Определение по дело №392/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 237
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20213200500392
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237
гр. гр. Добрич , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500392 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от „***“АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,ж.к.“***“,ул.“***“№4,вх.А,ет.6,представлявано от адв.И.Л.,САК,с адрес за
съобщения и кореспонденция:гр.В.,бул.“***“№21,ет.2 срещу Разпореждане от 03.06.2021г.
по ч.гр.д.№***/2021 г.по описа на РС гр.К.. ,с което претендираният от жалбоподателя
адвокатски хонорар във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК е намалено от претендирания размер от 300лв.до 50 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждането в тази негова част,тъй
като производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е едностранно
и не може да бъде подавано възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,съответно съдът служебно да го намалява под минимума,предвиден в
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество,тя е неоснователна по следните съображения:
За да присъди възнаграждение под минималното,определено в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,съдът е приел,че следва да се
присъди възнаграждение ,съобразено с действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Окръжният съд намира,че делото е с ниска фактическа и правна сложност,като действията
по него се изчерпват до попълване на одобрения формуляр в заповедните
производства.Вземането е с незначителен материален интерес,а същевременно договореното
адвокатско възнаграждение е в размер,надвишаващ претендираната по делото главница и
лихва.Целта на искането за разноски е да възмезди страната ,която е направила тези
1
разноски,но до справедлив и обоснован със сложността на делото размер.
Отговорността за разноските има за цел да възстанови направените реални разходи,които
са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.Вземането за разноски
не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на имуществени
блага.
С Решение от 05.12.2006г.по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г. Съдът на ЕС е
приел,че когато държава член на ЕС делегира на частно правен субект,какъвто е Висшият
адвокатски съвет правомощия във връзка с определяне на икономически условия/в
настоящия случай-приложими минимални адвокатски възнаграждения/,то тя осъществява
нарушение на правилата на свободната конкуренция,закрепени в чл.101 и чл.102 от
ДФЕС,тъй като насърчава частно правен стопански субект да приема съгласувани
практики,ограничаващи свободната конкуренция.
С решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016г. Съдът на ЕС е
приел,че чл.101 пар.1 от ДФЕС във вр.с чл.4 пар.3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,че
национална правна уредба на България, съгласно която от една страна,адвокатът и неговия
клиент не могат –под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката ,да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен с Наредба,приета от
професионална организация ,каквато е Висшия адвокатски съвет и от друга страна-съдът
няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер,ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101 пар.1
от ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение на националния съд да гарантира пълното действие на
нормите на правото на ЕС,като при необходимост по собствена инициатива оставя
неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,дори последваща,която му
противоречи,без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба
по законодателен или друг конституционен ред.
Съгласно чл.633 от ГПК Решението на съда на европейските общности е задължително за
всички съдилища в България.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на
разноските,като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело,без да е
обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния представител размер на адвокатското
възнаграждение,нито от минималния размер на възнагражденията,предвиден в Наредбата.
Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на предмета на конкретния
правен спор,настоящият състав на съда стига до извода,че частната жалба не следва да бъде
уважена,а заповедта за изпълнение ,в частта й за присъдените разноски е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
2
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.06.2021г. по ч.гр.д.№***/2021 г.по описа на РС
гр.К...
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3