Определение по дело №4095/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260551
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110204095
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                                                          Град Варна

Варненският районен съд                                                           Двадесет и седми състав

На десети ноември                                                            Година две хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.-ЖЕЛЕВА

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Г.

 

Д.Н.

 

 

Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

Прокурор: А.А.

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 4095/2020г. по описа на ВРС.

------------------------------------------------------

На именно повикване в 13:35 часа се явиха:

-----------------------------------------------------

 

ПОДС. К.Б.И. – явява се лично и с адв. А.Д., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от днес.

ПОДС. М.Д.К. – явява се лично и с адв. А.Д., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от днес.

ПОДС. К.А.И. – явява се лично и с адв. П.Н., назначен за служебен защитник в хода на ДП.

 

В залата се явява М.Е.М. – майка на подс. К.И.

 

А.И.А. – баща на подс. К.И. – нередовно призован, не се явява. Съобщението за същия изпратено на адрес с. Долище, общ. Аксаково, обл. Варна е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее в селото. Изготвена е справка НБД и е изпратено второ съобщение на адрес с. Щипско, общ. Вълчи дол, обл. Варна, което също е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее в селото от 5-6 години. Бил е регистриран за 1-2 месеца като работник при животновъд.

 

ПОСТРАДАЛИЯТ И.В.П. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ СДРУЖЕНИЕ „ВАСИЛИЦА“ ЧРЕЗ НЕГОВИЯ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ Г.Д.Д. - редовно призована, не се явява. За него се явява адв. Б.Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ПОДС. К.А.И.: Желая и в настоящото производство да ме представлява адв. Н..

 

СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на подс. К.А.И., както и обстоятелството, че същият и към настоящия момент е непълнолетен, намира че на последния следва да бъде назначен служебен защитник, поради което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК

                                                            

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. К.А.И. адв. П.Б.Н., определен от Председателя на ВАК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

АДВ. Ж.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

ПОДС. К.Б.И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

ПОДС. М.Д.К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

ПОДС. К.А.И.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала.

Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на пострадалия и на представител на ощетеното ЮЛ, които са редовно призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването си не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 и ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че същите се представляват от упълномощен представител.

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

 

ПОДС. К.Б.И. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.

ПОДС. М.Д.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.

ПОДС. К.А.И. – роден на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, не работи, не учи, ЕГН **********.

 

Съдът, докладва постъпил по делото препис извлечение от акт за раждане на подс.К.А.И., от който е видно, че родителите на подсъдимия са: майка М.Е.А.  с ЕГН ********** и баща: А.И.А. с ЕГН ********** .

 

М.Е.М. - родена на ***г. в гр. Добрич, българка, българска гражданка, с основно образование, разведена, неосъждана, работи, ЕГН **********, майка на подс. К.А.И..

 

М.Е.М.: Аз съм разведена с бащата на К., като родителските права са дадени на мен. Баща му не е лишен от родителски права, но аз го гледам К..

 

На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подс. К.Б.И. на 26.10.2020г., на подс. М.Д.К. на 26.10.2020г., на подс. К.А.И. на 26.10.2020г., на М. Маринова като майка на подс. К.И. на 26.10.2020г., на пострадалия П. на 23.10.2020г. и на ощетеното ЮЛ на 23.10.2020г.

 

 

СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

 

АДВ. Ж.: Нямам искания за отводи.

 

АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.

 

ПОДС. К.Б.И.: Нямам искания за отводи.

 

ПОДС. М.Д.К.: Нямам искания за отводи.

 

АДВ. Н.: Нямам искания за отводи.

 

ПОДС. К.А.И.: Нямам искания за отводи.

 

Председателят на състава разясни на адв. Ж. като представител на пострадалия И.В.П. правата по чл. 76 и чл. 84 от НПК да се конституира като частен обвинител  и/или граждански ищец по делото и като представител на ощетеното ЮЛ „Василица“ чрез неговия представляващ Г.Д.Д.  правата по чл. 84 от НПК да се конституира като граждански ищец по делото.

 

АДВ. Ж.: Представям молба от името на И.В.П. за предявяване на гр. иск като моля същият да бъде конституиран като гр. ищец и частен обвинител и от ощетеното ЮЛ „Василица“ чрез неговия представляващ Г.Д.Д. за конституиране като гр. ищец.

 

На осн.чл. 248, ал.2 от НПК съдът разяснява на страните, че ще изслуша становищата им по така направеното искане и ще се произнесе по същото след изслушване на становищата на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК.

 

Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По т. 4 няма пречки делото да се гледа по реда на Глава 27 от НПК или Глава 29 от НПК при възстановяване на причинената щета.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките за неотклонение.

Нямам искания по доказателствата и ако делото се гледа по общия ред, моля да бъдат призовани лицата посочени в обв. акт.

 

АДВ. Ж.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

            Към този етап не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. 

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките за неотклонение.

Нямам искания по доказателствата.

 

АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Налице са основания за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, а именно по реда на чл 371, т. 2 от НПК.

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките за неотклонение.

Нямам искания по доказателствата.

 

ПОДС. К.Б.И.: Придържам се към казаното от моят защитник.

 

ПОДС. М.Д.К.: Придържам се към казаното от моят защитник.

 

АДВ. Н.: Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Считам, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

 

Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките за неотклонение.

Нямам искания по доказателствата.

 

ПОДС. К.А.И.: Придържам се към казаното от моят защитник.

 

М.М.: Придържам се към казаното от адв. Н.. 

 

СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по така постъпилите молби за конституиране на пострадалия И.В.П. като гр. ищец и частен обвинител в производството и на ощетеното ЮЛ „Василица“ чрез неговия представляващ Г.Д.Д. за конституиране като гр. ищец.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че така предявените гр. искове са своевременно предявени и няма пречка да бъдат приети за съвместно разглеждане.

 

АДВ. Ж.: Поддържам така подадените молби за конституиране на пострадалия И.В.П. като гр. ищец и частен обвинител и на ощетеното ЮЛ „Василица“ чрез неговия представляващ Г.Д.Д. като гр. ищец.

 

            АДВ. Д.: Така предявените искове са своевременно предявени и считам, че следва да бъдат приети за съвместно разглеждане, както и пострадалия П. да бъде конституиран и като частен обвинител.

 

АДВ. Н.: Считам, че гр. иск е своевременно предявен, а също така и искането за конституиране на лицето И.П. и като частен обвинител.

 

            СЪДЪТ  като взе предвид становището на страните, материалите по делото и след тайно съвещание намира следното:

 

Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК срещу подс. К.Б.И., по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК срещу подс. М.Д.К. и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК срещу подс. К.А.И., и е родово и местно подсъдно на ВРС, като първа инстанция.

Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

 

С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

1.      Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд Варна;

2.      Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалите съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите К.Б., М.К. и К.А. да научат за какво престъпление са привлечени в това качество, а по отношение на подс.А. и да участва в производството чрез своите законни представители - родители.

Съображенията на съда са следните:  В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемите, като  в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно  – “времето, мястото и начинът на извършването му,  пострадалото лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.   

В обстоятелствената част на акта задължително следва да са отразени всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението и неговия автор. Индивидуализацията обаче при съучастническо деяние, за каквото обвинение тримата подсъдими са предадени на съд, не е възможна, ако в него не е описано деянието/деянията, в което/които се е изразило това престъпление. По нашето наказателно право претендираната спрямо подсъдимия отговорност е такава за негово конкретно деяние и липсата на посочване на всички тези обстоятелства или пък противоречието между обстоятелствената част на акта и диспозитива му съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство. Основно право на подсъдимия е да разбере в какво точно и за какво престъпление е обвинен, за да може да реализира правото си на защита в пълен обем чрез даване на обяснения по повдигнатото му обвинение, правене на възражения и ангажиране на доказателства във връзка с тях.

С настоящия ОА подсъдимите Б., К. и А. са предадена на съд за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК /вр.чл.63 от НК за подс.А./ т.е. предадени са на съд за извършване на съучастническо деяние –кражба на чужди движими вещи. В ОА липсва описание на начина на извършване на деянията от подсъдимите. Съобразно формулираното обвинение, същите са предадени на съд за съучастническо деяние , извършено под формата на съизършителство. При наличие на съвместна съучастническа дейност на две или повече лица обаче, в обвинителния акт трябва да бъде отразено “какъв е фактическият състав на действията на всеки от съучастниците” (Р.90-03-II), като следва да се отрази кои са фактите, които обуславят правните признаци на съответния вид съучастие, което в случая не е сторено.  В случая, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът не е положил усилия да опише точно конкретно действията на всеки един от съучастниците, а е използвал общи формулировки за тримата обв. като например : „……..Направили опит да проникнат в постройката през входната врата, но не успели да я отворят, въпреки че счупили дръжката й. След това с помощта на техническо средство - тесла, натиснали един от прозорците от ПВЦ и успели да го отворят, като повредили затварящият се механизъм. През прозореца проникнали във вътрешността на постройката, където повредили още две преходни врати между различните помещения. Повредили и още два от прозорците“. Липсва обаче ясно и точно описание на механизма на извършване на престъплението - как с какви конкретни действия всеки един от тримата обвиняеми е извършил престъплението.  На следващо място в обстоятелствената част на ОА е посочено, че в периода между 04.11.2019г. и 07.11.2019г. тримата обвиняеми на два пъти извършили кражба на вещи от дома на св.П.. Посочването, че са извършили кражба съставлява правен извод, като в обстоятелствената част на ОА следва да се посочи с какви конкретно действия прокурорът е приел, че обвиняемите са осъществили деянията / две съобразно посоченото в ОА/. В ОА следва да бъде посочени конкретно действията на всеки един от обвиняемите, с които той според прокуратурата е допринесъл за задружната престъпна дейност. Нещо повече, от неясната формулировка на диспозитива на обвинението не става ясно, по отношение на начина на извършване на деянията, дали прокурорът е приел, че същите са извършени посредством разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот или посредством повреждане на преградите т.к. в диспозитива е посочено : „……. чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - повреждане на прозорци и врати…..“. От друга страна, в обстоятелствената час на ОА, са посочени действия по счупване на дръжка на входна врата, повреждане на заключващия механизъм на ПВЦ прозорец, повреждане на още две преходни врати и два прозореца. Нещо повече, не става ясно и дали прокурорът е приел, че и при двете деяния /до колкото е посочено, че се касае за отнемане на вещи на два пъти/ подсъдимите са разрушавали или повреждали прегради, здраво направени за защита на имот. При това описание и при описаната неяснота на диспозитива действително не става ясно в крайна сметка за какви деяния са обвинени тримата подсъдими.

С ОА на подс. К. е повдигнато обвинение и за още едно деяние – за кражба на даренията за сдружение „Василица" с председател Г.П., както следва: 1 бр. емайлирана жълта тенджера с капак, 5 бр. пакета перилни препарати марка „Савекс", в опаковки по 4 кг., 24 литра течни перилни препарати, неустановена марка, в разфасовки по 1 л. и 2 л., 15 бр. туби омекотител за пране, неустановена марка, в разфасовки по 2 л., 30 бр. бутилки миещ препарат за съдове, неустановена марка, в разфасовки по 0,500 мл., 20 бр. пакета боб, неустановена марка, в разфасовки по 1  кг., 20 бр. пакета леща, неустановена марка, в разфасовки по 1 кг., 20 бр. пакета ориз, неустановена марка, в разфасовки по 1 кг., 20 бр. пакета спагети, марка „Савимекс", в разфасовки по 0,500 кг., 30 бр. пакета захар, с неустановена марка, в разфасовки по 1 кг., 48 бр. бутилки олио, с неустановена марка, в разфасовки по 1 л. По отношение на това деяние липсват каквито и да било факти в ОА за времето, мястото и  начинът на извършване на деянието- задължителни реквизити на ОА съобразно разпоредбата на чл.246 от НПК. На първо място не е ясно кога е извършено деянието. Не е ясно как е извършено то- доколкото в обстоятелствената част същото  описано чрез две думи „извършил кражба“, които съставляват правен извод, а не факти подлежащи на доказване в процеса. На следващо място действително не става ясно и мястото на деянието. В уводната част на ОА е посочено, че в постройката в с.Долище П. съхранявал свои вещи и инструменти, както и дарения от различни организации, предоставени на Сдружение с нестопанска цел „Василица" с председател Г.Д.П. - съпруга на свидетеля. Даренията са описани като перилни и почистващи препарати, както и пакетирани продукти - ориз, боб, брашно, захар, олио, спагети и др. Сред посочените като откраднати от подс.К. вещи фигурират вещи извън изброените в уводната час- напр. 1 бр. емайлирана жълта тенджера с капак т.е. няма как да се приеме, че са касае именно за вещите, които се сочи, че се съхраняват в постройката на П. в с.Долище. Така или иначе обвинението следва да бъде ясно и конкретно формулирано, като следва да са описани ясни и недвусмислени факти, а не същите да се извличат чрез догатки и предположения от съдържанието на ОА.

Именно срещу конкретните факти градят защитата си обвиняемите, и именно тези факти определят рамките на обвинението, съответно предметът на доказване по делото. Непосочването на тези конкретни факти представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемите.

Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия /те „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, липсата на факти за конкретните действия на всеки един от обвиняемите, допуснатото противоречие и неяснота относно начинът на извършване на деянията, относно мястото и времето на извършване на престъплението /по отношение на подс.К./  съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени. Ето защо съдът приема, че посочените  по-горе пороци на  прокурорския акт обосновават нарушение на правата на обвиняемите и в частност на правото им да научат  в какво са обвинени, респективно „да научат за какво престъпление са привлечени в това качество“. Този порок няма как да бъде преодолян от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза.Като в този смисъл е без значение редът, по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза. 

На досъдебното производство е допуснато още едно отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия К.А.: неспазване на Особените правила за разглеждане на ДП срещу непълнолетния и в частност разпоредбите на  чл. 389, ал. 1 от НПК.

Производството по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, е особено поради наличието на специфични процесуални изисквания, предвидени в Глава ХХХ и посоченото по – горе касае фазата на ДП. Към датата на провеждане и приключване на разследването и към настоящия момент обв. К.А.И. е непълнолетен /роден на *** год./ и спрямо него са приложими Особените правила по Глава ХХХ от НПК. Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл.394, ал.2 от НПК гласяща, че когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред, предвид систематическото й място в глава ХХХ, касае съдебната фаза на процеса, а не досъдебната такава.

Разпоредба на чл. 389, ал.1 от НПК предвижда изключение от общите правила във връзка с предявяване на материалите на разследването. Тук законодателят изрично е предвидил, че родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем задължително се уведомяват за предявяване на разследването и могат да присъстват ако поискат това. Видно от материалите по делото соченото императивно изискване на закона не е било изпълнено в досъдебната фаза. Родителите на непълнолетния са: баща А.И.А. и майка М.Е.А.. Майката на подс. е била разпитана в качеството на свидетел, като материалите по делото са й били предявени.  Бащата на обв.А. нито е разпитан по делото, нито има индиция, че същият е призован или поне търсен за предявяване на материалите по делото. По делото отсъстват данни бащата на обв. да е бил лишен от родителски права. Въпреки това за предявяване на материалите по разследването е била уведомена единствено майката на непълнолетния, която е присъствала на посоченото действие – видно от протокол за предявяване на разследването. Липсват доказателства бащата на обв. да е бил уведомен за предявяване на разследването или поне да е бил търсен за соченото действие, но да не е бил намерен при положение, че видно от изисканите от съда справки същият има регистрирани адреси, на които той не е търсен.   По делото фигурира и телефон на бащата, като липсва индиция да е правен опит за призоваване по телефон.  Както бе споменато по-горе нормата на чл.389, ал.1 от НК има императивен характер и включва задължение за разследващите органи да уведомят и двамата родители на непълнолетния за предявяването на материалите по делото, а на преценката на последните е предоставено дали да присъстват или да не присъстват. Следователно законодателят е предвидил в интерес на непълнолетния, самостоятелни права за всеки един от родителите /да присъстват на предявяване на материалите по разследването/, респективно задължения на разследващите органи да им осигурят възможност да ги упражнят, като ги уведомят по надлежния ред за това действие.

Като не са уведомили за предявяване на материалите по разследването един от родителите на непълнолетния обвиняем / в частност неговиа баща/, разследващите органи са допуснали  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила. В този смисъл е и константната практика на ВКС –например Решение № 459 от 23.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1380/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията П.Т.. По идентични случаи е имал повод да се произнесе и ОС-Варна- например Определение по в.ч.н.д № 1795/2011 г. на ВОС, Определение № 379 от 8.07.2014 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 699/2014 г., Разпореждане № 3245 от 25.10.2012 г. на ОС - Варна по н. о. х. д. № 1251/2012 г. и други.

Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения чрез надлежно уведомяване на двамата родители и ново предявяване на материалите по разследването.

 

С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно  по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, както и по отношение на искането за конституиране на частен обвинител и на предявените искове,  тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4095 по описа на ВРС за 2020 година, двадесет и седми състав.

 

ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите  отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемите, посочени по-горе.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи  на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.

 

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:25 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                                   2.

 

 

        СЕКРЕТАР: