Р Е Ш Е Н И Е
№94/25.3.2020г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 28.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1541
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР от М.Т.Н.,
ЕГН **********,***.
В
исковата молба се излага, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност „младши автоконтрольор ” в РУ Девня при ***при
Главна дирекция „Национална полиция” гр. София в периода 05.11.2016 г. до
30.09.2018 г. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
ищецът е със статут на държавен служител. В чл. 176 от ЗМВР е предвидено че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично
при 5-дневна работна седмица, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -
сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. В разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР се казва, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Така и Закона за държавния служител /ЗДСл/ -
съгласно разпоредбата на чл. 67 ал.1 от
същия брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни
възнаграждения, а съгласно чл. 67 ал.7 т.2 ЗДСл допълнителни възнаграждения са
допълнителни възнаграждение за извънреден труд. В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г./отм./ е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба №8121з- 592/25.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. За процесния период е действала Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., като съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.3 от същата наредба при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, но
липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./, където е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до
извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20
лв. на час, като задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на
529,30 лв. Така положения извънреден труд от ищеца по тримесечие за периода от 05.11.2016г.
до 30.09.2018г., както и неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по
часова ставка за трите години по тримесечие е както следва:
2016г.
За
последно тримесечие 2016г. - общия сбор е равен на 13,72 часа, равняващи се на 81,08
лв.
2017г.
За
първо тримесечие 2017г. - общия сбор е равен на 22,88 часа, равняващи се на 137,50
лв
За
второ тримесечие 2017г. - общия сбор е равен на 5,72 часа, равняващи се на 34,38
лв
За
трето тримесечие 2017г. - общия сбор е равен на 2,29 часа, равняващи се на 13,76
лв.
За
четвърто тримесечие 2017г. - общия сбор е равен на 4,58 часа, равняващи се на 27,53
лв
2018г.
За
първо тримесечие 2018г. - общия сбор е равен на 10,30 часа, равняващи се на 70,09
лв
За
второ тримесечие 2018г. - общия сбор е равен на 9,15 часа, равняващи се на 65,97
лв.
За
трето тримесечие 2018г. - общия сбор е
равен на 13,73 часа, равняващи се на 98,99 лв
С
оглед изложеното се моли за уважаване на така предявения иск.Претендира
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответника счита
претенциите за неоснователни и недоказани. Не оспорва, че ищецът за посочения
период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност „ младши
автоконтрольор” в група “ Охранителна полиция “ към РУ Девня при ***.
Потвърждава, че ищецът е работил на 12-часови смени, в т.число нощни такива
определени в заповед №365з-3139 от 31.08.2016 г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ***. Счита, че в случая приложение
следва да намери единствено специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от
полицейските служители в МВР. Действаща за периода е Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г., в които липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на
нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, излагайки правни
доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011 г., с което са
дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да
липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на
извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са
били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения по 0,25 лв на час.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В
о.с.з. ищецът чрез проц. представител поддържа така предявените искове и моли
съда за положително решение по тях, ответникът чрез проц. представител поддържа
отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли така предявените искове като
неоснователни.
Доказателствата
по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е експертно заключение на
вещото лице Я. Л., неоспорено от страните.
Няма
спор между страните с оглед твърденията, изложени в исковата молба и отговора
към нея, а и от представените писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 05.11.2016г.- 30.09.2018г.,
по което ищецът е заемал длъжност “ младши автоконтрольор II степен “ в група “
Охранителна полиция “ към РУ Девня при ***,
и че в процесния период ищецът е работил на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР
/редакция ДВ бр. 81 в сила 14.10.2016г. / за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период, работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на служителите извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за служителите се определят
с наредба на Министъра на вътрешните работи. От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.
и от 02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60
от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г., отменена в частта й относно чл. 8, чл.
14, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 3, чл. 18, ал. 3, чл. 20а, чл. 21, ал. 2, чл.
23, ал. 2, чл. 24, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 2, чл. 32, ал. 2, чл. 33,
ал. 1, § 3 от заключителните разпоредби, приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл.
23, ал. 1, приложение № 3 към чл. 24, ал. 2 и чл. 26, ал. 3 с Решение № 16766
от 10.12.2019г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019г./. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и
в двете Наредби гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но не е посочен алгоритъм за
преизчисление, както в предходна Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /отм./ - чл
31, ал.2 от същата. Тъй като се касае за празнота в уредбата следва да се
приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143, в противен случай би се поставил
служителя в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ. С оглед изложеното така предявеният
иск се явява доказан по основание. Относно размера на същия съдът следва да
възприеме заключението на вещото лице по приетата ССЕ, съгласно която същият
възлиза на 529,30 лв., които не са изплатени, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да
бъде изцяло уважен, доколкото същият е идентичен с изчисления от вещото лице
размер. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че дължимото
се на ищеца възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно
изпълнено със заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен
труд в размер на 0, 25 лв. Има две
линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в
увеличен размер и допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Те са
уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2, и се дължат
на различно основание – в този смисъл Решение №14/27.03.2012г. на ВКС по
гр.д. 405/2011г.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в размера на 300
лева. Съдът намира за неоснователно така направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на проц. представител на ищеца
–минималният размер на адвокатско възнаграждение за предявения иск е 300 лева
съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждания.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Девня държавна такса върху
уважената искова претенция в размер на 50 лева, както и направените разноски за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в
размер на 176,63 лв.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
***, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Н. , ЕГН **********,***, сумата от 529,30 лева / петстотин двадесет и
девет лева и 30 стотинки/ главница за
периода 05.11.2016г. - 30.09.2018г., получена в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА
***, ***ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Н. , ЕГН **********,***, сумата от 300 лева / триста лева /,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Девня сумата от 50 лева /петдесет лева /, представляваща
дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и сумата от 176,63 лева / сто седемдесет и шест
лева и 63 стотинки/ разноски за
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................