Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. А., 16.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд А., четвърти съдебен
състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Д.М.
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1676 по описа на АРС за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид:
Обективно съединени искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищецът Р.Д.Б. твърди, че с
ответника И.С.Д. са родители на детето Й.И. Д., роден на *** г. Твърди, че
страните са разделени от 10.09.2016 г., когато бащата е напуснал квартирата,
където живеели, а детето е останало да живее при нея и тя се грижи за неговото
възпитание и издръжка. Твърди, че детето посещава детска градина. Моли да бъде
постановено решение, с което да и бъде предоставено упражняването на
родителските права над детето им Й.И. Д., ответникът да бъде осъден да заплаща
издръжка за детето в размер на 300 лв. месечно, считано от 10.09.2016 г., да
бъде определен режим на лични отношения, конкретно посочен в исковата молба –
всяка първа и трета неделя от месеца от 9 до 18 часа, както и един месец през
лятото, който не съвпада с отпуска на майката.
В последно съдебно заседание
променя твърденията си, като заявява, че детето след фактическата раздяла е
останало с бащата, тъй като те не е искала да го стресира, променяйки начина му
на живот, а желаела плавна адаптация. Заявява, че претендира издръжката от
датата на постановяване на решението до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване.
Ответникът не оспорва
допустимостта на иска, а неговата основателност. Моли родителските права над
детето да му бъдат предоставени, тъй като майката никога не се е грижила за
него, детето е привързано към бащата и баба си по бащина линия, които винаги са
се грижили за него. Твърди, че страните действително са разделени от месец
септември, когато обаче ищцата е напуснала семейното им жилище, което последно
е било в дома на ответника. Твърди също, че от датата на фактическата раздяла
той се е грижил за детето, с помощта на своята майка, като детето е силно
привързано към тях. Заявява, че майката не полага необходимите грижи за
здравето на детето, вижда го през почивните дни, като тя няма постоянно жилище
и не може да се грижи за детето, тъй като живее сама и няма кой да го гледа,
когато е на работа. Твърди, че желанието на детето е да живее при него, където
има създадени всички условия за живот. Моли родителските права над детето да му
бъдат предоставени, като бъде определен режим на лични отношения с майката
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9 ч. в събота до 18 часа в
неделя, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с отпуска на бащата. Моли
да бъде присъдена издръжка за детето, платима от майка му, в размер на
минималната предвидена в закона, считано от датата на фактическата раздяла –
04.09.2016 г. до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването и.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед
становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните са живели на съпружески начала, като от това им съжителство е
родено детето Й.И. Д., на
17.03.2012 г. По време на съвместното си съжителство страните са живели в жилището
на ответника при родителите на ответника в гр. А., след това живели кратко
време на квартира, разделили се, като ищцата останала в квартирата а детето и
ответникът се върнали в дома му, като страните отново заживели заедно в
жилището на ответника. Ищцата напуснала семейното жилище на четвърти септември,
като детето останало в семейното жилище при баща си.
За да приеме за установени така посочените факти, освен съвпадащите
становища на страните, съда взе предвид и показанията на свидетеля Д. и К.,
незаинтересовани от изхода на делото и свидетеля Д., майка на ответника.
Последните свидетелски показания съдът прецени, като взе предвид тяхната
заинтересованост от изхода на делото, с оглед близката родствена връзка, на
осн. чл. 172 от ГПК, но прие истинни, доколкото не противоречат на останалия
събран доказателствен материал. Макар и не много последователни, те единствено,
от събраните доказателства, изнасят факти относно съвместния живот на страните
и отношенията им с детето, а с оглед и характера на тези факти, то те са
достояние само на най-близките на страните. От свидетелските показания на
свидетелите Д. и К. се установи, че майката се отнася много добре с детето си,
грижила се е добре за него, когато са живели заедно, майката е силно привързана
към детето, като желае да го отглежда при себе си. При разделите между страните
детето е оставало с баща си, тъй като, според майката, било силно привързано
към него. Установиха също, че има добри условия за живот при майката към
момента.
От показанията на свидетелите на ответника се установи, че бащата се грижи
за детето, с помощта на своята майка, като детето е силно привързано към тях, а
бащата прекарва почти цялото си време заедно с детето. От показанията на
свидетеля Д. се установи, че майката се е грижила за детето, докато е живеела
при тях, като свидетелката е поемала по-голямата част от домакинската работа,
включително и във връзка с обгрижването на детето. Съдът прие заинтересовани и
неистинни свидетелските показания в частта им за незаинтересоваността на
майката към детето, както и, че детето не търси майка си, тъй като противоречат
на неоспорения от страните, приет по делото, социален доклад, както и на
събраните по делото, незаинтересовани свидетелски показания на свидетелите на
ищеца. Установи се обаче, че основно бащата полага грижи за детето и неговата
издръжка, той е отговорният родител, който се грижи за здравето на детето, води
го сам, при нужда, в болници и купува лекарства и медикаменти, в зависимост от
нуждите му, в които грижи майката не е вземала и не взема участие. Грижите за
детето се поемат основно от бащата, който винаги може да разчита на помощта на
майка си, но детето предпочита неговото присъствие и внимание.
Ищецът работи, видно от изпратената справка от НАП, ТД Пловдив, както и от
представените трудов договор и удостоверения за доходи. От август 2016 г. работи
по трудов договор в „Техноматион” ЕООД А., при сменен режим на работа, пълно
работно време, срещу трудово възнаграждение в размер на 540,00 лв, а преди това
е работила в „Суийт Меджик Европа” ООД Пловдив, като средният и доход за
единадесет месеца преди датата на подаване на исковата молба е бил около 386
лв. Твърди, че живее при позната, като няма собствено жилище, заявява, че живее
сама в имот на приятели. Не представя доказателства за твърденията си.
Ответникът работи като автомонтьор в „Петко Ангелов БГ” ЕООД, като
трудовото му възнаграждение е в размер на 463 лв.
Ищецът, в отговори по реда на чл. 176 от ГПК, твърди, че живее при позната,
като няма собствено жилище, заявява, че живее сама в имот на приятели. Не
представя доказателства за твърденията си.
Ответникът живее в жилище, заедно с майка си, което се твърди от страните,
че е нейна собственост.
От приетия по делото социален доклад се установява, че и при двамата
родители има създадени много добри условия за живот на детето. Тези констатации
се оборват от показанията на разпитаните две групи свидетели, които също
заявяват, че в жилищата на страните условията за отглеждане на детето са много
добри, което оборва становището на ищеца, че в жилището на бащата детето живее
на приземен етаж с много влага.
От социалния доклад се установява също, че детето е силно привързано и към
двамата си родители, желае да бъде и с двамата, като търси както майка си, така
и баща си. Изводите в доклада са, че и двамата родители проявяват отговорно
отношение към психо-емоционалните потребности на детето, като са готови да си
сътрудничат в негов интерес. Тези изводи опровергават твърденията на ищеца, че
бащата ограничава възможността и да вижда детето, преразказани от свидетелите
на ищеца в съдебно заседание, които заявиха изрично, че това не са техни
впечатления, а им е споделено от ищеца, поради което и съдът не приема в тази
им част за доказателства, относно твърдените от ищеца, изгодни за него факти.
Освен това такива обстоятелства не са релевирани в хода на процеса, а едва в
писмените бележки по същество.
Детето посещава детска градина „Б.Д.” гр. А., видно от представената
служебна бележка.
При така събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи: За да
бъде направена преценка за най-добрия интерес на детето, следва да се прецени
кой от двамата родители има по-добри възпитателски качества, по-добър морал и
по-добра способност да възпита детето в дух на общочовешки ценности, както и да
му осигури нормална, спокойна и подходяща за потребностите му обстановка за
живот.
От разпитаните по делото свидетели и приетия социален доклад се установи,
че детето е привързано и към двамата си
родители, но бащата е този, който проявява по-голяма отговорност към детето,
той е родителят, който е полагал грижи за детето при разделите на страните, той
е този, който се е грижил за здравето на детето. Той не е пренебрегвал
интересите на детето, като винаги се е стремял да бъде обгрижено и прекарва с
него възможно най-много време. Не се установи по делото, с допустими по ГПК
доказателства, поведение на бащата, с което се ограничава контакта на детето с
майката, напротив, свидетелските показания установиха, че дори бащата е оставал
с детето при майката, когато то е пожелавало това. Няма никакви данни и събрани
доказателства по делото, че предоставянето на родителските права на бащата би
довело до непоправими деформации у детето. Няма данни, че и досега грижейки се
за детето, бащата го е лишил от майчино присъствие, както се твърди в
становището по същество.
Отсъствието на майката от семейното жилище през нощта, както и
нееднократното и напускане на семейството, с оставяне на грижите над детето на
бащата, без да са доказани основателни причини за това, говори за по-добър
родителски капацитет на бащата и по-добри възпитателски качества у този
родител, както и по-добър морал и по-добра способност да възпита детето в дух
на общочовешки ценности.
Бащата може да осигури и по-добри условия за отглеждане и възпитание на
детето в нормална, спокойна и сигурна обстановка. Същият живее в жилището,
където са живели страните до раздялата си, собствено на майка му, която е в
състояние да му помага при грижите за детето. Майката не доказа до кога може да
остане в жилището, в което живее, чия собственост е то и на какво основание
пребивава в него, поради което и няма сигурност в съществуването на тези добри
условия за живот на детето, създадени към момента, и в бъдеще.
Съдът напълно споделя изразеното становище в писмените бележки на ищеца, че
винаги в интерес на детето е за него да се грижи родител, не друг близък
роднина. В случая обаче този извод е неотносим, тъй като бащата има желание,
способност и упражнява непосредствените грижи за детето и неговото възпитание,
а не неговата майка, която само декларира възможност за помощ при отглеждането
му, каквато е полагала и при съвместното живеене на страните.
Съдът счита, че от събраните доказателства по делото се установи, че в
интерес на детето е да остане да живее с бащата, който и към момента
осъществява грижите за него, при когото следва да бъде определено и
местоживеенето на детето, а искът на ищеца за предоставяне на родителските
права над детето да бъде отхвърлен, ведно с акцесорните искове.
Децата не следва да бъдат лишавани и от възможността да общуват с другия
родител, тъй като противното дефинитивно не е в техен интерес. Следва да бъде
определен подходящ режим на лични отношения с майката, който няма пречка да е и
посочения в отговора на исковата молба – два пъти месечно, през седмица, а
именно всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9 до 18 часа, с
преспиване при майката, както и един месец през лятото, който не съвпада с
отпуска на бащата. Така няма да се прекъсне връзката между детето и майката,
което е в негов най-добър интерес, то ще има възможност свободното си време да
прекарва в почивните дни и с двамата си родители. Следва да бъде опредено и
част от празниците детето да бъде с майка си, каквото желание е имала и досега,
видно от свидетелските показания, а именно пет дни по Коледните празници през
нечетните години и по пет дни през Великденските празници през четните години.
Издръжка следва да се определи от съда, като се вземат предвид нуждите на
детето и възможностите на неговите родители. Съгласно чл. 142 СК размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната,
която от 01.01.2017 год. е 460 лева, или минималният размер на издръжка за дете
е 115 лева.
Ищецът получава трудово месечно възнаграждение 540 лв. Ответникът получава
463 лв. Няма представени доказателства за други доходи и имущество. И двете
страни са в трудоспособна възраст и имат задължение да издържат ненавършилото пълнолетие
свое дете. При определянето на дължимата издръжка за Йордан следва да се отчете
неговата възраст – 5 години, за което са необходими средства за заплащане посещение
на детска градина и учебни пособия, тъй като детето посещава детска градина, дрехи,
обувки, храна, консумативи за домакинството – ток, отопление. Не се доказаха
специфични нужди на детето. За издръжката му съдът намира, че са необходими в
пари и грижи месечно около 240 лева, които следва да бъдат поети от двамата
родители. С оглед направеното искане от ответника, съдът счита, че издръжка в
размер около минималната от 120 лв. ще е в състояние да задоволи нуждите на
детето, като останалата част от необходимите средства се поемат от бащата. Обезщетение
за забава в размер на законната лихва е последица от неизпълнение на парично
задължение, което законът предвижда, поради което и следва да бъде присъдено,
доколкото е уважен искът за заплащане на издръжка на децата. Законът сочи, че
може да се търси заплащане на издръжка най-много до една година преди завеждане
на иска. В настоящия случай се иска издръжката да бъде определена за дължима от
04.09.2016 г. Установи се, че това е датата на фактическата раздяла на
страните, от когато само бащата се грижи за издръжката на детето, поради което
и този иск, за заплащане на издръжка за минало време, следва да бъдат уважен, в
посочения размер, на осн. чл. 149 от СК.
Ответникът не прави искане за
присъждане на разноски. Ищецът следва да заплати и държавна такса върху присъдения
размер за издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи, или сумата от
172,80 лв., както и по иска за издръжка за бъдеще време, по сметка на РС А., а
по искът за издръжка за минало време се дължи минимална държавна такса в размер
на 50 лв., или за двата иска 222,80 лв.
Водим от горните съображения, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Д.Б., ЕГН: **********,***, с адрес за
призоваване гр. А., ул. „3-ти март“ № 34, чрез адв. М., против И.С.Д., ЕГН: **********,***, с правно
основание чл. 127, ал. 2 от СК, за предоставяне упражняването на родителските
права над детето Й.И. Д., роден на *** г., осъждане на ответника да заплаща издръжка за
детето в размер на 300 лв. месечно, считано от 10.09.2016 г., както и
определяне на режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и
трета неделя от месеца от 9 до 18 часа, както и един месец през лятото, който
не съвпада с отпуска на майката.
ПРЕДОСТАВЯ на И.С.Д., ЕГН: **********,***, упражняването на родителските права
над детето Й.И. Д., с ЕГН: **********, като определя местоживеенето му при бащата
на посочения адрес гр. А., ул. „Св. Георги“ № 26.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Р.Д.Б., ЕГН: **********, с
детето Й.И. Д., с ЕГН: **********, както следва: всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 9,00 в събота до 18,00 часа в неделя, по пет дни по
Коледните празници през нечетните години и по пет дни през Великденските
празници през четните години, както и по един месец през лятото, който да не
съвпада с годишния платен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Р.Д.Б.,
ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване гр. А., ул. „3-ти март“ № 34, чрез
адв. М., да заплаща на Й.И. Д., с ЕГН: **********,
чрез неговия баща и законен представител И.С.Д., ЕГН: **********, сумата от 120
лв. (сто и двадесет лева) месечна издръжка, считано от 04.09.2016 г. до
настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.Д.Б., ЕГН: **********,***, с адрес
за призоваване гр. А., ул. „3-ти март“ № 34, чрез адв. М., да заплати по сметка на РС А. държавна такса
върху размера на присъдената издръжка в общ размер на 222,80 лв. (двеста и
двадесет и два лева и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: