№ 1297
гр. Варна, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20243110201121 по описа за 2024 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от "ДИ ВЕС"ЕООД с ЕИК ********* против НП
№ 38-12/24.01.2024 г. на Председателя на Държавната Агенция "Национална
сигурност", гр. София, с което на юридическото лице на основание чл. 116, ал.
1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет
хиляди/ за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗМИП.
С депозираната жалба се навежда твърдение, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Сочи се, че неправилно АНО е приел, че нарушението е системно,
защото с предходни АУАН и НП (НП № 38-9. 38-11, 38-12 и 38-13) са
установени четири други нарушения, за които също е наложена отделна
санкция в размер на по 5 000 лв. за всяко едно от тях, доколкото подобна
квалификация е в противоречие с дефиницията, съдържаща се в § 1. т. 15 от
ДР на ЗМИП. Релевира се доводът, че с издадено НП № 38-9/24.01.2024 г. на
Председателя на ДАНС е повдигнато обвинение за усложнено
1
административно нарушение, подобно на сложните и съставни престъпления,
като в посочения акт процесното нарушение също е описано с неговите
индивидуализиращи признаци. Предвид изложените доводи се формира
изводът, че нарушението, предмет на обжалваното НП е погълнато от състава
на нарушението, за което е издадено НП № 38-9/24.01.2024 г., с което на
основание чл. 116, ал. 3. т. 3 ЗМИП е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, доколкото волята на
законодателя е нарушенията при системност да са по-тежко наказуеми
предвид броя на деянията, за които се ангажира административно-
наказателната отговорност.
Релевират се доводи за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила предвид липсата на данни за периода, през който са
били извършени 5 или повече административни нарушения на закона или на
правилника за прилагането му от същия вид и то в рамките на една година,
каквито данни в диспозитива на НП няма. Според въззивника процесуално
нарушение е допуснато и с оглед издаване на НП с номер, който предшества
хронологически номера на останалите НП, с които са наложени отделни
санкции за извършените преди това еднородните нарушения описаните по-
горе, макар номерът на АУАН да ги следхожда, като според същия налагането
на такова наказание изисква да е установено с предходно НП. Опорочаването
на административно-наказателното производство се свързва и с отказа на
АНО да извърши разследване на обстоятелствата, при които приема, че е
осъществено нарушението, предвид събраните данни и обяснения, че в случая
става въпрос за движение на парични средства от едно обменно бюро до
друго, което се случва един-два пъти на ден, съотв. за да може да се води точна
отчетност е необходимо движението на парични средства да се отчита чрез
касовия апарат, в него не е предвидена функционалност да се отчита
преместването на пари от едно място на друго, като в същото време той
изпраща данни в реално време до НАП за всяка операция с пари, които са
достъпни и на АНО. С оглед на изложените доводи, се твърди, че не е налице
сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата
равностойност на 5 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато
плащането се извършва в брой, тъй като по правило която и да е двустранна
сделка предполага наличието на две страни, а в случая операцията
представлява вътрешна такава - преместване на средства от едно обменно
2
бюро в друго, при която няма, нито продавач, нито купувач. Ето защо
операцията не може да бъде определена изобщо като сделка - случайна или
неслучайна. Иска се от съда НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, се
представлява от ю.к. Т.П., която в съдебно заседание оспорва жалбата и
претендира разноски по делото. В представени писмени бележки в с.з. по
същество пледира, че депозираната срещу процесното НП жалба не
кореспондира с фактите, посочени в това НП, доколкото част от доводите в
същата не кореспондират със съдържанието на последното, което не описва
процесното нарушение като системно. Според процесуалния представител на
въззивника, в хода на административнонаказателното производство е
извършено всестранно и пълно изследване на релевантните факти. Излага се
становище, че всяко обменно бюро е самостоятелен обект, който има отделен
номер, който следва да се регистрира в БНБ, съотв. когато следва да се
прехвърлят суми от едно обменно бюро на друго, е необходимо да се спазват
разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез функционални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, съотв. ако това наистина
би представлявала една сделка между два собствени търговски обекта, би
следвало да има изрично отбелязване чрез тези фискални устройства на
служебно въведени суми и служебно изведени суми. Иска се НП да бъде
потвърдено и в полза на ДАНС да бъде присъдено възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – свид. Б. Б. К. на длъжност "експерт" в Дирекция,
"Финансово разузнаване" към ДАНС. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
3
С издадена Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. на директора на САД
ФР - ДАНС на длъжностни лица от ЗАНС, дирекция "Финансово
разузнаване", сред които свид. Б. К., е възложено извършване на проверка на
"ДИ ВЕС" ЕООД, ЕИК ********* публичния регистър на лицата, извършващи
дейност като обменно бюро с Удостоверение № 674 от 09.02.2004 г., което е
задължено лице по чл. 4, т. 2 и т. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/.
В хода на проверката е установено, че на 07.07.2022 г., в свой пункт за
обмяна на валута, находящ се на адрес: общ. Варна, гр. Варна, курортен
комплекс "Златни пясъци", комплекс "Червен рак" (съгласно Приложение №
16 към Удостоверение за вписване на обменно бюро № 674 от 09.02.2004 г.), "
ДИ ВЕС" ЕООД е извършило продажба на клиент на сумата от 5 000 (пет
хиляди) евро по курс 1. 97 лв. за 1 евро, с левова равностойност 9850 (девет
хиляди осемстотин и петдесет) лева. За посочената сделка са издадени:
бордеро № 12059/07.07.2022 г. и фискален бон 0015171/07.07.2022 г. в 12: 38
часа (съгласно системно време на фискалното устройство, посочено върху
фискалния бон). Установено е, че посочената продажба е "случайна сделка" по
смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП, свързана с плащане в брой на
стойност/равностойност равна на 5 000 евро, извършено от/на клиент на
обменното бюро, което съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП,
поражда задължение за "ДИ ВЕС" ЕООД, в качеството му на задължен субект
по чл. 4, т. 4 от ЗМИП да приложи мерките за комплексна проверка по чл. 10
от ЗМИП при сключването й. В зависимост от конкретния клиент,
задълженото лице е следвало да изясни произхода на средствата на клиента в
предвидените от закона случаи. При прегледа на предоставените документи по
досието на сделката, регистрирана с издадените бордеро № 12059/07.07.2022
г. и фискален бон 0015171/07.07.2022 г., се установява, че в тях не са вписани
никакви данни за клиента, съотв. не са представени документи,
удостоверяващи, че е извършена проверка на клиента по реда на чл. 55 от
ЗМИП съотв. идентификацията на клиента по реда на чл. 53 от ЗМИП - чрез
представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
него - за клиент физическо лице, или чл. 54 от ЗМИП - за клиент юридическо
лице или друго правно образувание. Проверката на идентификацията е
следвало да се извърши по реда на чл. 55 от ЗМИП.
4
За резултатите от извършената проверка е съставен констативен
протокол с рег. № ФР-10-9073/29.11.2023 г., като в съдържанието на същия са
обективирани проверените документи.
При така установените факти, свид. Б. К. констатирал, че като не е
приложило нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП
при извършването на сделката по обмяна на валута, регистрирана с
издадените бордеро № 12059/07.07.2022 г. и фискален бон 0015171/07.07.2022
г., (12: 38 часа), на 07.07.2022 г., в гр. Варна, "ДИ ВЕС ЕООД, ЕИК *********,
в качеството си задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП е извършило
административно нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. чл. 10 от ЗМИП.
За извършеното административно нарушение е съставен и предявен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ФР-10-
9075/29.11.2023 г., срещу който не е постъпило възражение от въззивника в
законоустановения срок.
След като при проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН на АУАН №
ФР-109076/29.11.2023 г. АНО е констатирал, че същият е законосъобразен и
обоснован е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 10, ал. 1 от ЗМИП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, събрани чрез разпита
на актосъставителя и писмените доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
5
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане и по
същество е основателна.
Наказателното постановление № 38-12/24.01.2024 г. е издадено от
компетентен орган - Председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", с оглед разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗМИП.
Административнонаказателното производство се е развило в рамките
на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съдържанието на
АУАН и НП съответства на изискванията на чл. 42 респ. чл. 57 от ЗАНН.
В хода на административонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
В хода на съдебното производство е безспорно установено и не се
оспорва фактът, че въззивникът е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 4 от
ЗМИП, доколкото в посочената категория са визирани обменните бюра. С
оглед на изложеното по отношение на същия съществува задължение по чл.
11, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 10 от ЗМИП при извършване на случайна операция
или случайна сделка по обмяна на валута, надвишаваща левовата
равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато
плащането се извършва в брой независимо дали операцията или сделката е
осъществена чрез операция, или чрез няколко свързани операции или сделки,
да прилага мерките за комплексна проверка на клиента.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП "Случайна
операция или сделка" е всяка операция или сделка, свързана с дейността на
лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови
взаимоотношения.
От приобщените по делото гласни доказателства, събрани чрез
разпита на актосъставителя, както и от писмените такива, приобщени чрез
АНП безспорно се установява, че на 07.07.2022 г., в свой пункт за обмяна на
6
валута, находящ се на адрес: общ. Варна, гр. Варна, курортен комплекс
"Златни пясъци", комплекс "Червен рак" (съгласно Приложение № 16 към
Удостоверение за вписване на обменно бюро № 674 от 09.02.2004 г.), ДИ ВЕС"
ЕООД е извършило продажба на клиент на сумата от 5 000 (пет хиляди) евро
по курс 1. 97 лв. за 1 евро, с левова равностойност 9850 (девет хиляди
осемстотин и петдесет) лева. Извършената продажба безспорно представлява
случайна сделка по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИТ.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМИП мерките за комплексна проверка
на клиента при случайни сделки в брой на стойност равна или надвишаваща
левовата равностойност на 5000 евро, следва да се прилагат при сключване на
сделката. Видно от изложеното, при извършването на сделката по обмяна на
валута, регистрирана с издадените бордеро № 12059/07.07.2022 г. и фискален
бон 0015171/07.07.2022 г., (12: 38 часа), "ДИ ВЕС" ЕООД, в качеството си на
задължен субект по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, не е приложило нито една от мерките
за комплексна проверка по чл. 10 от ЗМИП.
Предвид случайния характер на сделката, в случая приложими са
били следните мерки по чл. 10 от ЗМИП:
чл. 10, т. 1: идентифициране на клиенти и проверка на тяхната
идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от
надеждни и независими източници;
В зависимост от вида на клиента идентификацията на последния е
следвало да се извърши по реда на чл. 53 от ЗМИП - чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него - за клиент
физическо лице, или чл. 54 от ЗМИП - за клиент юридическо лице или друго
правно образувание. Проверката на идентификацията е следвало да се
извърши по реда на чл. 55 от ЗМИП.
чл. 10, т. 2: идентифициране на действителния собственик и
предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация
по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за
установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи
мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
В случай че клиентът по горецитираната сделка е бил юридическо
лице или друго правно образувание, действителният собственик е следвало да
бъде идентифициран по реда чл. 59 и сл. от ЗМИП, в редакцията им към
7
датата на сключване на сделката.
чл. 10, т. 4: изясняване на произхода на средствата в предвидените в
закона случаи;
Идентифицирането и проверката на идентификацията са разписани в
чл. 52 и следв. от ЗМИП. Идентифицирането на физически лица, каквито са
страните по конкретната покупко-продажба, се извършва чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него, като за
лицето се събират данни за: имената му; дата и място на раждане; официален
личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване
на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто
срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;
гражданство; държава на постоянно пребиваване и адрес (като номер на
пощенска кутия не е достатъчен). Когато в официалния документ за
самоличност не се съдържат всички тези данни, събирането на липсващите
данни се извършва чрез представяне на други официални документи за
самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност
не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях. По
аргумент от тази уредба идентифицирането на физическо лице се състои в
представянето на официални документи с горепосочените данни, на които
трябва да има снимка на лицето и изготвяне на копие на съответния документ
за прилагане в досието на сделката. Способите в чл. 55, ал. 1 са изброени в 8
точки и са: изискване на допълнителни документи; потвърждаване на
идентификацията от друго лице по чл. 4 или от лице, задължено да прилага
мерки срещу изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава
по чл. 27; извършване на справки в електронни страници и бази от данни на
местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени
за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за
самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни,
събрани при идентификацията; извършване на справки в публично достъпни
местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други
регистри; използване на технически средства за проверка на истинността на
представените документи; установяване на изискване първото плащане по
операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на
клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава
членка или от банка от трета държава по чл. 27; повторно изискване на
8
представените при извършване на идентификацията документи и проверка за
наличие на промяна в идентификационните данни - при проверка на
идентификацията в хода на вече установени делови взаимоотношения, когато
идентификацията е била извършена при встъпването в такива отношения; друг
способ, който дава основание на лицето по чл. 4 да приеме идентифицирането
на клиента за надеждно извършено. Изрично в чл. 55, ал. 3 от ЗМИП е
предвидено изискването предприетите действия по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от
ЗМИП да се документират, като в документите за извършената проверка на
идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и
часа на извършване на действията по ал. 1, както и имената и длъжността на
лицето, което ги е извършило. В чл. 53, ал. 8 от ЗМИП е разписана
възможността в случаите по ал. 7 идентифицирането на клиента и проверката
на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна
идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014", или по друг признат с нормативен акт начин за електронна
идентификация или квалифицирана удостоверителна услуга по смисъла на
същия регламент, при условие че са изпълнени изискванията на този закон и
на правилника за прилагането му по отношение на идентифицирането на
клиента и проверката на идентификацията. Налага се извода, че ЗМИП
изисква в преписката за конкретната сделка да има документи, които да
удостоверяват предприетите действия по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗМИП.
В зависимост от конкретния клиент, задълженото лице е следвало да
изясни произхода на средствата на клиента в предвидените от закона случаи.
Видно от събраните доказателства, в конкретния случай "ДИ ВЕС"
ЕООД, не е приложило нито една от мерките за комплексна проверка по чл. 10
от ЗМИП при сключване на сделката, като посочения факт не се оспорва и от
въззивника. Досежно необосноваността на НП се навежда единствено довод,
че в случая липсва сключена двустранна сделка, която предполага наличието
на две страни, като се твърди, че процесната операцията представлява
вътрешна такава, свързана с преместване на средства от едно обменно бюро в
9
друго, при която няма, нито продавач, нито купувач.
Съдът оцени изложените от въззивника доводи досежно
характеристиките на извършената продажба като вътрешна операция между
обменните бюра, стопанисвани от дружеството, единствено като защитна
теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съгласно
Наредба № 4 от 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и
изискванията към дейността на обменните бюра, за всяка сключена сделка в
обекта за обмяна на валута, обменните бюра издават бордеро по образец,
съгласно приложение № 7 от Наредбата в два екземпляра и фискална касова
бележка или вместо тях – разширена касова бележка, съдържаща всички
реквизити на бордерото. В случая от представените в хода на проверката
документи, с оглед на тяхната форма и реквизите, а именно - издадено
бордеро № 12059/07.07.2022 г. и фискален бон 0015171/07.07.2022 г., (12: 38
часа), се установява, че същите са относими именно към извършена сделка от
обменното бюра, свързана с продажба на валута.
Видно, както от мястото на сделката в предоставения регистрационен
опис за 07.07.2022 г. на пункта за обмяна на валута, така и от системното
време, отпечатано на предоставения фискален бон (12: 38 часа), процесната
сделка не е сключена, нито при започване на работния ден, нито при
приключването му, с оглед на което съдът приема за недостоверно
твърдението, че същата е била свързана с обмен на валута между двете бюра,
стопанисвани на дружеството.
С оглед на изложеното, предвид извършваните активни действия по
покупка и продажба на валута, липсва житейска логика в твърденията на
въззивника, че между посочените активни действия се налага извършване на
операция по обмен на валута между двете бюра, стопанисвани от същия.
Друг е въпросът, че доколкото всяко обменно бюро е самостоятелен
обект, който има отделен номер, който следва да се регистрира в БНБ, в
случая когато следва да се прехвърлят суми между такива обекти е
необходимо да се спазват разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез функционални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
съотв. ако това наистина би представлявала една сделка между два собствени
10
търговски обекта, би следвало да има изрично отбелязване чрез тези фискални
устройства на служебно въведени суми и служебно изведени суми.
Съдът оцени като неоснователни и доводите на въззивника за
допуснато процесуално нарушение с оглед повторното ангажиране на
административнонаказателната му отговорност с обжалваното НП, предвид
издаденото НП № 38-9/24.01.2024 г. на Председателя на ДАНС, копие от което
е приобщено към материалите по делото. Видно от съдържанието на
последното, отговорността на въззивника е ангажирана за различно деяние от
процесното такова, доколкото се сочи, че същото е извършено на 21.07.2022 г.,
съотв. процесното нарушение е цитирано единствено с оглед обосноваване на
квалификацията "системност". Ирелевантни за настоящото производство са
доводите на въззивника досежно правилното приложение на посочената
кналификация определяща нарушението, предмет на НП № 38-9/24.01.2024 г.
на Председателя на ДАНС като извършено при условията на системност, след
като деянието от 21.07.2022 г. не е обхванато от съдържанието на обжалваното
НП. Независимо от горното, с оглед избягване на съмнение за наличието на
повторно наказване за същото деяние, следва да се отбележи, че съгласно § 1,
т. 15 от ДР на ЗМИП, "системно нарушение" е налице, когато са извършени
пет или повече административни нарушения на този закон или на Правилника
за прилагането му от същия вид в рамките на една година. Граматическото
тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП налага извод, че за да се
квалифицира едно нарушение като системно такова, е необходимо преди
извършването му да са реализирани поне още четири нарушения от същия вид
в рамките на една година, без да е необходимо те да са установени с влезли в
сила наказателни постановления. Системността се явява квалифициращ
отговорността на наказания субект признак, който е налице по отношение на
петото по ред нарушение, поради което същото следва да се санкционира по
по-тежко наказуемия състав, визиран в чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП.
Предходните четири нарушения представляват отделни нарушения от същия
вид, всяко от които подлежи на отделно наказване съобразно императивната
разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Тяхната съвкупност сама по себе си не
съставлява едно административно нарушение, а обуславя по-тежка
наказуемост на последното, пето по ред неизпълнение поради въздигането на
тази съвкупност като квалифициращ отговорността признак за нарушение по
чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, при наличие на който се налага предвиденото в
11
чл. 116, ал. 3, т. 3 от ЗМИП по-тежко административно наказание. /В този
смисъл е Решение № 66 от 28.03.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
20/2022 г. /
Предвид изложените доводи касаещи квалификацията свързана с
признака "системност", съдът намира, че неотносим към предмета на
настоящото производство е въпросът за поредността на извършване на
нарушенията, цитирани в НП № 38-9/24.01.2024 г. на Председателя на ДАНС.
Ирелевантен за законосъобразността на НП е номерът съотв. датата с който
същото е заведено в деловодството на ДАНС, като тази дата би била от
значение единствено в случай, че се оспорва нейната достоверност в контекста
на спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
С оглед на изложените аргументи, съдът намира, че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/ като му е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 10, ал. 1 от ЗМИП.
В случая не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от
ЗАНН се сочи, доколкото с нарушението са застрашени обществените
отношения по регулиране на финансово-стопанката сфера, които имат за цел
недопускане ощетяването на фиска, включително използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари, което в съвременните
условия следва да се реализира и чрез превантивни мерки. Характерът на тази
дейност, като такава с приоритет в държавно регулираните отношения, е дала
отражение в удължения срок за съставяне на АУАН по извършени нарушения
по ЗМИП (чл. 34, ал. 2 от ЗАНН), в размера на предвидената от законодателя
санкция по чл. 116 и сл. от ЗМИП и други видове гаранции, свързани с
нормативно изискване за събирането или декларирането на определени данни
или приемане на специални правила, които следва да се извършат под страх от
наказателна отговорност. Относно обществената значимост на обществените
отношения, които се охраняват с нарушената правна норма свидетелства и
Преамбюла на Директива ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на
Съвета от 20.05.2015 г., според което всички държави членки признават
борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма като въпрос от
12
значим обществен интерес.
Поради горното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и
издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседание и
процесуалният представител се е явил в съдебно заседание намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно за
сумата от 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-12/24.01.2024 г. на Председателя на
Държавната Агенция "Национална сигурност", гр. София, с което на "ДИ
ВЕС"ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗМИП.
ОСЪЖДА ДИ ВЕС"ЕООД да заплати по сметка на ДЪРЖАВНА
13
АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ" сумата от 100 /сто/ лева
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14