ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15
гр. Смолян, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500448 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.407, ал.1, във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Инициирано е с частна жалба с вх.№2323 от 16.11.2021г. от „Юробанк България“
АД, срещу Разпореждане №20082 от 28.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. №405/2017г. по
описа на РС- Златоград и частна жалба вх.№2324 от 16.11.2021година срещу Разпореждане
№20072 от 25.08.2021година и двете подадени от „Юробанк България“ АД, депозирани чрез
пълномощника адв.Г. Ст.
В жалбата срещу Разпореждане №20082 от 28.10.2021 г. се излагат подробни
съображения мотивиращи искане за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, с която
е присъдена законна лихва върху сумата 14 882.21лева, като незаконосъобразно
постановено. Направено е оплакване, че с решение №181/09.12.2019г. по гр.д. №405/2017г.
на PC Златоград в частта, с която е признато за установено на основание чл.422, ал. 1 ГПК,
че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, е имало към 10.07.2017 г. валидно и
изискуемо вземане (погасено изцяло), съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д.229/2017 г., по описа на PC - Златоград, по отношение на ответниците
вземане за сумата от 701, 26 лева главница по договор за банков кредит продукт Бизнес
револвираща линия - плюс № /22.05.2007г, потвърдено от въззивният съд в частта относно
признатото по иска по чл.422ал.1 ГПК към 10.07.2017г. валидно и изискуемо
вземане(погасено изцяло) съгласно издадената заповед за изпълнение срещу ответниците за
сумата 146.23лева договорна лихва. Видно от диспозитива на постановеното съдебно
решение няма присъждани законни лихви, още повече, че отхвърлителната част е
постановена след съдебна компенсация на насрещни вземания,извършени от съда.
Развива и оплакване, че в хипотези на съдебното прихващане погасителният
ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява
съществуването на вземането и неговата изискуемост. С влизане в сила на решението,
спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо и погасителния
ефект на двете насрещни задължения настъпва, като за разлика от
материалноправниото възражение, съдебната компенсация погасява насрещните
задължения занапред. Обосновава се основателност на жалбата с практика на ВКС
1
обективирана в Определение № 184 от 29.04.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 556/2020г., II т. о.;
Определение №9 58 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 53/2012 г., IV г. о. и Определение №
273 от 9.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 786/2010 г., Ill г. о.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от В. Р. ЕФ., депозирана чрез
пълномощника му адв.Ив. Г., вх.№2494 от 02.12.2021година, в която се поддържа
неоснователност на частната жалба и се предлага окръжният съд да я отхвърли. Изразява
несъгласие с оплакването,че лихвата не се дължи от момента, когато сумата е неправомерно
събрана и аргумент от това има в диспозитива на съдебното решение по гр.д.
№34/2021година по описа на Окръжен съд Смолян,тъй като е посочено, че извършената
компенсация е за периода 23.05.2007година до 10.05.2017 година,т.е според съда към
10.05.2017година вземането не е съществувало. Твърди се,че при нормално протичане на
процеса не би се стигнало до настоящата ситуация и банката би събрала присъдените 701.26
лева,ведно със съответните лихви и разноски. Счита,че дължимата по изпълнителното дело
сума 16367.56 лева е събрана още на 02.10.2017година и след постановяване на решението
по гр.д.№34/2021година банката се явява мним кредитор за периода, в който държи без
основание събраната над присъдената сума. Позовава се практика на ВКС в противен
смисъл - Определение № 11 от 14.01.2020г. на ВКС по т.д. № 1824/2018г., I т.о.
Определение № 528 от 26.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 471/2012 г., II г. о., ГК и
определение № 441 от 24.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2685/2020г., IV г.о, в което са
цитирани още близо десетина съдебни акта на ВКС, от които е видно, че
преобладаващата практика на ВКС приема в обратния изпълнителен лист да бъде
включена и законната лихва като вид обезщетение. Претендират се разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В частна жалба вх.№2324 от 16.11.2021година срещу Разпореждане №20072 от
25.08.2021година относно издадения изпълнителен лист за присъдени разноски в размер на
836 лева се развива оплакване, че по влязлото в сила съдебно решение на ОС Смолян, освен
посочения в изпълнителен лист за разноски в размер на 836 лева, PC Златоград е издал
срещу жалбоподателя и други три изпълнителни листа, съответно:
1.Изпълнителен лист от 24.08.2021 за сума за разноски в размер на 1377, 32 лева.
2.Изпълнителен лист от 01.09.2021 за следните суми по решението:
1. 7725, 01 лева- разлика между присъдената главница от 701,26 лева и събраната
главница в размер на 8 426, 27 лева
2. 2390, 19 лева- разлика между присъдената лихва от 146, 23 лева и сумата 2 526, 42 лева
3. 296, 09 лева- събрана мораторна лихва
4. 825, 77 лева- събрани суми за такси и застраховки
5. 758, 24 лева- адвокатско възнаграждение в гражданското дело
6. 1178, 85 лева- надвнесена пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
7. 1718, 06 лева- приети разноски по изп. дело № 248/ 2017 по описа на ЧСИ Тодор
Витанов.
3.Изпълнителен лист от 29.10.2021г. за дължима законна лихва върху сумата от 14
882, 21 лева, считано от 03.10.2017 до окончателно събиране на сумата. ПДИ по този лист е
получено отново на 08.11.2021 по изп. дело № 315/ 2021 на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди
също, че по изпълнителния лист, посочен в т. 2 по-горе, е образувано изп. дело № 315/ 20201
на ЧСИ Соня Димитрова, като ПДИ е връчена на банката на 27.09.2021г. и общата дължима
сума в размер на 17 208, 79 лева е заплатена от страна на банката в пълен размер на
04.10.2021. Към образуваното изпълнително дело е присъединен за събиране и
изпълнителния лист, посочен в т. 1, за сума в размер на 1377, 32 лева, за което е получено и
второ ПДИ в банката на 28.09.2021г., като дължимата сума е заплатена в пълен размер на
22.10.2021.
2
Изложено е оплакване,че ЗРС е постановил незаконосъобразно издаване на два
изпълнителни листа за една и съща сума съответно :
1. Изпълнителен лист от 01.09.2021, съдържащ вземане за разноски ( адвокатски хонорар
в гражданското дело) в размер на 758, 24 лева
2. Изпълнителен лист от 24.08.2021, съдържащ вземане за разноски ( отново за
адвокатски хонорар) в размер на 836 лева.
Направено е искане въззивният съд поради изплащане на първата сума изцяло по изп.
дело № 315/ 2021, да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата
836 лева, а за разликата до сума в размер на 78 лева заявява , че банката прави прихващане
с дължимата от ответниците сума за разноски в полза на банката в размер на 191, 61 лева.
В писмен отговор вх.№2493 от 02.12.2021година В. Р. чрез пълномощника си адв.Ив.
Г. поддържа становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че сумата от 836.00 лева
е присъдена с влязло в сила съдебно решение № 170 от 30.07.2021г. постановено по в.гр.д. №
45/2021г. по описа на ОС-Смолян и PC – Златоград е длъжен да се съобрази е влезлия в сила
съдебен акт като да издаде поискания изпълнител лист. Твърди още, че сумата от 758.24 лева е
адвокатския хонорар събран в полза на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АС по изп.д.
№ 248/2017г. по описа на ЧСИ Тодор Витанов- рег.№ 918 на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд Смолян, което се установява от запорно съобщение изх. № 2892 от
21.09.2017г., в което като основание за събиране е посочено - адвокатско възнаграждение
по гражданско дело. По абсолютно същия начин въззиваемият е поискал тази сума да бъде
присъдена от PC-Златоград и съдът е уважил молбата му. Направен е и довод, че
разпореждането за издаване на обратния изпълнителен лист от 01.09.2021г. е влезнало в
сила и сумите по него са вече платени, поради което оплакванията срещу него са
недопустими.
Заявява,че принципно В.Р. не възразява да бъде направено прихващане със сумата от
836.00 лева с вземането на банката, но това е възможно и допустимо да бъде направено
извънсъдебно или по образуваното изпълнително дело, а не в настоящето производство по
обжалване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Предлага съдът да остави
без уважение жалба вх.№ 2324 от 16.11.2021г., подадена срещу разпореждане за издаване
на изпълнителен лист от 24.08.2021г. по гр.д. № 405/2017г. по описа на PC-Златоград , като
неоснователна. Претендира направените разноски.
След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания,писмения
отговор и данните по делото, настоящия състав на окръжен съд, намира за установено
от фактическа страна следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в
преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът пристъпи към разглеждането им по същество.
За да уважи искането на пълномощника на К.Е. адв.Ив. Г. за издаване на обратен
изпълнителен лист, районен съд с атакуваното разпореждане №20082 от 28.10.2021 г. е
приел по отношение на законната лихва, че молителят разполага с право на издаване на
обратен изпълнителен лист, ведно със законната лихва върху подлежащата на връщане сума
14 882.21лева, считано от 03.10.2017година, датата следваща деня на постъпване сумата по
наложения запор.
Разпореждането е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение,
изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ – съдът, който е
постановил решението издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за
връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото изпълнение на отмененото
решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство, освен ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането. Събирането
3
на суми след издадена заповед за незабавно изпълнение е вид предварително изпълнение,
преди установяване на вземането със сила на присъдено нещо. Отхвърлянето на иска за
установяване на вземането, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК означава, че и
предприетото принудителното изпълнение е неоснователно.
В мотиви към ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, т. 6 е
изяснено, че привидният кредитор не може да запази правата, придобити в материално
незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, тъй
като то е получено без основание. В противен случай длъжникът би се поставил в по-
неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение,
въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е
отпаднал с обратна сила. Взискателят отделно би получил разноски, които не му се полагат,
именно поради отпадане на основанието, въз основа на което е било постановено
предварително изпълнение. Това е обосновано и от общия правен принцип за обезщетяване
на причинените вреди, каквито в случая се явяват ненужно направените разноски в
материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес.
По отношение вземането за законната лихва върху дължимата за възстановяване
от взискателя сума до окончателното й заплащане е също безспорно като основание и
размер, поради което не се налага установяване в отделно производство по аргумент от чл.
499 от ГПК (чл. 397 от ГПК, отм.). В този смисъл е формирана също преобладаваща
практика на ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. №
221/2012 г. на ВКС, І г. о., определение № 528/26.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 471/2012 г.
на ВКС, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 520/2009 г.,
определение № 473/26.11.2012 г., постановено по гр. д. № 304/2011 г., определение №
698/26.09.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 г., трите по описа на ВКС, ІV г. о.,
определение № 716/23.10.2013 г., постановено по ч. т. д. № 3863/2013 г., определение №
466/06.08.2015 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2015 г., определение № 56/03.04.2019 г.,
постановено по т. д. № 3103/2017 г., определение № 11/14.11.2020 г., постановено по т. д. №
1824/2018 г., четирите на ВКС, І т. о., а също така определение № 314/30.12.2011 г., постановено
по т. д. № 450/2010 г. и определение № 1061/30.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 575/2011 г.,
двете по описа на ВКС, ІІ т. о. Следователно лихвата не попада сред вредите от предварителното
изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес и по смисъла на мотивите на т. 6
от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, определение
№ 441 от 24.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2685/2020 г., IV г. о. и Решение № 60247 от
29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о.
Настоящия състав споделя изцяло посочената практика на ВКС, от която следва,
че длъжниковият интерес да получи законната лихва върху събраните суми е защитен в
производството по издаване на обратен изпълнителен лист. Липсва правен интерес от
нарочно исково производство, а ако иск е предявен, то той се явява недопустим, както и
решението постановено по недопустимия иск.
Съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл. 245, ал. 3 от ГПК, по молба на
длъжника, съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу
взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били
изменени. С обратен изпълнителен лист се присъждат и другите безспорни вземания -
сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, както и
законната лихва върху събраната от длъжника сума до окончателното й възстановяване.
Предвид изложеното атакуваното разпореждане, с което е присъдена законна
лихва върху главницата 14 882.21 лева, считано от 03.10.2017 година, датата следваща деня
на постъпване на сумата по наложения запор до окончателното изплащане на сумата е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно е оплакването,че лихвата не се дължи от момента,когато сумата е
4
неправомерно събрана,тъй като в постановеното от окръжният съд решение по гр.д.
№34/2021година е посочено,че съдебната компенсация е за периода от 23.05.2007година до
10.05.2017година или към 10.05.2017година вземане над присъдените 701.26 лева не е
съществувало, което обосновава и извод,че след тази дата всяка сума над приетата за
дължима е неправомерно събрана и по отношение на нея банката дължи обезщетение в
размер на законна лихва. Вярно е, че разликата между материалноправното и процесуалното
прихващане е момента на настъпване погасителния ефект, тъй като при
материалноправното прихващане двете насрещни вземания трябва да са
еднородни,ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, който е и
момента,в който двете вземания се считат погасени, докато при процесуалното
погасителния ефект настъпва след влизане в сила на решението, тъй като това е и моментът,
в който вземането става ликвидно и безспорно. В случая обаче ебез значение в кой момент
се погасяват двете насрещни вземания, тъй като законната лихва присъдена с изпълнителния
лист от 29.10.2021година има обезщетителен характер и се дължи поради това,че К.Е. е
лишен от възможността да ползва сумата 14 882.21лева, за която е установено,че е събрана
от ЧСИ на 02.10.2017година, поради което неизправната страна дължи връщането й, ведно
с обезщетение в размер законната лихва за времето, през което не е разполагала с нея.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че цитираната от жалбоподателя
практика на ВКС е инцидента и преобладаваща е практиката в обратен смисъл.
Неоснователно е оплакването срещу разпореждане за издаване изпълнителен лист
за сумата 836лева, представляваща присъдени разноски с влязло в сила решение
№170/30.07.2021година, постановено по в.гр.д.№45/2021година по описа на Смолянски
окръжен съд в полза на В.Е.(л.104). Депозирана е молба за издаване изпълнителен лист за
процесната сума и районният съд е издал изпълнителен лист за тези разноски. На л.39 е
приложено запорно съобщение с изх.№2892 от 21.09.2017година по описа на ЧСИ Т.
Витанов за сумата 758.24лева адвокатски хонорар, събран в полза на взискателя „Юробнак,
за която сума въззиваемият в писмеиня отговор не оспорва,че е издаден обратен
изпълнителен лист с разпореждане от 01.09.2021година, влезнало в законна сила и сумите
по него са платени. Оплакването, че следва да бъде извършено прихващане със сумата 836
лева със вземането на банката е неоснователно, тъй като не може да бъде извършено в
производството по обжалване издадения изпълнителен лист. В писмения отговор
въззиваемият, чрез пълномощника си адв.Ив. Г. изразява принципно съгласие за
извършването му, което обаче би могло да стане извънсъдебно или в производството по
изпълнителното дело.
Следователно атакуваното разпореждане е законосъобразно постановено и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и тъй като са своевременно поискани и надлежно
документирани се дължат на въззиваемия направените разноски за ползвана адвокатска
помощ за отговорите на въззивните части жалби общо в размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №20082 от 28.10.2021 г. и Разпореждане №20072
от 25.08.2021година и двете постановени по ч.гр.д. №405/2017г. по описа на РС- Златоград.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД,ЕИК ********* да заплати на В.Р. Е.
направените разноски в размер на сумата 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
на адв.Ив.Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6