МОТИВИ ПО НОХД
№ 848/2013 г. по описа
на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт
от Районна прокуратура Пловдив са били повдигнати две обвинения против
подсъдимия С.Н.С., а именно : за това, че в периода средата на месец януари
2011 г. до 15.03.2011 г. в град Пловдив и в град София при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи,
както следва:
-
в средата на месец януари 2011 г. пред ръководството на фирма „АБО ГРАНИТИ”
ООД – гр.Пловдив - Банкова гаранция №3/14.01.2011 г. от името на АЛФА БАНК –
клон БЪЛГАРИЯ;
-
на 08.02.2011 г. пред ръководството на фирма „ХЕЛИОС МЕТАЛУРГ” ООД
гр.Пловдив - Банкова гаранция №7/08.02.2011 г.;
-
на 15.03.2011 г. пред ръководството на фирма „ХЕЛИОС МЕТАЛУРГ” ООД
гр.Пловдив - Банкова гаранция № 23/15.03.2011 г. е получил без правно основание чуждо движимо
имущество, както следва:
- в средата на месец януари 2011 г. е направил опит да получи чуждо движимо
имущество – строителни материали, консумативи и изделия – собственост на „АБО
ГРАНИТИ” ООД гр.Пловдив, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини;
- на 09.02.2011 г. е получил без правно основание чуждо движимо имущество –
арматурна заготовка в размер на 5 340 кг. на стойност 5 607 лева /пет
хиляди шестстотин и седем/ собственост на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ООД гр.Пловдив;
- на 11.02.2011 г. е получил без правно основание чуждо движимо имущество
арматурна заготовка в размер на 6780 кг. на стойност 7 119 лева /седем хиляди
сто и деветнадесет/ собственост на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ООД гр.Пловдив;
- на 15.02.2011 г. е получил без правно основание чуждо движимо имущество
арматурна заготовка в размер на 6280 кг. на стойност 6 594 лева /шест хиляди
петстотин деветдесет и четири/, собственост на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ООД
гр.Пловдив;
- на 15.03.2011 г. е направил опит да получи чуждо движимо имущество –
арматурна заготовка – собственост на „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ООД гр.Пловдив, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, всичко на обща
стойност 23 186,40 лева, с намерение противозаконно да го присвои, като
имуществото е в големи размери - престъпление
по чл.212, ал.4, вр. с ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, както и за това, че на 15.03.2011 г. в град София е
държал предмети и материали – полиетиленов печат със следи от синьо мастило на
„Служба по вписванията – Асеновград” с надпис отстрани „Агенция по вписванията
– Асеновград” а в средата „Служба по вписванията”, полиетиленов печат със следи
от синьо мастило с надпис от страни „Нотариус №608, Република България” и
централен надпис „Е.Л. ***, за които е знаел, че са предназначени и послужили
за съставяне на документ по чл.308, ал.2 от НК, а именно: Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 122, том ІІ, рег. № 1089, дело №122/2010 г. от дата
23.12.2010 г. - престъпление по чл.308,
ал.7, вр. с ал.2 от НК.
В рамките на наказателното производство не са били предявявани граждански
искове.
В хода на съдебното следствие с определение съдът е допуснал изменение на
повдигнатото обвинение по чл. 212,
ал.4, вр. с ал.1, вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като Районна прокуратура- Пловдив е повдигнала нови
обвинения по фактите, а именно за това, че в периода средата на м.Декември 2010
г. до 15.3.2011 г. в гр.Пловдив и в гр.София при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго търговско дружество „Нип Нова Строй” ЕООД гр.Пловдив имотна облага подсъдимият С.
е възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
- в периода средата
на м.Декември 2010 г. до средата на м.Януари 2011 г. в гр.Пловдив е направил
опит да възбуди у К. И. С. административен директор на търговско дружество „Або Гранити” ООД гр.Пловдив заблуждение, че гарантира
плащането по договор за продажба на
строителни материали, консумативи и изделия от 17.12.2010 г. с банкова гаранция
№ 3 от 14.01.2011 г., с издател „Алфа Банк” на
стойност 120 000 лв. и с
това да причини на „Або Гранити” ООД гр. Пловдив
имотна вреда в размер на стойността на заявените впоследствие изработени и
доставени строителни материали, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини;
-в периода 04.02.2011
г. до 15.02.2011 г. в гр.Пловдив и в гр.София на 04.02.2011г. е възбудил и до
15.02.2011 г. е поддържал заблуждение у В.Д.В., управител на Търговско
дружество „Хелиос Металург” ООД гр.Пловдив, че гарантира плащането по договор
за доставка на арматурна заготовка № 1000001/2011 г. от 04.02.2011 г. с банкова
гаранция № 7 от 8.02.2011 г. с издател „Алфа Банк” на
стойност 50 000 лв. и с
това е причинил имотна вреда в размер на 18 400 кг. арматурна заготовка на
обща стойност 19 320 лв.;
- в периода 11.03.2011
г. до 15.03.2011 г. в гр.София е направил опит да възбуди у И.К.С., управител
на „Хелиос Металург” ООД - база София заблуждение, че гарантира плащането на
закупуването на арматурна заготовка на стойност до 70 000 лв. с банкова гаранция №
23/15.03.2011 г. с издател „Алфа Банк” за сумата от
15 000 лв. и с
това да причини на „Хелиос Металург” ООД гр.Пловдив имотна вреда в размер на
стойността на заявените в последствие изработени и доставени строителни
материали, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини, като имотната вреда е в общ размер на 19 320 лв. и причинената вреда е в
големи размери- престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК и за това, че в периода на неустановена дата в средата
м.Януари 2011 г. до 15.03.2011 г. в гр.Пловдив и в гр.София, при условията на
продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински официални
документи, както следва:
- на
неустановена дата в средата на м.Януари 2011 г. в гр. Пловдив съзнателно се е
ползвал пред ръководството на търговско дружество „Або
Гранити” ООД гр.Пловдив от неистински официален документ банкова гаранция №
3/14.1.2011 г. с посочен издател „Алфа Банк” за
сумата от 120 000 лв.;
- на 08.02.2011
г. в гр.Пловдив съзнателно се е ползвал пред ръководството на търговско
дружество „Хелиос Металург” ООД гр.Пловдив от неистински официален документ
банкова гаранция № 7/08.02.2011 г. с посочен издател „Алфа Банк”
за сумата от 50 000 лв.;
- на 15.03.2011
г. в гр.София съзнателно се е ползвал пред ръководството на търговско дружество
„Хелиос Металург” ООД клон София от неистински официален документ банкова
гаранция № 23 от 15.03.2011 г. с посочен издател „Алфа Банка” за сумата от 15 000 лв., когато от него за самото
им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316, вр. с чл.308,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по които нови
обвинения е продължило производството. Непроменено е останало обвинението за
престъпление по чл. чл.308, ал.7, вр. с ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу подсъдимия
обвинения, като излага подробно становище относно тяхната доказаност.
Прави искане за определяне на наказания лишаване от свобода за всяко от
обвиненията, съответно за това по чл.210 от НК се предлага наказание три години
лишаване от свобода, за престъплението по чл.316, вр.
с чл.308, ал.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода и за
престъплението по чл.308, ал.7 от НК – наказание лишаване от свобода над
минималния предвиден в закона размер. Предлага се на основание чл.23 от НК да
се определи едно общо и най-тежко наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да се постанови да бъде ефективно. Изложено е становище относно
разпореждането с веществените доказателства и се прави искане подсъдимият да
бъде осъден да понесе разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия адв.Ив.Д. излага
пространно становище по същество, като моли при признаване на подсъдимия за
виновен да му се наложат наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване обаче
да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Моли се веществените
доказателства, които нямат отношение към обвиненията да се върнат на
собствениците им.
Производството е разгледано задочно спрямо подсъдимия С. с неизвестно
местоживеене в страната, който е бил надлежно уведомен за съдебното разглеждане
на делото, както и относно последвалото изменение на обвинението, изразил е
писмено становище, което е изпратил по електронен път в съда, но не се е явил в
съдебно заседание. В становището си по измененото обвинение подсъдимият е
заявил, че се признава за виновен.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият С.Н.С. е роден на *** ***, понастоящем с
неизвестно местоживеене. Той ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, неосъждан, с ЕГН **********. След инкриминираните периоди с
решение по НАХД № 6604/2011 г. по описа на ПРС, 15 н.с. в сила от 24.12.2011 г.
подсъдимият С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 от
НК, извършено на 14.04.2010 г.
Търговско дружество „НИП НОВА СТРОЙ” ЕООД било регистрирано при Окръжен съд
гр.Пловдив. Управител и собственик на капитала на същото бил подсъдимият С.Н.С..
Седалището и адресът на управление на дружеството се намирали в гр.Асеновград.
Свидетелят
К.С. работел като административен директор на търговско дружество „Або Гранити” ООД- гр.Пловдив, с управител свидетелят Б.К..
Въпросното дружество се занимавало с търговия със строителни материали и
стопанисвало множество търговски обекти не само в гр.Пловдив, но и в други
градове, включително и в гр.София. В средата на месец декември 2010 г. в офиса
на същото отишъл подсъдимият С.С. и поискал да заяви покупка на по-голямо
количество строителни материали. Последният бил представен на свидетеля С.,
упълномощен от управителите да извършва договорки с клиенти за по-големи
количества стоки. Подсъдимият С. се представил на свидетеля С. като собственик
на „НИП НОВА СТРОЙ”ЕООД, което се занимавало със строителство и желаело да
закупи строителни материали, които му били необходими за строеж на къща в
гр.София. На тази среща подсъдимият не конкретизирал точно какви стоки и в
какви количества желае да закупи, но обяснил на свидетеля С., че става въпрос
за покупка на стойност от около 70 000 лв. Свидетелят С. разяснил как
работи „Або гранити” ООД с клиентите си, а именно или
при предварително заплащане, или с гарантиране на покупката чрез представяне на
банкова гаранция. Подсъдимият С. поискал да сключи договор за доставка, като
заплащането да бъде отсрочено и гарантирано с банкова гаранция. От страна на „Або Гранити” ООД бил подготвен договор за продажба на
строителни материали, консумативи и изделия от дата 17.12.2010 г., който бил
даден първо на подсъдимия за подпис, а после свидетелят С. го представил на
един от управителите - свидетелят К.. Според уговорките между страните „Або Гранити”ООД се задължавало да извърши доставката и
предаването на исканите материали, само след като бъде представена от купувача
банкова гаранция. В средата на месец януари 2011 г. подсъдимият С., макар да
знаел, че дружеството, което управлява, нито той лично, разполагат с парични
средства за плащане по договора, депозирал пред ръководството на „Або Гранити” ООД банкова гаранция №3/14.01.2011 г. издадена
от името на „Алфа Банк за сумата от 120 000 лв.,
в която било посочено, че същата се издава като гаранция по договора за
продажба от 17.12.2010 г. и за която подсъдимият знаел, че не е издадена от
банката и е неистински документ. Според въведената практика в „Або Гранити” ООД относно всяка представена банкова гаранция
предварително се проверявала нейната валидност преди извършването на
конкретната доставка. С писмо изх.№394/24.01.2011 г. „Або
Гранити”ООД изпратило запитване до своята обслужваща банка относно
действителността на банкова гаранция
№3/14.01.2011 г., издадена от името на „Алфа Банк”. В
отговор на запитването от банката на дружеството свидетелят С. бил уведомен, че
въпросната банкова гаранция е фалшива и „Алфа Банк”
не е издавала на „НИП НОВА СТРОЙ” ЕООД такава банкова гаранция. След
установяване на това обстоятелства от страна на „Або
Гранити”ООД било изпратено писмо до подсъдимия С., че сключеният договор от
17.12.2010 г. е прекратен. След представяне на банковата гаранция, подсъдимият С.,
нито се явил в дружеството “Або Гранити” ООД, нито
направил опит да разговаря с ръководството на „Або
Гранити”ООД. Така опитът на подсъдимия С. да получи имущество на дружеството,
без да има действителна възможност да го заплати, останал недовършен, поради
извършената предварителна проверка от страна на „Або
Гранити”ООД и констатиране неистинността на представения от подсъдимия
документ, целящ да заблуди ръководството на “Або
Гранити” ООД, че “Нип Нова Строй” ЕООД е в състояние
да гарантира и съответно плати по договора за доставка на строителни материали.
Търговско
дружество „ХЕЛИОС – МЕТАЛУРГ” ООД, с управител В.В., развивало търговска
дейност в областта на производството на арматурни заготовки и арматурна
стомана. Централата на дружеството се намирала в гр.Пловдив на бул.”Цариградско
шосе”, а отделно дружеството стопанисвало и цех за преработка на арматурна
заготовка и в гр.София, където управител на базата бил свидетелят И.С..
В
началото на месец февруари 2011 г. подсъдимият С.С. посетил централата на
„Хелиос- Металург” ООД в Пловдив и поискал да се срещне с управителя на
дружеството. Свидетелят Г.Г.- Началник отдел „Оперативно ръководство на
строителството” разговарял първи с подсъдимия, който му се представил като
собственик на „НИП НОВА СТРОЙ” ЕООД и заявил, че желае да осъществи търговски
отношения с „Хелиос Металург”ООД, тъй като бил чул от други клиенти, че
дружеството предлагало добро качество на материалите, които произвежда.
Свидетелят Г. представил подсъдимия С. на управителя В.В. и заместник управителя
Д.В. - син на управителя. На въпросната среща подсъдимият поискал да закупи
арматурна заготовка от „Хелиос- металург” ООД за строителните обекти, които
твърдял, че изпълнявало ръководеното от него дружество. Същият представил “Нип Нова Строй” ЕООД на управителя В.В., като дружество,
което се занимава със строителство, като посочил и че към момента един от
обектите, на който работи е в гр.София и за него ще е необходима арматурата.
Свидетелите В. В. и Д.В. приели предложението на подсъдимия, но поискали
първоначално да бъде направено някакво предсрочно, авансово плащане.
Подсъдимият обаче, понеже бил наясно, че не разполага с парични средства, за да
заплати поръчка на арматурна заготовка, заявил, че ще гарантира плащането
посредством банкова гаранция, но за това трябва да представи сключен договор
пред банката. Свидетелят В.В. приел доводите на подсъдимия и се съгласил да
сключат договор, без първоначално плащане. Още същия ден- 04.02.2011 г. в
гр.Пловдив бил подписан договор между „НИП НОВА СТРОЙ” ЕООД- като възложител,
представлявано от подсъдимия С. и „Хелиос- Металург”ООД- като изпълнител,
представлявано от свидетеля Д.В.. Последният имал пълномощно от управителя да
представлява дружеството. Съгласно клаузите на договора изпълнителят се
задължавал да изпълни всяка заявка на възложителя, но само след сто процентово
плащане на стойността й. В случай на разсрочено плащане, страните се
договорили, възложителят да получи заявката, но само след като представи
банкова гаранция за нейната стойност, като до пет дни от поръчката плати
цената. Подсъдимият С. заявил на свидетелите Г., Д.В. и В.В., че арматурата му
е необходима за строителния обект в гр.София и че ще обезпечи заявките с
надлежна банкова гаранция. Свидетелите в. се съгласили на това предложение и
тъй като дружеството имало цех в гр.София наредили договорът да се прехвърли за
изпълнение на свидетеля С. ***, като направените заявки от подсъдимия щели да
бъдат изпълнени, но само след представяне на банковата гаранция. На 08.02.2011 г.
в офиса в гр.Пловдив на „Хелиос- Металург”ООД подсъдимият С. донесъл банкова
гаранция за плащане, с посочен издател „Алфа Банк”
под номер 7 от 08.02.2011 г., която обаче не била издадена от банката и това
било добре известно на подсъдимия С.. Според вписаното в гаранцията, същата
обезпечавала плащане цената на доставената по договора от 04.02.2011 г. стока,
като размерът на гаранцията бил на стойност 50 000 лв. Подсъдимият С.
представил гаранцията на свидетеля В.В., който поставил върху нея резолюция
„Да”, а после документът бил входиран и в
деловодството на „Хелиос- Металург” ООД. С представянето на въпросната банкова
гаранция свидетелят В.В. бил убеден, че плащането на стоката на дружеството е
гарантирано и дал разрешението управителят на базата в София да изпълни
направените от подсъдимия заявки арматурна заготовка, до размера на уговорената
стойност в договора. Междувременно в базата в гр.София, на „Хелиос- металург” ООД
започнала подготовката на поисканата арматурна заготовка от подсъдимия С.,
който, заедно с представянето на банкова гаранция, направил и конкретните
заявки за арматурата, които поискал да му бъдат изготвени и предадени на три
етапа. Договорът, заявката, с количеството и спецификацията били изпратени от
централата на “Хелиос Металург” ООД на
свидетеля С. ***, който започнал подготовката им. Според общата заявка,
подписана от подсъдимия С., било поръчано
количество от 17 960 кг. арматурна заготовка в срок до 09.02.2011 г.,
като това количество следвало да бъде спедирано по
три отделни спецификации, дадени от подсъдимия С. на служителката Й.Р. ***.
Последните били въведени в компютърната система на “Хелиос Металург” ООД, както
следва: № 66500101.002 в размер на 6 620 кг., № 66500102.002 в размер на 4 860
кг. и № 66500102.001 в размер на 6 480 кг. И трите спецификации били
изпратени на свидетеля С., който след като получил разрешението от централата за
изпълнение, поради представяне на банковата гаранция, започнал подготовката на
първата спецификация за 6 620 кг. Посоченият от подсъдимия С. строителен
обект в гр.София в кв.”Драгалевци” действително съществувал и бил собственост
на свидетеля М.Ш.. В началото на 2011 г. последният възложил строителството на
сграда - частна къща в имота да бъде изпълнено от „СЪНСТРОЙ” ЕООД с управител свидетелят Т.С..
По същото това време - началото на месец януари 2011 г. познат на свидетеля Ш.
и на подсъдимия, свидетелят Н.Х., му предложил
„НИП НОВА СТРОЙ” ЕООД да извърши доставки на строителни материали за
строежа и то на добри цени. Свидетелят Х. запознал свидетеля Ш. с подсъдимия С.,
като двамата се договорили последният да доставя необходимите строителни
материали на обекта, като самото строителство щяло да се осъществява от „Сънстрой” ЕООД, с управител Т.С.. Уговорките между Ш.,
подсъдимия С. и свидетелят С., предвиждали собственикът да заплаща
предварително сумите за необходимите строителни материали, а С. да фактурира
доставката на стоките на дружеството, управлявано от С.. По отношение на
транспортирането на строителните материали, свидетелят С. поел ангажимента да
осигурява при необходимост превоза. Така в процеса на работата, подсъдимият С.
получавал или лично от свидетеля Ш. или от свидетеля С. определената сума за
закупуване на строителни материали на ръка, като издавал фактури и касови бележки
на “Сънстрой” ЕООД, но получените при плащане суми не
внасял по сметка на дружеството, нито пък имал фактически каса на същото.
Касовите бележки от фискалното устройство на дружеството изваждал свидетелят Ат.Д., изпълняващ услуги като счетоводител по договор, при
когото фактически също не постъпвали каквито и да било суми. В началото на
месец февруари 2011 г. подсъдимият С. уведомил свидетеля С., че следва да се
осигури транспорт за товаренето на арматурна заготовка от базата на „Хелиос-
Металург” ООД в гр.София. За тази цел свидетелят С. ангажирал фирмата „Т. ***,
със собственик свидетелят Т.Т..
На
09.02.2011 г. по нареждане на подсъдимия С. в базата на „Хелиос- Металург”ООД в
гр.София пристигнал товарен камион с рег.№ ***, на който била натоварена
първата спедиция арматурна заготовка в размер на 5 340 кг., за което била
издадена от продавача експедиционна бележка № 7456Ц/6018 от 09.02.2011 г., а
от страна на купувача същата била подписана
от лицето Б.В.- помощник технически сътрудник на свидетеля С.. На 11.02.2011 г. съгласно указанията на подсъдимия С.
свидетелят С. изпратил транспорт до базата на „Хелиос- Металург”ООД в София за
втората спедиция, на която отново присъствал Б.В.. На 11.02.2011 г. от „Хелиос- Металург”ООД натоварили
6 780кг арматурна заготовка, за което била издадена експедиционна бележка
№ 7456Ц/6024/11.02.2011 г. Материалите отново били натоварени на камион на „Т.
Транс 97”
и откарани на обекта в кв.”Драгалевци”. На 15.02.2011 г. се извършила и трета
спедиция на арматура в размер на 6 280 кг., за което била издадена
експедиционна бележка № 7456Ц/22-60-33/15.02.2011 г. С така извършените три
спедиции от страна на „Хелиос - Металург” ООД задълженията по сключения договор
за доставка били изпълнени от това дружество. Ръководството на дружеството било
сигурно в заплащането на стоката, тъй като смятало, че същата била гарантирана
от подсъдимия с депозираната банкова гаранция и то за сумата от 50 000 лв.
По тази причина никой от „Хелиос - металург” ООД не се усъмнил в изрядността на
сделката и намеренията на подсъдимия С. да не плати по договора. След
предаването и получаването на арматурната заготовка от страна на „Хелиос- Металург”
ООД – база София били издадени и три данъчни фактури за направените доставки.
Според клаузите на договора за доставка от 04.02.2011 г. и съгласно направените
устни договорки, в срок от пет дни от доставката, подсъдимият С., като
управител на получателя по договора “Нип Нова Строй”
ЕООД, следвало да заплати материалите на обща стойност 23 186.40 лв. Освен
това, последният следвало да подпише и издадените от „Хелиос- Металург” ООД на
дружеството, което управлявал, три броя фактури, за което свидетелят С. седмица
след последната поръчка, започнал да търси по телефона подсъдимия С..
Последният първоначално обяснявал на свидетеля С., че се намира в Гърция, а
после само пишел съобщения, че не е в страната, че е болен, или въобще не вдигал
телефона. Междувременно свидетелят С. уведомил по телефона свидетелят Г., за
това, че нито фактурите са подписани от подсъдимия, нито има направено плащане.
В началото на месец март 2011 г. свидетелят С. все пак успял да се свърже по
телефона с подсъдимия С.. Свидетелят поискал да се срещне спешно с подсъдимия,
тъй като фактурите следвало задължително да се подпишат и осчетоводят за
месеца. Тогава подсъдимият С. се съгласил и му заявил, че е отседнал в хотел „Хилтън” в гр.София. През това време от централата на
“Хелиос Металург” ООД в гр.Пловдив предприели постъпки по предявяване на
въпросната банкова гаранция №7/08.02.2011 г. пред „Алфа Банк”.
На 11.03.2011 г. свидетелят С. посетил подсъдимия С. в хотелската му стая, където
последният подписал и трите данъчни фактури с номера **********/09.02.2011 г.,
**********/11.02.2011 г. и **********/15.02.2011 г., включително и изготвените
от свидетеля три приемо- предавателни протокола за
предадената стока. Единият от екземплярите на документите свидетелят С. предал
на подсъдимия С.. На тази среща подсъдимият обещал, че ще заплати арматурата,
като помолил свидетеля С. да не депозират все още банковата гаранция, тъй като С.
имал депозитна сметка в „Алфа Банк” със сумата от 70 000
лв. и не искал банката да му развали депозита, което изобщо не отговаряло на
истината. Освен това, С. поискал от свидетеля С. да закупи още арматурна
заготовка до размера на тези 70 000 лв., за което посочил, че бил готов да
представи и втора банкова гаранция. Принципно свидетелят С. заявил, че е
съгласен, но само, след като му бъде предоставена въпросната втора банкова
гаранция, за която станало дума. Двамата се уговорили, че следващата седмица на
14.03.2011 г. подсъдимият С. ще бъде готов с гаранцията и щял да я представи в
“Хелиос Металург” ООД . Веднага след
като свидетелят С. си тръгнал от хотела получил съобщения от свидетеля Д.В., че
банковата гаранция, дадена от подсъдимия С., е фалшива. Тогава свидетелят решил
за момента да не казва нищо на подсъдимия, като след съгласуване с
ръководството на „Хелиос- металург” ООД
било решено да се сигнализират органите на полицията, което и било
сторено. На 14.03.2011 г. свидетелят С. и подсъдимият се чули по телефона, като
последният поискал незабавно да се подготви следващата поръчка, на което
свидетелят категорично заявил, че без да бъде представена втората банкова
гаранция няма да се предприемат никакви действия по изпълнение на поръчката.
Тогава подсъдимият С. обещал, че на следващия ден до обяд ще представи
въпросната банкова гаранция. За тези уговорки и действия полицията вече била
уведомена. На 15.03.2011 г. подсъдимият С. се обаждал няколко пъти на свидетеля
С. по телефона и се опитвал да го убеди, че пътува и ако може да се срещнат
някъде по пътя му. Свидетелят обаче, не се съгласил и твърдо настоял
подсъдимият да му донесе банковата гаранция в офиса в гр.София. Накрая
подсъдимият С. се съгласил и някъде след 16.00 часа пристигнал в базата на
„Хелиос- Металург”ООД в София, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген
пасат” с ДК№ ***. Тогава подсъдимият С. лично представил на свидетеля С.
банкова гаранция № 23 от дата 15.03.2011 г., с посочен отново привиден издател
„Алфа Банк” за сумата от 15 000 лв., като знаел,
че и тази гаранция не е издавана от банката и е фалшива. Свидетелят взел
банковата гаранция, след което подсъдимият излязъл от офиса, очаквайки че ще
получи следваща доставка арматурна заготовка, но веднага бил задържан от
органите на полицията при сектор „ПИП” при ОД на МВР- Пловдив, с което опитът
отново да получи стока от „Хелиос- металург” ООД без плащане, останал този път
недовършен.
При
извършеното в хода на започналото
разследване претърсване и изземване в лек автомобил „Фолксваген Пасат” тип
„комби” с ДК №*** органите на полицията намерили и иззели наред с други вещи и
документи и полиетиленов печат със следи
от синьо мастило по него на Служба по вписванията – Асеновград с надпис от
страни „Агенция по вписванията- Асеновград”, а в средата „Служба по
вписванията” както и полиетиленов печат
със следи от синьо мастило по него, с надпис от страни „Нотариус №608,
Република България” и централен надпис „Е.Л.-***, а също и нотариален акт за
дарение на недвижим имот №122, том ІІ, рег.№1089, дело №122/2010 г. от дата
23.12.2010 г., с отразена нотариална заверка с печат от нотариус Е.Л. и
подпечатан с печат на Служба по вписвания гр.Асеновград. Този нотариален акт
обаче, по който като надарен фигурирал и бил подписан от подсъдимият С., бил
неистински официален документ в частта му относно заверките на нотариус и съдия
по вписванията, тъй като не бил заверяван или подписван от свидетелката Л.,
нито подпечатван с нейния печат, нито печатът на Службата по вписванията и
подписът за съдия по вписвания съответствали на тези на службата, както и на
свидетелката К. – съдия по вписванията Асеновград и това било добре известно на
подсъдимия С., тъй като в общия регистър на нотариус Л. с номера отразен в
нотариалния акт било записано съвсем друго удостоверяване и от друга дата.
След задържането на подсъдимия и
започването на наказателното производство, подсъдимият С., за да облекчи
положението, в което се намирал, помолил свидетелят Н.Х. да преведе от името на
“Нип Нова Строй” ЕООД по сметката на “Хелиос
Металург” ООД поне част от дължимата и незаплатена сума по договора. Така на
18.03.2011 г., със сума предоставена от свидетеля Х. бил извършен превод от
името на “Нип Нова Строй” ЕООД към сметката на
“Хелиос Металург” ООД на стойност 6728,40 лева по фактурата за доставка на
арматурна заготовка от 09.02.2011 г.
Така описаната фактическа обстановка, намерила отнарежине
и в обвинителиня акт, съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства.
Съдът кредитира свидетелските
показания, дадени непосредствено в съдебно заседание на свидетелите К., Л., Р.,
както и прочетените й по реда на НПК показания от досъдебното производство, Д.В.,
както и приобщените чрез прочитането им негови показания от досъдебното
производство, С., включително и прочетените му показания, дадени пред
разследващ полицай, С., включително и прочетените му показания от досъдебното
производство, К., В., Т.Т., включително и прочетените му показания от
досъдебното производство, В.В., включително и прочетените му показания от
досъдебното производство, Г.Г., включително и прочетените му показания, дадени
на досъдебното производство, Ат.Д., Т.С., включително
и приобщените му чрез прочитане показания от досъдебното производство,
прочетените показания по реда на НПК и приобщени към доказателствения материал
на свидетеля Пл.С., дадени на досъдебното
производство. Тези свидетелски показания имат пряко отношение към
инкриминираните факти и съдът ги кредитира изцяло, като известните противоречия
и по-често непълноти в показанията, дадени непосредствено в съдебно заседание,
които са наложили прочитане на показанията от досъдебното производство,
съдебният състав отдава на изминалия значителен период от време от
инкриминираните събития до момента на изслушване на свидетелите пред съда.
Показанията на свидетелите Ш. и Н.Х., дадени пред съда и тези, които са
прочетени от досъдебното производство, съдът също ползва при постановяване на
присъдата си, но само отчасти и само доколкото те не противоречат на останалия
доказателствен материал. Установява се иначе между показанията на тези двама
свидетели известно противоречие относно обстоятелства, свързани с парични
отношения с подсъдимия по делото. Установява се, че и двамата свидетели са
имали по-близки отношения с подсъдимия, като свидетелят Х. е бивш съдружник на
подсъдимия и двамата са имали и други съвместни търговско - финансови
отношения, а свидетелят Ш. пък е близък на свидетеля Х. и по повод действията
на подсъдимия между тях са възникнали също останали неизяснени в достатъчна
степен финансови отношения, във връзка с които именно съществуват противоречиви
показания. В крайна сметка обаче, те стоят встрани от предмета на доказване,
поради което и не могат да се счетат за противоречия със съществено за делото
значение.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г., като намира, че същите са в
съответствие със събраните писмени доказателства, но нямат пряко, а само
косвено значение за изясняване поведението на подсъдимия в рамките на
инкриминирания период.
Отчасти и то доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства
съдът възприема и обясненията на подсъдимия С., които същият е дал на
досъдебното производство в присъствието на защитник и които бяха прочетени и
приобщени към доказателствеия материал в съдебно
заседание. При преценка на обясненията съдът освен това взема предвид и факта,
че те съставляват и средство за защита, поради което и ги разглежда
критично.
При постановяване на присъдата си съдът взе предвид и всички писмени
доказателства, а също и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
и съдебното производство, а именно: извлечения от Търговския регистър, справка
съдимост, извлечение от имотен регистър, справки за актуално състояние, справка
за регистрирани трудови договори, копие на дневно извлечение от ДСК за дата
18.03.2011 г., дневник сметка 411/11 за “Нип Нова
Строй”, препис- извлечение от акт за смърт, копия от дневници за покупки и
продажби по ЗДДС, копие от учредителен акт на “Нип
нова строй”, писмо с извлечение за банкови операции в “Първа инвестиционна
банка” с приложени банкови документи, уведомления относно разкрити сметки от
всички лицензирани банки в България, договори за доставка на арматурна
заготовка, заявки, фактури, приемо - предавателни
протоколи, банкови гаранции, искане за плащане, спецификации към заявка,
уведомление от „Уникредит Булбанк” относно банкова
гаранция, писмо от “Або Гранити” ООД, договор за
продажба на строителни материали, предизвестие за прекратяване на договор,
договор за строителство, протокол за претърсване и изземване, нотариален акт за
дарение на недвижим имот, договор за продажба и доставка на строителни
материали, фактури с касови бонове, договор за заем, протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, сигнал от “Алфа Банк”, заявления за издаване на БЛД, справки-декларации по
ДДС и дневници за покупки и продажби на “Хелиос Металург” ООД, заповед за
задържане на лице, справки – декларации по ЗДДС на “Сънстрой”
ЕООД, удостоверения от нотариус Л., копия от нотариални актове, както и
писмените доказателства събрани по НАХД № 6604/2011 г. на ПРС, 15 н.с.,
приложено по настоящото дело, а именно, фактури, протоколи за приемане на
декларации по ЗДДС и дневници по ЗДДС, справки-декларации по ЗДДС, наказателни
постановления и актове за установяване на административно нарушение, пълномощно
за счетоводителя Д., договор за прехвърляне на дружествени дялове, справки от
информационните системи ДАКСИ и БДС, удостоверение за актуално състояние,
нотариални актове, експедиционни бележки, годишни данъчни декларации, справка в
ЦБКАТ, справка от интегрираната полицейска система, а така също и събраните
веществени доказателства, част от които предмет и на приетите експертизи и
съставляващи 1 бр. компютърна информационна система, състояща се от преносим компютър
марка „TOSHIBA”, модел „SATELLITE L500-1EP” със сериен №Х9741243К и 1 бр. USB “Flash Drive” – устройство марка „KODAK 4 GB”, полиетиленов печат със следи
от синьо мастило на „Обединена Българска Банка”АД и лого на същата;
полиетиленов печат със следи от синьо мастило по него на „АЛФА БАНК” София,
полиетиленов печат със следи от синьо мастило по него на Служба по вписванията
– Асеновград с надпис от страни „Агенция по вписванията- Асеновград”, а в
средата „Служба по вписванията”; полиетиленов печат със следи от синьо мастило
по него, с надпис от страни „Нотариус №608, Република България” и централен
надпис „Е.Л.-***.
Съдът възприема като компетентни и незаинтересовано изготвени, както и с
необходимите професионални знания и опит и приетите по делото съдебно - почеркова и техническа експертизи.
От заключението на съдебно - почерковата
експертиза се установява, че подписите положени в банкова гаранция за плащане №
3/14.01.2011 г., издадена от името на „Алфа Банк-
клон България”- КЧТ- гр.София до „АБО ГРАНИТИ” ООД гр.Пловдив, банкова гаранция
за плащане № 7/08.02.2011 г., издадена от името на „Алфа Банк-
клон България”- КЧТ- гр.София до ”ХЕЛИОС - МЕТАЛУРГ” ООД гр.Пловдив и банкова
гаранция за плащане № 23/15.03.2011 г., издадена от името на „Алфа Банк- клон България”- КЧТ- гр.София до ”ХЕЛИОС - МЕТАЛУРГ”ООД
гр.Пловдив, от името на С.И. В. срещу „Упълномощен управител” не са изпълнени
от лицето С.И. В., нито от подсъдимия С.Н.С.. Установено е и че в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
122, том 2, рег.№1089, дело № 122 от 23.12.2010 г. положеният подпис за
нотариус „Е.Л.” не е изпълнен от лицето Е.Г.Л., нито ръкописният текст в
нотариалната заверка е изпълнен от нея, нито подписът и ръкописният текст за
съдия по вписванията са изпълнени от свидетелката К.. Установено е от
експертизата, че подписът за дарен в нотариалния акт е на подсъдимия, както и
че той е подписвал договорът, фактурите, заявките към “Хелиос Металург” ООД.
От заключението
на техническата експертиза се установява, че отпечатъците от печат в банкови
гаранции за плащане на „Алфа Банк” с номера
7/08.02.2011 г. и 23/15.03.2011 г. са идентични с отпечатъците от кръгла
матрица с релефни текстове „АЛФА БАНК- клон България”/ в периферната окръжност/
и „София бул.”В.Левски”№15/в центъра/- иззет от автомобила, управляван от
подсъдимия С.. Отпечатъкът от печат в копие на банкова гаранция № 3/14.01.2011 г.
е копие на отпечатък от печат, идентичен с отпечатъците от същата матрица.
Същите отпечатъци от трите банкови гаранции не са идентични с отпечатъците от
предоставените три печата на „Алфа Банк- клон
България”. Установява се също така и че отпечатъкът от печат в горния десен
ъгъл на предната страна на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 122,
том 2, рег.№1089, дело № 122 от 23.12.2010 г. е идентичен с отпечатъците от
кръгла матрица с релефни текстове „Агенция по вписванията Асеновград”/в
периферната окръжност/ и „Служба по вписванията” /в центъра/. Същият отпечатък
в акта не е идентичен с отпечатъците от печата на ТЗ ”Служба по вписванията”
гр.Асеновград. Двата отпечатъка от печат в горния ляв ъгъл на предната страна и
на обратната страна на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №122, том 2,
рег.№1089, дело № 122 от 23.12.2010 г. са идентични с отпечатъците от кръгла
матрица с релефни текстове „нотариус №608- Република България” /в периферната
окръжност/ и „Е.Л. ***/ в центъра/. Същите два отпечатъка от печат в акта не са
идентични с отпечатъците от кръглия печат на нотариус Е.Л.,***.
При наличието
на така посочените доказателства, съдебният състав намери, че са доказани,
както от обективна, така и от субективна страна повдигнатите спрямо подсъдимия С.С.
общо три обвинения, а именно за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26
ал.1 от НК, по чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК в пълния обем на същите, както и по
чл.308, ал.7, вр. с ал.2 от НК, последното само с
известно уточнение досежно индивидуализацията на предмета му от обективна
страна.
Съвсем правилно според съда, въз основа на категорично установените факти,
конкретно досежно съдбата на предмета на договора с ощетеното юридическо лице
„Хелиос Металург“ ООД, прокуратурата е извършила изменение на първоначално
повдигнатото с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.212, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на практика е подвела установените факти под фактическия състав на две
други престъпления – по чл.210, ал.1, т.5, вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК и съответно по
чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК, осъществени в условията на съвкупност. Този подход според
съда е правилен и точен, като държи сметка за характера на всяко от
престъпленията и необходимостта от наличието на конкретни признаци от
обективния им състав, за да се счетат за доказани. Така следва да се има предвид,
че по отношение на престъплението по чл.212 от НК, за да е довършено същото се
изисква категорично не само да е причинена имотна щета за пострадалия от
престъплението, но чуждото имущество да е получено реално от дееца. Така е
необходимо деецът да получи реално и лично фактическата власт върху чуждото
имущество чрез използване на порочни документи, създаващи привидно правно
основание за разпореждане с имуществото.
В конкретния случай конкретно досежно довършеното деяние, включено в предмета
на продължаваното престъпление, е
установено, че имуществото, предоставено по договор от “Хелиос Металург” ООД
въз основа на създаденото у управителя му заблуждение, че плащането по сделката
е гарантирано с представената неистинска банкова гаранция, е постъпило в патримониума не на подсъдимия С., а на дружеството “Нип Нова Строй” ЕООД, след което то е извършило
разпоредителни сделки с това имущество, като го е доставило на “Сънстрой” ЕООД и тези сделки са били осчетоводени и от
двете дружества. В случая, независимо, че подсъдимият С. е бил едноличен
управител на “Нип Нова Строй” ЕООД, то само по себе
си това обстоятелство не обосновава извод, че същият лично е получил имущество
от ощетеното юридическо лице в своя полза, от което да се е облагодетелствал, а
и за това няма категорични доказателства по делото. Поради това и правилен е
изводът, че действията на подсъдимия С. очертават едновременно съставите на
двете престъпления по чл.210 и по чл.316 от НК, доколкото въз основа на
използването на порочно създаден документ, представен от подсъдимия, е било
възбудено заблуждение у управителя на ощетеното юридическо лице, който е
разрешил извършването на имуществено разпореждане и това е довело до
преминаване на имуществото в патримониума на друго
юридическо лице, което именно определя наличието на идеална съвкупност между
измама и документно престъпление. В тази насока съдът взема предвид трайната
съдебна практика на ВС, ВКС, по въпросите на съотношението между документната и
обикновената измама, например Решение № 250/1995 г., І н.о., Постановление
№8/1978 г. на Пленума, Решение № 459/2010 г. на І н.о. на ВКС.
Налице са
безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на престъплението
измама. Така при всeки един от случаите със свидетелите С., В.В. и И.С. се установява подсъдимият
да е въвел реално в заблуждение или да е направил опит да възбуди заблуждение,
създаващо невярна представа относно конкретни обстоятелства, съобразно с които
заблуденият да направи и имуществено разпореждане. Така по отношение на
посочените свидетели подсъдимият е бил настоятелен в исканията си за
предоставяне на стоки по договор, като е представил дружеството, което
управлява, като строителна фирма, която извършва строеж на обект в гр.София,
въпреки че на практика не неговото дружество било изпълнител на обекта,
заявявал възможности за гарантиране на сделките с банкови гаранции на висока
стойност, както и наличието съответно на спестявания на дружеството на
посочената стойност в банки и представил и при трите случая неистински по своя
характер банкови гаранции с цел имуществото да бъде получено, без да бъде
осъществено плащане на същото. С оглед цялостното поведение на подсъдимия се
установява, че на практика при нито един от случаите подсъдимият, нито е имал
намерението, нито пък възможността да изпълни поетите ангажименти, както лично,
така и като управител на дружеството “Нип Нова
Строй”. От доказателствата по делото става ясно, че дружеството не е
разполагало с налични парични средства в нито една от банките в страната, нито
по каса, като то е имало и финансови
затруднения, за което говорят и материалите, свързани с производството, водено
против С. за престъпление по чл.227б от НК, като в тази насока е видно, че
подсъдимият е търсил всякакви варианти за сдобиване с парични средства по
различни начини, включително и чрез вземане на заеми /от свидетеля Х./, а
когато дружеството е натрупало задължения е направил опит да избегне каквито и
да било претенции на кредиторите, като привидно извършил и прехвърляне на
всичките си дружествени дялове на друго лице още в средата на 2010 г. В
действителност подсъдимият С. нито като физическо лице, нито в качеството му на
управител на “Нип Нова строй” е имал каквито и да било контакти с “Алфа Банк”, от която привидно били издадени банковите гаранции.
Установява се категорично, че подсъдимият е използвал лъжлива информация, като
всичките му обещания и твърдения, поднесени с необходимата сериозност от негова
страна и създаване на чувство за сигурност у адресатите на измамата именно чрез
извършване на действията по представяне на съответните банкови гаранции на
висока стойност, в крайна сметка довели при един от случаите до предоставяне на
имущество на значителна стойност в резултат именно на създадена невярна
представа относно това, че плащането по сделката е гарантирано. Налице е при
едно от изпълнителните деяния и другият основен признак от обективната страна
на престъплението, а именно причиняването на имотна вреда на ощетеното
дружество “Хелиос Металург” ООД Пловдив, което е извършило един безвъзмезден и
невъзстановим разход в полза на дружеството, ръководено от подсъдимия С..
Налице са категорични доказателства относно конкретните количества и стойности
на предоставените от ощетеното юридическо лице стоки. Съдебният състав в тази
насока намира, че е налице и престъпният резултат на едното от вменените на
подсъдимия три отделни деяния, включени в рамките на продължаваното
престъпление, изразяващ се в причиняване на имотна вреда в размер на
равностойността на стоките, с които ощетеното юридическо лице се е разпоредило.
Наличието на окончателния и безвъзвратен разход, който “Хелиос Металург” ООД е
направило в резултат от заблуждението на управителя му, че ще получи обещаното
от подсъдимия плащане, очертава завършения фактически състав на това конкретно
деяние, при което подсъдимият С. е действал като пряк извършител. Останалите
два случая, касаещи същото юридическо лице, както и дружеството “Або гранити” ООД са останали във фазата на опита, доколкото
възбуденото у конкретните физически лица заблуждение не е довело до извършване
на имуществено разпореждане и то не поради отказ от страна на подсъдимия, а тъй
като е било установено неговото измамливо поведение чрез предварителната
проверка валидността на представените от него банкови гаранции. И тук обаче се установява,
че подсъдимият е бил пряк извършител на престъпните деяния, като лично е
разговарял със свидетелите С. и С. и лично е донесъл инкриминираните неистински
банкови гаранции. Както става ясно и от доказателствата по делото, към този
момент в дружеството “Нип нова строй” ЕООД не е имало
назначено нито едно лице по трудов договор, като подсъдимият е извършвал всички
действия от името и за сметка на дружеството лично.
С оглед вида на всяко от трите
отделни деяния, осъществени в гр.Пловдив и в гр.София в периода от средата на
м.Декември 2010 г. до 15.03.2011 г., то правилно според съдебния състав е
отчетено, че в случая са налице признаците на едно продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като всяко едно от трите деяния
поотделно осъществява състав на едно и също престъпление, те са извършени в
един изключително кратък период от време, при съвсем сходна фактическа
обстановка, по еднакъв механизъм, поради което и следва да се счете, че всяко
последващо съставлява продължение, както от обективна така и от субективна
страна на предходното. С оглед установения общ размер на имотната вреда, то
правилно е отчетено, че същият е в големи размери по смисъла на чл.210, ал.1,
т.5 от НК, съобразно с определянето на този признак в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС.
От субективна страна престъплението подсъдимият е извършил умишлено със
съзнавани и целени общественоопасни последици, като цялостното му поведение към
извършване на всяко от включените в него
отделни деяния идва да покаже, че е действал съвсем целенасочено и
осъзнато относно действията си и техните последствия, като е използвал съвсем
сходна схема на действие. Това, че е съзнавал характера на осъществените от
него действия идва да покаже и поведението му описано от свидетеля С., свързано
с първоначалния отказ на подсъдимия да подпише издадените фактури и приемо - предавателни протоколи, опитът да забави
предявяването на представената първа банкова гаранция на ръководството на
“Хелиос Металург” ООД, нежеланието му да предостави обещаната втора банкова
гаранция в офиса на дружеството. Цялостното поведение на подсъдимия сочи на
реализиране на поставената при осъществяване на инкриминираното престъпление у
него користна цел, като същият, получавайки имущество за дружеството, което управлява,
впоследствие е извършил разпоредителни сделки с него, получил е плащане, то е
било осчетоводено, но на практика паричните суми не са постъпили реално в патримониума на дружеството. Поради това и съдът намира, че
е доказана визираната в обвинението престъпна цел, а именно подсъдимият да
набави имотна облага, както за дружеството, което управлява, така и за себе си.
От
доказателствата по делото е категорично установено и другото престъпление, за
което се каза да е осъществено в идеална съвкупност с квалифицираната измама, а
именно това по чл.316, вр. с чл.308,ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. От обективна страна, за да е
налице съставът на деянието по чл.316 от НК е необходимо да е извършено
ползване на престъпно създаден документ. Следователно, изпълнителното деяние на
такова престъпление се изразява в самото ползване на противоправно създадения
от другиго документ. Ползването от своя страна означава употреба на документа
пред определен доказателствен адресат като редовен документ и с оглед на претендираното негово правно значение. В случая е налице
установяване от доказателствата по делото, че на всяка от нкриминираните
дати - средата на месец януари 2011 г., 08.02.2011 г. и 15.03.2011 г. подсъдимият
С. е представил пред ръководството на “Або Гранити”
ООД, както и пред ръководството на “Хелиос Металург” ООД съответно в Пловдив и
в София , банкова гаранция № 3/14.1.2011 г. с посочен издател „Алфа Банк” за сумата от 120 000 лв., банкова гаранция №
7/08.02.2011 г. с посочен издател „Алфа Банк” за
сумата от 50 000 лв. и
банкова гаранция № 23 от 15.03.2011 г. с посочен издател „Алфа Банк” за сумата от 15 000 лв. От показанията на
свидетелката В. и от приетите по делото експертизи се установява, че всяка от
трите банкови гаранции е неистински документ, доколкото не е била издавана от
“Алфа Банк”, привидно сочена като техен издател. Също
така се установява, че подписите върху инкриминираните документи за упълномощен
управител, за които се сочи да изхождат от свидетелката С.В., не са полагани
нито от нея, нито пък от подсъдимия С.. Следователно, от последния не може да
се търси отговорност за съставянето на иначе неистинските официални по своя
характер документи, съгласно определянето им по чл.93, т.5 от НК, предвид
факта, че принципно се издават от строго формална и предварително разписана
процедура от длъжностно лице в определена конкретно форма /и трите документа са по утвърден
образец на банката/ и се издават от длъжностно лице в банката в кръга на
функцията му. Доколкото се касае до трикратно осъществяване на състава на
престъплението по чл.316, вр. с чл.308, ал.1 от НК в
кратък период от време и при изключително сходна фактическа обстановка, отново
е правилно дадена квалификация на трите отделни деяния, като осъществяващи едно
продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна и това
престъпление подсъдимият е извършил
умишлено, като напълно е съзнавал общественоопасния характер на престъплението
и е целял последиците му. Подсъдимият е знаел, че нито той лично, нито “Нип нова строй” са разполагали с авоари в банката, сочена
като привиден издател на банковите гаранции. Косвено това се установява и от
откритите в автомобила, управляван от подсъдимия веществени доказателства,
съставляващи отпечатък от печат на “Алфабанк”, за
който става ясно да е бил ползван при престъпното създаване на инкриминираните
документи. Умисълът на подсъдимият е обхващал обстоятелството, че документите
се представят на доказателствения адресат, като че ли са редовни, а не
престъпно създадени, макар да е знаел, че те не са редовни. Нещо повече, от
доказателствата по делото се установява и конкретния престъпен мотив и подбудите на подсъдимия, а
именно да може да улесни въвеждането в заблуждение на съответните лица,
отговорни за разпореждане с имущество на дружествата и да получи такова,
ползвайки и престъпно създадените документи.
Последното от престъпленията, а именно това по чл.308, ал.7, вр. с ал.2 от НК съдът също намира за категорично
установено от обективна страна. При извършеното претърсване и изземване от
автомобила, управляван от подсъдимия С. са били иззети полиетиленов печат със
следи от синьо мастило на „Служба по вписванията – Асеновград” с надпис
отстрани „Агенция по вписванията – Асеновград” а в средата „Служба по
вписванията”, полиетиленов печат със следи от синьо мастило с надпис отстрани
„Нотариус №608, Република България” и централен надпис „Е.Л. ***. От приетите
по делото експертизи се установява, че въпросните полиетиленови печати си били
използвани за създаване на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №122, том
ІІ, рег. №1089, дело №122/2010 г. от дата 23.12.2010 г., в частта му относно
конкретните заверки от нотариус и съдия по вписванията, в която същият документ има качеството на официален документ,
предвиден изрично в разпоредбата на чл.308, ал.2 от НК. Категорично се
установява, че в частта относно заверките, нотариалният акт е неистински
официален документ, доколкото такова нотариално удостоверяване от нотариус Л.
не е било извършвано, нито е било правено отразяване на вписване на нотариалния
акт от свидетеля К., в качеството й на съдия по вписванията. Както става ясно
от експертизата на почерка, подписът за дарител във въпросния нотариален акт не
е положен от сочения като дарител междувременно починал баща на подсъдимия С..
Следователно и се установява, че подсъдимият С. е държал конкретни предмети,
каквито безсъмнено са двата полиетиленови печата, които са били предназначени и
реално са послужили за създаване на неистински официален документ, въпросният
нотариален акт. Не се споделя от съдебния състав посоченото в обвинението, че
се касае до държане на предмети и материали, доколкото материалите по смисъла
на чл.308, ал.7 от НК могат да бъдат например, специална хартия, мастила и др.
подобни консумативи, а в случая се касае до конкретни предмети – печати с
конкретно предназначение – да удостоверяват конкретни обстоятелства при
поставянето им върху документ и най-вече, че същият е с издателя, визиран върху
надписа на печата. В тази насока, установеният по делото факт, че върху
полиетиленовите печати, предмет на престъплението има и следи от мастило,
не може да обоснове извод, че подсъдимият
е държал и предмети, и материали по смисъла на чл.308,ал.7 от НК, доколкото
самото ползване на този вид печати, предполага задължително използването на
мастило. В тази връзка, фактът, че печатите са с останало върху тях мастило
съставлява единствено допълнително доказателство относно осъщественото тяхно
ползване при създаване на неистински официален документ по чл.308, ал.2 от НК.
Ето защо и с присъдата си съдът намери за нужно да оправдае частично подсъдимия
в частта на обвинението му, а именно за това да е държал и материали,
предназначени и послужили за създаването на документ по чл.308, ал.2 от НК.
И това престъпление е извършено умишлено от подсъдимия със съзнавани,
целени и настъпили общественоопасни последици, за което, макар и косвено се
съди и от самото съдържание на въпросния нотариален акт и факта, че той е бил
подписан от подсъдимия лично.
Относно
определяне на наказанията за така извършените престъпления, съдът отчете, като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, младата
му възраст към инкриминирания период, изминалия значителен период от време от
извършване на престъпленията до постановяване на крайния съдебен акт,
направеното признание на вината от страна на подсъдимия, оказаното известно
съдействие на разследването с дадените на досъдебното производство обяснения,
възстановяването на част от вредите, причинени с престъплението по чл.210 от НК.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
определя самия механизъм на осъществяване на престъпленията, особено тези по чл.210
и чл.316 от НК, който разкрива целенасоченост, упоритост и неотстъпчивост в
поведението на подсъдимия за постигане на поставените престъпни цели. Освен
това, размерът на причинените вреди,
който сам по себе си е отчетен от по-тежката квалификация на престъплението
измама, е значително над минималния размер, определящ причинената вреда като
такава в големи размери. Също така, следва да се има предвид, че и трите
престъпления се характеризират с висока степен на обществена опасност, като се
касае до едно имуществено престъпление, засягащо не само правото на
собственост, но и правилата на добросъвестната търговска практика, а така също
и до документни престъпления, засягащи съществено сигурността на
документооборота, доколкото и в двата случая се касае и до престъпление
свързано с официални документи с особено съществено значение. Отделно от това,
следва да се има предвид и че по отношение на престъпленията по чл.210 и чл.316
от НК, доколкото са извършени при продължавана престъпна дейност, това допълнително
завишава степента на обществената им опасност и принципно е основание за
завишаване на наказанието. За престъплението по чл.308, ал.7, вр. с ал.2 от НК при преценка на тежестта му съдът взе
предвид и броя и вида на държаните инкриминирани предмети.
При така
обсъдените от съдебния състав съображения, се прие, че за всяко от трите
престъпления следва да се определят наказания лишаване от свобода при условията
на чл.54 от НК около средния предвиден в закона размер. Като съобрази и
размерите не предвидените за престъпленията наказания в особената част на НК,
като справедливи и достатъчни за постигане целите на наказанията съдебният
състав намери, че ще са наказания съответно за престъплението по чл.210, ал.1,
т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК – три години лишаване от свобода; за престъплението по
чл.316, вр. с чл.308, ал.1, вр.
с чл.26, ал.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода и за
престъплението по чл.308, ал.7, вр. с ал.2 от НК –две
години и шест месеца лишаване от свобода. Предвид наличието на основанията по
чл.23, ал.1 от НК, съдът с присъдата си наложи едно общо и най-тежко измежду
така определените наказания лишаване от свобода, а именно три години. Според
съдебния състав, това общо наказание като размер ще се яви достатъчно за
постигане на поправителен и превъзпитателен ефект, поради което и счете, че не
е нужно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК.
Предвид наличието на формалните предпоставки
на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и като отчете, че предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия за неговото превъзпитание не е абсолютно наложително
същият да изтърпи реално определеното му общо и най-тежко наказание, съдът
отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок. Като се отчете обстоятелството,
че се касае до определено общо наказание за три престъпления, всяко от които с
по-висока степен на обществена опасност, както и като взе предвид
междувременното освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност за друго
престъпление, свързано отново с работата му като управител на “Нип Нова Строй” ЕООД, съдът намери, че следва да определи
максимално предвидения изпитателен срок от пет години, считано от влизане на
присъдата в сила, което ще е в състояние да гарантира възпирането на подсъдимия
към извършване на престъпления в бъдеще.
Установи се, че
по делото подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и след това с
постановление на РП Пловдив по реда на НПК, поради което и с присъдата се
приложи разпоредбата на чл.59, ал.2, във вр. с ал.1
от НК и се приспадна от срока на общото
и най-тежко наказание от три години лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият е бил с предварително задържане по делото, считано от 15.03.2011 г.
до 18.03.2011 г.
Що се касае до
веществените доказателства по делото, то досежно 1 бр. компютърна информационна
система, съставляваща преносим компютър марка „TOSHIBA”, модел „SATELLITE L500-1EP” със сериен №Х9741243К и 1 бр. USB “Flash Drive” – устройство марка „KODAK 4 GB”, намиращи се на съхранение в
Архива на ПРС, се установява, че нямат отношение към нито едно от
инкриминираните деяния, поради което и съдът постанови да се върнат на
собственика им подсъдимия С..
Веществените
доказателства - полиетиленов печат със следи от синьо мастило по него на „АЛФА БАНК”София, полиетиленов печат със следи от синьо мастило
по него на Служба по вписванията – Асеновград с надпис от страни „Агенция по
вписванията- Асеновград”, а в средата „Служба по вписванията”; полиетиленов
печат със следи от синьо мастило по него, с надпис от страни „Нотариус №608, Република
България” и централен надпис „Е.Л.-***, приложени по делото, съставляват вещи,
послужили за извършване на престъпление, поради което и на основание чл.53 ал.1
б.”А” от НК се постанови тяхното отнемане в полза на държавата, като предвид
липсата на установена стойност, те следва да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Останалите веществени доказателства, а именно
полиетиленов печат със следи от синьо мастило на „Обединена Българска Банка”АД
и лого на същата, приложено по делото, не се установява да принадлежи на
подсъдимия, доколкото същият няма каквото и да било служебно отношение с
банката, а също така и това доказателство няма отношение към конкретно
престъпление, поради което и също като вещ без стойност съдът постанови да се
унищожи след влизане в сила на присъдата.
Предвид
признаването на подсъдимия С. за виновен в извършване на така вменените му от
прокуратурата престъпления и на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, направените
по делото разноски в размер на 166,78 лв., както и в полза на ОД на МВР Пловдив за БНТЛ сумата
от 235 лв., направени разноски за експертизи на досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът
постанови своята присъда.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.