Р Е Ш Е Н И Е
№ 189 24.01.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, наказателно
отделение
На шести декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
Мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елгина Чалъмова
като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев
ВНОХ дело № 1151 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на
адв. Стоян Иванов от АК – Бургас, защитник на подсъдимия И.Н.А. срещу присъда №
139/13.09.2019 г., постановена по НОХД № 3516/2019 г. по описа на Районен съд -
гр. Бургас
С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на Глава 28 производство – освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, Районен съд - гр. Бургас е признал подсъдимия И.Н.А. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2016 г. в гр. Бургас, в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, пред И. Н. А. – длъжност системен оператор в група „Административно наказателна
дейност, Отчет на Пътно транспортни произшествия, профилактика, подготовка и
отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас,
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл. 160,
ал. 1 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3
от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на български лични документи по Закона за българските
лични документи, се дава пред орган на властта, приложена към Заявление за
издаване на документ за самоличност от български гражданин – СУМПС с вх. №
10839/08.09.2016 г. до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като в нея декларирал, че
притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство е
изгубено и не му е отнето от властите, а в действителност му е било иззето от компетентните органи във
Федерална Република Германия, поради което и на основание чл. 313, ал. 1 от НК,
вр. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда съдът на основание чл. 189,
ал. 1 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
Недоволен от така
постановената присъда останал подсъдимият И.Н.А., който я обжалва в срок по
реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд – Бургас чрез своя процесуален
представител адв. Стоян Иванов от АК – Бургас. В жалбата се сочи, че първоинстанционната
присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, и се прави искане за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан и признат
за невиновен.
В съдебно заседание подсъдимият
И.Н.А., редовно призован, не се явява. Защитникът
му – адв. Стоян Иванов поддържа въззивната жалба, настоява за отмяна на
първоинстанционната присъда. Излага съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас счита жалбата за неоснователна, като моли обжалвания
съдебен акт да бъде потвърден. Намира, че по делото пред първоинстанционния съд
са събрани достатъчно и категорични доказателства, които подкрепят фактическите
констатации, направени от БРС и съобразно които е приел, че подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинен. По отношение на наложеното
административно наказание, счита че същото е правилно определено и отмерено в
минималния предвиден в закона ред.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и
като съобрази закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, след като е
подадена от надлежна страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. По същество същата
е неоснователна.
След като се запозна с
подадената жалба, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, и като извърши цялостна
служебна проверка на постановената присъда, независимо от посочените в жалбата
основания, съдът намери следното:
Подсъдимият И.Н.А. е бил
правоспособен водач на МПС, като имал придобити различни категории и притежавал
СУМПС № ******, издадено от ОД на МВР – гр.
Бургас на **********, с валидност до ******* г.
През 2016 г. А. пребивавал на
територията на Федерална Република Германия. На 01.07.2016 г. там той извършил
престъпление, а именно – безотговорно шофиране в нетрезво състояние /под
влияние на алкохол/, довело до опасност за трафика и телесна повреда. За това
деяние компетентните немски полицейски органи иззели свидетелството му за
управление на МПС още на същата дата. Било образувано дело № 343 Js 1493/16 (357/16) на Окръжен съд Дуисбург –
Рурорт, като в последствие му било наложено наказание – отнемане на
свидетелство за управление на превозно средство. Съдебният акт по това дело бил
с дата на влизане в сила от 14.10.2016 г. Подсъдимият А. бил лишен и останал
без свидетелство за управление на МПС на 01.07.2016 г. - датата на
осъщественото от него деяние на територията на ФРГ.
Завръщайки се в Република
България през месец септември 2016 г. подсъдимият взел решение да се сдобие с
ново българско свидетелство за управление на МПС. На 08.09.2016 г. той отишъл в
Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Бургас. Там пред служителката – св.
И. А. заявил, че свидетелството му
за управление на МПС е изгубено. Свидетелката А. извършила проверка в
информационната система на МВР и установила, че на И.А. е било издавано СУМПС №
*******, валидно до ******** г. Освен необходимите
документи, А. следвало да попълни и декларация, в която да декларира
обстоятелства относно причината за липсата на предходното му СУМПС. Тъй като
подсъдимият пишел нечетливо, помолил намираща се в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ , непозната за него жена, да попълни вместо него текста на декларация
по чл. 17 от Правилника за издаване на български лични документи. Под
диктовката на А., отпред под „декларирам“, непознатата жена записала, „че
изгубено преди 10 дена“, а на гърба на декларацията написала следното изявление
– „Аз И.Н.А. декларирам, че свидетелството ми за управление на МПС е изгубено и
не е отнето от властите“. На лицевата страна на декларацията и на гърба й след
ръкописния текст, подс. А. положил подписи.
В заявление вх. №
10838/08.09.2019 г. за издаване на документ за самоличност за самоличност на
български гражданин, подсъдимият отбелязал, че желае вида на документа да е
свидетелство за управление на МПС – бърза поръчка. Към заявлението били
приложени и други документи, включително и посочената по-горе декларация,
подписана от подсъдимия, която по силата на Закон – чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, вр.
чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1,, т. 3 от Наредба 1 – 157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи по Закона за българските лични документи, се давала пред горепосочения
орган на властта. Изпълнявайки служебните си задължение, на 08.09.2016 г. св. И. Н. А. – системен оператор в група
„Административно наказателна дейност, Отчет на Пътно транспортни произшествия,
профилактика и подготовка и отчет на водачите“ към Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – гр. Бургас, приела представените от подсъдимия документи. Въз основа
на предадените документи, на 09.09.2016 г. на подс. А. било издадено ново СУМПС
с № *******, валидно до ******* г., което той получил на
13.09.2016 г.
В Главна дирекция „Национална
полиция“ /ГДНП/ гр. София на 02.12.2016 г. било получено писмо с вх. Рег. №
328600-66052/02.12.2016 г. от Kraftfahrt Bundesamt – Немска служба за движение по пътищата –
Федерална Република Германия, касаещо препращане на задържана чуждестранна
шофьорска книжка. Със същото немските власти уведомявали, че притежаваното от
подс. А. свидетелство за управление на МПС е било задържано от компетентните
органи във ФРГ за шофиране в нетрезво състояние на 01.07.2016 г. и причиняване
по небрежност телесна повреда на друго лице. Полученото в ГДНП писмо било препратено
с писмо, рег. № 328р-49814/15.12.2016 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– гр. Бургас. Свидетелката П. П., на длъжност системен оператор
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Бургас получила за обработване
преписката, към която се намирало и българско свидетелство за управление на МПС
на подс. А. с № ******. Свидетелката
извършила справка в Автоматизираната информационна система „Български документи
за самоличност“ и установила, че представеното СУМПС било със статус „невалиден“.
Също така констатирала, че на 13.09.2016 г. лицето А. е получил нова СУМПС с № *******, като му било издадено нова, а
не дубликат, тъй като издаденото СУМПС било за категориите В, В1, С, С1, Ткт и
АМ и било със срок на валидност 5 години по нов образец, поради което по
обективни причини не е можело да бъде издаден дубликат по образец, който вече
не съществувал, поради законови изменения. С проверката бил запознат свидетелят
С., който също видял наличните в
Сектор „Пътна полиция „ материали, касаещи случая, и ги изпратил в Сектор
„ППОИ“ ОДМВР – Бургас по компетентност. По случая било образувано досъдебно
производство.
На досъдебното производство е
била назначена и изготвена графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че подписът, положен на лицевата страна за „декларатор“, както и
подписът, положен на обратната страна под ръкописния текст, на декларация по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, са изпълнени от подсъдимия И.Н.А..
Така приетата за установена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че се доказва от гласните доказателствени
средства: показанията на свидетелите П. Б. П., И. Н. А. и В. Н. С., от обясненията на подсъдимия, които освен
средство за защита, се явяват и годно доказателствено средство, от събраните
писмени доказателства: писмо от ГД „Национална полиция“ – София, ведно с
документи на немски език, справка за съдимост, превод на изпратените документи
от немските власти, ведно с тези на немски език, формуляр за изготвяне на
специфична длъжностна характеристика и самата специфична длъжностна
характеристика, нотификация /бюлетин за съдимост, справка за задграничните
пътувания, свидетелство за управление на МПС, заявление за издаване на документ
за самоличност, данни за издаване на СУМПС, разписка от 08.09.2016 г.,
удостоверение за здравословно състояние на водач; от писмените доказателствени
средства: протоколи за вземане на образци от сравнително изследване; от
веществените доказателствени средства: декларация по чл. 17 от Правилника за
издаване на българските лични документи, както и от графическата експертиза,
обективирана в протокол №125 от 29.03.2018 г.
Процесуалната
дейност на първата инстанция по събиране и проверка на доказателствата не може
да бъде упрекната в нарушение на принципните правила на чл. 14, ал. 1 и чл.
107, ал. 5 от НПК. Неоснователни
са възраженията на защитата на подсъдимия за неправилност,
незаконосъобразност и несправедливост на постановения съдебен акт. Възприетите
от първоинстанционния съд фактически положения са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки.
Въз основа на категорично установените факти
първоинстанционният съд е направил правилен правен извод, че с поведението си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 313, ал. 1 от НК. Това е така, тъй като на 08.09.2016 г. в гр. Бургас, в сградата на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, пред И.Н.А. – длъжност системен оператор в
група „Административно наказателна дейност, Отчет на Пътно транспортни
произшествия, профилактика и подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – гр. Бургас, потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон – чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата, във вр.
чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи по Закона за българските лични документи, се дава пред орган на
властта, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност от
български гражданин – СУМПС с вх. № 10839/08.09.2016 г. до сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – гр. Бургас, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, като в нея декларирал, че притежаваното от него свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено и не му е отнето от
властите, а в действителност му е било
иззето от компетентните органи във Федерална Република Германия.
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че от обективна страна, изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с подаването на декларацията пред служител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Бургас. За съставомерността на деянието по чл. 313, ал. 1 от НК е необходимо
деецът да е потвърдил неистина или да е затаил истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Тази декларация, съгласно чл.
160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 3 от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр.
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи по Закона
за българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. се изисква от
водачите. С оглед чл. 93, от НК декларацията се счита за подадена до орган на
властта, тъй като същата е подадена чрез И. Н. А., на длъжност системен оператор в група
„Административно наказателна дейност, Отчет на Пътно транспортни произшествия,
профилактика и подготовка и отчет на водачите“ към Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – гр. Бургас. В същата декларация подс. А. е потвърдил неистина, като
е декларирал, че свидетелството му за управление на МПС е било изгубено и не му
е отнето от властите. От обясненията на подсъдимия, които съдът кредитира
изцяло, както и приложените по делото писмени доказателства, се установява по
безспорен и категоричен начин, че издаденото на подсъдимия през 2007 г. СУМПС е
било отнето от немските полицейски органи на ФРГ на 01.07.2016 г., когато е бил
спрян за проверка. Това обстоятелство, по мнение на настоящия съдебен състав,
се подкрепя и от представената по делото преписка от воденото във ФРГ
производство срещу И.А.. В превода на същата, е посочено, че концентрацията на
алкохол в кръвта в момента на престъплението (01.07.2016 г.) е била 1,19
промила. Това е резултирало отмяна на правото му за шофиране във ФРГ. В същото
време е била отнета и шофьорската книжка. Като доказателствени средства в това
производство, прокуратура на Дуисбург, освен свидетели, предмети на инспекцията
и документи, е посочила и конфискуваната книжка.
За съставомерността на деянието
по чл. 313 от НК се изисква лицето да е потвърдило неистина или да затаи
истина. В случая по категоричен и безспорен начин се установи, че А., знаейки,
че свидетелството му за управление е отнето от властите на ФРГ на 01.07.2016 г.,
на 08.09.2016 г. е попълнил и депозирал декларация, в която е посочил, че
свидетелството му за управление на МПС е изгубено. В конкретния случай се явява
ирелевантно обстоятелството кога е влязъл в сила изчаквателния срок за издаване
на ново разрешително за шофиране. В тази насока съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата, че подаване на декларация преди дата 26.092016 г., когато е било
разгледано делото във ФРГ, изключва да има състав на престъпление.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като е
предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста хиляди лева. Обвиняемият
е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.
При тези данни, правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност. Имайки
предвид, че А. не представлява личност с
висока степен на обществена опасност и няма данни за други противообществени
прояви, обстоятелството, че същият е трудово ангажиран, с добри характеристични
данни, както и с оглед обстоятелството, че от датата на деянието е минал дълъг
период от време, въззивният съд възприе, че законосъобразно районният съд е
определил размер на наказанието в минималния предвиден в чл.78а от НК, а именно
глоба в размер на 1000 лева. Въззивният съд счита, че така наложеното по вид и
размер наказание е справедливо, съответно на извършеното от подсъдимия деяние и
в достатъчна степен ще въздейства превъзпитателно и ще способства за
поправянето му.
С оглед виновността на подс. А., правилно първоинстанционният съд е
ангажирал отговорността му за разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
При тези изводи Бургаският окръжен съд не намира основание за отмяна на
обжалваната присъда. Същата е обоснована законосъобразно, постановена при
спазване на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 334, т. 6
вр. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена изцяло.
Предвид изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 139 от 13.09.2019 г., постановена по НОХД № 3516/2019
г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.