М О Т И В И: АНД № 262/2018 год.
С Постановление от
20.11.2018 г. на Районна прокуратура - Елена е прекратено наказателното
производство срещу В.И.В. *** за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК. Представителят на Районна прокуратура - Елена е приел, че са
налице основанията на чл. 78А от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и за налагане на административно наказание.
В съдебно
заседание Районна прокуратура - Елена не се представлява и не взема писмено
становище.
В съдебно
заседание обвиняемият В.И.В. се явява лично и с адв. С.И.. Защитникът на
обвиняемия взема становище, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като формално е осъществен съставът на чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК. Обвиняемият придобил процесния трактор по наследство
от баща си преди много години и нямал никаква представа, че е настъпила промяна
в закона и че същият следва да се регистрира. Освен това го ползвал единствено
за изораване на нивата си и го управлявал по черни пътища. На следващо място
деянието по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е криминализирано през 2016
год. и е налице идентичен състав на административно нарушение по ЗДвП. Моли
съда да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и да признае обвиняемия за
невинен.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Обвиняемият В.И.В.
***. Същият не е женен и няма непълнолетни деца, за които да се грижи и на
които да дължи издръжка. В. не притежава недвижими имоти. Собственик е на лек
автомобил „Москвич 21412“ с рег. № ВТ ****АМ и на процесния колесен трактор „Т.Ш.**”.
Обвиняемият не работи по трудов договор. Същият наема земеделски земи в
землището на с. С., общ. З., които обработва и с това се издържа. Обвиняемият В.И.В.
е правоспособен водач на МПС и не е санкциониран за извършени нарушения по
ЗДвП.
На 12.10.2018 год.
свидетелите С.П.П., Т.Ц.Ш.и М.Х.Т.,
тримата служители на РУ на МВР гр. Елена, полицейски участък гр. З., били на
работа и се намирали на територията на с. С., общ. З.. Същите се придвижвали
със служебен автомобил в посока с. Чешма, общ. З.. Около 11.30 часа свидетелите
се разминали с колесен трактор „Т.Ш.**”, на който нямало поставени
регистрационни табели. Същите променили посоката си на движение и го последвали
по ул. „Е.“ в с. С., общ. З.. Последният спрял пред дом № 11. Свидетелите извършили
проверка на МПС и на водача, при която се констатирало, че посоченият по-горе трактор
се управлява от обвиняемия В.И.В., както и че МПС не е регистрирано по
надлежния ред. Водачът притежавал свидетелство за управление на МПС, включително
за управление на трактор. Обвиняемият обяснил на полицейските служители, че го
закупил преди около 25 години, както и че притежава фактура, която му била
издадена при покупко-продажбата. Не го бил регистрирал, защото нямал финансови
средства. За констатираното нарушение на В. бил съставен АУАН №
0695065/12.10.2018 г. по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от свидетеля С.П.П.. Полицейските
служители уведомили оперативния дежурен в РУ на МВР гр. Елена и изчакали
пристигането на дежурната оперативна група. След пристигането й бил извършен
оглед на процесното МПС - колесен трактор „Т.Ш.**”, син на цвят, с неустановен
номер на рама, управлявано от обвиняемия, за което бил съставен Протокол за
оглед на местопроизшествие от 12.10.2018 г. С Протокол за отговорно пазене от
12.10.2018 г. същото било предадено за отговорно пазене на обвиняемия В.И.В..
Видно от
приложеното по делото писмо с изх. № СА-ОС-02-7490/1/13.11.2018 г. на Община З.
и скица на ПИ № 15-829410/09.11.2018 г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр. Велико Търново, ул. „Е.“ в с. С., общ. З. е публична общинска
собственост и като такава е предназначена за обществено ползване и по нея могат
да се движат МПС. Освен това същата представлява поземлен имот с идентификатор
№ *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. З.,
одобрени със Заповед № РД-18-67/16.10.2015 год. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър. Площта и е 1976 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване – за
второстепенна улица. Собственост е на Община З..
От писмо с изх. №
РД–04-4745/20.12.2018 г. на Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново се
установява, че процесното МПС - колесен трактор „Т.Ш.**”, син на цвят, с
неустановен номер на рама, няма регистрация в Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Велико Търново.
По делото е
изслушано заключение, изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената
съдебно-автотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието
от съда. Видно от последното е, че процесното МПС представлява колесен трактор
„Т.Ш.**”. Същото е с мощност на двигателя 18.5 кW, което съответства на 25 конски сили. Двигателят му е с
вътрешно горене и с обем 814 куб. см.
Така описаната
фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства
– писмени, гласни, експертно заключение. Точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното му решаване.
Изложеното
мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме за доказано по безспорен и
категоричен начин, че обвиняемият В.И.В. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От обективна
страна деянието е извършено чрез действие – управление на МПС - колесен трактор
„Т.Ш.**”, син на цвят, с неустановен номер на рама, което не е регистрирано по
надлежния ред – Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника. За осъществяване на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във
вр. с ал. 1 от НК е достатъчно двигателят на МПС да е приведен в работен режим
и същото едновременно с това да не е регистрирано по съответния ред. В
конкретния случай В. е управлявал колесен трактор с мощност над 10 кW, като последният
не е бил регистриран по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Като
правоспособен водач на МПС със съответно придобитите категории, същият е бил
длъжен да знае и е знаел, че не може да управлява МПС без да е регистрирано по
надлежния ред. Въпреки това същият е управлявал колесен трактор „Т.Ш.**”, син
на цвят, с неустановен номер на рама, без да е регистриран по надлежния ред.
Престъплението е
от категорията на общоопасните и е формално – на просто извършване, тъй като за
съставомерността на деянието законът не изисква настъпването на други
общественоопасни последици извън самото деяние – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Обект на същото са обществените отношения,
свързани с безопасността на движението и с транспорта.
В конкретния
случай деянието дори и формално да осъществява признаците на престъплението по
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, то неговата обществена опасност е
малозначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Систематичното място на чл. 9,
ал. 2 от НК сочи неговата приложимост по отношение на всички престъпления,
независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност, кой е
субектът на престъплението, какъв е обектът на наказателно правна защита и
какви са видът и размерът на предвидената санкция. Единственото условие е
деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна, така че практически да липсва защитим
обществен интерес с намеса на наказателна репресия. Нормата визира две възможни
хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно. Първо -
деянието въобще не е общественоопасно и второ – деянието да разкрива такава
степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая
законът свързва наличието им с определяне на деянието като „малозначително“, поради
което не е престъпно. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и
дееца следва да се извърши през призмата на конкретиката на деянието, неговата
значимост на съответния етап на развитие на обществото и личността на дееца.
В случая конкретното
деяние не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта, защитаван от
нормата на чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и останалите такива, посочени в
разпоредбите, включени в Глава ХI „Общоопасни престъпления“, Раздел II „Престъпления по
транспорта и съобщенията“ в НК. При транспортните престъпления като вид
общоопасни престъпления, състоянието на обща опасност се дължи на особеностите
на предмета, върху който се въздейства. Непосредственият обект на
престъпленията по транспорта се определя като онези обществени отношения, които
са свързани с безопасността на транспорта или като безаварийната транспортна
дейност, чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на
имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от хора. Според
общоприетото разбиране в доктрината, предмет на престъплението е този
материален елемент на обществените отношения чрез въздействието, върху който се
достига до засягане - увреждане или поставяне в опасност на обекта на
престъплението. За приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е от
значение оценката на степента на обществена опасност на деянието. В настоящия
случай процесното МПС – колесен трактор, собственост на обвиняемия, е от нисък
клас и е с не голяма мощност за този вид МПС. Същият е използвал последното по
предназначение, т. е. да обработва земеделските земи, находящи се в землището
на с. С., общ. З., които наемал. Това било неговото единствено препитание и по
този начин е осигурявал необходимите си средства за живот. Процесният колесен трактор
В. е управлявал в границите на с. С., общ. З. и прилежащото му землище, за да
се придвижва от дома си до обработваемите от него земеделски земи. На следващо
място е необходимо да се отбележи, че с. С., общ. З. е малко населено място,
където трафикът не е натоварен.
Относно степента
на обществена опасност на дееца съдът намира, че същата е изключително ниска
предвид чистото му съдебно минало, положителна обществена характеристика, липсата
на каквито и да било противообществени деяния и извършени административни
нарушения по ЗДвП. Същият е направил пълни самопризнания на досъдебното
производство, съдействал е за установяване на обективната истина, изразил е
съжаление относно стореното от него и категорична решимост да не допуска за в
бъдеще такава нередност. С оглед на това следва да се направи безспорния извод,
че обвиняемият е дисциплиниран като водач и член на обществото, почита правовия
ред, а деянието, предмет на настоящия процес, е изключение, което не
опровергава, но потвърждава този извод, т. е. че личността на обвиняемия не
разкрива обществена опасност.
По изложените
съображения съдът намира, че в настоящия случай обществената опасност е
незначителна и практически липсва защитим обществен интерес с намеса на
наказателна репресия. Деянието на обвиняемия, макар и формално да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, не е
престъпно, тъй като случаят е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Последното
изключва престъпния му характер, поради което обвиняемият В.И.В. бе признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
При този изход на
делото направените по делото разноски остават в полза на държавата.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: