Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 141, 07.05.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На деветнадесети април
през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 15 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1,
предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл.86
от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 135/16.01.2019г. от В.Б.Н., ЕГН-**********
***, действаща чрез упълномощен адв.М.М.,***, съдебен адрес:***,
партер, Адвокатска кантора М.К. против ООД „Й“, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: с.Г П, обл.Р, ул.“Космос“ № 2, представлявано от управителя М.Д.М.,
като ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати:
- сумата от 1 839.50 (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 50 ст)
лева, представляваща дължима и незаплатена наемна цена за ползване на
28.300 дка земеделска земя за стопанската 2017/2018г., съгласно Договор за наем
на земеделска земя, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане, както и
- сумата от 974.94 (деветстотин седемдесет и четири лева и 94 ст) лева – дължима договорна неустойка за
периода от 02.10.2018г. до 14.01.2019г. върху претендираната главница за наем.
Моли за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание е
поискано и съдът е допуснал на основание чл.214 от ГПК, изменение в размера на предявения иск за заплащане на
договорна неустойка за посочения горе период, като е намален от
първоначално претендирания размер от 974.94 лева на 965.74 (деветстотин шестдесет и пет лева и 74 ст) лева. Ищцата твърди, че е в договорни отношения с ответника
по Договор за наем на земеделски земи от 10.05.2017г., сключен за стопанската
2017/2018г. По силата на договора предоставила на ответника за временно и
възмездно ползване 28.300 дка зем.земя, представляваща имот с идентификатор №
15953.50.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г П, обл.Р,
като имали договорка за заплащане на наемна цена от 65.00 лева за декар наета
земя, при общо 1 839.50 лева. В края на стопанската година подписали и нов
Договор за стопанската 2018/2019г. Въпреки дадените обещания, ответникът не
изплатил дължимата наемна цена за миналата стопанска година, вкл. и след
отправена му покана за доброволно изпълнение от 17.12.2018г., която е получил
лично управителя на дружеството. С горното ищцата обосновава правния си интерес
да иска изпълнение на задължението, на основание чл.79 във вр. с чл.228 от ЗЗД
във вр. с чл.14 от Договора за наем, като претендира и неустойка по чл.20 от
същия договор, вследствие забавата на наемателя, в размер на 0.5 % от дължимата
наемна цена за всеки ден забава, считано от изтичане на стопанската година, а
именно от 02.10.2018г., за 106 дни, в размер на 974.94 лева.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът ООД „Й“, ЕИК, със седалище
и адрес на управление: с.Г П, обл.Р, ул.“К“ № , представлявано от управителя М.Д.М.,
не представя такъв, не заявява становище по иска, не прави искания и
възражения, не сочи доказателства. В
съдебно заседание не се явява представител на ответната
страна и
не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на ответника.
Съдът, като съобрази горното, счита,
че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответното дружество ООД
„Й“-с.Г П, обл.Р, ЕИК , представлявано
от управителя М.Д.М.,
са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и от
неявяването на представител в съдебно заседание. Указания в този смисъл са
дадени със съобщение, изпратено на 18.01.2019г. до ответника на посочения в
исковата молба адрес на управление, ведно с Разпореждане на съда от 18.01.2019г.
по чл.131 от ГПК, които са получени лично от управителя и законен представител
на дружеството на 23.01.2019г. Ето защо съдът приема, че са изпълнени условията
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и
предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба
обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства
и назначената съдебно-счетоводна експертиза, която в заключението, депозирано с
вх.№ 1367/01.04.2019г. установява, че по повод на възникналото договорно
правоотношение между страните по делото, в счетоводството на ответника за
стопанската 2017/2018г. няма отразени плащания по процесния Договор за наем на
земеделски земи от 10.05.2017г. Установява останали неразплатени задължения от
страна на Наемателя (ответника) в размер на исковата сума от 1 839.50 лева
– неплатен наем за ползване на 28.300 дка земя по 65.00 лева на декар, както и
дължима неустойка, съгласно чл.20 от Договора, в размер на 965.74 лева за
периода от 02.10.2018г. до 14.01.2019г.
При
преценка на обсъжданите доказателства, съдът счита, че може да се направи
обоснован извод за вероятната основателност на предявените
искове, с правни основания, както следва: по чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – осъдителен
иск за защита правото на кредитора да получи първоначално дължимото, съобразно
уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното
изпълнение е все още възможно и има интерес от него – заплащане на дължима
наемна цена по сключен между страните договор за наем; по чл.86
от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с
което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на
паричното задължение, както и иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД –
за осъждане на незправната страна по договора да заплати неустойка, когато е уговорена такава и служи като обезщетение
за вреди от неизпълнението на договора, в случая кредиторът да бъде обезщетен
за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение (мораторна неустойка), без да е нужно те да се доказват.
В
своето основание претендираните вземания са доказани – дължим и незаплатен наем за стопанската 2017/2018г., ведно с дължимо
обезщетение за забава и дължима мораторна неустойка, а с оглед
констатациите на обсъжданото експертно заключение и предвид липсата на други
конкуриращи доказателства относно размера на претендираните
вземания,
то същите се явяват доказани и в своя размер.
Ищцовата страна е направила изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на
чл.238, ал.1 от ГПК.
Ищецът
претендира за заплащане на разноските по настоящото дело, които са доказани в общия размер от 573.58 лева, включващи: заплатена ДТ
при завеждане на делото в размер на 123.58 лева, 100.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и 350.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие
от 14.01.2019г. По представен Списък за разноски по чл.80 от ГПК ищцовата страна ги претендира до размера от 523.58 лева и в този размер
следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, като е претендирано
намалено адвокатско възнаграждение до размера от 300.00 лева.
Воден
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ООД „Й“, ЕИК,
със седалище и адрес на управление: с.Г П, обл.Р, ул.“К“ №, представлявано от
управителя М.Д.М., ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Н., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес:***, партер, Адвокатска кантора
М.К.:
- сумата от 1 839.50 (хиляда осемстотин тридесет и девет лева и 50 ст)
лева, на основание чл.79, ал.1,
предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, представляваща дължима и незаплатена
наемна цена за ползване на 28.300 дка земеделска земя за стопанската
2017/2018г., съгласно Договор за наем на земеделска земя от 10.05.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата
на завеждане на исковата молба пред съда – 16.01.2019г. до окончателното й
изплащане, както и
- сумата от 965.74 (деветстотин шестдесет и
пет лева и 74 ст) лева – дължима договорна неустойка за периода от
02.10.2018г. до 14.01.2019г. върху претендираната главница за наем.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ООД
„Й“, ЕИК, със седалище и адрес на управление: с.Г П, обл.Р ул.“К“ №,
представлявано от управителя М.Д.М., ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Н.,
ЕГН-**********, сумата от 523.58
(петстотин двадесет и три лева и 58 ст) лева – направени разноски по
съдебното производство.
Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: