Решение по дело №112/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 122

гр. Видин,17.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

осемнадесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

112

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на В.Г.С. *** срещу Заповед №1266з-660/08.04.2020г. на Директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.3 във вр. с чл.199,ал.1,т.4 от ЗМВР.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че при издаването й са допуснати процесуални нарушения  . Сочи , че дисциплинарно-наказващият орган не e взел предвид дадените от него писмени обяснения, които погрешно е интерпретирал. Сочи и че не следва да се кредитират дадените обяснения от служителя на бензиностанцията M.M. , тъй като е познат с лицето Д.Ц., като от същите не следва да се прави извод за настъпилите от нарушението последици в цялост. Сочи и че в заповедта липса посочване на обстоятелствата , въз основа на които е издадена, и описание на доказателствата, като правното основание неправилно е квалифицирано.  Излагат се съображения за извършване на действия от негова страна в съответствие с чл.152 от ЗМВР , съобразно която разпоредба действията би следвало да са конкретни и навременни , а не само, както е посочено в заповедта, единствено да се обади на тел.112. Сочи и че не е обсъждано изобщо поведението на Д.С.Д. и факта , че не се подчинява на отправеното му полицейско разпореждане, като предприетите от него действия са били изцяло с намерението от негова страна за предотвратяване на последващо нарушение, като се е водил и от афишираната от МВР нулева толерантност към опасните участници в движението по пътищата. Сочи и че е дългогодишен служител в системата на МВР , вкл. и на ръководна длъжност , като отговорно и съвестно е изпълнявал служебните си задължения , поради което поради липса на дисциплинарни нарушения от негова страна е следвало да му се наложи най-ниското предвидено дисциплинарно наказание . Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва същата като неоснователна. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендира се и ю.к. възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай на заплатено такова.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №1266з-660/08.04.2020г. на Директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.3-неспазване на служебните правомощия , във вр. с чл.199,ал.1,т.4,предл.1 от ЗМВР-неправомерно поведение спрямо граждани.

Наложеното наказание е за извършено на 11.12.2019г.  в бензиностанция „Газпром“ на бул.“Панония“ в гр.Видин дисциплинарно нарушение както следва: легитимирал се е със служебна карта като служител на ЗМВР, след което издал устно полицейско разпореждане по смисъла на чл.64,ал.1 от ЗМВР, в качеството си на полицейски орган, спрямо гражданина Д.С.Ц.да му предостави документите си за самоличност и документите за управлявания от него л.а. „Алфа Ромео“ , без това да е било необходимо за изпълнение на възложените му функции;принудил с устно полицейско разпореждане и чрез физически действия в същия смисъл (дърпане и бутане за дрехите и тялото) лицето да му предостави документите си за самоличност и документите за управлявания от него автомобил, след което извършил проверка за установяване на самоличността на лицето по смисъла на чл. 70, т. 1-5 от ЗМВР, без да е била налице нито една от предвидените в закона хипотези.

Прието е , че горното нарушение представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР-неспазване на служебните правомощия, за което следва да бъде наложена наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗМВР- неправомерно поведение спрямо граждани .

Установява се от събраните в административното и съдебното производство доказателства, че във връзка с постъпили данни за извършено деяние , несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съдържащи се в докладна записка  изх.рег.№ 368р-14127/11.12.2019г. на Директора на ОД на МВР-Видин, във връзка с получен сигнал на НСПЕЕН 112, със Заповед № 1266з-3207/19.12.2019г. Директорът на ГДБОП е разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни и е назначил комисия , която да извърши проверката. Със заповедта за назначаване на проверка жалбоподателят е запознат на 08.01.2020г. , което е удостоверил с подписа си .

Жалбоподателят е изпълнявал длъжността Началник на сектор „БОП“-гр.Видин към ГДБОП при МВР към момента на визираното нарушение и налагането на наказанието.

Установява се от събраните по делото доказателства , че на 11.12.2019г. около 11,15ч. жалбоподателят се движел по ул.“Широка“ с автомобил , собственост на съпругата му , като на кръговото кръстовище с бул.“Панония“ изчакал освобождаването на кръговото кръстовище и потеглил. В този момент по бул.“Панония“ в кръстовището с висока скорост навлязъл автомобил „Алфа Ромео“, като жалбоподателят едва успял да избегне удара между автомобилите. Жалбоподателят преценил , че такова опасно поведение на пътя предполага неправоспособност на водача , шофиране след употреба на алкохол, наркотични вещества , разсейване или отклонение на вниманието в резултат на други причини , което представлява опасност за участниците в движението.  Същият последвал горния автомобил , който нито спрял , нито намалил скоростта си, и му подал звукови и светлинни сигнали да спре, но автомобилът продължил движението си и след около 500м. завил надясно и спрял в района  на бензиностанция „Газпром“. Лицето  Д.Ц. паркирало автомобила си и влязло в сградата на бензиностанцията. Непосредствено след него в сградата влязъл и жалбоподателят , който се легитимирал със служебна карта като служител на МВР и му разпоредил да излезе при автомобила и да му предостави за проверка неговите документи и тези на автомобила. Видно от протокола за визуален преглед , прослушване и анализ на записите на камерите в бензиностанцията, при изхода на сградата Ц. се разколебал да излезе навън , но жалбоподателят го хванал за якето в областта на лявото рамо и го издърпал навън докато лицето се опитвало да се задържи с дясната ръка за рамката на вратата. Двамата разговаряли, като жалбоподателят отново показал служебната си карта, след което хванал Ц. за дясното рамо и го изтласкал напред, след което позвънил на служебния телефон на дежурен ОДЧ-Видин. Ц. влязъл в автомобила си и предоставил документите си на жалбоподателя. Ц. се обадил на тел.112, като протоколът от прослушване на електронния запис на позвъняването, е приложен по делото. Във връзка с позвъняването на жалбоподателя, от дежурен ОДЧ-Видин са изпратени дежурните в наряд служители , на които жалбоподателят предал документите на водача Ц. , на водача била извършена проверка за алкохол , проверка на лицето и МПС по данните в системата и след извършен разпит на двете участващи в инцидента лица, същите били освободени , като не е взето отношение от служителите на сектор „Пътна полиция“, тъй като по тяхна преценка не са били налице достатъчно данни за предприемане на административно-наказателни мерки по ЗДвП.

Комисията, назначена за проверка на случая ,  е събрала писмени сведения от участващите в случая лица и жалбоподателя , вкл. и материалите от извършената от ОД на МВР проверка по случая , установила е съдържанието на записите на камерите на бензиностанция „Газпром“ чрез протокола за визуален преглед, както и съдържанието на записите на тел.112 чрез протокола за прослушване и анализ на записите от телефона и въз основа на установените обстоятелства е изготвила справка с рег.№ 1266з-5968/23.03.2020г. , в която подробно е описала събраните доказателства. Видно от същата,  комисията е направила изводи , че деянията , изразяващи се в легитимиране със служебна карта като служител на МВР , издаване на разпореждане за представяне на лични документи спрямо Д.Ц. и извършване на проверка за установяване на самоличността на лице чрез изискване на лична карта и СУМПС, принуждавайки го чрез бутане и дърпане да ги предостави, представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР-неспазване на служебните правомощия, за което следва да бъде наложена наказание „писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗМВР- неправомерно поведение спрямо граждани.

Със справката жалбоподателят е запознат на 31.03.2020г. , когато му е връчена и покана за даване на писмени обяснения.

Във връзка с резултатите от проверката е депозирано писмено сведение от жалбоподателя на 01.04.2020г., в което той възразява срещу установени неточности във фактическата обстановка във връзка с дадените обяснения от Л.С.и M.M., както и че комисията би следвало да извърши сама визуален преглед на видеозаписите на охранителните камери на бензиностанцията. Сочи , че разпореждането е издал в изпълнение на задължението си по чл.152 от ЗМВР. Дадените писмени обяснения са приети от дисциплинарно наказващия орган, видно от поставената резолюция върху същите с означение на името , длъжността и датата.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на директора на ГД“БОП“ за налагане на дисциплинарно наказание. Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган: наложено е наказание по чл.197,ал.1,т.2 от ЗМВР от ръководител на структура по чл. 37,ал.1,т.1 на служител на ръководна длъжност, а именно от Директора на ГД“БОП“ с оглед предоставените правомощия по чл.204,т.3 от ЗМВР.

Същата е издадена в предписаната от закона форма , при наличието на визираните в нея фактически и правни основания и е мотивирана. При издаването и не са допуснати нарушения на административно-производствените правила.

На жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ по чл.197,ал.1,т.2 от ЗМВР на основание чл. 199,ал.1,т.4 от ЗМВР, съобразно която разпоредба дисциплинарно наказание "писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца се налага за неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица.

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят в качеството си на служител на МВР не е спазил служебните си правомощия като е издал полицейско разпореждане спрямо лицето Д.Ц. да предостави документите си за самоличност във връзка с възникнал между същите пътен инцидент без да има правомощия за това. Съобразно чл.64,ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Видно от горното качеството на полицейски орган не е достатъчно да обоснове правомощие на полицейския орган да издава разпореждания , а следва същите да са необходими за изпълнение на възложените му функции.   Жалбоподателят е бил служител в ГД“БОП“ . Видно от  чл.38 от Правилника за устройство и дейността на МВР ГДБОП е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл.6,ал.1,т.1-3,6-9 от ЗМВР по отношение на организирана престъпна дейност , свързана с посочените в разпоредбата дейности. Освен това видно е , че в правомощията им са дейности във връзка с организирана престъпна дейност. Съобразно чл.38,ал.2 правомощията си по ал. 2 служителите осъществяват при изпълнение на посочените в ал.1 дейности. Видно от горното издаденото полицейско разпореждане до Д.Ц. да си предостави документите за самоличност за установяване на самоличността и правоспособността на същия във връзка с възникналия между двамата пътен инцидент или за предотвратяване на последващ такъв не  е разпореждане , свързано с функциите му като служител на ГДБОП. В тази насока е и представената длъжностна характеристика на длъжността „началник на сектор“ на сектор “Борба с организираната престъпност“–изпълняваната от жалбоподателя длъжност.  

Предвид горното не са били налице и основанията и по чл. 70,ал.1 и ал.2 от ЗМВР жалбоподателят да извърши проверка за установяване самоличността и правоспособността на лицето.

Направеното възражение от жалбоподателя как би следвало да постъпи след като лицето не се е подчинило на издаденото от полицейски орган разпореждане, както и че следва да се вземе предвид и поведението на Ц., следва да бъде обсъждано единствено при условие, че издаденото разпореждане е от полицейски орган при упражняване на възложените му функции, какъвто настоящият случай не е . Горното не следва и от разпоредбата на чл.152 от ЗМВР, на която се позовава жалбоподателят, тъй като същата визира задължение на държавните служители единствено да оказват помощ и съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване и пресичане на правонарушения, което съдействие не следва да надхвърля пределите на необходимото за целта. В случая се касае за издадено от жалбоподателя полицейско разпореждане, което като административен акт е нищожно по своя правен характер като отправено при липса на компетентност, а не се касае за оказване на съдействие за предотвратяване или преустановяване на нарушение.

Предвид на горното жалбоподателят нито е имал правомощие да отправи разпореждане до лицето Д.Ц. да предостави документите си и тези на автомобила, нито да принуди същия да ги предостави, поради което е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

Доводите, наведени в жалбата, са неоснователни. Заповедта съдържа фактически и правни основания, като дисциплинарното нарушение е ясно индивидуализирано . Същата съдържа необходимото съгласно чл.210,ал.1 от ЗМВР съдържание, обсъдени са подробно и възраженията на жалбоподателя, а съобразно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт-в случая заповедта е подробно мотивирана, но и изрично се позовава на обобщената справка от проверката, съдържаща  както обсъждане, така и списъчен опис на доказателствата.

При издаването на административния акт не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Съобразно разпоредбата на чл.206,ал.4 от ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Предвид горното, като е събрал и събраните при извършената проверка в ОД на МВР-Видин доказателства, вкл. протоколът за визуален преглед, прослушване и анализ на предоставените файлове от видеозапис на камерите на бензиностанцията и протокол за прослушване на електоренен запис на постъпило обаждане на тел.112, дисциплинарният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила . Освен това протоколите за визуален преглед и прослушване представляват писмени доказателства по ГПК, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателя и като такива имат материална доказателствена сила. В съдебно заседание съдържанието на същите не е оспорено, поради което са обвързващи съда относно отразените в тях обстоятелства.

От дисциплинарно-наказващия орган е спазена законоустановената процедура за налагане на наказанието по чл.205 и чл.206 от ЗМВР, вкл. задължението на дисциплинарно-наказващия орган по чл.206,ал.1 от ЗМВР. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Такива са дадени и дисциплинарно-наказващият орган е приел и обсъдил същите в заповедта.

Спазен е и двумесечният преклузивен срок по чл.195,ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.196,ал.2 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи не по-късно от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, с оглед момента на постъпване на материалите при дисциплинарно-наказващия орган, както и предвид разпоредбата на чл.195,ал.2 от ЗМВР.

При определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарно-наказващият орган подробно е обсъдил обективните и субективните обстоятелства, при които е извършено нарушението, формата на вина, цялостното поведение на държавния служител ,отчел е обстоятелството, че действията му са продиктувани от намерение да предотврати опасно поведение на Д.Ц. като участник в движението по пътищата, както и че се касае за инцидента проява и обстоятелства, които до голяма степен са го предизвикали и е наложил минималното за деянието по вид и размер наказание, а именно „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Предвид горното от дисциплинарно наказващия орган са отчетени посочените от жалбоподателя обстоятелства, че като дългогодишен служител на МВР няма никакви наказания, а съвестно и отговорно е изпълнявал служебните си задължения . Видно от разпоредбите на ЗМВР за неспазване на служебни правомощия, в случаите на превишаване на същите, е предвидено наказание „порицание“, докато на жалбоподателя е наложено по-лекото, в минимален размер –писмено предупреждение за срок от три месеца. Липсва основание за налагане на наказание по чл.198,ал.1 от ЗМВР, което се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. Съобразно чл.198,ал.2 от ЗМВР дисциплинарно наказание „мъмрене“ се налага тогава, когато отклоненията от изискванията са незначителни. Видът на нарушението и следващото се наказание се определят от характера на нарушението-неговата тежест, а личността на нарушителя основно е от съществено значение за индивидуализацията на наказанието. В случая не може да се приеме, че нарушението по своя характер следва да се квалифицира като незначително.

Неоснователно е и направеното възражение за погрешно формиране на мнението за вина на административния орган, дължащо се на явно несъответствие между последователността на събитията, възприети и отразени в обясненията на двама от свидетелите, както и на кредитиране на обясненията на служителя на бензиностанцията M.M.. Фактическата обстановка, възприета по делото, се установява изцяло въз основа на писмените доказателства по делото-протоколът за визуален преглед на записите на камерите на бензиностанцията и протоколът за прослушване на електронен запис на тел.112, както и на дадените сведения от жалбоподателя. Сведенията на посочените лица не се отразяват на установената фактическа обстановка. От друга страна независимо, че дисциплинарно-наказващият орган е посочил в заповедта, че действията на служителя са възприети от граждани и др., в следствие на което е било възможно да се формира впечатление за нарушаване на служебната етика, както и че са налице вредни последици за ГДБОП и МВР, при определяне на вида на нарушението и размера на наказанието, горните обстоятелства са отчетени в полза на жалбоподателя , тъй като за така описано като тежест и вредни последици нарушение, в ЗМВР са предвидени по-тежки по вид наказания. В случая въз основа на обективно установените обстоятелства дисциплинарно-наказващият орган е наложил минимално за деянието наказание като вид и размер. Липсват основания да се приеме от съда, че е проявен субективизъм.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспорваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, изискването за форма на административния акт, при липса на нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания за нейната отмяна по чл.146 от АПК.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.1 от АПК Съдът

                                      РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.С. *** срещу Заповед №1266з-660/08.04.2020г. на Директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.3 във вр. с чл.199,ал.1,т.4 от ЗМВР, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Г.С. *** да заплати на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“-гр.София, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

             Административен съдия: