Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
13.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц. Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1209 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на “А.Л.” ООД, ЕИК *******, против ответника “Д.Г.Б.” АД, ЕИК *******.
Ищецът “А.Л.” ООД твърди, че на 17.05.2018 г. между него
като купувач и като продавачи - ответника “Д.Г.Б.” АД и третото за делото лице “Д.К.” ЕООД е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на активи, включващи: недвижими имоти – складова база за
съхранение на зърно, земеделски земи, находящи се в района на Служби по
вписванията - Каварна, Генерал Тошево, Добрич, Силистра и Балчик, както и
земеделски инвентар, при обща продажна цена в размер на 17 822 566
лева. Твърди, че между страните е договорен срок за сключване на окончателен
договор до 31.08.2018 г., удължен до 15.10.2018 г. с Анекс № 2 от 17.09.2018 г.
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си
по предварителния договор. Твърди, че е извършил правен анализ на над 250
актива – предмет на предварителния договор. Твърди, че е организирал и заплатил
всички дейности, както и представил всички необходими документи на банката във
връзка с финансирането на покупката.
Твърди, че ответникът не е изпълнил своите
задължения по предварителния договор – не е представил доказателства, че е
предложил на съсобствениците идеалните части от имотите до 30.07.2018 г., като
за правата на третите лица съсобственици на идеални части от имотите ищецът бил
уведомен от своите правни консултанти по сделката. Ищецът твърди, че ответникът
е предлагал имотите за продажба на други купувачи в нарушение на чл. 4, ал. 11
от предварителния договор.
Ищецът твърди, че ответникът е заявил, че
няма да изпълни задълженията си по предварителния договор и се е отказал от
него с уведомление от 01.10.2018 г. на основание чл. 5, ал. 1 от предварителния
договор. Твърди, че ответникът не е имал правна възможност да се откаже от
договора, тъй като в случая било започнало неговото изпълнение и същият бил на
финална фаза по подготовка на сключването на окончателен договор, поради което
не би могъл да бъде прекратен с плащането на отметнина по аргумент от чл. 308
от ТЗ, каквато била договорката между страните в чл.5, ал. 1 от споразумението.
Твърди, че доколкото не е считал договора за
прекратен, е изпратил покана-известие, получено от ответното дружество на
15.10.2018 г., в която е дал допълнителен срок за изпълнение на задълженията по
предварителния договор за представяне на необходимите документи и е предупредил
ответника, че при неизпълнение в този срок ще счита договора за развален, както
и е предложил удължаване на срока на предварителния договор за сключване на
окончателен договор с един месец с оглед необходимостта от анализиране на
документите от банката и отпускане на финансирането. Твърди, че в допълнително
предоставения срок до 22.10.2018 г. ответникът не е изпълнил задълженията си, в
резултат на което предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал. 1
от ЗЗД.
Твърди, че с оглед развалянето на
предварителния договор има право на обезщетение за претърпените вреди.
По отношение на предявените при условията на
евентуалност искове ищецът твърди, че ответникът не е разполагал с право да се
откаже от предварителния договор, тъй като е започнало неговото изпълнение,
поради което това право е упражнено от ответника с цел да се увреди купувача
ищец. Твърди, че ответникът дори не е посочил причина да се откаже от договора.
Твърди, че дори обаче да се приеме, че дружеството е имало право да се откаже
от договора и след започване на неговото изпълнение, то в случая това право е
упражнено от ответника с цел да се увреди ищеца, т.е. твърди, че е налице
злоупотреба с право от страна на ответника.
Относно вредите ищецът твърди, че е извършил
разходи във връзка със сключването и изпълнението на предварителния договор
(претърпени загуби) в общ размер на 77 979,07 лева, включващи
6 170,45 лева – такси за снабдяването с документи, 57 808,62 лева с
ДДС – юридически консултации във връзка с анализа на собствеността и правния
статут на имотите по предварителния договор, 14 000 лева – такси на
банката, която е следвало да финансира покупката.
Ищецът твърди и вреди под формата на
претърпени загуби, тъй като е платил неустойка към “Ф+С А.” ООД в размер на 450 000 лева,
уговорена в сключения на 20.06.2018 г. между ищеца “А.Л.” ООД и “Ф+С А.” ООД като купувач предварителен договор, по
силата на който ищецът се е задължил към това трето лице да прехвърли правото
на собственост върху 4 209,138 дка обработваема земеделска земя в Добруджа
и селскостопански инвентар, които е следвало да закупи от ответника продавач.
Твърди, че “А.Л.” ООД не е придобило собствеността върху
имотите и вещите поради неизпълнението от страна на ответника “Д.Г.Б.” АД на задълженията по процесния
предварителен договор и отказа му да сключи окончателен договор. Поради това за
ищеца е възникнало задължение да заплати неустойка към “Ф+С А.” ООД съгласно сключения между тях договор,
която възлиза на 490 913,80 лева. Твърди, че се е споразумял с третото за
делото лице “Ф+С А.” ООД да му заплати неустойка в размер на
450 000 лева, а последното е приело да не претендира горницата до
490 913,80 лева.
Ищецът твърди, че позовавайки се на чл. 5,
ал. 1 от споразумението “Д.Г.Б.” АД е заплатило на ищеца ***, който
подлежала на връщане, тъй като не е възникнало правото на ответника да се
откаже от предварителния договор по чл. 5, ал. 1 от същия. С оглед на това
ищецът прихваща насрещното вземане на “Д.Г.Б.” АД от 100 000
лева с дължимото обезщетение от 450 000 лева. Поради това ищецът сочи, че
ответникът остава да му дължи обезщетение за заплатената към “Ф+С А.” ООД неустойка в размер на 350 000
лева.
След
направеното от ищеца увеличаване на частничния иск до пълния заявен размер,
ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 77 979,07 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на
ответника на Предварителен договор (Споразумение от 17.05.2018 г.), сключен
между “А.Л.” ООД като купувач и като продавачи “Д.Г.Б.” АД и “Д.К.” ЕООД, изразяващи се в претърпени загуби –
заплатени от ищеца разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението
от 17.05.2018 г., сумата от 350 000 лева, представляваща обезщетение за
вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника на Споразумението от
17.05.2018 г., изразяващи се в претърпени загуби – платена от ищеца на “Ф+С А.” ООД неустойка, както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба (26.06.2019
г.) до окончателното им плащане,
както и при условията на евентуалност сумата
от 77 979,07 лева, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в
претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника –
заплатени от ищеца разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението
от 17.05.2018 г., сумата от 350 000 лева, представляваща обезщетение за
вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от
страна на ответника – платена от ищеца на “Ф+С А.” ООД неустойка, както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба (26.06.2019
г.) до окончателното им плащане.
Ищецът претендира направените разноски в
настоящото производство, както и разноските в обезпечителното производство.
Ответникът “Д.Г.Б.” АД оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор (споразумение от 17.05.2018 г.). Оспорва
обаче твърденията на ищеца, че същият има характер на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти. Сочи, че договорената между страните цена
е за продажба на бизнеса на продавача. Сочи, че ищецът бил избрал начина на
плащане чрез специална доверителна сметка, поради което следвало да заплати за
своя сметка всички такси и разходи, свързани с откриването и обслужването й.
Сочи, че е сключен и договор за откриване на сметка със специален режим между
ищеца, банката и трето за делото лице - “Д.К.” ЕООД, по който се претендират заплатени от
ищеца към банката такси в размер на 3 000 лева за откриване на сметка и по
300 лева за месечно обслужване, т.е. в общ размер от 4 200 лева. Сочи, че
по този договор ответното дружество “Д.Г.Б.” АД не е страна и оспорва,
че отговаря за така претендираните от ищеца вреди.
Ответникът сочи, че ищецът
купувач искал да придобие и притежаваните от ответника идеални части от
земеделски земи, като купувачът бил уведомен преди сключването на
споразумението за значителните трудности за намиране на съсобствениците на
земите с оглед получаване на отказ от тях по смисъла на чл. 33 от ЗС. Сочи, че
във връзка с това между страните е договорено продавачът да осигури до
30.07.2018 г. писмени доказателства, че продавачът е предложил на другите
съсобствениците и те са отказали, а в случай, че продавачът не може да осигури
такива доказателства, страните допълнително да се споразумеят за начина на
прехвърляне на идеалните части от правото на собственост върху тези земеделски
имоти, както и възможност тези земи да се изключат от предметния обхват на
договора, ако съсобственик упражни правото си да закупи съответните идеални
части от имота.
Оспорва твърденията на ищеца,
че ответникът не е изпълнил задълженията си, поети със споразумението от
17.05.2018 г. Въвежда доводи, че от момента на започване на преговорите между
страните през м. ноември 2017 г. до датата на прекратяване на договорните
отношения на 01.10.2018 г., продавачът е изпълнявал добросъвестно и по
най-добрия възможен начин поетите ангажименти – представял е своевременно
всички поискани от купувача, неговите консултанти и финансиращата купувача
институция документи с правно и финансово значение, включително и всякакви
справки, които касаят обработването, добива и субсидирането на земеделските
земи, както и всякаква друга поискана свързана с това информация.
Сочи, че за целите на
сделката като продавач е възложил и заплатил оценката на база Соколово, която е
изпратена на ищеца купувач. Сочи, че ако купувачът е възложил или заплащал
оценка на активите, предмет на споразумението, поради изискването на
финансиращата банка, то този разход не е свързан пряко с изпълнение на
споразумението, доколкото финансовият източник за заплащане на цената по
договор за покупко-продажба се определя от купувача. Оспорва твърденията на
ищеца, че ответникът е предлагал на трети лица да закупят имотите, тъй като
ответникът бил започнал повторно да предлага имотите едва след прекратяването
на споразумението на 01.10.2018 г. в резултат на упражненото от ответника
продавач потестативно право по чл. 5, ал. 1 от споразумението.
Ответникът сочи, че
споразумението е прекратено на основание чл. 5, ал. 1 с едностранно писмено
изявление от него като продавач, получено от купувача ищец на 01.10.2018 г. по
електронна поща и на 02.10.2018 г. с куриерска пратка, като на 01.10.2018 г. е
превел на купувача и договореното там обезщетение от 100 000 лева. Сочи,
че по този начин е упражнил надлежно потестативното право на прекратяване на
споразумението. Излага доводи, че така договорената клауза не представлява
отметнина по смисъла на чл. 308 от ТЗ, както твърди ищеца, и не се засяга от
започнало изпълнение по договора. Сочи, че това следва от волята на страните,
които в чл. 8, ал. 2 от споразумението са приели, че споразумението се
прекратява, ако до три работни дни от подписването му не е започнало
изпълнението му, изразяващо се в заплащане на авансите от цената за активите.
Твърди, че с оглед на това страните са приели, че правото по чл. 5, ал. 1 от
споразумението може да се упражни само и единствено след започване на
изпълнението. Сочи, че клаузата е договорена между страните с оглед принципа на
свобода на договаряне по чл. 9 от ЗЗД.
Ответникът сочи, че
договорната връзка между страните може да се прекрати само веднъж и това е
направено от продавача ответник на 01.10.2018 г., поради което не може
впоследствие споразумението да бъде развалено от ищеца купувач на основание чл.
87, ал. 1 от ЗЗД с уведомлението, получено от ответника на 15.10.2018 г. Сочи,
че не са налице и основанията за разваляне на договора, тъй като продавачът е
изпълнил задълженията си за съдействие и представяне на документите, с оглед на
което банката е приела да финансира сделката и е приела активите да служат като
обезпечение по кредита. Въвежда доводи, че ако ищецът купувач не считаше
договора за прекратен, то на 12.10.2018 г. не би сключил споразумение с банката
за прекратяване на договорите с доверителните сметки и не би приел да получи
обратно всички авансово платени суми по споразумението от 17.05.2018 г. Сочи,
че ако ищецът се е считал обвързан от споразумението от 17.05.2018 г., то би
следвало да се яви на уговорената дата и в уговорения час пред съответния
нотариус за сключване на окночателните договори, което не било сторено.
Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че е налице злоупотреба с право.
Ответникът сочи, че и той, и
ищецът са направили значителни разноски във връзка със сключването и
изпълнението на споразумението – за адвокатско възнаграждение, за снабдяване с
документи и такси, за оценители и други, но обезщетението в размер на
100 000 лева по чл. 5, ал. 1 от споразумението от 17.05.2018г. било
съобразено с покриването на такива разноски. Сочи, че уговореното право на
всяка от страните в чл. 5, ал. 1 от споразумението е безусловно. Сочи, че в
случая не е налице злоупотреба от негова страна с правото му да прекрати
едностранно договорната връзка между страните, тъй като това е упражнено за
задоволяване на неговите нужди, а не с цел да се навреди на ищеца купувач, т.е.
не е налице намерение да се увреди другата страна - animus nocendi по аргумент от чл. 289 от ТЗ.
Ответникът оспорва размера на
търсените вреди. Оспорва размера на заплатените от ищеца разноски за адвокатски
възнаграждения, който бил прекомерно завишен и неотговарящ на пазарните условия
за такива правни услуги. Оспорва плащането от ищеца на целия претендиран размер
за правния консултант. Сочи, че са таксувани договорености и услуги, които не
могат да бъдет причислени към юридическите, както и че многократно са таксувани
едни и същи услуги.
Оспорва договорните отношения
между ищеца и третото за делото лице “Ф+С А.” ООД, които били
съставени само за целите на настоящия процес. Сочи, че в случая не бил платен
задатък по договора между тези страни, както и не била налице договорка ищецът
да се освободи от задължението си по договора между него и “Ф+С А.” ООД в случай, че не придобие собствеността
върху имотите. Сочи, че обезпечителният процес бил привиден и бил осъществен за
оправдаване на плащането на неустойката.
Сочи, че ако съдът приеме, че
ищецът е изправна страна и надлежно е упражнил правото си да развали
споразумението между страните, то твърдените от ищеца загуби не попадат в
обхвата на чл. 82 от ЗЗД, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между
вредите и поведението на ответника и не е налице тяхната предвидимост към
момента на сключване на процесното споразумение. Сочи, че не е налице такава
връзка и зависимост между твърдяното неизпълнение на споразумението от
17.05.2018 г. и неизпълнението на договора с третото лице “Ф+С А.” ООД.
При условията на
евентуалност, ако съдът приеме за неоснователна тезата на ответника, че
договорната връзка е прекратена по реда на чл. 5, ал. 1 от споразумението срещу
заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, и приеме претенцията на
ищеца за основателна, то ответникът прави възражение за прихващане на
присъдените имуществени вреди със сумата от 100 000 лева, представляваща
платена без основание от ответника на ищеца на 01.10.2018 г. сума.
Ответникът претендира
направените по делото разноски.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените твърдения, както и оспорва възраженията и доводите на ответника. Излага твърдения за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 1 от процесното споразумение поради противоречието й със закона – чл. 94 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Въвежда доводи, че клаузата на чл. 5, ал. 1 от процесното споразумение не ограничава страните да претендират по-висок размер на обезщетението, като обемът на отговорността следва да се уреди от чл. 82 от ЗЗД. Оспорва направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 100 000 лева, която не подлежала на връщане от ищеца, тъй като с нея са намалени чрез прихващане с част от претендираното обезщетение за вреди, произтичащо от плащането на неустойката към “Ф+С А.” ООД. Поради това сочи, че вземането на ответника за 100 000 лева вече е погасено срещу прихваната част от вземането на ищеца за обезщетение за вреди.
С допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и оспорвания на предявените искове. Оспорва твърденията и възраженията на ищеца, заявени в допълнителната искова молба. Сочи, че неизпълнението на ответника за снадбяване с откази от съсобствениците на идеални части по чл. 33 от ЗС е несъществено с оглед интереса на ищеца с оглед обема на конкретната сделка, поради което не би могло да служи като основание за разваляне на договорната връзка. Сочи, че това би могло да бъде преодоляно. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузата на чл.5 от споразумението противоречи на нормата на чл. 94 от ЗЗД. Оспорва наличието на груба небрежност и умисъл в действията на ответното дружество. Сочи, че с оглед изричното заявяване от страна на ищцовото дружество купувач, че купува имотите с цел реално да ги ползва, то за ответника продавач е било невъзможно да предвиди, че ищецът ще сключи договор с трети лица за продажба на тези активи. Сочи, че вземането на ищеца нито е ликвидно, нито е изискуемо, поради което със същото не може да се извърши извънсъдебно прихващане и изявлението за прихващане не е породило правно действие.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 17.05.2018 г. е сключено Споразумение между “Д.Г.Б.” АД и “Д.К.” ЕООД като продавачи и “А.Л.” ООД като купувач, и “А.Б.” ООД като солидарен длъжник. Не се спори, че между тях са сключени също Анекс № 1/22.08.2018 г. и Анекс № 2/17.09.2018 г. към гореописаното споразумение.
Съгласно б. Е) от преамбюла на споразумението от 17.05.2018 г., продавачът е уведомен, че от съществен интерес за купувача е да придобие от продавача база Соколово, дейността земеделие и идеалните части по б. З), чисти от тежести и права на трети лица, с изключение на правата, възникнали по силата на сключените преди подписване на споразумението наеми/арендни договори (освен тези от тях, за които купувачът е поискал прекратяване) и договор за влог в база Соколово от 24.06.2017 г., сключен със “С.Ф.” ЕООД като влогодател, както и с изключение на тежестите, които ще бъдат учредени в полза на финансиращата купувача институция.
Съгласно б. Ж) от преамбюла на споразумението от 17.05.2018 г., купувачът е уведомен за съществения интерес на продавача да продаде само заедно и в цялост база Соколово, дейността земеделие и притежаваните идеални части от земеделски земи, описани в Приложение № 4, така, както са индивидуализирани в споразумението и приложенията към него.
В чл. 1 от споразумението е предвидено, че продавачът “Д.Г.Б.” АД се задължава да продаде, а купувачът “А.Л.” ООД се задължава да купи лично или чрез посочено от него друго лице база Соколово, срещу посочената продажна цена и други условия за плащане.
В чл. 2 от споразумението е предвидено, че продавачът “Д.Г.Б.” АД и “Д.К.” ЕООД се задължава да продаде, а купувачът “А.Л.” ООД се задължава да купи лично или чрез посочено от него друго лице дейността земеделие, включваща обработваеми земеделски земи, машини и инвентар, срещу посочената продажна цена и други условия за плащане.
В чл. 3 от споразумението е предвидено, че продавачът “Д.Г.Б.” АД се задължава да продаде, а купувачът “А.Л.” ООД се задължава да купи лично или чрез посочено от него друго лице притежаваните от ответника продавач идеални части от земеделски земи, срещу посочената продажна цена и други условия за плащане.
В чл. 4 от споразумението е предвидено, че страните се задължават да сключат окончателни договори за продажба на активите в срок до 31.08.2018 г., като конкретните дати за това ще бъдат определени въз основа на допълнително споразумение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от споразумението, страните се съгласяват, че всяка една от тях ще има право да се откаже от споразумението по свое усмотрение с едностранно уведомление, отправено до другата страна, като отказалата се страна ще дължи на другата обезщетение в размер на 100 000 лева, платими в деня на изпращане на уведомлението по съответната посочена банкова сметка.
***. 5, ал. 2 от споразумението, същото се счита за прекратено по реда на ал. 1 след получаване на обезщетението от получаващата го страна.
В чл. 1, ал. 6, в чл. 2, ал. 8 и в чл. 3, ал. 6 е договорено между страните, че ако до датата на сключване на окончателния договор купувачът не е получил финансиране от кредитна или финансова институция, купувачът по свой избор може да се възползва от правото си по чл. 5 от споразумение при условията на същата разпоредба при съблюдаване интереса на продавача, описан в б. Ж) от преамбюла на споразумението, или може сам да финансира покупката на съответните активи.
С Анекс № 1/22.08.2018 г. страните се съгласяват да изменят приложение № 1 – имоти и сгради, собственост на “Д.Г.Б.” АД, съставляващи складова база с. Соколово, както и се задължават да сключат анекс към договора за доверителна сметка, с който да актуализират тези имоти и сгради.
С Анекс № 2/17.09.2018 г. страните се съгласяват да изменят чл. 2 от споразумението касателно продажната цена на активите, да изменят чл. 4 от споразумението, като определят краен срок за сключване на окончателните договори до 15.10.2018 г., да изменят приложение № 3 от споразумението, както и се задължават да сключат анекс към договорите за доверителни сметки, за да отразят промените, приети с анекс № 2.
Представени са от ищеца два договора за откриване на сметка със специален режим и предназначение (Escrow Account), сключени с “Обединена българска банка” АД, купувача и продавача “Д.Г.Б.” АД, и анексите към тях, както и платежни документи към “ОББ” АД във връзка с договорите.
Ирелевантни за спора са договорът за откриване на сметка със специален режим и предназначение, сключен от третото за делото лице “Д.К.” ЕООД, и анекса към него (лист 120-131 от делото).
Представени са документи във връзка с таксите за издаване на удостоверения, както и за заплатени адвокатски възнаграждения.
Представена е кореспонденция между страните във връзка със сключеното споразумение.
Съдът не кредитира представения проект на договор за банков кредит между “ОББ” АД, “А.Л.” ООД като кредитополучател и трети за делото лица като съдлъжници, тъй като същият не е парафиран от страните.
Представено е от ищеца уведомление, изпратено от продавачите “Д.Г.Б.” АД и “Д.К.” ЕООД до купувача “А.Л.” ООД и солидарния длъжник, че на основание чл. 5, ал. 1 от споразумението се отказват от споразумението и че на 01.10.2018 г. по сметка на купувача е наредено обезщетение в размер на 100 000 лева. Представена е от ответника обратна разписка, че уведомлението е връчено на ищеца купувач на 02.10.2018 г.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 01.10.2018 г. ищецът е получил изявлението на ответника по чл. 5, ал. 1 от споразумението, както и че ищецът е получил по своя банкова сметка сумата от 100 000 лева, платена от ответника.
Представено е от ищеца уведомление, изпратено от купувача и солидарния длъжник до продавачите, че считат, че правото по чл. 5, ал. 1 от споразумението не е надлежно упражнено и че споразумението продължава да ги обвързва.
Представена е от ищеца покана-известие, изпратена от купувача и солидарния длъжник до продавачите, с която канят продавачите в срок до 22.10.2018 г. да им изпратят посочени в поканата документи, които сочат като необходими за сключването на окончателните договори, и в същия срок да се явят на адреса на управление на купувача “А.Л.” ООД за подписване на анекс към споразумението, с който да бъде удължен срокът за сключване на окончателен договор с един месец. В поканата е указано, че ако горното не бъде изпълнено от продавачите в дадения срок, то да бъде считано за развалено споразумението от страна на купувача, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Представена е обратна разписка за връчване на поканата по пощата на 15.10.2018 г., за което и не се спори между страните по делото.
Представен е от ответника отговор на покана-известие, изпратен от продавачите и връчен на купувача на 22.10.2018 г., че надлежно са упражнили правото си по чл. 5, ал. 1 от споразумението, като са платили и обезщетението в размер на 100 000 лева по посочаната банкова сметка ***, поради което споразумението е прекратено и са прекратени и договорите за доверителни сметки, сключени между продавача, купувача и “ОББ” АД, а на 12.10.2018 г. купувачът е получил по своята банкова сметка ***тки.
Представени са от ответника и две споразумения от 10.10.2018 г. за прекратяване на договор за откриване на сметка със специален режим и предназначение, както и извлечение по сметка от 12.10.2018 г. относно връщане на средства на “А.Л.” ООД поради прекратяване на договора.
Представени са от ответника справки от система ИКАР за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “Д.Г.Б.” АД.
Представен е от ищеца предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и движими вещи от 20.06.2018 г., сключен между ищеца “А.Л.” ООД като продавач и трето за делото лице “Ф+С А.” ООД като купувач, по силата на който ищецът се е задължил да продаде на купувача “Ф+С А.” ООД имоти по приложение № 1 и движими вещи по приложение № 2, срещу посочена в предварителния договор продажна цена и при уговорените условия на плащане. В преамбюла на договора страните са приели, че на 17.05.2018 г. продавачът “А.Л.” ООД е сключил договор за покупко-продажба на обработваеми земеделски земи, описани в приложение № 1, и на селскостопански машини и инвентар, описани в приложение № 2, както и че продавачът следва да придобие описаната земеделска земя и движими вещи в срок до 31.08.2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от горецитирания
предварителен договор е уговорено, че страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба на имотите във формата на нотариален
акт и окончателен договор за покупка на движимите вещи не по-късно от
31.12.2018 г.
В чл. 4, ал. 2 от горецитирания
предварителен договор е уговорено, че продавачът се задължава да придобие в
собственост имотите и движимите вещи, предмет на този договор, в срок най-късно
до 15.09.2018 г.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от горецитирания
предварителен договор, ако продавачът не придобие в собственост имотите и/или
движимите вещи до изтичане на срока по ал.2, включително ако предварителният
договор, посочен в преамбюла, бъде прекратен или развален по каквато и да било
причина, купувачът има право да развали този предварителен договор без
предизвестие, като в този случай продавачът му дължи неустойка в размер на 5%
от общата продажна цена по предварителния договор.
Представен е от ищеца Анекс от 27.08.2018 г.
към предварителния договор, сключен между “А.Л.” ООД като продавач и трето за делото лице “Ф+С А.” ООД като купувач, с който се изменя чл. 4
от предварителния договор, като страните се съгласяват да сключат окончателните
договори в срок не по-късно от 31.01.2019 г., както и че продавачът се
задължава да придобие в собственост имотите и движимите вещи, предмет на
предварителния договор, в срок най-късно до 31.10.2018г.
Представено е от ищеца уведомление за разваляне на предварителния договор от 20.06.2018 г. с изх. № 192/12.12.2018 г., изпратено от “Ф+С А.” ООД до “А.Л.” ООД.
Представени са от ищеца определение № 58/01.02.2019 г. по т.д. № 29/2019 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който “Ф+С А.” ООД ще предяви против “А.Л.” ООД за заплащане на неустойка в размер на 100 000 лева – частично от 490 913,80 лева, дължима поради неизпълнение на предварителен договор от 20.06.2018 г., чрез налагане на запор до максимален общ размер 100 000 лева върху банкови смеки на “А.Л.” ООД в посочени търговски банки.
Представено е
и споразумение от 01.03.2019 г., сключено между “Ф+С А.” ООД и “А.Л.” ООД, с което длъжникът “А.Л.”
ООД се задължава да заплати на кредитора “Ф+С А.” ООД сумата от
450 000 лева в срок до три работни дни от подписване на споразумението.
Представено е и платежно нареждане за плащането на тази сума от “А.Л.” ООД на “Ф+С А.” ООД.
Представено е от ответника споразумение за конфиденциалност от 30.11.2017 г., сключено между “Д.Г.Б.” АД като продавач и “А.Л.” ООД като купувач, съгласно което предвид водените преговори между страните за придобиване от купувача на част от имуществото на продавача, е договорено, че всяка от страните, която получава информация от другата страна по това споразумение, е длъжна да третила тази информация като поверена търговска тайна с висока степен на конфиденцияалност, да не съобщава тази информация на трета страна и да вземе всички необходими предпазни мерки, за да не могат неупълномощени лица да узнаят за нея.
Представена е от ответника кореспонденция по електронна поща от м. юни 2018г., в която продавачите молят купувача да спазва договорката за конфиденциалност и да не разпространява информация на трети лица и негови служители за сделката и нейните параметри, както и сочат разгласяване на данни относно продажбата.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 88, ал. 1, изр. посл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност с правно основание чл.289 от ТЗ вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неизпълнение на договорно
задължение по причини, за които отговаря неизправната страна, поражда за изправната страна правата по
чл. 79 от ЗЗД. Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Освен с тези права, изправната страна по двустранен договор разполага и с
потестативното право да развали договора по реда и при условията на чл. 87 от ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът
има право на обезщетение за вредите от неизпълнението съгласно чл. 88, ал. 1, изр. посл.
от ЗЗД, като се обезщетява негативния интерес на
кредитора. В съдебната практика се приема, че негативният интерес е съизмерим
като разлика между по-голямата стойност, която има насрещната престация за
кредитора в сравнение със собствената му престация и то след приспадане на
собствената му престация.
Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Претърпените загуби се изразяват в намаляване на имуществото на увреденото лице
чрез понасяне на разноски, погиване на вещи или намаляване на стойността им,
др. Пропуснатите ползи се
определят като неосъществено увеличаване на
имуществото, което се основава на предполагаемото развитие, което работите на увреденото лице биха имали, ако договорното задължението би било
изпълнено. За да е налице пропусната полза, трябва да е съществувала сигурност
за увеличаване на имуществото на увреденото лице.
В случая не се спори по
делото, че на 17.05.2018 г. между продавачите ответника “Д.Г.Б.” АД и третото за
делото лице - “Д.К.” ЕООД и купувача
ищец “А.Л.” ООД, и третото
за делото лице “А.Б.” ООД е сключено споразумение, което има характер на
предварителен договор за продажба на активи, собственост на продавачите (имоти
и движими вещи – машини и инвентар).
Не се спори между страните, че всяка от тях е уведомила насрещната страна, че прекратява едностранно възникналата облигационна връзка. Спорен е начинът на прекратяване на споразумението, което може да бъде извършено само веднъж в една облигационна връзка, както и дължимостта на съответно обезщетение за вреди от ответната страна по делото.
По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че е изпратено от ответника и получено от ищеца на 02.10.2018 г. уведомление за отказване от споразумението на основание чл. 5, ал. 1 от него, с оглед изплащане на уговореното обезщетение в размер на 100 000 лева. Не е спорно и че тази сума е получена от купувача ищец.
Страните спорят относно характера на клаузата на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от споразумението, предвиждаща че всяка от страните може да се откаже от споразумението с едностранно уведомление, отправено до другата страна, и при изплащане на обезщетение от отказалата се страна в размер на 100 000 лева, платими в деня на изпращане на уведомлението по съответната посочена в споразумението банкова сметка.
***. 9 от ЗЗД принцип на свобода на договарянето, страните могат да уговорят различни последици от поведението си в договорната връзка, включително и възможност за отказ от договора. Тази свобода на страните е ограничена единствено от императивните разпоредби на закона и от добрите нрави (така в Решение № 64/10.09.2012 г. по т.д. № 193/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
В случая уговорената между страните възможност за отказ от сключеното
споразумение, обективирана в клаузата на чл. 5 от споразумението, е израз на
свободата на договарящите се страни. Неоснователни са твърденията на ищеца за нищожност
на клаузата на чл. 5, ал.1 от
процесното споразумение поради противоречието й със закона – чл. 94 от ЗЗД, на
основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД. Предвид принципа на свобода на
договоряне между страните по чл. 9 от ЗЗД и реципрочността на договореното в
тази клауза, не може да се приеме, че със същата е налице изключване на
отговорността на длъжника за умисъл или груба небрежност. Доколкото
клаузата не противоречи на императивните разпоредби на закона и на добрите
нрави, същата е действителна и обвързваща страните по споразумението.
При спазване на принципа на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на клаузата на чл. 5 от споразумението съдът съобразява отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от цялото споразумение, с оглед целта на същото, обичаите в практиката и добросъвестността. Спорната клауза на чл. 5 дава възможност на всяка от страните по нейно усмотрение едностранно да прекрати споразумението, като това право не е обвързано от изправността на страната, която го упражнява.
Клаузата на чл. 5, ал. 1 от споразумението не представлява неустойка, тъй като неустойка се дължи при неизпълнение на конкретно поето от страната договорно задължение и за конкретен вид неизпълнение, включително при разваляне или прекратяване на договора. Правото да претендира неустойка принадлежи на изправната страна по договора, прекратила договорната връзка поради неизпълнение на задължение на насрещната неизправна страна. В случая клаузата на чл. 5, ал. 1 от споразумението предоставя възможност на всяка от страните да се откаже от договора, като заплати на насрещната страна определената парична сума от 100 000 лева. В същата не се третира въпроса за изправността на страната, поради което не покрива характеристиките на неустойката съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Тази клауза няма характер и на задатък по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗЗД, тъй като сумата не е дадена при сключването на договора и същата не служи като доказателство за сключването му и не обезпечава неговото изпълнение. Напротив, сумата се дължи при едностранен отказ от споразумението, направено от която и да е от насрещните страни, без да се третира въпросът за изправността на съответната страна.
Съдът намира, че в чл. 5 от споразумението е налице уговорка за отметнина. Отметнината представлява средство за освобождаване от обвързаността на договора срещу даване на определена престация от отметналата се страна, което право може да бъде упражнено от страната най-късно до началото на започване на изпълнението на договора съгласно чл. 308, ал. 1 от ТЗ.
В случая е налице предварителна изрична уговорка между страните, дадена към датата на сключване на споразумението, т.е. преди започване на изпълнението, че всяка от тях по свое усмотрение може да се откаже от споразумението, ако изплати на другата страна сумата от 100 000 лева. Неколкократно в процесното споразумение се препраща към правото по чл. 5. Така в разпоредбите на чл. 1, ал. 6, на чл. 2, ал. 8 и на чл. 3, ал. 6 от споразумението е прието от страните, че ако до датата на сключване на окончателния договор купувачът не е получил финансиране от кредитна или финансова институция, купувачът по свой избор може да се възползва от правото си по чл. 5 от споразумение при условията на същата разпоредба или може сам да финансира покупката на съответните активи. От тълкуването на споразумението в неговата цялост и на цитираните по-горе отделни разпоредби във връзка едни с други, съдът намира, че страните са уговорили в клаузата на чл. 5 възможност за едностранно прекратяване на споразумението от всяка от тях при заплащане на определеното обезщетение на насрещната страна, като това право може да бъде осъществено през целия период на действие на договора а не само преди започване на изпълнението, което е основна характеристика на отметнината по смисъла на чл. 308, ал. 1 от ТЗ.
Правилото на чл. 308, ал. 1 от ТЗ е диспозитивно и няма пречка да бъде уговорена между страните възможност за отказ (отмятане) от договора и след започване на неговото изпълнение при предварителен договор, какъвто е случаят.
Така относно момента на упражняване на правото на отказ проф. д-р М. М. в статията си “Отметнината – способ за прекратяване на договорните отношения”, списание “Търговско и конкурентно право”, книга 1/2012 г. на ИК “Труд и право”, приема, че законовата уредба на института на отметнината “е диспозитивна, понеже отклоняването на страните от нея не би засегнало обществения интерес. Затова страните могат да уговорят и друго - че правото на отказ може да се упражни дори и след началото на изпълнението. В такъв случай обаче определянето на размера на отметнината ще бъде по-сложно, понеже трябва да се отчетат и вредите, които претърпява страната, започнала изпълнението”.
В случая още при подписването на процесното споразумение страните са се съгласили всяка от тях по свое усмотрение да може да се откаже от споразумението, като даде определената парична сума на насрещната страна, т.е. всяка от страните си е осигурила възможността да се освободи от споразумението и след започване на неговото изпълнение.
С оглед на горното в случая ответникът е имал правната възможност да преустанови облигационната връзка, като неговото едностранно уведомление до купувача ищец е породило действие на 02.10.2018 г., когато е връчено същото и е получена от купувача сумата от 100 000 лева съгласно чл. 5, ал. 2 от споразумението.
След като процесното споразумение е прекратено от страна на продавачите на 02.10.2018 г. с достигане на уведомлението до купувача ищец и изплащане на уговорената сума, то ищецът не може да развали същото споразумение с последващото предизвестие от 15.10.2018 г., тъй като облигационната връзка е била вече прекъсната от страна на ответника. В случая продавачите са се възползвали от договорената между страните възможност за отказ от договора, уведомили са надлежно насрещната страна и за последната не съществува правна възможност да променя вече направения от продавачите избор.
В допълнение, следва да се посочи, че купувачът ищец се е съгласил, че
споразумението е прекратено, видно от подписаните от него на 10.10.2018 г.
споразумения за прекратяване на договори за откриване на сметка със специален
режим и предназначение, както и връщането на 12.08.2018 г. на постъпилите по
тези сметки суми по банковата сметка на купувача ищец.
Клаузата на чл. 5 от споразумението има обезщетителна функция, като страните изначално са предвидили размера на евентуалните вреди при договаряне на размера на т.нар. от тях “обезщетение”. Поведението на продавача ответник е правомерно, тъй като то почива на уговореното в самото споразумение и не е неправомерно. Поради това съдът намира, че от същото не са настъпили твърдените вреди и за ищеца не се е породило правото за обезщетяване на такива. След получаване на сумата от 100 000 лева съгласно чл. 5 от споразумението, който има и обезщетителна функция, купувачът ищец не може да претендира вреди над предварително уговорения между страните размер (в този смисъл относно последиците касателно отказ от предварителен договор в Решение № 944/11.01.2010 г. по гр.д. № 2923/2008 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІІ Г.О.).
За изчерпателност на изложението съдът намира, че претенцията за
извършените разходи в частта за сумата от 4 200 лева – претендирана по договора
за сметка със специален режим и предназначение, сключен с третото за делото
лице – продавача “Д.К.” ЕООД, и не се дължи от настоящия ответник “Д.Г.Б.” АД, който се явява трето за този договор
лице. Останалите претендирани разходи от 73 779,07 лева са изцяло покрити
от полученото обезщетение, тъй като съдът не е обвързан от направеното
извънсъдебно прихващане от страна на ищец, което е оспорено от ответника. По
отношение на претенцията за вреди в размер на 350 000 лева касателно
платена неустойка на трето за делото лице “Ф+С А.” ООД по сключен предварителен договор между
ищеца “А.Л.” ООД и “Ф+С А.” ООД съдът намира, че не се установява и
пряка причинно-следствена връзка между вредите и твърденото неизпълнение
от страна на ответника, тъй като сключването на евентуален предварителен
договор от несобственика купувач и евентуални вреди от същия не е могло да бъде
предвидено към момента на сключване на процесното споразумение от 17.05.2018 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 82 вр. с чл. 88, ал. 1, изр. посл.
от ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на
главния иск, неоснователна и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба (26.06.2019 г.) до окончателното им плащане.
По предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.289 от ТЗ вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
По предявените при условията
на евентуалност искове ищецът твърди, че ответникът не е разполагал с право да се откаже от предварителния
договор, тъй като е започнало неговото изпълнение, поради което това право е
упражнено от ответника с цел да се увреди купувача ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 289 от ТЗ, упражняването на право въз
основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да
се увреди другата страна. Злоупотребата с право е противоправна и е налице,
когато правото се упражнява недобросъвество, за да бъдат увредени права и
законни интереси на другата страна по търговската сделка. До злоупотреба с право може да се
стигне, когато едно право се упражнява в нарушение на чужда свобода, когато
право се упражнява, за да се увредят чужди права и интереси и др., като при упражняването следва да е налице само намерение
за увреждане на другата страна по сделката.
В случая се установява, че ответникът продавач е разполагал с правото по всяка време с едностранно уведомление да се откаже от процесното споразумение. Т.е. ответникът е бил свободен да прецени дали и кога да го упражни или дали въобще да не го упражни, поради което неговото поведение е поначало правомерно. Със същото по обем право е разполагал и купувача, включително и ако не получи финансиране от кредитна или финансова институция (в чл. 1, ал. 6, на чл. 2, ал. 8 и на чл. 3, ал. 6 от споразумението, които препращат към чл. 5 от него), т.е. налице е и реципрочност на договореното. Не се установява от събраните по делото доказателства да е налице недобросъвестно упражняване от страна на продавача ответник на правото му за едностранно преустановяване действието на споразумението. Не се установява и упражняването на правото да е насочено единствено и само с намерение да се увреди насрещната страна – animus nocendi, както изисква нормата на чл. 289 от ТЗ. Следователно действията на ответника не могат да се квалифицират като злоупотреба с право. За процесуална икономия съдът препраща към изложеното по-горе в настоящото решение касателно характера на клаузата на чл. 5 от споразумението, упражняването на правото от страна на продавачите и вредите.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният при условията на
евентуалност иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на този
иск, неоснователна и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба (26.06.2019 г.) до окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в размер на 20 000 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано от съда. В случая минималното адвокатско възнаграждение при общ интерес от 427 979,07 лева, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 10 089,58 лева. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че възражението на ищеца е основателно и уговореното от ответника възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 10 089,58 лева, което да бъде взето при изчисляването на разноските по делото.
Предвид горното и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 10 089,58 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.Л.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против “Д.Г.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 82 вр. с чл. 88, ал. 1, изр. посл. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 77 979,07 лева (седемдесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Д.Г.Б.” АД на Споразумение от 17.05.2018 г., сключено между “А.Л.” ООД като купувач и като продавачи “Д.Г.Б.” АД и “Д.К.” ЕООД, изразяващи се в претърпени загуби – заплатени от ищеца “А.Л.” ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението от 17.05.2018 г., за сумата от 350 000 лева (триста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение от страна на ответника “Д.Г.Б.” АД на Споразумението от 17.05.2018 г., изразяващи се в претърпени загуби – платена от ищеца “А.Л.” ООД на “Ф+С А.” ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018 г., сключен между “А.Л.” ООД и “Ф+С А.” ООД, и за законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.Л.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против “Д.Г.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 289 от ТЗ вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за 77 979,07 лева (седемдесет и седем хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника “Д.Г.Б.” АД – заплатени от ищеца “А.Л.” ООД разходи с оглед сключването и изпълнението на Споразумението от 17.05.2018 г., за сумата от 350 000 лева (триста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпени загуби в резултат на злоупотреба с право от страна на ответника “Д.Г.Б.” АД – платена от ищеца “А.Л.” ООД на “Ф+С А.” ООД неустойка по предварителен договор от 20.06.2018 г., сключен между “А.Л.” ООД и “Ф+С А.” ООД, и за законната лихва върху главниците, считано от 26.06.2019 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “А.Л.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “Д.Г.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 10 089,58
лева (десет хиляди и осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки) - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: