Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
116 |
Година |
2021 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Момчилградския районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
На |
22.12. |
Година |
2021 |
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
В |
открито |
заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
Секретар Хюсние Алиш |
|||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдията Йордан Геров |
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
Гражданско |
дело номер |
68 |
по описа за |
2021 |
година. |
||||||||||||||
За да се произнесе взе предвид
следното: |
|||||||||||||||||||
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Р.М., с ЕГН:**********,***
против С. Рамадан М., с ЕГН:********** ***; Е.С.М. с ЕГН:********** ***
и Х.С.М., с ЕГН:********** *** за издаване на заповед за защита с искане за налагане
на мерки за защита, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в размер на 25,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за водене на
делото, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН:**********,*** да заплати на С. Рамадан М., с ЕГН:********** *** сумата в размер на 1000 лв., направени разноски по делото – възнаграждение
за един адвокат.
ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН:**********,*** да заплати на Е.С.М. с ЕГН:********** *** сумата в размер на 700 лв., направени разноски
по делото – възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА М.Р.М., с ЕГН:**********,*** да заплати на Х.С.М., с ЕГН:********** ***, сумата в общ
размер на 700 лева,
направени разноски по делото – възнаграждение за един адвокат.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на
обжалване в седмодневен срок от днес пред ОС – Кърджали.
Районен съдия :
/Й.Геров/
Мотиви по гражданско
дело № 68/2021 год.
Производството е по
реда на чл.18 във вр.с чл.8, във връзка с чл.5 от
Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от М.Р.М., с ЕГН:**********,*** против ответниците С. Рамадан М., с ЕГН:**********; Е.С.М. с ЕГН:********** и Х.С.М., с ЕГН:********** с искане
за налагане на предвидените в чл.5, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от
домашно насилие спрямо него
В молбата молителят твърди,
че ответниците са упражнили насилие спрямо него, като
счита това за домашно насилие поради наличието на родствени отношения между тях
и обитаването на една и съща къща, на един и същи адрес. Развива подробни доводи за упражненото спрямо него домашно насилие, при
което е получил съответни телесни увреждания - описани подробно. Иска
постановяването на съответни мерки за защита от домашно насилие. Представя
писмени доказателства, в т.ч. и декларация за упражнено домашно насилие по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и медицинско удостоверение.
В съдебно заседание молителят
се явява лично и с процесуален представител адв.И.Б..
Поддържа молбата си и моли същата да бъде уважена. Претендират за разноски по
делото.
В съдебно заседание ответника
С.М. се явява лично и с пълномощник адв.Б., молят
съда да остави без уважение подадената молба, поради недоказаност и
неоснователност. Излагат аргументи в тази насока. Претендират разноски.
В съдебно заседание отв.Е.М. се явява лично и с пълномощник адв.М.С.,
отв.Х.М. чрез пълномощник адв.М.С.,
молят съда да остави без уважение подадената молба, поради недоказаност и
неоснователност. Излагат аргументи в тази насока. Претендират разноски.
По делото са събраните и приложени следните писмени
доказателства - декларации по чл.9 ал.3 от Закона за защита срещу домашно
насилие, попълнена от молителителя М.Р.М. за
упражнено спрямо него домашно насилие на 06.02.2021г. от ответниците
Е.С.М., С.Р.М. и Х.С.М..
Молителят е представил
и съдебно-медицинско удостоверение № 29/2021 год., в което е посочено, че при преглед на лицето на 07.02.2021г. са
били установени следните телесни увреждания - „оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана на лицето и лигавицата на горната устна; сътресение на мозъка“. Молителят
е посочил пред съдебния лекар, че уврежданията са причинени от техни роднини,
чрез съответни действия /описани подробно/.
По делото подобни
медицински удостоверения са представени и от ответниците,
както следва: 1/С.М. е представил СМУ № 31/2021г. на д-р Н.Маринов, в което е
посочено, че при прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени следните
телесни увреждания- „разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето,
гърба, и крайниците“; 2/ Е.М. е представил СМУ № 28/2021г. на д-р Н.Маринов, в
което е посочено, че при прегледа на лицето на 07.02.2021г. са били установени
следните телесни увреждания- „оток и охлузване на кожата на горната устна, кръвонасядане и разкъсно-контузна
рана на лигавицата на горната устна“; 3/Х.М. е представила СМУ № 32/2021г. на
д-р Н.Маринов, в което е посочено, че при прегледа на лицето на 07.02.2021г. са
били установени следните телесни увреждания- „кръвонасядания,
оток и охлузвания на дясната предмишница“; И тримата молители са посочили пред съдебният
лекар, че уврежданията са причинени от техни роднини чрез съответни действия
/описани подробно/.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, в
т.ч. описаните по-горе писмени доказателства, както и представените
допълнително Удостоверение да родствени връзки № 32/2.07.2021г., постановления
за РП- Момчилград за отказ да се образуват досъдебни производство /описани
подробно в съдебният протокол/; служебно изисканата полицейска преписка по ЗМ №
15/06.02.2021г. на РУ- Момчилград и съдържащите се в нея писмени мтериали, установи следното:
Молителят и ответниците
са близки роднини, както следва: М.Р. и С.М. са братя, като Х.М. е съпруга на С.М.,
поради което молителят й е девер. Ответника Е.М. е син на първия и третия
ответник и съответно племенник на молителя.
По делото се установи, че отношенията между двете
семейства, а именно: между семейството на молителя и семейството на ответниците са влошени поради наличен имуществен спор. По
делото се установи, че двете семейства имат къща на общ адрес и двор -
притежават по ½ ид.част от къща и двора /това
важи за молителя М.Р.М. и за ответникът Е.М./***. По повод на общият имот и
ползването на същият между тях и техните семейства периодически са възниквали
спорове и скандали, с участието на всички лица, страни в настоящото
производство. В тази насока е било заведено и гр.д. № 67/2019г. на РС-
Момчилград, по което е постановено Решение № 127/ 04.07.2019г., с което на основание
чл.32, ал.2 от ЗС е било разпределено ползването на поземленият имот /описан
подробно в съдебното решение и в писмените материали, приложени по преписката и
по делото/. Въпреки наличието на съдебно решение споровете за ползването на
поземленият имот - двора, не са секнали, като скандалите между тях са се
развили, като през 2020г. между молителя М.Р. и ответника Е.М. е възникнало
сбиване, което е довело до причиняване лека телесна повреда на Е.М. и завеждането
на НЧХД от последният срещу извършителя, и съответно извършителят – молител в
случая е бил признат за виновен и му било наложено наказание при условията на
чл.78 „а“ от НК. Както вече се посочи, наличието на съдебно разпределение на
ползването на дворното място не е попречило на страните /на двете семейства/
периодически да влизат в пререкания и спорове, които често довеждали до
скандали между тях.
Последният такъв скандал е от процесната
дата 06.02.2021г. около 18,00 часа молителят М.Р.М. и неговата съпруга Златина
Милева са поканили на двора на къщата на горният етаж няколко човека, майстори,
които да им дадат съвет за направа на ограда, която да отдели тяхната част от
имота /съгласно разпределението за ползване на двора със споменато по-горе
съдебно решение/ от частта на Е.. По това време на двора се намирали и ответниците С.М., както и синът му Е., които заявили на молителя,
че не може да направи исканата ограда, защото съдебното решение не допускало
това. В резултат на тези думи между страните е възникнал спор, в който са били
разменени съответни реплики със заплашителен характер, и спорът се развил в
скандал, по време на който между страните са били разменени взаимни удари. В
сбиването се включила и съпругата на С.М.- ответницата Х.М.. Така между
петимата е имало размяна на удари, дърпане и бутане, в резултат на които са
падали на земята, нанасяли си взаимни удари, и други и са получили горните
телесни увреждания- всеки един от тях. Преди да възникне сбиването между всички
тях М.Р. М. е изпратил майсторите извън
двора и на връщане видял, а и чул виковете на съпругата си за помощ, че
последната е затисната върху тяхната кола от тримата ответници,
и затова й се притекъл на помощ, но преди това е успял да се обади на тел.112.
На място е пристигнал автопатрул на РУ- Момчилград, а
малко по-късно и линейка на ЦСМП, който е закарал М.М.
***, а останалите лица сами са отишли в болницата за да получат необходимото
съдействие. Полицейските служители са съставили АУАН на Е. и С. за допуснато
нарушение на общественият ред, както и съответни предупредителни протоколи.
Самите полицейски служители са видели, че всички
участващи в скандали лица имат определени оплаквания от другите, както и някои
от тях имат и видими външни наранявания.
Полицейският екип е снел обяснения от всички
участници в скандала, в т.ч. и от майсторите, които са били на двора, като
последните обяснили, че не са видели сбиването и заплахи и закани към тях не
били отправени.
В хода на съдебното производство като свидетели са
разпитани полицейските служители, дошли на място по повод на скандала - И.Т. и С.Т.,
както и близки роднини на страните- в т.ч. съпругата на молителя М.М. /Златина Милева/.
Както и по-горе се посочи, на следващият ден,
всички участващи в скандала и сбиването лица - а това са и петимата, са били
прегледани от съдебният лекар д-р Н.Маринов, който е издал обсъдените по-горе
съдебно-медицински удостоверения, в които са описани получените от тях
травматични увреждания. Част от участващите в сбиването лица, които са близки
роднини, са представили и допълнителни медицински документи.
Съдът, като съобрази всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, стигна до извода, че между страните са налице
влошени отношения от много години, и които винаги са ексалирали
от спор в скандал със сбиване, при които се намесвали органите на реда, а
понякога страните са получавали и необходимата медицинска помощ.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намери, че молбите са допустими за разглеждане, за упражнено
насилие спрямо роднини - лица по смисъла на чл.3 от ЗЗДН.
От така събраните доказателства се установява, че
не са налице предпоставките за Издаване на Заповед за защита в полза на
молителя срещу ответниците. Да, действително има
упражнено насилие, но това насилие е взаимно, т.к. и двете страни в настоящото
производство, и по точно и четиримата/както и съпругата на молителя Златина/,
са били участници във възникналият на 06.02.2021г. около 18,00 часа скандал по
повод ползването на общият им двор, като по време на скандала и петимата лица-
молителя М.М./съпругата му Златина/ и ответниците взаимно си нанасяли удари и са били във взаимен,
и конфликтен контакт. В резултат на този конфликт и сбиване между тях, всеки
един от тях е получил различни /описани в медицинските документи/ телесни
увреждания. Насилието, което е възникнало между тях е взаимно, а не
едностранно, като всеки един от тях е използвал сила със съответен интензитет
по отношение на другата страна, и съответно е причинил телесни увреждания. В
конкретният случай е налице групово сбиване на близки родственици,
и не може да се приеме, че се касае за домашно насилие. Ето и защо съдът счита,
че молбата на М.Р.М. предявена срещу С.М., Е.М. и Х.М. е неоснователна, и
следва да се остави без уважение. Следва и да се откаже издаването на заповед
за защита в негова полза.
Както и по-горе се каза, действително на
06.02.2021г. около 18,00 часа молителят
е получил описаните в молбата телесни увреждания, но същите ги е получил в
резултат на сбиване с ответниците, а не на упражнено
от страна на последните едностранно насилие спрямо него, което да има характер
на домашно насилие и това е така, защото и двете страни са били активни в
спора, и в прерасналият скандал, както и в самото сбиване. Техните, на
страните, споровете и скандалите, не са изолиран случай, и в тази насока са
множеството събрани по делото писмени доказателства, с които по безспорен начин
се установяват силно влошените им отношения.
Установи се, че между страните са налице проблеми, които
вероятно се пораждат от поведението и на двете страни, които с оглед на
споровете за ползването на общият им имот, проявяват един към друг агресивност,
но това е взаимна агресивност, а не едностранна, поради и което съдът намира,
че тези действия на страните не са проява на домашно насилие.
Съдът, предвид тези доказателства намира, че не са налице
основанията за издаване на заповед за защита по смисъла на чл.15 от ЗЗДН с
постановяване на мерки по чл.5 от ЗЗДН в полза на молителя. И това е така
защото събраните по делото доказателства - описаните по-
горе документи, не съдържат достатъчно данни, за наличие на пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на молителя, които да налагат постановяване на такива мерки. Не
се установиха доказателства за наличие на постоянен физически и/или психически
тормоз, към настоящият момент, като са установени по един достатъчно
категоричен начин факти за наличие на взаимна агресивност между страните. Ето и
защо не са налице данни, които да обосновават постановяването на мерки за
защита.
При тези писмени материали и събраните по делото гласни
доказателства, съдът стигна до извода, че не е установено с една категоричност,
за наличието на нужда от прилагане на мерки за защита по смисъла на специалният
закон в полза на молителя, и респ. не са установени данни за осъществен акт на
домашно насилие по отношение на него от
страна на ответниците.
Съдът, предвид тези доказателства намира, че не са налице
основанията за издаване на заповед за защита по смисъла на чл.15 вр.чл.5 от ЗЗДН. Събраните по делото
доказателства - описаните по- горе документи и показания на свидетелите, не
съдържат достатъчно данни, за осъществен акт на насилие, което да се
характеризира като домашно по смисъла на закона. При така представените до
настоящият момент доказателства, съдът намира, че искането за налагане на мярка
за закрила срещу домашно насилие - а именно за издаване на заповед за защита в
полза на молителя е неоснователно, и следва да се остави без уважение.
Съобразно това и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, поради постановеният
отказ да се издаде заповед за защита, на молителя М.Р.М. се възлага заплащането
на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лв. Следва също така молителят
бъде осъден да заплати на ответниците С.Р.М., Е.С.М.
и Х.С.М., сторените от последните разноски по делото в размер на 2400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, при постановяването на този размер на адвокатските възнаграждения
намери, че възражението за прекомерност на адвокатски хонорар за основателно с
оглед характера на делото и неособената правна и фактическа сложност на същото.
Водим от
горното и на основание чл.15 и чл.5 от Закона за защита срещу домашното
насилие, съдът постанови своето решение, с което остави без уважение молбата на
молителя М.Р.М..
Районен съдия :
/Й.Геров/