№ 1211
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500515 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивно търговско дело № 515 по описа на ВОС за 2021г. е образувано
по въззивна жалба на „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: град Шумен, ул.Панайот Волов 60 вх. 2, ет.
1, ап. 16, представлявано от управителя И.Н.Н., чрез пълномощник адв. А.А.,
ШАК, срещу Решение № 188 от 30.06.2020г. по гр.д.№ 665/2019г. по описа на
Районен съд Девня, с което Е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от „СИД 91
ТРАНС“ ЕООД гр.Шумен ЕИК ********* срещу „ДЕМИРОВ ТРАНС 69”
ЕООД ЕИК *********, с. Брестак, обл. Варна, иск за установяване
дължимост на парично вземане за сумите: 4224.00 лв, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване - 15.02.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена главница по фактура
№169 от 05.10.2017 г.; 547.94 лв, представляваща лихва за забавено плащане
върху главницата за периода от 06.10.2017 г. до 15.01.2019 г.; за които
вземания е издадена Заповед №192 от 18.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №249/2019 г. на РС Девня, на
1
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Счита се извършеното от исковия съд процесуално действие
по назначаване на особен представител на ответното дружество при
условията на чл.50 ал.4 вр.чл.47, ал.1 от ГПК и чл.29, ал.3 от ГПК за
неправилно, съответно, че извършените от особения представител действия
не могат да породят правни последици. Отделно се сочи, че ответникът не е
оспорил факта на изпълнение на договорената транспортна услуга, както и
стойността й, така както е обективирана във фактура № 169/05.10.2017г.
Оспорва се извода на съда относно изтекъл едногодишен погасителен срок за
предявяване на иска, на осн. чл.32, ал.1, изр.първо от Конвенция за договора
за международен автомобилен превоз. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ДЕМИРОВ ТРАНС 69”
ЕООД ЕИК *********, не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
2
поради което е валидно.
Обжалваното решение е недопустимо, поради следните съображения :
Районен съд град Девня е сезиран от „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД
гр.Шумен ЕИК ********* със заявление вх. № 1292/15.02.2019г. за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
„ДЕМИРОВ ТРАНС 69” ЕООД ЕИК ********* за сумите, произтичащи от
договор за транспортна услуга.
Въз основа на заявлението е образувано производство по ч.гр.д. №
249/2019г. по описа на ДРС. На 18.02.2019г. в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено длъжникът „ДЕМИРОВ ТРАНС 69” ЕООД ЕИК
*********, с. Брестак, обл. Варна да заплати на кредитора „СИД 91 ТРАНС“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Шумен,
ул.Панайот Волов 60 вх. 2, ет. 1, ап. 16, представлявано от управителя И.Н.Н.,
сумите: 4224.00 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване - 15.02.2019 г. до окончателното плащане,
представляваща неплатена главница по фактура №169 от 05.10.2017 г.; 547.94
лв, представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода
от 06.10.2017г. до 15.01.2019г.
Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника при условията
на чл.50, ал.4 от ГПК. В заповедното производство са налице обективирани
изявленията на длъжностното лице по призоваването в лицето на кмета на с.
Брестак, че при извършеното на 26.02.2019г. в 14.30 часа на посочения в
съобщението адрес няма офис на търговеца, както и няма на кого да се връчат
съдебните книжа. Длъжностното лице е залепило уведомление на входната
вата на имото и е пуснало един екземпляр в пощенската кутия. В заповедното
производство са налице данни, че до изтичане на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението длъжникът не се е явил в кметството, за да
получи съдебните книжа, поради което и при прилагане на фикцията по чл.47,
ал.5 от ГПК следва да се приеме, че с изтичане на срока за получаване – до 17
часа на 12.03.2019г. заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника
„ДЕМИРОВ ТРАНС 69” ЕООД ЕИК *********.
3
По делото липсват данни в двуседмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК (в
редакцията на ДВ, бр. 102 от 22.12.2017г.) длъжникът да е упражнил правото
да възрази срещу заповедта за изпълнение.
По арг. от чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение следва да се счита за
влязла в сила, в конкретния случай – на 27.03.2019 г. Въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение съдът следва да издаде изпълнителен лист,
отбелязвайки това върху заповедта.
В настоящия казус, с разпореждане № 969 от 03.04.2019г., постановено
по ч.гр.д. № 249/2019г. заповедният съд, като се е позовал на разпоредбата на
чл. 415, ал.1, т.2 във връзка с чл.50, ал.4, вр.ал.1, вр. чл.47, ал.5, вр.ал.1 от
ГПК е дал указания на заявителя относно правото в едномесечен срок от
съобщаването да предяви иск за установяване на вземането си като довнесе
ДТ върху ½ от претендирания размер.
В указания срок заявителят „СИД 91 ТРАНС“ ЕООД ЕИК *********
предявява специалния установителен иск, въз основа на който пред Районен
съд Девня е образувано гр.д. № 665/19 г. С решение № 188 от 30.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 665/19 г., исковият съд отхвърля изцяло предявения
иск.
С иска по чл.422, ал.1 от ГПК кредиторът цели последицата на чл.416 от
ГПК – снабдяване с изпълнителен лист (а при допуснато незабавно
изпълнение – стабилитет на изпълнителното основание) с оглед
удовлетворяване на субективното му материално право, което е и правния
интерес от предприетата защита. Удовлетворяването на този интерес с
влизане в сила на заповедта за изпълнение, прави безпредметно воденето на
исково производство. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуално
предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта
на производството по предявения установителен иск. Съдът следи служебно
за наличието й по всяко време на процеса, като при констатирана липса на
правен интерес предявеният иск е недопустим, а исковата молба следва да
бъде върната на осн.чл.130 от ГПК.
В настоящия случай, поради липса на абсолютна процесуална
предпоставка, каквато е наличието на правен интерес, доколкото е налице
4
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, образуваното исково
производство е недопустимо. От същия порок страда и поставеното по това
производство съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1
от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като
прекратява делото.
Поради изложените съображения за недопустимост на обжалвания
съдебен акт решението на ДРС като процесуално недопустимо следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Независимо, че липсва правен интерес, но тъй като искът е предявен в
изпълнение на дадените указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, то не е налице
хипотезата на чл.415, ал.5 от ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на
обезсилване, в който смисъл е и ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. №
4/2013г. на ОСГТК – т.13 – при прекратяване на производството по
установителния иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила, последната не се обезсилва.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 188 от 30.06.2020г. по гр.д.№
665/2019г. по описа на Районен съд Девня, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение № 192/18.02.2019г., постановена по ч.гр.д. № 249/2019г. по описа
на Районен съд Девня.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6