Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч,…..08.2018 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети
август две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
секретар, като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.дело № 321 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Постъпила е въззивна
жалба от Е.Л.К., с ЕГН**********,***, чрез адв. Коцопулос, с която моли да
бъде отменено Постановление от
05.06.2018 г. по изп. дело № 20188790401247 по описа
на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, рег. № 879 при КЧСИ.
Излага, че с това постановление, ЧСИ
е отказал да прекрати изпълнителното производство по посоченото изпълнително
дело и е оставил без уважение
направеното от длъжника възражение за изтекла давност за част от дължимите по
делото суми.
Счита, че е несъстоятелно изложеното
в постановлението твърдение, че произходът на задълженията е от значение за
местната компетентност, тъй като в конкретния случай задълженията са за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот в гр. Априлци, поради което не
е основание местната компетентност да бъде определена според това къде се
намира имотът.
Навежда аргумент, че образуването на
изпълнителното производство е в противоречие с нормата за местна компетентност
на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като длъжникът К. няма нито постоянен, нито
настоящ адрес ***, а постоянният адрес на Е.Л.К. ***, поради което изпълнително
дело № 20188790401247 е следвало да бъде прекратено поради нарушение нормата на
чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК и липса на местна компетентност на ЧСИ Велислав
Любомиров Петров, рег. № 879 при КЧСИ, с район на действие ОС - Ловеч, да води
делото.
Посочва на следващо място, че
съгласно Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
269-1/01.08.2016 г., издаден от Петър Георгиев Балджиев, на длъжност старши
специалист "МДТ и ОП", Община Априлци, Е.К. *** сума в общ размер на
BGN 11 909.03 (единадесет хиляди деветстотин и девет лева и три стотинки), от
които: сума в размер на BGN 7 020.26 (седем хиляди и двадесет лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща общ размер на задължения за данък недвижим имот
и такса за битови отпадъци, установени за довнасяне за 2011, 2012, 2013, 2014,
2015 и 2016 година, по персонални партиди № 6708126481001 и 6708126481002,
както и сума в размер на BGN 4 888.77 (четири хиляди осемстотин осемдесет и
осем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща общ размер на лихви за
просрочие, установени за довнасяне за 2011, 2012,
2013, 2014, 2015 и 2016 година, по персонални партиди № 6708126481001 и
6708126481002;
Навежда довод, че е неправилно
становището на съдебния изпълнител, че същият не е орган оправомощен
да се произнася и да прилага института на погасителната давност, тъй като съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ законодателят е възложил на частния съдебен изпълнител да
събира публични вземания и по този начин законодателят е приравнил частния
съдебен изпълнител на орган по приходите (приравнен е на публичен съдебен
изпълнител). Позовава се на трайната практика на Върховния административен съд -
Определение № 3194 от 05.03.2012 г. на ВАС по адм.
дело №2601/2012 г. и Определение № 11 от 24.02.2017 г. на ВКС и ВАС, Петчленен
състав, по гр. дело № 4/2017г.). Приема, че с оглед разпоредбите на чл. 167,
ал. 1 от ДОПК „Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и
осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на този кодекс", чл. 168, т. З от ДОПК: „Публичните
задължения се погасяват по давност" и посочената съдебна практика, ЧСИ е овластен и е следвало да уважи направеното възражение за
давност, респективно е следвало да отпише погасените по давност задължения и отказвайки
да извърши това, съдебният изпълнител е постановил едно незаконосъобразно
постановление.
Посочва, че вземането на Общината за
местен данък, какъвто е данъкът върху недвижим имот (по аргумент от чл. 1, ал. 1,
т. 5 от ЗМДТ), представлява публично вземане по смисъл на чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК. Вземането на Общината за местни такси, сред които и таксите за битови
отпадъци (по аргумент от чл. 6, ал.1, буква "а" от ЗМДТ),
представлява публично вземане по смисъл на чл. 162, ал. 2, т.З от ДОПК и по
отношение на гореизложените публични задължения се прилагат давностните
срокове по ДОПК. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания (каквито са
данъкът върху недвижим имот и таксите за битови отпадъци) се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и съгласно
чл. 111, буква „б" от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. С оглед на това счита, че е основателно е възражението за
погасяване по давност на задълженията (главница ДНИ и главница ТБО) по партида
№ 6708126481001 за 2011г. в общ размер на 4 539.57 лв. (четири хиляди петстотин
тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки). Намира, че е основателно е
възражение за погасяване по давност на задълженията за лихви, произтичащи от
публични задължения за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за
2011г. и 2012г., установени като дължими по персонални партиди № 6708126481001
и № 6708126481002. Общият размер на погасените по давност лихви е 4610. 46 лв.
(четири хиляди и шестстотин и десет лева и четиридесет и шест стотинки).
Оспорват размера на публичните
задължения (ДНИ и ТБО) по партида № 6708126481001 за
Излага, че Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 269-1/01.08.2016 г., издаден от Петър
Георгиев Балджиев, на длъжност старши специалист "МДТ и ОП", Община
Априлци, е обжалван и към настоящия момент К. не е уведомен за резултата.
По делото е постъпило възражение от ОБЩИНА
АПРИЛЦИ, с което счита подадената жалбата за неоснователна.
Намира за неоснователно възражението
за липса на местната компетентност, тъй като
независимо, че длъжникът има настоящ и постоянен адрес ***, собствените му
имоти, по отношение на които са възникнали задълженията му и към които са насочили
принудителното изпълнение по делото, се намират в гр. Априлци, поради което е
налице основание на чл. 427, ал. 1, т. 1
от ГПК, а именно: в района на който се намират недвижимите имоти, върху които е
насочено изпълнението.
Не приемат и аргумента по отношение размера
на задълженията и погасяване по давност, тъй като е недопустимо да се оспорва
по съдържание пред съдебния изпълнител издаденият акт за установяване на
задължения, който е влязъл в сила и не е обжалван по установения в ДОПК ред. Приемат,
че изложените във възражението на длъжника доводи за прекомерност на
определените размери на ДНО и ТБО, за погасени по давност задължения,
установени с акта, е недопустимо да се разглеждат от съдебния изпълнител, тъй
като компетентен да се произнесе по тях е единствено Административен съд -
Ловеч, до който жалба не е адресирана. Излагат, че АУЗ е оспорен от К. по
административен ред, но решаващият орган не се е произнесъл в срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК, с което е потвърдил издадения АУЗ съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Счита се, че длъжникът е имал право да подаде жалба срещу АУЗ пред
Административен съд - Ловеч в 30-дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне на решаващия орган, който е изтекъл на 24.10.2016 г. , жалба не е подавана
от длъжника, поради което АУЗ е годен изпълнителен титул.
Посочва се, че задълженията за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци са публични вземания на
общината съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и т. 3 от ДОПК. Публични
вземания са и вземанията за лихви върху посочените главници съгласно чл. 162,
ал. 2, т. 9 от ДПОК, поради което вземанията за лихви също се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. Налагат довод, че
чл. 111 от ЗЗД касае частните вземания и е неприложим към публичните вземания,
за които е приложим специалният ДОПК, поради което доводът за прилагане на
3-годишна давност е също неоснователен.
Сочат, че установената в чл. 171,
ал. 1 от ДОПК обща 5-годишна погасителна давност, която е започнала да тече от
01.01.2012 г. за задълженията на лицето за ДНИ и ТБО за 2011г., е прекъсната с
издаването на акта за установяване на публичните вземания от оправомощения орган на община Априлци, т.е. на 01.08.2016 г.,
когато същият е издаден. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. От тази именно дата, 01.08.2016г., е
започнала да тече нова давност. Актът за установяване на задължение №
269-1/01.08.2016 г. е издаден преди изтичане на общия петгодишен давностен срок, установен чл. 171, т. 1 от ДОПК. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането
и прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено
или разсрочено. Задължението на жалбоподателя не е разсрочено или отсрочено, а
10-годишната давност, установена в чл. 172, ал. 2 от ДОПК, изтича едва на
31.12.2022 г. след прекъсването й на 01.08.2016 г. Излага се довод, че давността
е прекъсната както по отношение на задължението за главница, така и по
отношение на това за лихва.
По делото са постъпили и мотиви от ЧСИ В. Петров, в които намира
жалбата за неоснователна.
Сочи, че с Постановление от
05.06.2018 г. е постановен отказ на
исканията, депозирани с Молба с вх. № 17495/18.05.2018 г., направени от
длъжника Е.Л.К., като е изложил мотиви.
Счита, че правилата на местната
компетентност, съгласно чл. 427 от ГПК, са спазени и независимо, че длъжникът
има постоянен и настоящ адрес ***, задълженията са възникнали по повод на
неплатени задължения за недвижими имоти, находящи се
на територията на Окръжен съд - Ловеч. Дори да се приеме за основателно
възражението на длъжника относно местната компетентност, то последното не е
основание за прекратяване на изпълнителното производство, а само за изпращане
на изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия от съдебен
изпълнител на територията на Софийски градски съд.
Намира за неоснователно възражението
на длъжника за погасяване по давност на част от установените от Община Априлци
задължения, тъй като ЧСИ не е орган, пред който следва да бъде направено
възражение за изтекла давност, както и орган, който има право да я прилага.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните,
заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното :
С Постановление от 05.06.2018 г. по изп. дело № 20188790401247 по описа на ЧСИ Велислав
Любомиров Петков, рег. № 879 при КЧСИ, с което е отказано произнасяне на
исканията, депозирани с Молба с вх. № 17495/18.05.2018 г., направени от
длъжника Е.Л.К.. Прието е като мотиви в постановлението, че ЧСИ не е органът,
пред който следва да бъде направено възражението за изтекла давност, както и
орган, който има право да я прилага
Жалбата е подадена от длъжника и
разгледана по същество е основателна.
Основателно
е становището във въззивната жалба, че е неправилно
становището на съдебния изпълнител, че същият не е орган оправомощен
да се произнася и да прилага института на погасителната давност, тъй като съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ законодателят е възложил на частния съдебен изпълнител да
събира публични вземания и по този начин законодателят е приравнил частния
съдебен изпълнител на орган по приходите (приравнен е на публичен съдебен
изпълнител). Позовава се на трайната практика на Върховния административен съд
- Определение № 3194 от 05.03.2012 г. на ВАС по адм.
дело №2601/2012 г. и Определение № 11 от 24.02.2017 г. на ВКС и ВАС, Петчленен
състав, по гр. дело № 4/2017г.). Приема, че с оглед разпоредбите на чл. 167,
ал. 1 от ДОПК „Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и
осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на този кодекс", чл. 168, т. З от ДОПК: „Публичните
задължения се погасяват по давност" и посочената съдебна практика, ЧСИ е овластен и е следвало да уважи направеното възражение за
давност, респективно е следвало да отпише погасените по давност задължения и
отказвайки да извърши това, съдебният изпълнител е постановил едно незаконосъобразно
постановление. Посочва, че вземането на Общината за местен данък, какъвто е
данъкът върху недвижим имот (по аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ),
представлява публично вземане по смисъл на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Вземането на Общината за местни такси, сред които и таксите за битови отпадъци
(по аргумент от чл. 6, ал.1, буква "а" от ЗМДТ), представлява
публично вземане по смисъл на чл. 162, ал. 2, т.З от ДОПК и по отношение на
гореизложените публични задължения се прилагат давностните
срокове по ДОПК. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания (каквито са
данъкът върху недвижим имот и таксите за битови отпадъци) се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение.
Съгласно разпоредбите на чл. 167,
ал. 1 от ДОПК „Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и
осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на този кодекс" и чл. 168, т. З от ДОПК: „Публичните
задължения се погасяват по давност". Вземането на Общината за местен
данък, какъвто е данъкът върху недвижим имот представлява публично вземане по
смисъл на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Вземането на Общината за местни такси,
сред които и таксите за битови отпадъци (по аргумент от чл. 6, ал.1, буква
"а" от ЗМДТ), представлява публично вземане по смисъл на чл. 162, ал.
2, т.З от ДОПК и по отношение на гореизложените публични задължения се прилагат
давностните срокове по ДОПК. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЧСИ законодателят е възложил на частния съдебен изпълнител да събира публични
вземания и по този начин законодателят е приравнил частния съдебен изпълнител
на орган по приходите (приравнен е на публичен съдебен изпълнител). Тази
инстанция приема, че ЧСИ е следвало да се
произнесе по направеното възражение за давност, поради което обжалваното
постановление следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ЧСИ за
произнасяне по направеното искането на К..
В този смисъла е и Определение № 11 от 24.02.2017 г. на ВКС и
ВАС, Петчленен състав, по гр. дело № 4/2017 г. , съгласно което „ Както вече
беше посочено, макар и наименуваната „жалба”, подадена от длъжника по
изпълнението Л. Г., съдържа единствено искане за прекратяване на образуваното
срещу нея производство за принудително изпълнение на публичното задължение, по съображения,
че последното е погасено по давност. Компетентен да се произнесе по това
искане, без съмнение, е не съдът, а органът, пред когото е образувано
производството за принудително събиране на публичното вземане, в случая – по
реда на възлагането по чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ – ЧСИ М.Б”.
Определение № 36 от 5.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 20/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията съдията
Стойчо Пейчев „ В случая, на частния съдебен изпълнител е било възложено
събиране на публични вземания по реда на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ.
Съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК, публичните
вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено
друго. В Закона за частните съдебни изпълнители
и в Гражданския процесуален кодекс не
е предвидено друго, когато събирането на публични вземания е възложено на
частен съдебен изпълнител по реда на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ.
Доколкото в случая частният съдебен изпълнител осъществява действия по събиране
на публични общински вземания по възлагане съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ,
то и защитата срещу принудителното изпълнение се осъществява по реда на чл. 266 - чл. 269 ДОПК. Съобразно чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват пред директора на компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите. След като частният
съдебен изпълнител е приравнен в хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ
на публичния изпълнител, следва да се приеме, че неговите действия по
възложеното му събиране на публични вземания могат да се обжалват пред
директора на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите. Съгласно чл. 268, ал. 1 ДОПК, в случаите
по чл. 267, ал. 2, т. т. 2, 4, 5 и 6 ДОПК решението на решаващия
орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК може да се
обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите”.
Този
състав на Ловешкия окръжен съд приема, че подадената въззивна
жалба от Е.Л.К., с ЕГН**********,***, чрез адв. Коцопулос, е основателна, тъй като атакуваното действие - Постановление
от 05.06.2018 г. по изп. дело № 20188790401247 по
описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петков, рег. № 879 при КЧСИ, с което е отказано
произнасяне на исканията, депозирани с Молба с вх. № 17495/18.05.2018 г.,
направени от длъжника Е.Л.К., е незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено, а делото да бъде върнато на ЧСИ - Велислав Любомиров Петров за
произнасяне по направеното искането на К..
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
от 05.06.2018 г. по изп. дело № 20188790401247 по
описа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров, рег. № 879 при КЧСИ, с което е отказано
произнасяне на исканията, депозирани с Молба с вх. № 17495/18.05.2018 г.,
направени от длъжника Е.Л.К., като незаконосъобразно и връща делото на ЧСИ -
Велислав Любомиров Петров за произнасяне
по направеното искането на К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.