№ 269
гр. Пловдив, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20255001000295 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 6 от 17.03.2025 година, постановено по т. дело № 30/2024
година по описа на Окръжен съд – Кърджали, е уважен предявеният от Д. М.
Я., роден на 30.09.1965 г., притежаващ удостоверение за продължително
пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България с №
*********, изд. на 04.01.2021 г. от МВР - Кърджали, с адрес на местоживеене
гр. К.“ № 10Б, вх. Б, ет. 5, ап. 40, против „Експром 79“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. „Осми
март“ № 32, иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предложение трето от
ЗТТРЮЛНЦ, като е признато за установено несъществуването на
обстоятелство, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с № 20230307115929 по
партидата на „Експром 79“ ЕООД, по заявление образец А4 с вх. №
20230206150422, а именно прекратяване участието на съдружника Д. М. Я., с
1
размер на дяловото участие 5 лева, в „Експром 79“ ЕООД, на основание чл.
125, ал. 2 от ТЗ - с писмено предизвестие.
Осъдено е „Експром 79“ ЕООД да заплати на Д. М. Я.
направените по делото разноски в общ размер на 1 880 лева, от които 80 лева
- заплатена държавна такса, 300 лева - възнаграждение за вещо лице и 1 500
лева - адвокатски хонорар.
Постановено е след влизане в сила на решението препис от него да се
изпрати на АВ, ЗТРРЮЛНЦ, за заличаване на вписаното обстоятелство.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство „Експром 79“ ЕООД, чрез
процесуалния му представител адвокат И. Б.. Оплакванията са за нарушения
на процесуалните правила – чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 202 от ГПК и чл. 172 от
ГПК и за необоснованост на решението. Те се свеждат до това, че с
решението си първоинстанционният съд е кредитирал изцяло допуснатата и
приета съдебнопочеркова експертиза, без да съобрази възраженията на
жалбоподателя и отговорите на вещото лице, дадени при изслушването му в
проведеното открито съдебно заседание. Твърди се, че изводите на вещото
лице почивали само на предположения, а не на научни методи, липсвало
логично обяснение за тях. Въпреки това съдът безкритично и в нарушение на
чл. 202 от ГПК възприел заключението на вещото лице. Погрешна и в
нарушение на чл. 172 от ГПК била и преценката на показанията на разпитания
свидетел Ш.О.. Решението било необосновано, тъй като изводите на съда
противоречали на събраните доказателства и установените факти по делото.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и да се
постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният
иск, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски.
С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Д. М. Я., чрез процесуалния му
представител адвокат П. Т.. Изразеното в него становище е за неоснователност
на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за неоснователност на
изложените в нея оплаквания. Искането е за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
2
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника
срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него иск.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
С вписване № 20230307115929 в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество „Експром“ 79“ ЕООД е вписано ново обстоятелство, а именно
заличаване на ищеца Д. М. Я. като съдружник въз основа на отправено от
него писмено предизвестие за напускане по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Вписването е
по заявление А4 № 20230206150422, отправено до ТРРЮЛНЦ от Н.Ф. –
управител на ответното дружество, в което изрично е посочено, че към него
се прилагат писмено предизвестие за напускане на съдружник по чл. 125, ал.
2 от ТЗ и декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
настоящото дело, се твърди, че това вписване е на несъществуващо
обстоятелство, тъй като Д. Я. никога не е подавал писмено предизвестие за
прекратяване на участието си като съдружник в ответното дружество. В
обстоятелствената част на исковата молба е оспорено приложеното към
заявление образец А4 с вх. № 20230206150422 писмено предизвестие по чл.
125, ал. 2 от ТЗ от името на Д. Я. с твърдения, че материализираното в него
изявление не е било направено от него, че той никога не е имал намерение да
прекратява участието си в дружеството и че е разбрал за заличаването си като
съдружник от вписването в ТРРЮЛНЦ след завръщането си в България от
чужбина, където пребивавал продължително време. Оспорени са
автентичността на предизвестието, както и връчването му на съдружника Р.О.
и на управителя на ответното дружество Н.Ф. на посочената в него дата
17.09.2022 година. Твърди се, че подписът под представеното към заявлението
за вписване предизвестие от името на Д. Я. е бил пренесен технически от друг
документ, а именно от протокол от Общо събрание на „Ескпром 79“ ООД от
25.03.2021 година с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
нотариус с рег. № 554, извършена на същата дата с номера 6986 и 6987,
приложен към заявление вх. № 20210331114553 в ТРРЮЛНЦ по партидата на
3
ответното дружество. Това са обстоятелствата, на които е основава
предявеният иск по чл. 29, ал.1, предложение трето от ЗТРРЮЛНЦ за
установяване несъществуването на вписаното обстоятелство – прекратяване
участието на ищеца в ответното дружество на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ,
с отправено писмено предизвестие.
Така предявеният иск е оспорен от ответника по основание. В
преклузивния срок – с отговора на исковата молба, след като са изложени
подробни обстоятелства, свързани с учредяването на ответното дружество и
отношения между съдружниците, нямащи отношение към предявения иск по
чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, са оспорени доводите на ищеца, че предизвестието е
неистински документ, тъй като материализираното в него изявление не е
направено от сочения като негов издател, както и че ищецът не е имал
намерение да напуска дружеството, че предизвестието е създадено като
писмен документ за целите на вписването, като подписът върху него е
пренесен технически от друг документ.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните доказателства
намира, че обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск по чл. 29, ал.1,
предложение трето от ЗТРРЮЛНЦ са установени, като липсват
доказателства, които да ги опровергават или разколебават.
По делото по искане на ищеца е допусната и изслушана съдебно-
почеркова експертиза. Заключението на вещото лице Н.Я., е в смисъл, че
обектът на изследване - подписът, положен в писмено предизвестието за
напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ с посочена в него дата
17.09.2022 година, приложено към заявление А4 № 20230206150422 в
ТРРЮЛНЦ, е копие на подпис, изпълнен от Д. М. Я.. Копието на подписа –
обект на изследването, е пренесено копие на подпис на копието в протокол от
общото събрание на „Ескпром 79“ ЕООД град Кърджали от 25.03.2021 година.
Цитираният протокол на общо събрание на ответното дружество от
25.03.2021 година е приложен към заявление А4 20210331114553, въз основа
на което е извършено вписване на промени по партидата на ответника на
06.04.2021 година.
Изводите на вещото лице за пренасяне на подпис на ищеца от този
протокол на Общо събрание на съдружниците върху предизвестието за
напускане от дата 17.09.2022 година, направени при изследване на копия от
4
двата документа, които се намират като приложения към цитираните
заявления А4, подадени до ТРРЮНЦ, са категорични. В заключението са
описани подробно използваните от вещото лице методи и констатациите му
при сравнението на изследваните подписи на ищеца от копията на двата
документа, въз основа на които са направени горните изводи. В този смисъл
съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че заключението на вещото
лице се базира на субективни предположения, а не на научни методи.
Методите на изследване са посочени от вещото лице: 1. преглед, анализ и
оценка на подписа на ищеца в предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и в
протокола от ОС на съдружниците от 25.03.2021 година относно неговата
цялост, качество и възможност за извършване на сравнително
идентификационно изследване и 2. Идентификационно сравнително
изследване на подписа – обект на експертизата и предоставените и използвани
сравнителни образци от почерк и подпис на ищеца Д. Я.. Използвайки
посочените методи, вещото лице е описало подробно общите и частните
графически признаци в подписа на ищеца и е достигнало до категоричния
извод, че съвпаденията са устойчиви и образуват идентификационна
съвкупност, която е достатъчна, за да се приеме, че подписът – обект на
експертизата / този под предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от 17.09.2022
година/ е копие на подпис, изпълнен от Д. Я., както и че копието на подписа –
обект на изследването, е пренесено копие на подпис на копието в протокола от
ОС на съдружниците на „Експром 79“ ЕООД от 25.03.2021 година.
Заключението на вещото лице е изготвено с използване на научни методи и в
него няма субективни становища и предположения, а категорични отговори
на поставените въпроси.
При изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 27.01.2025
година тази категоричност на заключението не е разколебана, а напротив.
Вещото лице е дало подробни отговори на въпросите на процесуалния
представител на ответното дружество, като е обяснило кои са възможните
причини за промяна в един от елементите на подписа на ищеца /т.нар.
„примка“/, посочвайки, че при подписите този елемент не е съществен,
характерен и че останалите частни признаци съвпадат, което е достатъчно за
да се приеме, че става дума за подпис на едно и също лице. Обяснено е също,
че са изследвани копия на копия на документи, поради което
обстоятелството, че в протокола от ОС хоризонталната и вертикалната
5
примковидни щрихи от подписа на ищеца застъпват други елементи / цифра и
буква от текста/, а под предизвестието за напускане такова застъпване няма,
следва да бъде обяснено с начина на копиране и с това какво е копирано.
Посочил е, че за да се обяснят тези различия, са необходими оригиналите на
изследваните документи, каквито липсват по делото. Това изявление не
разколебава заключението за пренасяне на копие на подписа от единия на
другия документ, като и при изслушването си вещото лице е потвърдило
заключението си, че става дума за пренесен подпис, тъй като щрихите и
отстоянията в печатните букви и в ръкописния текст са едни и същи.
Заключението и отговорите, дадени при изслушването в съдено
заседание не сочат на субективни предположения на вещото лице, както се
твърди във въззивната жалба. Вещото лице е дало конкретни отговори,
обосновани с описание на отделните признаци на подписа и с посочване на
използваните методи. В нито един момент то не е изразило съмнения и
колебания в изводите си. Липсват каквито и да било други доказателства, въз
основа на които да се приеме нещо различно от посоченото от вещото лице
по поставените му въпроси, поради което няма основание съдът да не
възприеме неговото заключение.
Чл. 202 от ГПК не е нарушен от първоинстанционния съд, който е
възприел заключението, обсъждайки го наред с останалите събраните по
делото доказателства, които не му противоречат.
С показанията си свидетелят Ш. Р.О., разпитан в съдебно заседание на
14.10.2024 година, не установява обстоятелства, които да опровергават или
разколебават заключението на съдебнопочерковата експертиза. Свидетелят
Ш.О. е заявил, че не знае как са протекли нещата във връзка с предизвестието
за напускане на Д. Я. като съдружник в дружеството. Установените
обстоятелства, свързани с учредяване на ответното дружество от свидетеля и
Д. Я. като съдружници, с предоставените в заем пари от родителите на
свидетеля на Д. Я., с назначаването на сестрата на свидетеля за управител на
дружеството, с прехвърлянето на правата на свидетеля като съдружник на
неговия баща и последвалото усложняване на отношенията между баща му и
Д. Я. нямат никакво отношение към спора по настоящото дело, който се
свежда до това подписано и подадено ли е от ищеца предизвестие по чл. 125,
ал. 2 от ТЗ за напускане. Показанията на свидетеля, че след изострянето на
6
отношенията между баща му и ищеца през 2022 година ищецът е престанал да
ходи във фирмата и е решил да се откаже като съдружник във фирмата също
не установяват полагане на подпис от ищеца под процесното предизвестие по
чл. 125, ал. 2 от ТЗ от 17.09.2022 година, въз основа на което е вписано
заличаването му. Преразказът на свидетеля Ш.О. на чутото от сестра му, че
ищецът е отишъл във фирмата и е взел документите си, които били събрани
във папка, като са посочени конкретно предизвестия, трудови договори и
всичко, каквото е имало и че в момента оригиналите на документите не са в
дружеството, не дава основание на съда да приеме, че ищецът е взел
оригиналите на относимите към спора документи, по-конкретно на
предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и на протокола от ОС на съдружниците
от 25.03.2021 година.
На първо място, този свидетел няма преки и непосредствени
впечатления относно вземането на документите, а пресъздава чутото от своята
сестра. Като брат на управителя на ответното дружество Н.Р.Ф. и син на
другия съдружник Р.С.О./ в момента едноличен собственик на капитала/, той
е заинтересован от изхода на спора. Освен това той само предава чутото от
управителя на дружеството – ответник. При преценка на показанията на този
свидетел съгласно чл. 172 от ГПК съдът взема предвид тяхната
заинтересованост и факта, че той установява обстоятелства, които не е
възприел сам, а са му преразказани, и то от представляващия дружеството-
ответник. Освен това свидетелят не установява, че ищецът е взел със себе си
точно оригиналите на двата процесни документа, имащи значение за спора по
настоящото дело – предизвестието по чл. 125, ал. 2 от 17.09.2022 година и
протокола от ОС, проведено на 25.03.2021 година, а говори общо за папка с
документи, като споменавайки предизвестия в множествено число, не
уточнява за кои предизвестия става дума. Поради това въз основа на неговите
показания не може да се приеме за установено, че оригиналите на посочените
два документа са взети от ищеца и се намират у него. Отделен е въпросът, че
звучи нелогично предизвестие, което ищецът е оправил до дружеството –
ответник, респ. до другия съдружник и управителя, да е сред неговите
документи, в неговата папка, а не у адресата. Това важи и за протокола от
общото събрание на съдружниците, който би следвало да е в документацията
на дружеството, а не в папката на ищеца, за която говори свидетелят.
Аргумент в подкрепа на извода на съда, че не е установено оригиналите
7
на предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и на протокола от ОС от 25.03.2021
година да се намират у ищеца, е обстоятелството, че става дума за
документи, които Н.Р.Ф. в качеството си на управител на дружеството –
ответник е приложила към заявление за вписване на промени в
обстоятелствата, касаещи дружеството. Става дума за заявление А4 №
20230206150422, въз основа на което е вписано заличаването на ищеца Д. Я.
като съдружник. Това заявление е подадено на 06.02.2023 година, към който
момент е установено, че ищецът вече не е ходил в дружеството поради
влошаването на отношенията между съдружниците, което според свидетеля е
станало през 2022 година. Подавайки заявлението, управителят на
дружеството-ответник е приложил писменото предизвестие за напускане на
съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от 17.09.2022 година, което дава основание
да се приеме, че към 06.02.2023 година това предизвестие е било у управителя
и липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че същото е
получено от ищеца след този момент по някакъв начин.
Що се отнася до оригинала на протокола от ОС от 25.03.2021 година,
свидетелят изобщо не твърди ищецът да е вземал от дружеството оригинали
на протоколи от Общото събрание. Липсват и други доказателства за
установяване на това обстоятелство. Това, наред с факта, че този протокол е
приложен от управителя Н.Ф. към подаденото в ТРРЮЛНЦ заявление А4
20210331114553 за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи
дружеството, дават основание да се приеме, че оригиналът на този протокол
не е у ищеца, както твърди ответникът.
Въз основа на горната преценка на събраните в първонстанционното
производство доказателства, съдът приема за установено, че ищецът не е
подписал предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, а върху предизвестието,
приложено към подаденото в ТРРЮЛНЦ заявление за вписване на
прекратяване на участието му е пренесено копие на подпис на ищеца,
положен под друг документ – протокол от общото събрание на съдружниците
от 25.03.2021 година. В тази насока съдът възприема изцяло заключението на
съдебнопочерковата експертиза, макар и изготвена с изследване не на
оригиналите, а на копия от документите, което не е попречило на
категоричността на изводите на вещото лице. Обстоятелството, че оригиналът
на предизвестието не е представен по делото, не е основание да не се
възприема заключението на вещото лице. Събраните доказателства
8
установяват твърденията на ищеца, че той не е подписал подаденото
заявление. Доказателства, които да разколебават този извод или да
установяват факта на реално подписване на предизвестие от ищеца липсват.
Липсват и доказателства такова предизвестие да е изпратено от ищеца до
ответника. От съвкупната преценка на доказателствата се установяват
обстоятелствата, на които ищецът основава иска си. Само по себе си
непредставянето на оригиналите на документите не е основание за
възприемане на доводите на ответника, още повече че с доклада си по делото
съдът изрично е указал, че тежестта за представяне на тези оригинали е на
ответника. Такова е и становището на въззивната инстанция, подробно
мотивирано по-горе. Свидетелските показания на разпитания свидетел на
ответника, които бяха анализирани подробно по-горе, също не разколебават
извода, че ищецът не е подписвал и не е подавал заявление за напускане.
По тези съображения съдът намира, че е установено несъществуването
на вписаното в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество
обстоятелство, касаещо прекратяване на участието на Д. Я. в дружеството на
основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ – с отправено писмено предизвестие.
Предпоставката, предвидена в закона, е писмено предизвестие, направено най-
малко 3 месеца преди датата на прекратяването, като настъпването й не е
установено по делото със събраните доказателства. За отхвърлянето на иска е
необходимо да бъде установен при условията на пълно и главно доказване
фактът на отправяне на писмено предизвестие от ищеца до ответника и
изтичането на тримесечен срок преди подаване на заявлението за вписване.
Доказателства за настъпването на тези обстоятелства липсват, а напротив,
събраните такива по делото сочат, че те не са настъпили.
Първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл.
29, ал. 1, предложение трето от ЗТРРЮЛНЦ е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
ответника по жалбата направените разноски във въззивното произвоство.
Претендираните такива със списъка по чл. 80 от ГПК са в размер на 1500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 17.03.2025 година, постановено по т.
дело № 30/2024 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е
уважен предявеният от Д. М. Я., роден на 30.09.1965 г., с адрес на
местоживеене гр. К.“ № 10Б, вх. Б, ет. 5, ап. 40, против „Експром 79“ ЕООД,
ЕИК *********, иск с правно основание чл. 29, ал. 1, предложение трето от
ЗТТРЮЛНЦ, като е признато за установено несъществуването на
обстоятелство, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията с № 20230307115929 по
партидата на „Експром 79“ ЕООД, по заявление образец А4 с вх. №
20230206150422, а именно прекратяване участието на съдружника Д. М. Я.
на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ – след отправено писмено предизвестие и е
осъдено „Експром 79“ ЕООД да заплати на Д. М. Я. направените по делото
разноски в общ размер на 1 880 лева, от които 80 лева - заплатена държавна
такса, 300 лева - възнаграждение за вещо лице и 1 500 лева - адвокатски
хонорар, като е постановено след влизане в сила на решението препис от него
да се изпрати на АВ, ЗТРРЮЛНЦ, за заличаване на вписаното обстоятелство.
ОСЪЖДА „Експром 79“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кърджали, ул. „Осми март“ № 32, да заплати на
Д. М. Я., роден на 30.09.1965 г., притежаващ удостоверение за продължително
пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България с №
*********, изд. на 04.01.2021 г. от МВР - Кърджали, с адрес на местоживеене
гр. К.“ № 10Б, вх. Б, ет. 5, ап. 40, направените във въззивното производство
разноски в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11