ и в него да е
посочено, че на жалбоподателя се предоставя „следната информация“, на практика
съдържа такъв отказ от предоставяне на заявената информация, предвид неговото
конкретно съдържание, като са изложени конкретни фактически съображения, които
могат отчасти да се съотнесат към част от основанията по чл.37 от ЗДОИ. От
страна на ответника изрично е потвърдено в отговора му по жалбата, че
въпросното писмо съставлява изричен отказ. Съобразно чл.37, ал.1 от ЗДОИ,
основание за отказ от достъп до обществена информация е налице когато: 1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в
случаите по чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В случая, от съдържанието
на решението за отказ може да се направи извод, че информацията не се
предоставя, доколкото е предвиден друг ред за нейното получаване, а именно
редът, предвиден в ЗОП за публикуване на документацията по обществените поръчки,
като с позоваване на нормата на чл.102, ал.1 от ЗОП на практика издателят на
отказа е потвърдил, че не е публикувал документите, искани от жалбоподателя,
понеже участникът, до когото се отнасят същите се е позовал на конфиденциалност.
Следва да се има предвид,
че публикуването на информация и документация за обществена поръчка, предвидено
в ЗОП, не съставлява пречка тогава, когато не е налице такава публикация, което
в случая се признава от административния орган по отношение на сочените от
заявителя документи, да се иска предоставяне на информацията по реда на ЗДОИ,
при което преценката следва да се прави от задължения субект съобразно с
разпоредбите на този закон, а не на ЗОП.
В тази връзка, на
първо място, предвид твърдението, че в случая е изключено приложението на ЗДОИ,
тъй като е предвиден специален ред в ЗОП за публично оповестяване на
информацията по обществената поръчка, включително и посредством публикация на
актовете на назначената по ЗОП комисия, в които се обсъждали представените от
конкретния участник документи, следва да се има предвид, че в действителност
исканите документи от страна на жалбоподателя не са били публикувани на
посочената от ответника електронна страница в Регистъра на обществените
поръчки, като и самият ответник е потвърдил този факт. В публикувания в РОЛ Протокол
от дейността на комисията, назначена със Заповед № 23РОП-24(2)/21.04.2023 г. на
Т.Т. – Директор на дирекция „Обществени поръчки“ при Община Пловдив и
Възложител на поръчката, за провеждане на „открита процедура“ с предмет:
„Надграждане, модернизация и поддръжка на система за управление на градския
транспорт и услуги по организиране, администриране и контрол на продажби на
обществени услуги за градска мобилност“ за работата ѝ, приключила на
11.05.2023 г., по отношение на исканата от жалбоподателя информация не е налице
конкретизация, като касателно поставения критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 1,
буква „б“ от ЗОП е посочено например, че в ЕЕДОП на „Тикси“ АД в четири точки са
декларирани изпълнени дейности, като е отразено, че на основание чл.102, ал.1 от ЗОП, посочените в ЕЕДОП
дейности не са подробно описани в протокола, предвид това, че участникът е
представил декларация за конфиденциалност, в чийто обхват попадат въпросните
дейности. При това положение и с оглед липсата на каквито и да било данни
относно това, че жалбоподателят е участник в процедурата по възлагане на
обществената поръчка, то не може да се обоснове извод, че спрямо него е приложим някакъв друг ред за достъп до
документите по тази обществена поръчка, поради което и същият обосновано се е
обърнал към възложителя като задължен орган по ЗДОИ със заявление по посочения
закон за предоставяне на исканата информация / в този смисъл е Решение № 3088/2017 г. на ВАС по адм. д. №
14049/2015г./
На второ място, неоснователно е соченото от страна на ответника, че в
случая не се искал достъп до обществена информация, а до документи, доколкото,
очевидно е, че исканата информация има свой технически /материален/ носител.
Както е имал възможност да посочи ВАС в цитираното и по-горе съдебно решение от
2017 г. „от правно значение е
характера на исканата информация, а не нейния материален носител“. В тази
връзка и по повод на спора между страните относно това дали исканата информация
съставлява обществена информация по смисъла, вложен в това понятие от ЗДОИ,
съдът намира за неоснователно твърдението на ответната страна за това, че
понеже се касаело до искане за предоставяне на документи, представени от
участник в обществена поръчка, а не до документацията на обявената обществена
поръчка и актовете на публичния орган, то информацията не била такава, от която
гражданите да си създадат мнение относно работата на задължения субект.
Напротив, касае се до информация, която се събира и съхранява във връзка с официалната информация /по чл.10 от ЗДОИ/,
както и по повод дейността на органите и на техните администрации, сиреч става
дума за служебна обществена информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ. И това е
така, доколкото събираната от възложителя документация за участие в обявена от
него обществена поръчка е именно тази, въз основа на която съответната
администрация прави преценка за допускане участието на кандидатстващия по
обществената поръчка и съответно оценява допуснатите участници, поради което и
категорично се касае до информация, въз основа на която може да се изгради
мнение за дейността на възложителя. С оглед съдържанието на чл.2, ал.2 от ЗДОИ, информацията по ал.1, която е свързана с
обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти е обществена,
независимо от вида на нейния материален носител. Искането на копие от документ
в тази насока е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в него
информация. Дали се иска конкретния материален носител на информацията, или се
иска описателно самата информация, е ирелевантно относно нейната дължимост по
ЗДОИ. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ „материален носител на обществена
информация“ е текст, какъвто несъмнено се съдържа в поисканите копия от
документи. Материалният носител на информацията, в случая съответният документ,
не е нещо, което се иска заради неговия материален субстрат, а заради
информацията, която съдържа, поради което и изложените в обратната насока
възражения на ответника са изцяло неоснователни.
На трето
място, действително, съгласно чл.102, ал.1 от ЗОП, на която разпоредба се е
позовал ответният административен орган в отговора на заявлението за ДОИ, кандидатите и участниците
могат да посочват в заявленията за участие или офертите си информация, която
смятат за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна и когато
кандидатите и участниците са се позовали на конфиденциалност, съответната
информация не се разкрива от възложителя. Видно е от представената от страна на
участника в процесната процедура по ЗОП,
че същият е представил декларация по чл.102, ал.1 от ЗОП, като конкретно по
отношение на въпросите, които са свързани със заявлението на жалбоподателя е
декларирано, че конфиденциална информация /технически тайни/ в
заявлението и офертата са и предоставената информация за извършените услеги,
които са идентични или сходни с предмета и обема на поръчката, предоставена в
ЕЕДОП, Част IV: Критерии за подбор, раздел В:Технически и професионални
способности, както и предоставената специфична информация за участника в
Приложение №1 към Техническото предложение – Подход за управление и изпълнение
на поръчката, освен елементите, които подлежат на оценка и предоставената специфична
информация за участника в Приложение №3 към ТП – Концепция за надграждане и
модуернизация на СГУТ, освен елементите, които подлежат на оценка. С оглед
посочената вече приложимост на ЗДОИ в конкретния случай, както и
предвиденото в разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗОП, че участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение
на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка, подходът на
административния орган при издаване на обжалвания отказ е бил твърде формален.
В тази насока и следва да се има предвид, че на практика без разглеждане
конкретно на въпросите относно това дали цялата информация в поисканите
документи следва да се зачете за конфиденциална, още повече, че самият участник
е изключил от съдържанието на декларацията си онези елементи, които подлежат на
оценка и факта, че в самия протокол от работата на комисията е посочено, че тя
оценява като подпоказатели за оценка съдържанието на Приложение №1 и на
Приложение №3, от страна на Секретар на Община Пловдив е направен пълен отказ
от предоставяне на исканата информация. В тази насока и позоваването от ответника на факта, че преценка е била
вече извършена от страна на назначената по ЗОП комисия, която била приела, че е
налице конфиденциална информация, изобщо не освобождава компетентния по ЗДОИ
орган да извърши собствена преценка по реда на ЗДОИ, в светлината на
разпоредбите на чл.17, ал.2, вр. с чл.31, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗДОИ. В тази
насока и без да е предмет на производството по ЗДОИ, следва да се посочи за яснота, че в редица свои решения и КЗК и ВАС са имали възможност да посочат, че един от
четирите основни принципа, залегнали в чл.2 от ЗОП е този на
публичност и прозрачност и за ефективното му
прилагане в закона са разработени редица механизми, включващи, както
изискването за мотивираност на актовете на възложителя и на помощния му орган,
така и за тяхното публично обявяване, като гледана от този
аспект, нормата на чл.102 от ЗОП следва да се
разглежда като едно отклонение от този принцип, поради което и въведеното с нея право на участниците следва да
се тълкува винаги стриктно, а не разширително. Законодателят е обвързал това право на участника с основен белег на
изискуемата от възложителя информация – тя да е търговска тайна, за което понятие определение се съдържа в чл. 3 от Закона за защита на
търговската тайна. В тази насока и всякога изявлението
на участник, че части от техническо предложение, ведно със
задължителните за прилагане към него документи, се счита за конфиденциална информация, би следвало да се провери от възложителя на плоскостта
на общото задължение на субектите на административния процес, регламентирано
в чл4, ал.3 АПК да упражняват
своите права, без да вредят на правата и законните интереси на други лица. Дали и доколко това е било сторено от комисията, издала коментирания
протокол с дадени оценки на участника, не е предмет на обсъждане в настоящото
производство. Следва да се има предвид също, че се приема в практиката на КЗК и
ВАС, че дори и комисията да е приела конкретни документи за конфиденциални, то в изпълнение на основния принцип на публичност и прозрачност, като
помощен орган, съставен от професионално компетентни експерти, тя е задължена
да намери баланса между защитата на принципа на прозрачност и защитата на
интереса на участника от запазване на негова действителна търговска тайна по
смисъла, който е вложен в това понятие в ЗЗК и ЗЗТТ. Поради това
и позоваването на чл.102 от ЗОП в оспорения отказ с аргумента, че понеже
участникът заявил конфиденциалност, то съответната информация не може да се
предостави на заявителя, не може да бъде счетено изобщо като основателен аргумент
в насока постановяване на обжалвания отказ, доколкото ответният административен
орган не е призван да извършва преценката по чл.102 от ЗОП, а това е правомощие
на друг орган и в друго производство, а следва да осъществи собствената си
такава, съобразно изискванията на ЗДОИ, като разгледа конкретната информация и
прецени дали по отношение на цялата искана такава е налице несъгласие на трето
лице за нейното огласяване, респективно и дали и доколко е налице в случая
надделяващ обществен интерес от предоставянето ѝ. Съгласно
чл.17, ал.2 от ЗДОИ информацията, създавана или съхранявана във
връзка с дейността на задължените
по закона субекти, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или
разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи
на предоставяне,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Съответно в чл.31 от ЗДОИ е предвиден
реда за предоставяне на информация, която
засяга защитим интерес и на трети лица. Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация
се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето ѝ
са два: когато тя съдържа лични данни на участващите в сделката лица или когато
представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело
до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за
предоставянето ѝ от страна на третото лице органът, на основание чл.31, ал.4 от ЗДОИ, предоставя
исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива
информацията, която се отнася до третото лице. Във втората хипотеза, съобразно
общия принцип, прогласен в чл.17, ал.2 от ЗДОИ, исканата информация
при посочените условия се отказва, освен ако не е налице надделяващ обществен
интерес. Изключение от този принцип е предвидено в чл.31, ал.5 от ЗДОИ, който сочи, че не е
необходимо съгласието на третото лице в случаите, когато то е задължен субект и
отнасящата се до него информация е обществена информация по смисъла на този
закон, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването
ѝ. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите
на §1, т.5, б. „е“ от ДР от ЗДОИ /в приложимата редакция/, когато
исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета,
цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в
договори, по които едната страна е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ, като е предвидено, че в такава хипотеза е налице надделяващ
обществен интерес до доказване на противното. Налице е поради това и въведена от закона оборима презумция, като тежестта да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес, в
светлината на разпоредбата и на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, е на задължения субект,
а не на заявителя. В тази насока и в решението на Секретар на Община Пловдив
липсва какъвто и да било самостоятелен анализ на информацията, поискана от
заявителя и за коя част от нея в действителност се отнася и посочената
декларация за конфиденциалност, дадена при това в съвсем друго производство от
това по ЗДОИ от страна на трето лице, както и дали е налице липса на надделяващ
обществен интерес, за да се постанови процесния отказ. Липсата на
посочено правно основание за отказа и на конкретно изложени мотиви, свързани с
оценката на заявлението именно по реда на ЗДОИ и преди всичко на такива
съображения, с които органът да е установил, че
общественият интерес от разкриването на исканата информация не е убедителен и че
неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и
желанието на третото лице да опази търговската си тайна, прави обжалваният отказ незаконосъобразен. Ето
защо и решението за отказ, обективирано в обжалваното писмо, следва да се отмени и преписката да се
върне на административния орган за ново произнасяне на основание чл.173, ал.2
от АПК при съобразяване на указанията на съда по приложението на материалния
закон.
При този изход на спора и на жалбоподателя на
основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат претендираните разноски, каквито са
направени за образуване на делото и същите възлизат на 10 лева.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК и чл.40, ал.3 от ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.И.Л. *** Отказ на Секретар на
Община Пловдив от предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран
в писмо № 23ДОИ-97(1) от 07.08.2023
г.
ИЗПРАЩА преписката на Секретар на Община Пловдив за ново
произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация вх.№ 23
ДОИ-97/24.07.2023 г. от Б.И.Л. ***, съобразно с дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б.И.Л. *** Б. Трети -
Обединител“ № 173, сумата от 10 лв. /десет лева/, съставляваща размера на
заплатената държавната такса за образуване на делото.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: