№ 4352
гр. С, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110120295 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Д.
М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1, ап.1, общ. С, обл. С
(столица), с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания за сумата 1006,68 BGN (хиляда и шест лева и 68 стотинки), представляваща ½
от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ЖК.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1,
ап.1, аб.№ 147834 ведно със законна лихва за периода от 18.03.2022г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 08.03.2022 г. в размер на 107,90
BGN (сто и седем лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 7,74 BGN (седем лева и 74 стотинки), ведно със законна лихва от 18.03.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 08.03.2022 г. в
размер на 1,40 BGN (един лев и 40 стотинки), за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14348/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Т С“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността
на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена
топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на
извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата, с който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето
им. Оспорва да е ползвала топлинна енергия. Оспорва извършеното дялово разпределение
на топлинна енергия поради допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен
отчет, както и в невярно дялово разпределение за предходния изравнителен период.
Поддържа, че не е ясно на каква база и по какъв метод ищцовото дружество е
остойностявало ТЕ за процесния период и по какви данни, както и по какъв начин са
събрани същите. Сочи, че не е ясно каква е ежемесечната сума от общия топломер на
процесния период на етажната собственост, както и съответстват ли на действащата
нормативна уредба отчетите на уредите в имота й. Сочи, че липсват надлежни документи,
удостоверяващи преминали метрологични проверки както по отношение на общия
топломер, така и по отношение на уредите за дялово разпределение в процесния имот. Сочи,
че липсват изравнителни сметки, от които да е видно какво е задължението на ответницата,
т.е. разликата между прогнозно начислените суми и действително изразходената ТЕ за
процесния имот.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК ****** е взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 14348/2022 г., че по депозирано на 18.03.2022 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното и срещу АММ. В срока по
чл. 414 ГПК от АММ не е депозирано възражение срещу заповедта, поради което срещу
него същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. На Д. М. Д. заповедта е връчена
по реда на чл. 47ал. 5 ГПК и при наличие предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е
указал на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният
е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
2
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
От представения с исковата молба препис на договор за продажба на недвижим имот
– частна общинска собственост от 15.10.2005 г. се установява, че ответницата Д. М. Д. и
АММ са придобили правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 1 с адрес:
гр. С, ж.к.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1. Видно от Решение №134 от 18.06.2009 г. на Районен съд – С
по гр.д. . № 208/2009 г. Д. М. Д. и АММ са били съпрузи като сключения помежду им на
20.12.1987 г. граждански брак е прекратен. Доколкото друго не се установява придобитият
по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност имот с прекратяването му е
останал обикновена съсобственост между съпрузите при равни квоти. Не се твърди и не се
установява ответницата да се е разпореждала с правото на собственост, поради което и съдът
приема, че в рамките на процесния периода същата притежава ½ ид. ч. от правото на
собственост.
Следователно по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане,
като ответницата в качеството на собственик на ½ идеална част от недвижимия имот дължи
заплащане стойността на ½ от реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени
единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните
тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в
абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна
собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и
заключение на съдебно-техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
сградата, в която се намира процесния обект е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния
период и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената
топлинна енергия. Според вещото лице дяловото разпределение е извършвано от третото
лице помагач в съответствие с методиката, нормативната уредба и документите за сградата и
3
имота. Установява се от заключението, че за процесния имот не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота, т.к. радиаторите са демонтирани/затапени, а само за сградна
инсталация съгласно отопляемия обем на имота и за подгряване на топла вода въз основа на
реален отчет на 2 бр. технически изправни и сертифицирани водомера Според вещото лице
извършените измервания в АС, начисленията, дяловото разпределение и остойностяването
на топлинната енергия са в съответствие с изискванията на нормативната уредба и цените на
топлинната енергия, приложими в рамките на процесния период.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия, чието количество е изчислено коректно. При определяне дължимата цена следва да
се съобразят не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Неоснователни са
оспорванията на процесуалния представител на ответника по отношение дяловото
разпределение на топлинната енергия и нейното остойностяване, тъй като видно от
заключението на вещото лице извършените отчитания и начисления са извършени надлежно
Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът кредитира данните на СТЕ,
според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. е в размер на 2718,21 лева, в която сума не са включени лихви за просрочено
плащане и стари задължения. Именно тази сума представлява реалното количество
потребена ТЕ в имота, половината от която, а именно сума в размер на 1359,11 лева
потребителят дължи да заплати съобразно установения обем на притежаваното от него
право на собственост на ½ идеална част от имота.
Предвид посоченото и установяване възникване на вземане на ищеца в по-голям от
претендирания размер, предявеният иск за сумата 1006,68 лева – стойност на топлинна
енергия следва да се уважи в цялост.
Ответникът дължи на ищеца и сумата 7,74 лева, определена на основание чл. 162
ГПК от съда за извършената услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и договорите между „Т С” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. При съобразяване на представените от третото лице
изравнителни сметки и заключението на вещото лице следва извод, че за процесния имот е
извършено дялово разпределение надлежно и при спазване приложимата нормативна
уредба,
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
4
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 656,76 лева от сторените
разноски в размер на 27,52 лева – държавна такса, 300 лева – разноски за възнаграждение на
особен представител, 300 лева – възнаграждение на вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение/ и в размер на 42,86 лева от разноските в размер на 22,48 лева – д.т. и 25
лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Д. М. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ЖК.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1, ап.1, дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 1006,68 лв (хиляда и шест
лева и 68 стотинки), представляваща ½ от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ЖК.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1, ап.1, аб.№ 147834 и сума в размер на 7,74 лв (седем
лева и 74 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
ведно със законна лихва от 18.03.2022г. до изплащане на вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5
14348/2022 г. по описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.
86,ал. 1 ЗЗД за сумата 107 лева (сто и седем лева и 90 стотинки ) - мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 08.03.2022 г. и за сумата 1,40 лв (един лев и 40 стотинки)
мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 08.03.2022 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК Д. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ЖК.Л 3, бл.302, вх.Г, ет.1, ап.1 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 656,76
лева – разноски за исковото производство и 42,86 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 14348/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „Д“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6