Решение по адм. дело №349/2025 на Административен съд - Сливен

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на А. Б. М. от гр.С., подадена чрез адв. Х. Х. – АК Сливен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000122/04.04.2025 г., издадена от Мл. полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, с която по отношение на А. Б. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ......... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер].

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена във връзка със съставен АУАН, за това, че Х. А. Х. е управлявал процесния автомобил, собственост на А. Б. М. с чуждестранно СУМПС, издадено във В.. Твърди, че издаденото във В. СУМПС съответствало на Конвенцията за движение по пътищата от 1968 г. и изпълнява едно от алтернативно предвидените условия на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП за признаване на неговата валидност. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващия редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х. Х. – АК Сливен, който поддържа жалбата. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, защото административният орган не е посочил основанието от предпоставките, посочени в чл.171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП, които са изброени в текста. Посочва, че в чл. 161, т. 5 от ЗДвП е записано, че СУМПС издадено от друга държава е валидно на територията на Република България, ако тази държава е подписала т.нар. Виенска конвенция и това СУМПС отговаря на Приложение 6 от Конвенцията. Заявява, че се стигало до парадокс, тъй като чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвиждал валидност до три месеца, но тогава нямало да може да изпълни изискването за обичайно пребиваване от 6 месеца. Счита, че издаденото СУМПС от О. к., което към момента на проверката е било валидно, продължава своето действие, поради това, че В. е подписала Виенската конвенция от 1968 г. и това свидетелство отговаря на изискванията на Виенската конвенция. Твърди, че това свидетелство е валидно за територията на РБългария и разпоредбата на чл. 162 не води до липса или загуба на правоспособност, за да е налице материалноправната предпоставка за прилагане на оспорваната ПАМ. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, в което оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, по подробни съображения изложени в становището.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От данните по административната преписка се установява, че на 04.04.2025 г. срещу Х. А. Х. е съставен АУАН серия GA бл. № 951373, за това, че на 04.04.2025 г., в 14:02 часа, в обл. Сливен, път /Полски Тръмбеш – Велико Търново/ Поликраище - Горна Оряховица – Сливен – Ямбол – Калчево – Средец - километър 130, управлява лек автомобил Опел Зафира с peг. № [рег. номер] в посока Сливен, собственост на А. Б. М., като представя чуждестранно национално свидетелство, издадено от В. с валидност до 27.07.2028г., което не е издадено от държава членка на Европейския съюз и не е спазил тримесечен срок за подмяна на свидетелство за управление. Установено е, че водачът е влязъл в РБългария през Аерогара [населено място] на 13.10.2024г. в 20.15ч. /л.17/. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП - български гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, без да е подменено след пребиваване повече от 3 месеца.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът Х. А. Х. притежавал свидетелство за управление на МПС издадено от В. на 27.07.2018 г., валидно до 27.07.2028 г., което е подменено с българско СУМПС [номер]/29.04.2025г., валидно до 29.04.2035г. /л.20/.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000122/04.04.2025 г., издадена от Мл. полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, по отношение на А. Б. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ......... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер]. Като мотиви за налагане на ПАМ са посочени фактическите констатации съдържащи се АУАН серия серия GA бл. № 951373/04.04.2025г., съставен срещу Х. А. Х., като фактически е посочено, че представя чуждестранно национално свидетелство, издадено от В. с валидност до 27.07.2028г., което не е издадено от държава членка на Европейския съюз и не е спазил тримесечен срок за подмяна на свидетелство за управление. /л.14/

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 10.06.2025 г. /л.14/, а жалбата срещу нея е подадена до Административен съд Сливен на 11.06.2025г. /л.2/

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Сливен /л.23/, в необходимата писмена форма. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Фактическите основания, които са мотивирали административния орган да издаде оспорената заповед, препращат към съдържанието на съставения срещу водача Х. А. Х. АУАН, който е неразделна част от административната преписка.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП.

В случая, административният орган в обстоятелствената част на оспорената заповед не е посочил словесно нито една от горните хипотези, а единствено е изложил фактически констатации, че водачът Х. А. Х. управлява МПС на територията на Република България, собственост на оспорващия А. Б. М. / видно от СРМПС – л.37 гръб/ с чуждестранно национално свидетелство след изтичане на 3-месечния срок от последното му влизане на територията на Р. България, каквато хипотеза в правната норма няма.

Принудителните административни мерки, засягайки веднага правната сфера на лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само в законовите хипотези изчерпателно посочени.

Нарушението по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП не е измежду хипотезите на приложената от органа норма. Посочената разпоредба предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От мотивите на административния акт не става ясно, след като органът е констатирал, че водачът Х. А. Х. притежава чуждестранно свидетелство за правоуправление и е на територията на страната повече от три месеца / влязъл на 13.10.2024г в 20.15ч. през аерогара [населено място]/ и управлява МПС без българско свидетелство за правоуправление, това прави ли го неправоспособен водач, респективно без СУМПС, за да е възможно приложима някоя от хипотезите изброените в нормата. Никъде в мотивите органът не е направил преценка за валидността на представеното чуждестранно свидетелство за правоуправление, респ. на какво основание не го зачита. В случая органът не е изложил мотиви дали счита водачът за правоспособен или не, дали притежава СУМПС валидно за категорията МПС, което управлява, респективно дали е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето. Административният орган не е изложил мотиви, коя от приложимите хипотези на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е имал предвид, а съдът не би могъл да тълкува неговата воля, респ. да прецени дали е приложен правилно материалния закон. В този смисъл се явяват основателни възраженията на оспорващия и неговия пълномощник.

От съдържанието на оспорената заповед не може да се установи какво е приел административния орган като основание за налагането на ПАМ. Ето защо, съдът намира, че причините, поради които е прекратена регистрацията на процесното МПС, не са конкретизирани в заповедта и в този смисъл, категорично липсват ясни и разбираеми мотиви, т.е. липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен този именно краен резултат.

В посочената правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, от една страна се съдържат няколко различни хипотези, а от друга, поради своя абстрактен характер, уреждат множество случаи, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат съотнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Поради това след като административният орган не е посочил конкретното основание за налагане на ПАМ, а посочените правни норми, не съответстват на твърдените фактически констатации, се ограничава правото на защита на адресата на акта. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. В този смисъл, съдът намира, че се налага безспорен извод за липсата на мотиви в оспорената заповед, което представлява абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същата е незаконосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата на А. Б. М. се явява основателна и следва да бъде уважена.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 310 лева, от които 10 лева - държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.

Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. Б. М. от гр.Сливен, подадена чрез адв. Х. Х. – АК Сливен Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000122/04.04.2025 г., издадена от Мл. полицейски инспектор към ОДМВР Сливен, РУ – Сливен, с която по отношение на А. Б. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ......... и 2 бр. рег. табели № [рег. номер], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Сливен да заплати на А. Б. М. от гр.Сливен, [улица] с [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните.