№ 104
гр. П., 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103616 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на Г. Л. Ч.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. „К. В.“ № 69, съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис
център 1, ет.2, офис № 11, представлявана от адвокатско дружество „д-р П., П. И П.", чрез
упълномощен от дружеството адвокат П. П. от АК-П., против Кооперация „Кооперативен
съюз-П.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2,
представлявана от председателя - А. А. Ш..
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово
правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „счетоводител“. На 23.08.2021г. й
била връчена Заповед №006/23.08.2021 г. за прекратяване на трудовия договор с нея, на
основание чл.328, ал.3 от Кодекса на труда КТ). Като причина за прекратяването в
заповедта се сочело „Намаляване обема на работа в счетоводния отдел". Предизвестие за
прекратяване на договора не било връчвано.
Счита, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което я оспорва със
следните съображения:
Посоченото в заповедта уволнително основание - чл.328, ал.З от КТ, реално не
уреждало хипотеза, при която за работодателя възниквала възможност за прекратяване на
трудовия договор. Всъщност, това представлявала норма, уреждаща възможността
работодателят да получи от НОИ информация дали работникът е упражнил правото си на
пенсия, при предстоящо уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.10а, 10б и 10в от КТ (при
придобито и/или упражнено право на пенсия и/или отпусната такава). Същевременно
посочената в уволнителната заповед причина за прекратяване на трудовия договор била
1
„намаляване обема на работа в счетоводния отдел". Тази причина нямало общо с
уволнителните основания по чл.328, ал.1, т.10а, 10б и 10в от КТ. Сочи, че описаното
несъответствие води до неяснота относно уволнителното основание, на което се прекратява
трудовият договор. Това възпрепятствало ищцата да разбере недвусмислено за какво е
уволнена и да организира адекватно защитата си против уволнението. Счита, че това е
самостоятелно и достатъчно основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяна
на уволнителната заповед.
На следващо място посочва, че оспорва към датата на уволнението в счетоводния
отдел на ответната кооперация да е имало намаляване обема на работа по смисъла на чл.328,
ал.1, т.3 от КТ. Дори да е имало намаляване обема на работата, възразява, че това
намаляване е несъществено и не е в размер, даващ основание за уволнение по реда на
чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Сочи, че дори да се приемело, че обемът на работа в предприятието
и/или в счетоводния му отдел е намалял съществено, възразява, че намаленият обем работа
няма отношение и не засяга в съществена степен трудовите функции на длъжността
„счетоводител", поради което не дава основание за отпадане на една щатна бройка за тази
длъжност. Твърди, че в кооперацията - работодател не е било взето решение за намаляване
на персонала, в резултат намаления обем работа. Ако се приеме, че такова решение има,
счита, че същото не е било взето по надлежния ред и от компетентен за това орган на
кооперацията. Счита, че преди прекратяване на трудовия договор с ищцата на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, работодателят е бил длъжен да извърши подбор между всички
работници, заемащи длъжността „ счетоводител" и тези заемащи длъжности със сходни
трудови функции като „главен счетоводител" „ТРЗ" и др. Възразява, че такъв подбор не е
бил извършван и ищцата е била уволнена без да бъдат сравнени квалификацията и нивото
на изпълнение на възложената й работа с тези на другите работници и служители, заемащи
горепосочените длъжности в ответната кооперация. Счита, че дори преди уволнението на
ищцата да е бил извършен подбор, направената от работодателя преценка по чл.329, ал.1 от
КТ е незаконосъобразна, както и че приетите от работодателя оценки по законовите
критерии на чл.329, ал.1 от КТ, не се основават на действително притежаваните от
работниците в ответната кооперация квалификация и ниво на изпълнение на възложената
им работа.
Твърди, че ищцата е превъзхождала по квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа повечето от служителите, заемащи длъжност като нейната, както и
длъжности с друго наименование, но със сходни трудови функции при ответника, които
обаче са останали на работа и не са били уволнени. Това представлявало самостоятелно
основание за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му.
Сочи, че след уволнението Г.Ч. е останала без работа и доходи. Брутното й трудово
възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ е възлизало в размер на 1087,28 лева. За
период от 6 месеца - от 23.08.2021г. до 23.02.2021г., работодателят дължи обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ в размер на 6 523,68 лева, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
2
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае уволнението на Г. Л. Ч. за незаконно и отмени Заповед № 006/23.08.2021 г.
на Председателя на Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ – П.“; да възстанови ищцата на
предишната й работа и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.225,ал.1
от КТ в размер 6 523,68 лева, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане. С допълнителна молба е посочена банкова сметка –
„Централна кооперативна банка“ АД, IBAN: BG15 CECB 9790 1014 4812 02, BIC:
CECBBGSF, с титуляр Г.Ч..
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищцата не се явява.
Представлява се от пълномощника си адвокат П. П. от АК П.. Иска от съда да постанови решение, с което
исковете да бъдат уважени в цялост. Депозира писмена защита в срок.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете
и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги
отхвърли.
Твърди, че ищцата е назначена на длъжността счетоводител съгласно допълнително
споразумение № 000016/01.02.2008 г. към трудов договор №12/01.01.1990 г.. На 23.08.2021
г. със заповед №006/23.08.2021 г. е прекратен трудовият договор, като ясно и
недвусмислено в цитираната заповед словесно е материализирана волята на работодателя за
причината за прекратяване на трудовия договор, а именно: "Намаляване на обема па работа
в счетоводния отдел ". Във връзка с последното счита, че наведените доводи от страна на
ищцата в насока за неточно изписване на основанието и то в цифрово изражение, не следва
да се приема като аргумент за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна.
Допуснатата техническа грешка при цифровото изписване на основанието по никакъв начин
не правило издадената заповед двусмислена и объркваща служителката, и/ли да
възпрепятства и да ограничава правото й на защита.
Оспорва като неоснователни изложените аргументи по раздел II от исковата молба
относно незаконност на уволнителната заповед, и сочените доводи за липса на фактическо
намаляване на обема на работа в счетоводния отдел на Кооперативен съюз - П.. Твърди, че
по надлежен ред е взето решение за намаляване на щата и то поради намаляване обема на
работа, нещо повече изрично е посочено в отдел „счетоводство“. Премахването на
съответната щатна длъжност е обусловено от намаления обем на работата в отдел
„счетоводство“ на предприятието.
Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата „... е превъзхождала по
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа повечето от служителите
заемащи длъжност като нейната, както и длъжности с друго наименование, но със сходни
трудови функции при ответника, които обаче са останали на работа и не са били уволнени...
“. Твърди, че персоналът на предприятието - към 2019 г. е 7 лица, а към 2021 г. - 6 лица,
сходни на тази длъжност и функции било единствено 2-ра щатна бройка към 2019 г. -
счетоводител, която бройка била съкратена с новото щатно разписание в сила от 23.08.2021
3
г. именно поради намаляване обема на работа в отдела. Счита, че извън длъжността
счетоводител, всяка една щатна бройка в действащите щатни разписания се отнасят до
длъжности и функции и квалификации несъвместими с функциите, задълженията и
отговорностите на редовия счетоводител, т. е. останалите служители на работа не биха
могли да бъдат заместени от ищцата, нещо повече същата заемала до момента на уволнение
длъжността „счетоводител“ без да е представила пред работодателя квалификационни
документи за заеманата длъжност.
Оспорва и твърденията на ищцата, че след уволнението същата е остана без работа.
Твърди, че в годините след намаляване на обема на робота в отдел счетоводство, с негово
разрешение и с цел уплътняване на работното време, двете редови счетоводителки в отдела
водили счетоводство на кооперации, членуващи в съюза, с предоставената от Кооперативен
съюз материална база. Но възнаграждението за тази дейност като счетоводители на
съответна кооперация е договаряно пряко от служителките му със съответния Председател
на кооперация, и е изплащано от страна на обслужваните кооперации. По този начин макар
и косвено се погрижил за осигуряване на възможности за работа, дори и след уволнението
на служител, имайки предвид, че с годините все повече намалява обема на работа в
Кооперативен съюз, и като последица от това идвала и необходимостта от съкращаване на
длъжности, които могат да се съвместяват и да се изпълняват от по-малко лица, конкретно в
отдел „Счетоводство"’. В контекста на гореизложеното, оспорва твърденията на ищцата за
оставането й без работа, като представя справки от НАП, от която според него било видно,
че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, уволнената служителка
продължавала да обслужва като „счетоводител" кооперациите, които е обслужвала и преди
това - ПК „Н." с. Р., ЕИК **** и ПК „К. р.“ с. С..
В случай, че съдът уважи исковете, моли от претендираната сума за обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ да бъде приспадната сумата, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1
от КТ, което е начислено и изплатено на ищцата. Претендира разноски. Ангажира
доказателства. Депозира писмена защита в срок.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът
изпраща процесуален представител – адвокат Г.Г. и юрисконсулт Илияна Т., която моли
съда да отхвърли исковата претенция. Депозират писмена защита в срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „счетоводител“, съгласно
допълнително споразумение № 000016/01.02.2008 г. към трудов договор №12/01.01.1990 г..
Горното се установява от приложените по делото Трудов договор от 01.09.1990 г., Заповед
№ 13/01.11.1991 г.; Допълнително споразумение № 00143/01.11.1991 г към трудов договор;
Допълнително споразумение № 000016/01.02.2008 г. към трудовия договор.
Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед №
4
006/23.08.2021 г., на основание чл.328, ал.3 КТ /цифрово е изписано това правно основание/,
като в заповедта е посочено – намаляване обема на работа в счетоводния отдел. Посочено е,
че на ищцата следва да се изплатят следните обезщетения: на основание чл.220, ал.1 КТ - (за
срока на недадено или неспазено предизвестие) една брутна работна заплата и на основание
чл.224, ал.1 КТ - (за неизползвания платен годишен отпуск - два дни). Заповедта е подписана
от ищцата и й е връчена лично на 23.08.2021 г..
Видно е от представеното заверено копие на трудова книжка на ищцата Г.Ч., както и
от извършената констатация от съда в проведеното последно съдебно заседание на
19.01.2022 г., че след вписаното уволнение, няма вписвания за други сключени трудови
договори.
Представено е удостоверение с изх. № 003/30.09.2021 г., от което се установява, че
ищцата е получавала брутен трудов доход при ответника, както следва: месец юни 2021 г.
1085 лева, месец юли 2021 г. 1087,28 лева и месец август 2021 г. 1962,18 лева, или общо в
размер на 4134,46 лева, а нетното възнаграждение е в размер на 3355,34 лева.
От диплома за средно специално образование на ищцата се установява, че има
придобита квалификация „Икономист-счетоводител“ и има завършено средно специално
образование.
Установява се от заповед № 004/13.08.2021 г., че на основание чл.41, ал.1, т.4 от
Устава на Кооперативен съюз гр. П., председателят на ответника е изменил длъжностното
щатно разписание, във връзка с намаляване обема на работа в отдел „счетоводство".
Променил е и числеността в отдел „счетоводство" за длъжността „счетоводител“ с код по
НКПД 24116004, по следния начин – „било 2 броя, става 1 брой. Със заповедта е утвърдено
ново длъжностно щатно разписание в сила от 23.08.2021 г.. Съгласно него заеманите
длъжности при ответника са: председател – 1 брой, главен счетоводител – 1 брой, експерт
бизнес развитие – ½ брой, юрисконсулт – 1 брой, счетоводител – 1 брой и шофьор – 1 броя.
По делото е приложено щатно разписание на длъжностите при ответника в сила от
22.03.2019 г.. От същото се установява, че заемните длъжности са били: председател – 1
брой, главен счетоводител – 1 брой, експерт бизнес развитие – ½ брой, юрисконсулт – 1
брой, счетоводител – 2 брой и шофьор – 1 броя.
Установява се от заповед № 005/16.08.2021 г. на председателя А. Ш., че във връзка с
утвърдено от него на 13.08.2021 г. ново длъжностно щатно разписание на „Кооперативен
съюз П.“, с което е съкратена една щатна бройка в отдел „счетоводство" за длъжността
счетоводител - код по НКПД 24116004, същото в сила от 23.08.2021 г., и на основание
чл.329, ал.1 КТ е определена комисия в състав – свидетелите по делото Е. С. Т. - главен
счетоводител и В. С. Н. - експерт бизнес развитие. Указано е комисията да определи
критерии и методика за оценка при подбор при съкращение по чл.328, ал.1, т.3 КТ за лицата
заемащи длъжността счетоводител, а именно: ищцата Г. Л. Ч. и Н. Ц. С., както и комисията
да представи критериите и методиката на 18.08.2021 г. за утвърждаване от председателя.
Със заповедта е наредено след утвърждаване на критериите и методиката за оценка при
5
подбор при съкращение, комисията да извърши подбор по утвърдените критерии и
методика между лицата заемащи длъжността счетоводител, като се запознае с личните
трудови досиета на двамата служители. Да отрази резултатите от извършения подбор в
протокол за резултатите, с поименно предложение за съкращаване на служителя с по-ниска
оценка вследствие на извършения подбор и да го представи на председателя до 20.08.2021
г.. Заповедта е връчена лично на членовете на комисията срещу положен подпис на
16.08.2021 г..
По делото е приложен протокол от 17.08.2021 г. за взето решение от членовете на
комисията - Е. С. Т. - главен счетоводител и В. С. Н., за определяне на критериите и
методика за оценка при подбор на служителите заемащи длъжността счетоводител с код по
НКПД 24116004, а именно: Г. Л. Ч. и Н. Ц. С..
Приложен е протокол от 19.08.2021 г., от който се установява, че комисията в
горепосочения състав е предложила на председателя на „Кооперативен съюз П.“, да бъде
съкратена служителката Г.Ч. – ищцата. В протокола е посочено, че общата оценка за ищцата
е 15 точки, от които по критерии „Образование -квалификационна степен“ – 3 точки;
„Професионален опит като счетоводител“ – 3 точки; „Умение за работа в екип“ – 5 точки и
„Дисциплинарно минало“ – 4 точки, а за Н. С. 20 точки, от които по критерии „Образование
-квалификационна степен“ – 5 точки; „Професионален опит като счетоводител“ – 5 точки;
„Умение за работа в екип“ – 5 точки и „Дисциплинарно минал“ – 5 точки. В протокола е
посочено, че Н. С. има здравословно заболяване, което е посочено в чл.1 от Наредба №5 на
M3/Д.В., бр.83 от 1987 г., и че за служителката е приложима и специалната защита по чл.333
КТ. Приложено е Експертно решение № 3076/06.10.2021 г., втори телков състав към МБАЛ
„П.“ Ад, касаещо здравословното състояние на Сребрина.
Представени са от ответника разчетно-платежни ведомости на „Кооперативен съюз-
П.“ за месец август 2021 г. и месец септември 2021 г., от които се установява, че ищцата има
сума за получаване през месец август в размер на 1669,69 лева, от която обезщетение по КТ
– 1185,92 лева, а за месец септември – 607,34 лева, от която обезщетение по КТ – 739,77
лева. Приложени са и фишове за заплати за м. август 2021 г., в който е посочено, че на
ищцата следва да се изплатят обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в общ размер от 890,76 лева.
Приложени са й преводни нареждани, от които се установява, че на 21.10.2021 г. е наредено
плащане към сметка на ищцата в размер на 890,76 лева, с основание обезщетение и
платежно нареждане от 17.09.2021 г., от което се установява, че е наредено плащане отново
по сметка с посочен титуляр ищцата за сумата в размер на 1669,69 лева, с основание
възнаграждение. Приложена е й декларация от ищцата, в която иска от ответника да й
заплати обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, тъй като за периода от 23.08.2021 г. до 23.09.2021 г.
не е била на работа по трудово правоотношение или по приравнено на трудово
правоотношение.
От ответната страна са представени и приети по делото справка от НАП за подавани
декларации по ЗДДС и декларации обр.1 и обр.6 и справка от Единната информационна
система на ЦКС за активни потребители и права на достъп за представляващи и
6
счетоводители на кооперациите, членуващи в системата. От първата справка се установява,
че през октомври 2021 г. ищцата е подавала декларации. От втората справка се установява,
че ищцата е била активен потребител в системата, т.е. имала право на достъп.
По делото са представени заверени копия на отделни документи от трудовото досие
на ищцата Г.Ч. - Заповед №13/01.11.1991 г.; Допълнително споразумение №012/01.01.2008
г., към ТД №12/01.01.1990 г.; молба от Г.Ч. вх. №021/15.07.2021г. за ползване на платен
годишен отпуск и молба от Г.Ч. вх.№069/09.08.2021г. за ползване на платен годишен отпуск
и Заповед №069/09.08.2021г., с която ползването на такъв й се разрешава. От трудовото
досие на Н. С. са представени - Заповед №62/01.11.1991 г.; длъжностна характеристика от
04.03.1997 г; длъжностна характеристика от 28.03.2005 г.; диплома от Икономически
техникум гр. П. и трудова книжка. От трудовото досието на Е. Т. са представени - диплома;
Трудов договор от 06.12.1999 г.; трудова книжка и заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 002/14.07.2021 г.. От трудовото досие на Гергана Попова е представена
Заповед № 001/22.02.2019 г. за прекратяване на трудов договор. От горните заверени копия
се установяват кога съответното лице е постъпило на работа при ответника, на каква
длъжност, какви са били задълженията, които е следвало да изпълнява, желанието да ползва
платен годишен отпуск, какви дисциплинарни наказания са налагани на отделни служители,
какво завършено образование имат, както и кога и на какво основание са прекратени
трудовите правоотношения с лицето Гергана Попова.
От ответника са представени две заповеди - № 1/30.08.2016 г. и № 003/14.07.2021 г. за
наложени дисциплинарни наказания на ищцата.
Представено е удостоверение за актуално състояние на РПД „С.“ към дата 18.01.2022
г., от което се установява, че неин председател е свидетелят Н..
Съдът намира, че останалите приложени по делото писмени доказателства не са
относими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите - Е. С.
Т. и В. С. Н..
От показанията на свидетеля Е. Т. се установява, че работи при ответника от 1999 г.,
като към момента заемала длъжността „Главен счетоводител“. Твърди, че освен
счетоводство са и администрация, която обслужва и кооперациите, които членуват при
ответника, който от своя страна членувал в Централен кооперативен съюз. Свидетелката
изяснява, че имат съответно отговорности и задължения, и програми, по които работят.
Сочи, че освен за счетоводството на ответника помагат и работят за организационното
състояние на Кооперациите членуващи при него, както и счетоводно обслужване на някои
от тях, които остават по селата без счетоводители и дори ги подпомагат финансово.
Посочва, че имат създадени фондове за вътрешни заеми, както от тях, така и от Централен
кооперативен съюз, които следят. Имат месечна и тримесечна отчетност, която била онлайн
базирана система, по която кооперациите се отчитат при ответника, като той проверява и
вкарва отчетите и т.н.. Споделя, че при ответника останало само обслужване на наематели –
7
имотите, които дава под наем. Сочи, че към настоящия момент в „Кооперативен съюз-П." са
включени 20-21 кооперации, като щели 2-3 „да бъдат ликвидирани всеки момент“. Изяснява,
че тези членове – кооперации били самостоятелни ЮЛ и отговаряли за счетоводството само
на тези, на които счетоводното обслужване било при тях. Посочва, че през 2009 г. „Г. прие
С., 2012 – Р., а 2014 г. нашето дружество „К. М.““. Твърди, че най-силният период бил през
2016-2017 г., когато документооборотът стигал до 500-600 документа. Излага твърдения
касаещи заболяване на Н. С. и излизането й в дългосрочен отпуск по болест. Посочва, че
през 2019 г. бил съкратен касиер-счетоводителят, който „фактурираше и изпълняваше
длъжността ТРЗ – правеше заплатите, въпреки че ние сме малък състав, седем души – ТРЗ,
заплати и платежни документи.“. Свидетелката изяснява, че от месец декември 2018-а
година цялото счетоводство на Кооперативен съюз било при нея, а от февруари 2019-а
година и фактурирането и ТРЗ-то – ТРЗ програмата, счетоводната програма. Следяла и
плащанията, тъй като счетоводството не било голямо.
Сочи, че ищцата поела касата и разпределянето на ел. енергията по наематели.
Изяснява, че счетоводството на „К. М.“ било поето от техния съдружник от началото на
2021 г.. През 2019 г. изяснява, че ищцата започнала да води счетоводството на кооперацията
в гр. Б., а за кооперацията в с. Р. сочи, че се самоликвидирала. Свидетелката споделя, че
ищцата получава възнаграждение за обслужване на счетоводството в с. Р. и с. С., като имала
с тях сключени граждански договори. Относно възнаграждението по тях посочва, „че
възнаграждение, макар и нали по различни размери, символични, не са като някакви
заплати“, както и че в момента ищцата обслужвала кооперациите в с. С. и гр. Б.. Като във
връзка с последното не бил ограничен достъпът до двете кооперации.
Свидетелката споделя, че е била член в комисията за извършване на процесния
подбор, като изготвила методика, която била утвърдена от председателя на ответника, като
по време на подбора се запознала с личните трудови досиета на служителите. Изяснява, че е
било обсъждано да се съкрати една щатна бройка, тъй като обемът бил намалял драстично.
Споделя, че при извършването на подбора е съобразен намаленият обем на работа на
Кооперациите в Р., Б., С. и „К. М.“, като изяснява, че за ищцата била останала само работата
свързана с „касата“. Посочва, че е възлагала допълнителна работа, вкл. на ищцата
инцидентно – „да направят справка или когато ме няма да разпечатат документ, да дадат
справка на председателя или на някой от контрагентите, който идва – Г. е сядала на моето
бюро и го е разпечатвала.“ като не е имало акт, с който да е възлагала работата на ищцата.
Изяснява, че на документите не се отпечатвало името на свидетелката. Свидетелката
споделя, че не е имало акт, с който да й е възложено да извършва изцяло счетоводната
работа на ответника. Посочва, че при постъпването на работа на ищцата е знаела, че е
завършила средно специално образование „вечерно или задочно – не си спомням,
счетоводство в икономическия техникум.“. Твърди, че е било нейна грешка, че не е изискала
дипломата на ищцата. Сочи, че няма специален акт на орган на Кооперация „Кооперативен
съюз-П.", по силата на който на ищцата да е възложено да обслужва счетоводството на
посочените от свидетелката кооперации, като това било във основа на граждански договори.
8
Споделя, че това възлагане било обсъждано на управителния съвет. Изяснява, че заповедта,
въз основа на която е включена в комисията за извършване на подбора е била получена от
нея една седмица преди „съкращението“. Споделя, че във връзка с участието в комисията е
извършила следното: „преценяваме, съпоставяме и обсъждаме единствените две
счетоводителки.“. Посочва по какви критерии са ги преценявали в комисията. Сочи, че
критериите били изготвени от комисията. По отношение на методиката за оценяване
споделя следното“ „ами, няма методика“. Изяснява как е било извършено оценяването.
Сочи, че сами /членовете на комисията/ стигнали до извода, че при оценяването трябвало да
има някаква логическа зависимост, която сами си определили. Посочва, че заедно с
председателя на съюза преценили между кои лица следва да се извърши подбора, като при
оценяването им съобразила данните от трудовите досиета и такива стоящи извън тях.
Споделя, че другият член на комисията – свидетелят Н. обсъждал със свидетелката Т. и бил
единодушен с нея. Изяснява в кои дни свидетелят Н. се намира в Кооперация „Кооперативен
съюз-П.". Посочва, че в досието на ищцата е липсвало длъжностна характеристика и
изяснява за направена от нея оценка на длъжностните характеристики, като била дала
разяснения на служителите какво се съдържа в нея. Поради липсата на длъжностна
характеристика на ищцата споделя, че познавала двете и знаела „кой как е стартирал. Аз
като професионалист съм общувала с двете, и казусите които разрешаваме – не ежедневното
счетоводство, а казусите, които разрешаваме – по-скоро ги разрешаваме с Н. С., защото ние
имаме много опит и много голям обем законодателство е минал през нас и промени, и така.“
От показанията на свидетеля В. Н. се установява, че работи при ответника -
Кооперация „Кооперативен съюз-П." от 1994 г., а заеманата от него длъжност в момента
била „експерт по бизнес развитие“. Относно прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата заявява, че бил определен за член на комисията в извършването на подбора, със
заповед от председателя Ш.. Тази заповед му била връчена и било възложено да определят
критерии, методика, която съответно била утвърдена от председателя и след това да
извършат подбор със свидетелката Т.. Посочва, че при извършването на подбора били
разгледали трудовите досиета на ищцата и Н. С.. Сочи, че каквото са установили комисията
било отразено в протокола, който подписал. Изяснява какви са били критериите при
извършването на подбора и какви оценки е положил на двете служителки. Споделя, че в
досието на ищцата нямало длъжностна характеристика и диплома за завършено средно
специално образование. Сочи, че ищцата поела воденето на касата след съкращаването на
касиерката, разпределяла електроенергията на наемателите и взимала пощата, но реално
счетоводство на Кооперативния съюз, последните години го водила свидетелката Т..
Споделя, че ищцата е работила за други фирми – „в смисъл от 2016-та имахме едно
съвместно дружество „К. М.“ – съвместно дружество на Кооперативен съюз П. и частна
фирма със съотношение на капитала 50 на 50, и тя му водеше счетоводството на „К. М.“, за
което получаваше и допълнително възнаграждение от това дружество. Също така водеше
счетоводството на РПК Р., за което съответно пак получаваше възнаграждение от РПК-то за
това. Впоследствие от 2019-та година, март или април, започна да води и счетоводството на
РПК Б.. Това са фирми извън кооперативния съюз. Значи, водеше се на работа в
9
кооперативния съюз, вършеше и това нещо. Това определено беше със знанието на
Кооперативния съюз. Тези кооперации са членове на кооперативния съюз.“. Изяснява, че в
началото на 2021 г. „К. М.“ си взело счетоводството и да освободи ищцата от това
задължение, РПК било тръгнало към ликвидация, РПК Б. прекратило дейността си и
останали само задълженията при ответника. Свидетелят споделя, че основният предмет на
дейност на Кооперативния съюз в момента е отдаване под наем на недвижимо имущество,
като от 2000 г. се занимавал основано с това. Сочи, че е бил избран за председател на РПК
„С.“ в края на месец март 2019 г., както и че е бил вписан ТР „някъде около 19-ти или 20-ти
април.“. Изяснява кога е бил на работа при ответника, респективно в РПК „С.“. Сочи, че
имал лични впечатления от работата на ищцата. Споделя, какви критерии били взети при
извършването на подбора, както и че задълженията изпълнявани от ищцата, които е
оценявал са „да води касата, да взима пощата и да разпределя енергията на наемателите.“.
Посочва, че оценките са били давани „по досието, и това, което съм видял лично“..
От заключенията на вещото лице по назначените СИЕ и ДСИЕ, неоспорени от
страните, които съдът кредитира, като компетентно изготвени и даващи отговор на
поставените задачи се установява, кога е назначена ищцата на процесната длъжност,
респективно кога е освободена. ВЛ посочва, че последното получено брутно трудово
възнаграждение за пълен работен месец от Г.Ч. било за месец юни 2021 г. в който и е
начислено следното брутно трудово възнаграждение: основна заплата - за 22 работни дни -
750 лева; клас прослужено време - 38 % - 285 лева; надбавка – 50 лева; общо брутно трудово
възнаграждение - 1 085.00 лева. Размерът на брутната работна заплата за определяне на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ бил следният: основна заплата - за 22 работни дни – 750
лева; клас прослужено време - 38 % - 285 лева или общо в размер на - 1 035 лева, а за период
от 6 месеца при БТВ в размер на 1 035 лева бил 6 210 лева. Посочва, кои служители са
работили при ответника на трудов договор съгласно Поименното щатно разписание на
„Кооперативен съюз П." в сила от 22.03.2019 г., както и кои служители съгласно
поименното щатно разписание на „Кооперативен съюз П." в сила от 23.08.2021 г.. Сочи, че
след 23.08.2021 г. до момента на проверката 07.12.2021 г. са регистрирани сключени
трудови договори със следните лица при ответника: А. А. Ш. - председател; В. С. Н. -
експерт,бизнес развитие; Димитър Стефанов Чавдаров - шофьор; Е. С. Т. -
ръководител,счетоводен отдел; ИЛ. Г. Т. – юрисконсулт и Н. Ц. С. – счетоводител. Посочва,
че след 23.08.2021 г. до момента на изготвяне на експертизата в „Кооперативен съюз П." не
е имало новоназначени служители. От допълнителното заключение се установява, че с
допълнително споразумение № 105.04.2017 г. към трудов договор № 1/03.06.2013 г. В. Н. е
бил преназначен от длъжност „експерт бизнес развитие" - 3-та категория труд на длъжност
„експерт бизнес развитие" - 3- та категория труд в сила от 05.04.2017 г. с основно
възнаграждение 1 100 лева на пълно работно време - 8 - часов работен ден, при 5 - дневна
работна седмица. С допълнително споразумение от 01.08.2019 г. към Трудов договор №
1/03.06.2013 г. на В. Н. е било определено основно възнаграждение 550 лева, считано от
01.08.2019 г., като същият е работил от 01.08.2019 г. на 4 часов работен ден, като нямало
10
други промени свързани с трудовото правоотношение на В. Н.. Вещото лице посочва, че с
допълнително споразумение № 3/27.04.2015 г. към Трудов договор № 32/01.01.1983 г. А. Ш.
е бил преназначен от длъжност „Председател" - 3-та категория труд на длъжност
„Председател" - 3-та категория труд в сила от 01.04.2015 г. с основно възнаграждение 2 200
лева на пълно работно време - 8 - часов работен ден, при 5 - дневна работна седмица. С
допълнително споразумение № 9/5.04.2017 г. към Трудов договор № 32/01.01.1983 г. А. Ш.
бил преназначен от длъжност „Председател" - 3-та категория труд на длъжност
„Председател" - 3-та категория труд в сила от 05.04.2017 г. с основно възнаграждение 2 200
лева на пълно работно време - 8 - часов работен ден, при 5 - дневна работна седмица, както
и че нямало други промени свързани с трудовото правоотношение на А. Ш.. Вещото лице е
посочило, че съгласно подадени в НАП Справки декларации по ЗДДС и Дневници за
продажби за периода м. август 2020 г. до м. август 2021 г., „Кооперативен съюз П." е
декларирал следните приходи от продажби“ месец август 2020 г. – брой фактури 48,
данъчна основа 28233,97 лева, начислен ДДС 5646,77 лева, данъчна основа на освободени
доставки 3465 лева; месец септември 2020 г. - брой фактури 49, данъчна основа 29340,84
лева, начислен ДДС 5868,19 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465 лева; месец
октомври 2020 г. - брой фактури 50, данъчна основа 29741,66 лева, начислен ДДС 5948,34
лева, данъчна основа на освободени доставки 158465 лева; месец ноември 2020 г. - брой
фактури 49, данъчна основа 27309,72 лева, начислен ДДС 5461,93 лева, данъчна основа на
освободени доставки 3465 лева; месец декември 2020 г. - брой фактури 49, данъчна основа
26426,21 лева, начислен ДДС 5285,26 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465
лева; месец януари 2021 г. - брой фактури 48, данъчна основа 24988,79 лева, начислен ДДС
4997,76 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465 лева; месец февруари 2021 г. -
брой фактури 48, данъчна основа 25846,44 лева, начислен ДДС 5169,29 лева, данъчна основа
на освободени доставки 3465 лева; месец март 2021 г. - брой фактури 49, данъчна основа
26285,76 лева, начислен ДДС 5257,14 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465
лева; месец април 2021 г. - брой фактури 51, данъчна основа 27673,83 лева, начислен ДДС
5534,77 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465 лева; месец май 2021 г. - брой
фактури 50, данъчна основа 137034,73 лева, начислен ДДС 5871,48 лева, данъчна основа на
освободени доставки 3465 лева; месец юни 2021 г. - брой фактури 47, данъчна основа
27226,91 лева, начислен ДДС 5445,50 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465
лева; месец юли 2021 г. - брой фактури 45, данъчна основа 30870,25 лева, начислен ДДС
6174,04 лева, данъчна основа на освободени доставки 3465 лева; месец август 2021 г. - брой
фактури 50, данъчна основа 38965,04 лева, начислен ДДС 7793,05 лева, данъчна основа с
облагане със ставка 0 % - 3465, данъчна основа на освободени доставки 12960 лева.
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите доказателства, тъй като същите са
неотносими към предмета на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., 19 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове
11
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Тъй като по правилата на чл.154, ал.1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение
за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо да се
очертаят всички материални предпоставки, които трябва да бъдат налице при законното
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване
обема на работата при ответника.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните материални
предпоставки (юридически факти) – 1. да е налице намаляване обема на извършваната
„производствена”, респ. служебна работа при работодателя, осъществявана от ищеца на
длъжност „счетоводител”, като се запазва естеството на извършваната работа от
работодателя; 2. компетентният орган да е упражнил правото с едностранно волеизявление
да уволни ищеца и 3. работодателят да е извършил подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, в
случай че не е съкратена изцяло процесната длъжност. Проявлението на тези обстоятелства
предпоставят законосъобразното упражняване на потестативното субективно право на
работодателя, който с едностранно волеизявление може да прекрати процесното трудово
правоотношение.
При намаляването обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко
конкретни стопански дейности на работодателя, а намалява обемът, в който тя или те са
били осъществявани до този момент. Това обстоятелство води до намаляване
необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи задача нейното или
тяхното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-
малко на брой работници или служители. Това обстоятелство прави излишна част от
длъжностите по съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване
на част от трудовите правоотношения по излишните длъжности.
До намаляване обема на работа може да се достигне при намаляване на
производството, на количествата произведена продукция, спадналото потребление. Това
обективно състояние би могло да се дължи на различни причини: недостиг на суровини,
материали и енергия, намаляване на пазарния дял и пр. То обаче не следва да се отнася към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, осъществявана чрез дадена
трудова функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на
работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
осъществявана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как
намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е
бил зает до уволнението съответният работник или служител. В този смисъл са постановени
по реда на чл.290 ГПК Решение № 29/08.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2010 г., ІV г. о.,
Решение № 270/02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2010 г., ІV г. о., както е прието и в
мотивите на Определение № 994/20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 128/2012 г., ІV г. о., с
което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение.
12
Това основание по своите предпоставки и правни последици показва близост със
закриването на част от предприятието и със съкращаването в щата, доколкото то, както и
тези основания, води до намаляване на необходимия персонал за осъществяване на
дейността на предприятието. За разлика обаче от закриването на част от предприятието, тук
не е налице закриване на определено звено в предприятието, а намаляване на обема,
количеството на работата, което води до известно по-равномерно намаляване на заетите
работници и служители във всички звена и поделения, без да се закриват изцяло негови
поделения и служби. А съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ означава
премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения
общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването
на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая е без значение настъпването на този обективен факт да е констатирано от
компетентен орган с нарочен акт. Решение на компетентен орган е задължително, когато
намаляването обема на работата е довело до сериозни структурни промени - закриване на
отдел, звено или друга структурна единица. Констатацията на работодателя, когато
намаляването обема на работата е обективен факт и това не налага структурни промени, се
изразява в прекратяване на трудовия договор на посоченото основание.
Тъй като работодателят носи тежестта за установяване законността на уволнението,
нему принадлежи процесуалното задължение за доказване на факта за наличието на
връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения
служител. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за
уволнение на работника по чл.328, ал.1, т.3 КТ, съответно уволнението е незаконно и
подлежи на отмяна.
Не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „счетоводител“, съгласно
допълнително споразумение № 000016/01.02.2008 г. към трудов договор №12/01.01.1990 г..,
както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 006/23.08.2021 г., на
основание чл.328, ал.3 КТ /цифрово е изписано това правно основание/, като в заповедта е
посочено – намаляване обема на работа в счетоводния отдел.
Не е спорно между страните, че в трудовото досие на ищцата липсва приложена
длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност „счетоводител“. В този смисъл
съдът счита, че макар такава да не е съставена, то това не се отразява на валидността на
трудовото правоотношение, не се отразява също и на законността на уволнението.
От събраните по делото доказателства обаче не бе установено, че реално, фактически
обемът на работа при работодателя, където ищцата е полагала труд, е намален, като
търговската дейност на работодателя да продължава да се осъществява при намален обем.
Поради обстоятелството, че по делото не е приложена длъжностна характеристика на
13
ищцата, съдът намира, че трудовите функции, които е изпълнявала при ответника следва да
се изведат от събраните по делото доказателства и в частност показанията на разпитаните
свидетели Т. и Н.. От тях се установява, че задълженията, които е следвало да изпълнява
ищцата се изразявали в следното: „да води касата, да взима пощата и да разпределя
енергията на наемателите.“. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от
ответника, от които да се обоснове извод, че именно е намалял обемът на посочените
изпълнявани от нея трудови функции, което да е довело и до необходимостта да бъде
прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Напротив, от показанията на свидетелката Т. се установява, че „Счетоводството на
Кооперативен съюз беше достатъчно малко още в момента когато аз започнах работа,
защото стопанската дейност я отделихме в акционерно дружество. При нас останаха
обслужване на наематели – имотите, които даваме под наем.“. От заключението на вещото
лице по допълнителната СИЕ се установява, че за периода от м.08.2020 г. до м.08.2021 г. в
Справки декларации по ЗДДС и дневници за продажбите на ответника фигурират
единствено фактури за фактуриран наем с изключение на м.05.2021г., в който има освен
наеми още и фактурирана продажба на недвижим имот. За всеки от месеците издаваните от
Кооперативен съюз фактурите са на брой между 47 и 51, т.е. е налице константен обем на
работа в счетоводния отдел на ответника, което обстоятелство допринася за формиране на
извода, че не е налице намаляване обема на работа.
Съдът намира за необходимо да посочи, че промяната в обема на работа на
кооперациите в Р., С. и Б. и в дружеството „К. М.", чиито счетоводства са били водени от
ищцата, не може да обуслови уволнение на последната на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
Свидетелите бяха категорични, че горепосочените кооперации и дружеството представляват
отделни ЮЛ. Свидетелката Т. в показанията си заяви дори, че при решението да бъде
намалена числеността в отдела е било съобразено, че е намалял обемът на работа на
кооперациите в Р., С. и Б. и в дружеството „К. М.". Независимо от причината, поради която
служителите на длъжност „счетоводител“ при ответника са водили счетоводството на тези
кооперации, намаляването обема на работа при тях, не представлява намаляване обема на
работа на счетоводния отдел на ответника. Работодателят не установи, че необходимостта
от трудовите функции, които са осъществявани от уволнения служител, е намаляла поради
обективни, независещи от волята на страните факти. Дори самият председател на
Кооперация „Кооперативен съюз-П." е изтъкнал като причина за вземането на решението за
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата намаляване обема на работа в
други, отделни от ответника ЮЛ, с които ищцата е имала сключени граждански договори,
което обстоятелство бе установено и в хода на процеса. Същото обаче се явява ирелевантно,
тъй като не може да бъде приравнено на намаляване обема на работа при ответника и да
служи за основание за прекратяване на трудовото правоотношение по този текст.
Също така, за да се породи и бъде законно упражнено потестативното право на
работодател с едностранно волеизявление да прекрати трудовото правоотношение на
служител на процесното безвиновно уволнително основание – намаляване обема на
14
работата, то не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към
съответната дейност, осъществявана чрез дадена трудова функция.
Ищцата е полагала труд на длъжността „счетоводител”, поради което, за да е налице
намаляване обема на работата – на трудовите функции, включени в предметното
съдържание на тази длъжност, е следвало обективно, в количествено отношение да бъдат
намалени изпълняваните трудови задължения, свързани с осъществяваната от нея дейност -
„да води касата, да взима пощата и да разпределя енергията на наемателите.“/ според
показанията на свидетелите/.
Работодателят не установи в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма, регламентирана в чл.154, ал.1 ГПК, че обемът на касата, на
пощата и разпределението на енергията от наемателите е намалял като брой, като това
обективно състояние да е било трайно в един относително продължителен период от време.
Поради изложените съображения процесното уволнение се явява незаконно и следва
да бъде отменено. В този смисъл безпредметно е да бъде обсъждан релевираният довод за
извършен незаконосъобразен подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, респективно възраженията
на ответника касаещи законосъобразността на подбора.
За пълнота следва да бъде посочено, че съдът не споделя изложеното от ищцата
относно несъответствието между цифровото и словесното описание на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, което да води до незаконосъобразност на
процесната заповед. Това е така, тъй като обосновката на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация са
определящи за основанието, на което е извършено уволнението и при противоречие между
тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Тъй като уволнението, извършено от работодателя със Заповед № 006/23.08.2021 г., е
незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че Г. Л. Ч. е полагала труд при
ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочен трудов
договор, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият
служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
„счетоводител”.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ трябва да се установи, че в обективната действителност са настъпили три
юридически факта: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се
в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово
правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена
15
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния случай уволнението е признато за незаконно и е отменено.
От представеното заверено копие на трудова книжка на ищцата Г.Ч., след вписаното
уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ няма вписвания за други сключени трудови договори.
Следователно, доказано е оставянето на ищцата след уволнението без работа за
периода от 23.08.2021 г. до 19.01.2022 г., т.е. за периода от четири месеца и двадесет и седем
дни, поради което искът за присъждане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225,
ал.1 КТ е частично основателен – само за периода от 23.08.2021 г. до датата на последното
съдебно заседание - 19.01.2022 г., като следва да бъде отхвърлен за периода от 20.01.2022 г.
до 23.02.2022 г..
Съгласно чл.228 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния месец,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответно обезщетение. От
заключението на вещото лице се установи, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е
било в размер на 1035 лева. Следователно, за периода, за който следва да се уважи
предявеният иск – 23.08.2021 г. до 19.01.2022 г. работодателят дължи обезщетение за
принудителната безработица на ищцата в размер на 5041,53 лева.
При уважаването на осъдителния иск е настъпило вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на наведеното под евентуалност компенсаторно възражение. С оглед на
релевираните фактически твърдения ответникът е представил доказателства, че по сметка на
ищцата е постъпила сумата в размер на 890,76 лева /платежно нареждане от 21.10.2021 г. на
л. 62 от делото/, като във фишове за заплата за м. август и м. септември 2021 г. /л. 61 от
делото/, е посочено, че преведената сума е за „обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Важно е да се
посочи, че в ОИМ ответникът е направил възражение за прихващане само и единствено с
изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а не и с други обезщетения, които е
изплатил на ищцата.
Тъй като твърдяното насрещно парично вземане на ответника, с което се прави
компенсаторно изявление, не се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. то е неликвидно,
чрез възражението за прихващане ще се установи компенсируемостта на насрещните
вземания едва след установяване на тяхното съществуване, респ. ефектът на прихващането
ще се прояви след влизане в сила на решението. За разлика обаче от материалноправното,
съдебното прихващане погасява двете насрещни задължения занапред, от влизане в сила на
решението. Само при материалното право на прихващане по чл. 103 и сл. ЗЗД изпълнението
се счита осъществено не към датата на изявлението за прихващане, а към датата, когато
насрещните задължения са били определени по размер и изискуеми.
Действително, подлежи на връщане, респ. на прихващане, обезщетението по чл.222,
ал.1 КТ при уволнение на всички основания по чл.328, ал.1 КТ, тъй като то е в зависимост от
16
наличието на законно уволнение, както и защото обезщетенията по чл.222, ал. 1 КТ и
чл.225, ал.1 КТ обезвреждат един и същ вредоносен резултат оставането без работа след
уволнението. Следователно, тези суми подлежат на връщане, поради което с оглед на
наведеното компенсаторно изявление вземането за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се е
погасило до размера на по-малкото задължение – 890,76 лева, като осъдителният иск трябва
да бъде уважен за сумата от 4150,77 лева (5041,53 лева – 890,76 лева), а да бъде отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 6523,68 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение по
отношение на присъденото обезщетение за работа.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че на ищцата не се
дължи обезщетение по чл.225, ал1 КТ, тъй като след прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника не била останала без работа, а имала сключени граждански
договори с други кооперации. Тълкуването на нормата на чл.225, ал.1 КТ, дадено с Решение
№ 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г. о., относно там употребеният
израз "останал без работа", което е в смисъл, че правото на обезщетение може да бъде
реализирано само ако уволненият работник или служител в рамките на спорния период от
време не е бил ангажиран по трудово правоотношение и че само ангажираността по друго
валидно трудово правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице защита на
правото му на труд, еквивалентна на тази по незаконосъобразно прекратеното трудово
правоотношение, може да изключи отговорността за плащане на обезщетение по чл.225, ал.1
КТ, но не и заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени
средства за издръжка от уволнения работник или служител, следва да бъде изцяло
споделено. Независимо от изминалия значителен времеви период от постановяването му –
повече от 10 години и динамично развиващите се обществени условия, създадената с
решението съдебна практика не е загубила своята актуалност. Предмет на регулиране от
Кодекса на труда от една страна са обществените отношения, свързани с възникването,
съществуването и прекратяването на правната връзка по полагане на наемен труд –
източници, съдържание, страни, релевантни факти (основания) за преустановяването й и от
друга – отношения, непосредствено свързани с трудовите (произтичащи от синдикално
сдружаване на работници и служители, както и сдружаването на работодателите,
тристранно сътрудничество, социално-битовото обслужване в предприятието, реда за
разглеждане на трудовите спорове и пр.). Тази нормативна регулация продължава да
действа и понастоящем и да определя правната рамка, на която се подчинява възникването
на отношенията по полагане на наемен труд, която определя страните по тях и
специфичното им съдържание (работно време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение,
здравословни и безопасни условия на труд, трудова дисциплина и т. н.) и изчерпателно
установява юридическите факти за разкъсването на тази правна връзка. Засилената защита
на правото на труд и създадени гаранции за упражняващите го лица (наемни работници и
служители) срещу опасността да бъдат освободени от работа по инициатива на работодателя
без да бъдат съобразени законоустановените предпоставки за възникването и надлежното
17
упражняване на правото на последния на уволнение намират израз и в разписаното им в
хипотезата на чл.225 КТ вземане за обезвреда. Този фактически състав има предвид
единствено и само оставане без работа по трудово правоотношение, по силата на което
работникът или служителят да е получавал трудово възнаграждение. Такъв извод се налага
не само от логическото и систематическото място на разпоредбата в КТ – нормативен акт,
уреждащ изчерпателно и детайлно специфичните отношения, които възникват, изменят се и
се погасяват при упражняването на наемен труд (престиране на работна сила), което се
осъществява по силата на особена правна връзка, наименована трудово правоотношение.
Работа по смисъла на посочената разпоредба е полагането на наемен труд – т. е. заетост по
трудово правоотношение, което, както се посочи вече е част от специфичния предмет на
кодифициране, извършено с трудовия кодекс. Аргументи за подобно съждение се извличат и
от тълкуването на смисъла на нормата, който се основава на взаимовръзката между алинея
едно (ал. 1) и алинея два (ал. 2) от съдържанието й. В последната изрично е пояснено, че се
дължи евентуално формираната разлика в "заплатите" за 6-месечния срок след незаконното
уволнение. Използваният от законодателя термин "заплати" сочи несъмнено, че предмет на
уредба е единствено доходът по трудово правоотношение, който съставлява "заплата" по
смисъла на трудовото ни право, както и че само заетостта по такова правоотношение е от
значение за отговорността на работодателя по чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, във вр. с чл.344, ал.1,
т.3 КТ. В този смисъл е установената практика на ВКС, изразена в Решение № 22/08.04.2020
г. по гр. д. № 1697/2019 г. на ВКС, III г. о. Решение № 517/08.07.2011 г. по гр. д. № 335/2009
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 272/31.05.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 132/11.03.2011 г. по гр. д. № 1513/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
42/26.03.2012 г. по гр. д. № 521/2011 г. на ВКС, III г. о., Решение № 329/04.11.2014 г. по гр.
д. № 108/2013 г. на ВКС, IV г. о..,
При този изход на делото ответникът, съобразно уважената част от кумулативно
обективно съединените искове, следва да бъде осъден по правилата на чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на ищцата направените от нея съдебни разходи, а именно в размер на 966,64 лева,
като съдът е съобразил отхвърлената част от предявения иск с правно основание чл.225, ал.1
КТ, представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл.78, ал.6, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК да заплати в полза на РС П.
дължимите държавни такси в размер на 326,03 лева, (включително по 80 лв. за разглеждане
на двата неоценяеми иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ). Следва да бъде
осъден да заплати и сторените разноски касаещи съдебните експертизи в размер на 242,54
лева, като съдът е съобразил отхвърлената част от предявения иск с правно основание
чл.225, ал.1 КТ.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от предявения осъдителен иск с правно
основание чл.225, ал.1 КТ в размер на 78,80 лева.
Съдът намира, че сторените разноски от страните за заплатено адвокатско
възнаграждение следва да се присъдят по компенсация, с оглед улесняване изпълнението на
18
съдебния акт и за яснота за страните. /В този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на
ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК./.
Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищцата сторените по делото
разноски в общ размер от 887,84 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г. Л. Ч., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „К. В.“ № 69, съдебен адрес: гр. П., ул. ”П. М.” № 9, Офис център 1, ет.2, офис №
11, представлявана от адвокатско дружество „д-р П., П. И П.", чрез упълномощен от
дружеството адвокат П. П. от АК-П., извършено със Заповед № 006/23.08.2021 г. на
председателя на Кооперация „Кооперативен съюз-П.", ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2 - А. А. Ш., считано от 23.08.2021 г., на основание чл.328,
ал.1, т.3 КТ, поради намаляване обема на работа в счетоводния отдел, като ГО ОТМЕНЯ по
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Л. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К. В.“ № 69 на
длъжността „Счетоводител“, която е заемала преди уволнението й със Заповед №
006/23.08.2021 г. на председателя на Кооперация „Кооперативен съюз-П.", ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2 - А. А. Ш., по иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Кооперация „Кооперативен съюз-П.", ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, представлявана от Председателя - А. А. Ш.. ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Л. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К. В.“ № 69, по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 4150,77 лева,
представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 23.08.2021 г. до 19.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 6523,68 лева и за
периода от 20.01.2022 г. до 23.02.2022 г., т.е. за сумата в размер на 2372,91 лева, като за част
от тази сума в размер на 890,76 лева, искът е погасен чрез извършено прихващане,
представляваща заплатеното обезщетение по чл.222, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Кооперация „Кооперативен съюз-П.", ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2, представлявана от Председателя - А. А. Ш. да заплати на
Г. Л. Ч., ЕГН **********, от гр. П., ул. „К. В.“ № 69, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
887,84 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „Кооперативен
съюз-П.", ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Ш.“ № 2,
представлявана от Председателя - А. А. Ш. да заплати по сметка на РС П. сумата от 326,03
19
лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и сторените разноски за
съдебните експертизи в размер на 242,54 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
20