№ 9799
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110103252 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и
уточняваща такава /л.41/ насочена против И. В. В. и Г. В. П., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно на ищеца сумите както следва:
И. В. ½ - 743.37лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 139.71лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 28.12.2023г., 23.46лв. – дялово разпределение за периода м.12.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 5.89лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 25.10.2023г.
Г. П. ½ - 743.37лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 139.71лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 28.12.2023г., 23.46лв. – дялово разпределение за периода м.12.2020г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 5.89лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г.
– 25.10.2023г.
Ищецът твърди, че наследодателите на ответниците, като собственици на
процесния апартамент са имали качеството потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С отговора
се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Формулирано е
възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Прави се искане
да не се назначават исканите от ищеца експертизи, доколкото със същи се цели да се
установят факти, които ответниците не оспорват. Оспорват се акцесорните претенции
за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ..., представляващ
ап. .....
От приложеното на л. 10 копие на писмо изпратено от Столична община до
ищцовото дружество се установява, че процесното жилище е продадено на Е. Р. В. и В.
И. В., въз основа на Заповед № .../88г. ОТ 07.09.1988г.
Това обстоятелство намира опора и в приложеното на л. 95 по делото копие на
Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавни имоти, от
което се установява, че процесното жилище - ап. ...., през 1988г. е закупено от Е. Р. В. и
В. И. В..
От приложените на л. 33 и л. 35 по делото справки от НБД „Население“ се
установява, че Е. Р. В. и В. И. В. са починали, като техни наследници по закон са
ответниците И. В. и Г. П., които по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН през исковия период са
били собственици на по ½ идеална част от жилището, респективно по изложената
аргументация същите през исковия период са имали качеството потребители на
топлинна енергия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № ..., е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот ап. ...., е бил топлофициран, че
за исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в
количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност,
че третото лице помагач е извършило услуга дялово разпределение на посочената
стойност.
С оглед изложеното следва извода за основателност на заявените претенции за
топлинна енергия и дялово разпределение, поради което съдът следва да разглежда
въведеното от ответниците възражение, че част от вземанията са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
3
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
18.01.2024г., респективно погасено по давност са вземанията за топлинна енергия
станали изискуеми преди 18.01.2021г., в случая погасено по давност е вземането за
топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.11.2020г. За останалата част от периода
м.12.2020г. – м. 04.2022г., видно от заключението на вещото лице стойността на
доставената топлинна енергия е 1425.40лв., като липсват данни сумата да е заплатена.
Доколкото всеки от ответниците отговаря за ½ от задълженията, претенциите за
доставена топлинна енергия се явяват основателни срещу всеки ответник за сумата от
712.70лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 743.37лв. или за
разликата от 30.67лв. исковете са неоснователни.
Няма погасена част от претенцията за дялово разпределение, респективно
исковете се явяват изцяло основателни срещу всеки ответник за сумата от 23.46лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, доколкото видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за
периода 15.09.2021г. – 28.12.2023г., изчислена върху уважената част за доставена
топлинна енергия е 253.48лв., респективно акцесорната претенция за мораторна лихва
върху дължимата се сума за доставена топлинна енергия срещу всеки ответник се явява
основателна за сумата от 126.74лв., като над тази сума до максимално предявения
размер 139.71лв. или за разликата от 12.97лв., исковете са неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Срещу всеки от
ответниците са предявени искови претенции за суми в общ размер на 912.43лв.,
уважената част е в размер на 862.90лв., респективно отхвърлената част е в размер на
49.53лв., при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 750.00лв., от които
400.00лв. – внесени държавни такси, 250.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, всеки от ответниците следва да заплати
на ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 354.64лв.
На основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ищцовото дружество следва да заплати на
всеки един от адв. Р. Д и адв. К. Г. сумата от 21.71лв. – адвокатско възнаграждение с
оглед отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 712.70лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2020г. – м. 04.2022г., до обект с
абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 126.74лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 28.12.2023г., 23.46лв. – дялово
разпределение за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 18.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 30.67лв. за
периода м.05.2020г. – м.11.2020г., иска за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия, в частта, за сумата от 12.97лв. и иска за сумата от 5.89лв. –
мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 15.09.2021г.
– 25.10.2023г., една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 712.70лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2020г. – м. 04.2022г., до обект с
абонатен № ..., представляващ ап. ...., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата, 126.74лв. –
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 28.12.2023г., 23.46лв. – дялово
разпределение за периода м.12.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба – 18.01.2024г. до окончателно изплащане на сумата,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 30.67лв. за
периода м.05.2020г. – м.11.2020г., иска за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия, в частта, за сумата от 12.97лв. и иска за сумата от 5.89лв. –
мораторна лихва върху стойността на дяловото разпределение за периода 15.09.2021г.
– 25.10.2023г., една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 354.64лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 354.64лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да
заплати на адв. К. П. Г. – Белчева от САК, сумата от 21.71лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да
заплати на адв. Р. Л. Д от САК, сумата от 21.71лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Х“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5