Р Е
Ш Е Н
И Е № 1691
21.12.2016г.,гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, въззивно гражданско
отделение, девети състав, в публичното заседание на петнадесети декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря К.Ш. като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 726/ 2016г. по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.437, ал.2 във връзка с чл.435, ал.4
ГПК.
Делото е образувано по
жалба вх.№9456/ 24.03.2016г. на З.И.П. ***, в качеството на трето лице в
изпълнителния процес, с посочен съдебен адрес:*** против действия на съдебен
изпълнител, представляващи налагането на възбрана и насрочването на опис за
26.01.2016г. по отношение на недвижими имоти, описани подробно по-долу, по
изп.дело № 20158210401135 по описа на ЧСИ Петко Илиев , с рег.№ 821 на КЧСИ. По
изложени подробно доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваните действия на
съдебния изпълнител, чрез които принудителното изпълнение е насочено върху
недвижими имоти, спрямо които жалбоподателят претендира самостоятелни права.
Представени са писмени доказателства в приложение към жалбата.
Постъпило е
възражение по жалбата от ответника – взискател по делото - „Интерлийз „ ЕАД –
гр.София, представлявано от изп.директор А. Х. Б. чрез пълномощника си адв.А.Н. с посочен съдебен адрес:***, АД
”М. и Н.”, чрез адв. А.Н. , в което се прави възражение за недопустимост на
жалбата поради необжалваемост на действията на съдебния изпълнител за вписване
на възбрана и насрочване на опис съгласно чл.435, ал.2 ГПК, както и в
цитираните всички хипотези на чл.435, ал.1 и сл. ГПК, като се иска да се остави
без разглеждане жалбата. Изложени са съображения и за неоснователност на
жалбата, вкл. с оглед момента на извършване на отказ от наследство от длъжника
по делото И.П. по отношение на имуществото, останало от починалата му майка Н.
П., в което се включват част от процесните недвижими имоти. В тази насока се иска жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Постъпили са и мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, в които подробно се мотивира
становище за недопустимост и алтернативно - неоснователност на жалбата. В
насока недопустимост на жалбата се формулират възражения за това, че от една
страна насрочения опис на недвижимите
имоти не се е състоял, поради което жалбата е лишена от предмет; по отношение
на налагането на възбрана относно 1/12 ид.част от имотите, с която са се
уголемили наследствените дялове, се оспорва наличието на процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата
доколкото жалбоподателят претендира
субективни права, принадлежащи на друго лице – сънаследника В. З.П.,
който не е предприел защита на правата си чрез подаване на жалба; допустимостта
се оспорва и поради обстоятелството за това, че жалбоподателят не притежава
активна легитимация по чл.435, ал.4 ГПК същият да се е намирал във владение на
недвижимите имоти към момента на възбраната.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените по делото писмени доказателства, във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Изпълнителното
производство е образувано по инициатива на взискателя „Интерлийз” ЕАД –
гр.София против длъжника И.З.З. за събиране на вземане по изп.лист от 13.10.2015г., издаден по т.д.№ 5106/
2015г. на СГС, Търговско отделение, VІ-12 състав. За обезпечаване събиране на
вземанията по изп.лист е наложена възбрана върху недвижими имоти,към момента на
налагането й с данни за собственост на длъжника съобразно правата на същия
по разпореждане на съдебния изпълнител
от 05.01.2016г., така именно върху 1/6
ид.част от поземлен имот с идентификатор 56784.506.555, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
П., ул. ***, който представлява дворно място, съставляващо имот пл.№ 1205,
включен в УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V градска част на гр.П., при
граници на имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ VІ-1221 и улица, ведно с 1/6
ид.част от построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор
56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна
жилищна сграда, както и сграда с идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща
паянтов гараж, ВЕДНО С 1/6 ид.ч. от всички подобрения и приращения в
поземления имот с идентификатор 56784.506.555. Възбраната върху описаните имоти е вписана в АВ, СВ
Пловдив, Имотен регистър на 06.01.2016г. Последвало е насрочване на опис за
датата 26.01.2016г., за което жалбоподателят в качеството си на собственик на
4/6 ид.части от описаните имоти е бил
уведомен.
Жалбата се основава на
обстоятелствата, че гореописаните имоти са били притежание в режим на СИО със
съпругата му Н. Ц. П., в каквато насока представя в приложение на жалбата :
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 198/ 1954г., Протокол за
делба от 14.07.1980г. по гр.д.№ 2321/ 1980 г по описа на РС-Пловдив, договор за
доброволна делба с Община Пловдив от 28.02.2000г., вписан под №127/ 2000г. ;
след смъртта през 2006г. на съпругата на жалбоподателя Н. П. наследници по
закон се явяват освен жалбоподателя, така и синовете на същия В. З.П. и И.З.П.
/ длъжник в изп.производство/ ; от длъжника И.П. се заявява, че не е приел
наследството от майка си по никакъв начин, като видно от удостоверение по
ч.гр.д.№ 669 по описа на РС-Пловдив, приложено към жалбата, същият извършил и
изричен отказ от оставеното от майка му Н. П. наследство, вписано в особената
книга на съда под № 44/2016г.; въз основа на последното се мотивира извършеният
от сина на жалбоподателя и длъжник в изп.производство отказ от наследство да
има действие от момента на откриване на наследството.
За
допустимостта на жалбата от гледна точка на
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, срокът за третите лице тече от
момента на узнаване на действието. В случая видно от представеното Съобщение
изх. № 2640/ 20.01.2016г. узнаването логично е следвало изпращането на
съобщението от 20.01.2016г., поради което подадената на 26.01.2016г. жалба се
явява подадена в законния едноседмичен срок.
От гледна точка на обжалваемите
действия на съдебния изпълнител, жалбата се явява принципно допустима.
Действително възбраната има обезпечителен по отношение на изпълнението
характер, респ. същата обезпечава
осребряване имуществото на длъжника с
цел удовлетворяване притезанието на кредитора. Независимо от това обаче
налагането на възбраната е предпоставка за реализиране на по-нататъшните
действия по принудителното изпълнение, с оглед на което съставлява началният
момент, от който принудителното изпълнение се насочва към определено недвижимо
имущество на длъжника. В тази насока безспорно е, че в конкретния казус след наложената възбрана
са инициирани и последващи действия чрез насрочване на опис върху възбраненото
имущество, поради което налице е насочване на изпълнението върху процесните
вещи, по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, следователно тази процесуална
предпоставка се явява налице. В този смисъл действително по делото няма данни,
че опис върху процесното имущество е осъществен, независимо от което обаче и
доколкото изпълнението е насочено към процесните вещи, то в този аспект жалбата
се явява принципно процесуално допустима.
От гледна точка на
възраженията за неосъществявано владение от страна на жалбоподателя върху
процесните имоти, каквото е изискването на фактическия състав на разпоредбата
на чл.435, ал.4 ГПК , следва да се отбележи, че се приема в съдебната практика
/ в т.ч. Определение № 495/ 18.09.2015г. постановено по ч.гр.д.№ 511/ 2015г. по
описа на Апелативен съд –Пловдив / принципно при установено право на собственост
от третото лице върху процесен/ни недвижим/и имот/и , последните в случая в
съсобственост с длъжника в изпълнителния процес по данни към момента на
налагане на възбраната, в което право на собственост по силата на включеното в него правомощие за
ползване на имота, то се приема реализиране на фактическа власт върху имота.
Включително се приема от настоящия съдебен състав, че осъществяване на
фактическата власт би могло да се реализира лично или чрез другиго, а в
конкретния случай и доколкото жалбоподателят е с идентичен на процесните
възбранени имоти административен адрес, представляващ постоянен адрес,
съобразно представеното Удостоверение
изх.№ 298/ 19.01.2016г. на Община Пловдив, то следва да се приеме, че същият е във
владение на имота, предмет на принудителното изпълнение. Последното предпоставя
допустимост на жалбата и следователно предпоставка за разглеждането й по
същество.
От гледна точка
на правата на жалбоподателя върху процесните недвижими имоти, жалбата е
частично допустима. Налице са изложени обстоятелства във връзка със заявеното
право на собственост от жалбоподателя върху процесните имоти, за част от които
на собствено основание и по наследство от съпругата си Н. П. същият се
легитимира с права на собственост в размер на 4/6 ид.ч. / 2/3 ид.ч./ върху
процесните имоти. Обжалваните действия на съдебния изпълнител се отнасят до
размера на 1/6 ид.ч. от процесните имоти, за които жалбоподателят претендира права, основавайки се на извършен от длъжника отказ
от наследство, в резултат на което се следва уголемяване на дела на
жалбоподателя в качеството му на друг останал наследник. Друг останал наследник
обаче заедно с жалбоподателя се явява и В. З.П., чийто дял също, с прилагане
правната последица на чл.53 Закона за наследството, се уголемява.
Принципно с
оглед възражението на ответната по жалбата страна за действието на извършения
от длъжника отказ от наследството спрямо кредитора следва да се отбележи
следното: Действително удостовереният по делото отказ от наследство е извършен
на 26.01.2016г. и съответно след вписването на 06.01.2016г. на наложената от
съдебния изпълнител възбрана. Съобразявайки се обаче със съществуващата към
настоящия момент задължителна тълкувателна практика по Тълкувателно
решение № 148 от 10.ХІІ.1986г. на ОСГК с
оглед изразяване на становището дали е налице противопоставим на кредитора акт
на разпореждане от страна на длъжника , извършен след налагане на възбраната в
изпълнителното производство, следва да се отчете моментът , от който това
действие поражда своето действие. Така именно според нормативното тълкуване,
това е моментът на откриване на наследството, в случая смъртта на
наследодателката на страните – 20.12.2006г. Следователно и доколкото се приема,
че длъжникът няма и не е имал качеството на наследник, то същият като отрекъл
се от наследството не е придобивал и не е притежавал права върху последното,
поради което и отказът от наследство не съставлява акт на разпореждане с
включените в наследственото имущество имоти, вкл. процесните. Последното налага
правния извод за неприложение на уреденото с разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК ограничително действие за действителност на извършвани от длъжника разпореждания с
правата върху възбранен имот след вписване на възбраната, доколкото, както се
обоснова по-горе, с оглед извършения отказ от длъжника и началният момент на
неговото действие - от момента на откриване на наследството, не се касае за
действие на разпореждане от страна на длъжника с процесните имоти, което да се
явява извършено след вписване на наложената възбрана.
По гореизложените
съображения за жалбоподателя е налице качеството на трето лице по смисъла на
чл.435, ал.4 ГПК по отношение на ½ ид.част, в който размер се увеличава
неговият дял от наследството, като по отношение на останалата част, с която се
уголемява делът на другия останал наследник – В. П., жалбоподателят не
притежава активна процесуална и материално правна легитимация. Следователно жалбата е частично процесуално
допустима и частично основателна. С оглед на това жалбата
като частично основателна следва да се уважи чрез отмяна на действията на
съдебния изпълнител, чрез които е насочено принудителното изпълнение върху
процесните имоти до размера на 1/12 ид.част, а в останалата част да се остави
без разглеждане като недопустима.
От жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Е.С. се претендира присъждане на разноски за
настоящото производство, за което е представен списък за разноски по чл.80 ГПК, ДПЗС от 14.12.2016г за заплатен
адв.хонорар от 300 лева и ДТ от 25 лева. С оглед резултата от правния спор в
настоящото производство и предвид частичната допустимост и основателност на
жалбата се следва присъждане на разноски до размера от 162,50 лв, в която част
искането се явява основателно.
Водим от горното и
чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител по изп.д.№
20158210401135 по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег. № 821 КЧСИ, по което е насочено принудителното изпълнение
чрез налагане на възбрана и насрочването на опис върху недвижимите имоти
: Поземлен имот с идентификатор 56784.506.555, съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул.
***, който представлява дворно място, съставляващо имот пл.№ 1205, включен в
УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V градска част на гр.П., при граници на
имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ VІ-1221 и улица, ведно с 1/6 ид.част от
построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор
56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени
със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна
жилищна сграда, както сграда с идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР,
одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на ИД на АГКК, съставляваща
паянтов гараж, ВЕДНО с всички подобрения и приращения в поземления имот
с идентификатор 56784.506.555 ДО РАЗМЕРА
НА 1/12 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ОПИСАНИТЕ ИМОТИ.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№ 9456/
24.03.2016г. на З.И.П. *** за спиране на изпълнението по изп.д.№ 20158210401135
по описа на ЧСИ П.Илиев, с рег. № 821 КЧСИ, по което е насочено принудителното
изпълнение върху недвижимите имоти : Поземлен имот с идентификатор
56784.506.555, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр. П., ул. ***, който представлява дворно място,
съставляващо имот пл.№ 1205, включен в УПИ VІІ-1205, квартал 573, по плана на V
градска част на гр.Пловдив, при граници на имота: УПИ І-1204, УПИ ІІ-1206, УПИ
VІ-1221 и улица, ведно с 1/6 ид.част от построените в имота сгради, както
следва: сграда с идентификатор 56784.506.555.1 съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/ 03.06.2009г.
на ИД на АГКК, съставляваща двуетажна жилищна сграда, както сграда с
идентификатор 56784.506.555.2, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/
03.06.2009г. на ИД на АГКК,
съставляваща паянтов гараж, ВЕДНО
с всички подобрения и приращения в поземления имот с идентификатор 56784.506.555 ЗА РАЗЛИКАТА
ОТ 1/12 ИДЕАЛНА ЧАСТ ДО 1/6 ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ОПИСАНИТЕ ИМОТИ, като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА „Интерлийз „ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, , район
„Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 135, представлявано от изп.директор А. Х.
Б. да заплати на З.И.П., ЕГН: ********** *** лв / сто шестдесет и два лева и 50
ст./, съдебно деловодни разноски за съдебното производство.
Решението, в частта, в
която е оставена без разглеждане жалбата, има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето
му пред Апелативен съд – Пловдив, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: Членове: