№ 10568
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110172668 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени установителни искове,
както следва: исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ (отм.), вр.
чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер
на 1249,12 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение и ликвидационни разходи за застрахователно събитие, настъпило на
28.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2021 г., до погасяването; искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумата в размер на 380,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 02.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл.
49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД ищецът ЗАД „А“ АД, твърди, че в срока на
застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на
ответника А. Н. Н., който е управлявал товарен автомобил „Фотон“ с рег. № ххх по
възлагане на ответника „Т“ ЕООД, като по отношение на товарния автомобил не е бил
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че в
причинна връзка с посоченото ПТП са причинени щети на застрахования автомобил –
лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. ххх, на стойност 1239,12 лв. Счита, че солидарна
отговорност за вредите носят ответниците, като с плащане на застрахователното
1
обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума,
както и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи, поради което
претендира същата, ведно със законната лихва. Претендира на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в размер на 380,63 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от
02.08.2018 г. до 02.08.2021 г. Претендира разноски по производството. С молба от
16.03.2022 г. сочи, че с плащания, извършени на 22.02.2022 г. и 11.03.2022 г., са
погасени изцяло претендираните суми, включително и разноските в заповедното
производство. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Ответниците – А. Н. Н. и „Т“ ЕООД, не подават отговор на исковата молба и не
вземат становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 45561 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 35865 от 03.08.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.08.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали възражения срещу издадена
заповед за изпълнение. С разпореждане от 29.11.2021 г. заповедният съд е дал указания
на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК ЗАД „А“ АД е
предявило искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди, както и срещу прекия
причинител на увреждането. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е
да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника Н., за което отговаря ответникът „Т“ ЕООД, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Съгласно двустранен констативен протокол за ПТП, на 28.08.2016 г. в гр. София
на бул. „Симеоновско шосе“ е реализирано ПТП между товарен автомобил „Фотон“ с
рег. № ххх и лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. ххх, като товарният автомобил е ударил
намиращия се пред него лек автомобил, който е бил спрян на кръстовище на червен
2
светофар. Съгласно протокола за ПТП, водач на товарния автомобил е бил ответникът
А. Н. Н., който е признал вината си за ПТП.
Съгласно приложената по делото справка от Гаранционен фонд, по отношение
на товарен автомобил „Фотон“ с рег. № ххх към датата на ПТП не е бил налице
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Следователно, отговорен за вредите по отношение на лек автомобил „Ауди Q7“
с рег. ххх е виновният водач А. Н. Н., както и ответното дружество „Т“ ЕООД, тъй
като, видно от представения трудов договор, ответникът А. Н. Н. към датата на ПТП е
бил в трудово правоотношение с „Т“ ЕООД, като е заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен камион“, от което следва, че същият е управлявал автомобила по
възлагане на „Т“ ЕООД. На основание чл. 53 ЗЗД ответниците отговарят солидарно.
Съгласно представения по делото договор за застраховща „Каско“, лек
автомобил „Ауди Q7“ с рег. ххх е бил застрахован към датата на ПТП по имуществена
застраховка „Каско“ при ЗАД „А“ АД, в резултат на което ищецът е заплатил за ремонт
на автомобила сумата в размер на 1239,12 лв. Следователно, с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер
на платената сума, както и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи, т.е.
сумата в общ размер на 1249,12 лв.
С покани от 16.03.2017 г. и от 09.05.2017 г. ответниците са поканени да
възстановят в полза на ищеца заплатеното застрахователно обезщетение, поради което
същите са в забава в процесния период от 02.08.2018 г. до 02.08.2021 г. и на основание
чл. 86 ЗЗД дължат лихва за забава в размер на 380,63 лв.
Ищецът признава факта, че в хода на процеса дължимите суми за главница и
лихви са погасени от ответника А. Н. Н. чрез два броя плащания за сумата в общ
размер на 1875,19 лв., извършени на 22.02.2022 г. и 11.03.2022 г. На основание чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното плащане в хода на процеса и да
го съобрази при постановяване на решението, поради което исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
3
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).
С оглед факта, че плащането е извършено след срока за изпълнение и след датата
на подаване на исковата молба, съдът намира, че ответниците са дали повод на ищеца
за завеждане на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите носят
отговорност за дължимите в полза на ищеца разноски. Ищецът призната факта, че
разноските за заповедното производство са погасени, като претендира единствено
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, поради което
съдът счита, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 КЗ
(отм.), вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „А“
АД, ЕИК ххх, срещу А. Н. Н., ЕГН ********** и „Т“ ЕООД, ххх, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на
ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 1249,12 лв., представляваща заплатено
по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи за
застрахователно събитие, настъпило на 28.08.2016 г. – ПТП между товарен автомобил
„Фотон“ с рег. № ххх и лек автомобил „Ауди Q7“ с рег. ххх, което е реализирано по
вина на водача на товарен автомобил „Фотон“ с рег. № ххх - А. Н. Н., управлявал МПС
по възлагане на „Т“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.08.2021 г., до погасяването;
сумата в размер на 380,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 02.08.2018 г. до 02.08.2021 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН ********** и „Т“ ЕООД, ххх, да заплатят солидарно на
ЗАД „А“ АД, ЕИК ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5