№ 211
гр. гр.Н., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150101258
по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул.
„Генерал Владимир Вазов“, № 3, против Г. Б., гражданин на Ирландия, роден на ******* г.,
с адрес: с. Р., ул. Н., *****. В исковата молба се твърди, че Б., като собственик на обект, бил
абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект- с. Р.,
ул. Н., *****, с идентификатор 61056.501.489.1.1, със заведена партида в базата данни с аб.
№ 703170. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр.
трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредбата, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство, чрез сканиране на баркода, поставен в
близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се
извършвало нормално и същият бил „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в
имота набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност
и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записва като „от клиента“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия било допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от
ВиК оператора два пъти годишно. Според чл. 25 от Общите условия на потребителите се
фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били
присъединени повече от един потребител. След всяко отчитане по електронен път, в
1
законоустановения срок били издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито
реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора
услуги- вода, канал и пречистване. В случая били издадени фактура № ********** от
26.07.2021 г. за сумата от 247.79 лв., фактура № ********** от 25.08.2021 г. за сумата от
96.65 лв., фактура № ********** от 27.09.2021 г. за сумата от 71.80 лв., фактура №
********** от 26.04.2022 г. за сумата от 41.42 лв. и фактура № ********** от 24.06.2022 г.
за сумата от 19.33 лв. Падежът на плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването
им, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок
поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни,
считано от датата на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи
и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция,
както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Предвид
на това се моли да бъде осъден Б. да заплати сумата от 476.99 лв., дължима по издадени
фактури за периода от 26.07.2021 г. до 24.06.2022 г., с отчетен период по фактури от
12.09.2020 г. до 01.06.2022 г., сумата от 108.55 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.08.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски по настоящото производство.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, който оспорва предявения иск по основание и размер.
Излага становище, че същият е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи се, че не е
приложен договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между страните, от който да се
установи наличието на облигационно отношение между тях, техните задължения, както и че
ищецът е изправна страна по него и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от
него, както и размера на дължимото възнаграждение. Акцентира се, че ищецът не ангажира
доказателства за цените на предоставяните услуги и на какъв период трябва да се отчитат
показанията на водомерите. От фактурите било видно, че показанията на водомерите не
били отчитани всеки месец и има периоди на отчитане по-дълги от един месец. Обръща се
внимание, че фактурите били неподписани и не са били предявени на потребителя, поради
което не биха могли да свидетелстват за извършена доставка на отразената в тях услуга по
вид и количество. В тази връзка се оспорват приложените към исковата молба документи.
Оспорват се представените фактури, като се моли да не бъдат като доказателства по
изложените съображения. Цитира се съдебна практика. С оглед изложеното се моли от съда
да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
2
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“,
ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на с. Р., общ. Н., обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и
да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на водоснабдения имот,
находящ се в с. Р., ул. Н., *****, са представените по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 107, том ХХХVI, рег. № *****, дело № **** от 18.12.2008 г.
на нотариус С.А. вписан под рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд- Н.,заявление
за откриване на партида, както и справка от Служба вписвания.
Като собственик ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги. С
оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за
получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на
това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните, доколкото имота е придобит през 2008 г-. от ответника, а изискването за
сключване на писмен договор е от 2019 г. По силата на договора, сключен при общи
условия, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода,
потребена в собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по
делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор
заявление, в което да предложат различни условия. Видно от интернет страницата на
3
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, са
приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във в. „Новинар“ на
21.08.2014г. и в. „Компас“ на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от 29.09.2014г., поради което
същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, какъвто съгласно чл. 2 от
Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответникът е титуляр на партида с
абонатен № 703170 на имот, находящ се в с. Р., ул. Н., *****, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода
от 26.07.2021 г. до 24.06.2022 г., с отчетен период по фактури от 12.09.2020 г. до 01.06.2022
г.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало
основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-извлечение на
отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по
партида с абонатен № 703170, с титуляр Г. Б.. От справката извлечение е видно, че на
монтирания в обекта водомер (1615/672) е правено отчитане за периода от 12.09.2020 г. до
01.06.2022 г., когато водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа експертиза
се установява, че вещото лице е посетило комплекса, но входната врата била заключена,
като не се забелязало някой от апартаментите да е обитаван. Става ясно, че за процесният
апартамент при ищцовото дружество е открита партида с абонатен № 703170.
Административният адрес, абонатният номер и идентификатора, заедно и поотделно,
индивидуализират водоснабдявания обект. Вещото лице разяснява механизма на работа с
мобилното устройство. Регистрирано е едно измервателно устройство, което се отчита
електронно от служителите на водния оператор с ползване на мобилен промишлен
компютър. Отчитането е с осигурен достъп до него. Експертът сочи, че справката
извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период. Електронният карнет е изготвен от
програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от
промишления мобилен компютър, с който е отчетено измервателното устройство. Вещото
лице установява, че е воден електронен карнет, в който отчетите на водомера са с осигурен
достъп. Данните от отчитането на доставеното и консумирано количество вода са нанесени
в електронен карнет в откритата партида с абонатен № 703170 в програмата на ищеца, като
тези данни са възпроизведени в приложената справка-извлечение. Експертът установява, че
изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство за отчетния
период е 169 куб.м., като няма начислени количества от разпределение. Според вещото лице
всички цени в издадената фактура, отговарят на одобрените цени за съответния период.
Съдът намира, че отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общи условия, като при обекти, имащи сезонен характер, какъвто е настоящия, е допустимо
отчитане на водомерите два пъти годишно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия
4
дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на
липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд
гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва
ежемесечно отчитане, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В
случая е без значение кой точно е потребил количествата вода /собствениците или техни
гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като
собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.
Видно от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019 г. цената на услугата за доставяне на
вода към 2020г. била без ДДС: 1,415 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0,503 лв. на куб.м. за
отвеждане на вода и 0,652 лв. на куб.м. за пречистване на вода. Решение № Ц-46/30.12.2020
г. на КЕВР цената на услугата за доставяне на вода за потребителите към 2021 г. била без
ДДС: 1.248 лв. на куб.м. за доставяване на вода, 0.467 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и
0.586 лв. на куб.м. за пречистване на вода.
По делото са представени и сочените по- горе фактури, издадени от ищцовото
дружество.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са били
остойностени за посочените периоди. Съдът намира за неоснователно тяхното оспорване,
направено от особения представител на ответника, тъй като същите напълно кореспондират
с останали събрани по делото доказателства.
След като се установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до имота,
задължение на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.
Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница, обосновава извода
за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 476.99 лв., ведно със законната
лихва върху тази част, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на 30-дневен срок от издаването на
всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 27.08.2021 г. до датата на подаване
на исковата молба, възлизащо общо в размер на 108.55 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в размер на
780 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен представител- 200 лв.,
възнаграждение за вещо лице- 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно
чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Г. Б., гражданин на Ирландия, роден на ******* г., с адрес: с. Р., ул. Н.,
*****, БУЛСТАТ *******, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“,
№ 3, сумата в размер на 476.99 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода
за обект с адрес: с. Р., ул. Н., *****, с идентификатор 61056.501.489.1.1, дължима по
издадени фактури за периода от 26.07.2021 г. до 24.06.2022 г., с отчетен период по фактури
от 12.09.2020 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 17.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 108.55 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главниците, дължимо за периода от 27.08.2021 г. до датата на подаване
на исковата молба- 17.11.2023 г.
ОСЪЖДА Г. Б., гражданин на Ирландия, роден на ******* г., с адрес: с. Р., ул. Н.,
*****, БУЛСТАТ *******, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“,
№ 3, сумата в размер на 780 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6