РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Габрово, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно
административно наказателно дело № 20234200600280 по описа за 2023
година
С Решение № 29 от 28.06.2023г., постановено по АНД № 85 по описа за
2023г. на Севлиевски районен съд, обвиняемата В. М. Д. от с.Д.,
общ.Севлиево е призната за виновен в това, че на
13.09.2019 година в гр. Валядолид, Кралство Испания, пред служител на
Териториално поделение № 47 „CAISS 2 във Валядолид“ на Национален
осигурителен институт на Кралство Испания, съзнателно се е ползвала от
неистински официален документ – Удостоверение, Образец УП – 3, №
164/05.03.2003 година, удостоверяващ осигурителен стаж и доход, за периода
от 08.01.1993 година до 20.12.1996 година, на който е придаден вид, че е
издаден от ръководителя на *** гр.С., на длъжност „Чистач“, който да бъде
включен в производство по заверяване на осигурителен период, като за
самото съставяне на удостоверението от нея не може да се търси наказателна
отговорност, като за извършеното престъпление по чл. 316, предложение 1 –
во, във връзка с чл. 308, ал. 1, предложение 1 – во от НК съдът е освободил
обвиняемата Д. от наказателна отговорност, на осн. чл.78а ал.1 от НК и е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
На обвиняемата са възложени направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от адв.М. Д. в качеството и на служебен
1
защитник на обвиняемата, като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на закона. Защитникът счита, че престъплението за което е
предадена на съд обвиняемата не е доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Счита, че е налице хипотезата на чл.14, ал.1 от НК и чл.9,
ал.2 от НК. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и
обвиняемата да бъде оправдана.
Обвиняемата редовно призована не се явява пред настоящата
инстанция за да изрази лично становището си по обжалваното
решение.Същата не се явява и при разглеждане на делото от РС- Севлиево.
Адв.Д. поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения.заявява, че поддържа връзка с обвиняемата, която е запозната с
развитието на делото и с депозираната жалба.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за правилен и обоснован и
моли същия да бъде потвърден.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, констатира следното:
Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от обясненията на
обвиняемата дадени на досъдебното производство, показанията на
разпитаните свидетели и приобщените по делото писмени доказателства.
Всички доказателства са обстойно обсъдени в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт и при преценката на същите доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка
по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от РС-
Севлиево фактическа обстановка, а именно:
Обвиняемата В. Д. е с постоянен адрес в с. Д., общ. Севлиево, ул. „***,
което предпоставя местна компетентност на РС-Севлиево за разглеждане на
делото.
От години Д. живеела и работела в Кралство Испания, провинция
Валядолид. През 2019г. обвиняемата решила да провери какъв общ
осигурителен стаж имала в Испания и България, с оглед преценка на
възможностите да получава помощ за безработица и пенсия. На 27.07.2019г.
пристигнала в Република България и започнала да събира документи за
осигурителния си стаж. Успяла да събере документи удостоверяващи
трудовия и стаж в страната от 01.02.1973г. до 11.12.1991 г. Разбрала, че не и
достигат около четири години трудов стаж, за да се пенсионира и решила да
се сдобие с документ, удостоверяващ наличието на такъв стаж. На
неустановена дата през 2019г., чрез неустановен таксиметров шофьор,
обвиняемата се свързала с неустановено по делото лице на което дала сумата
от 1200 лева, за да „закупи“ недостигащия трудов стаж. На неустановена дата
това лице предало на обвиняемата неистински официален документ -
Удостоверение Образец УП-3, №164/05.03.2003г., удостоверяващ
2
осигурителен стаж и доход, за периода от 08.01.1993г. до 20.12.1996г., в ***
гр. С., според който документ същата била работила в дружеството като
чистачка /л.279/. Документът представлява оригинална типографска бланка,
отпечатан от двете страни, с подписи в долната част на три лица: изготвил, гл.
счетоводител и ръководител и върху подписа на ръководител поставен мокър
печат с надпис „***". След събиране на всички документи за трудов стаж, на
16.08.2019г. обвиняемата напуснала страната.
На 13.09.2019г. Д. посетила Териториално поделение № 47 „CAISS 2 във
Валядолид" на Национален осигурителен институт на Кралство Испания,
където лично подала Искане за заверяване на осигурителни периоди, касаещи
Кралство Испания и Република България. Към искането обвиняемата
представила изискващите се документи, доказващи осигурителните периоди
в Република България, като единият от тези документи бил и Удостоверение
Образец УПЗ, № 164/05.03.2003г., издаден от ***, гр. С., удостоверяващ
обстоятелството, че за периода от 08.01 1993г. до 20.12.1996г. — 3 години, 11
месеца и 12 дни обвиняемата е работила като чистачка.
Д. представила горепосочения документ, въпреки че знаела, че в
посочения период не е работила като чистачка в „***“ гр. С.
Документите, касаещи осигурителните периоди в България, били
изпратени за проверка и потвърждаване на отразените данни на ЦУ на НОИ,
Дирекция „ЕРМД", откъдето били препратени на ТП на НОИ, гр. Габрово,
предвид това, че постоянния адрес на Д. бил в с. Д., общ. Севлиево. След
извършена проверка от ТП на НОИ - гр. Габрово, се установило, че
обвиняемата не е работила и нямала трудов стаж в *** гр. С. в периода от
08.01 1993г. до 20.12.1996г. Териториално поделение № 47 „CAISS 2 във
Валядолид" на Национален осигурителен институт на Кралство Испания било
уведомено, че декларираният от Д. осигурителен стаж е бил реално положен
от нея в България, с изключение на периода от 08.01.1993г. до 20.12.1996г. в
*** гр. С., на длъжност чистачка, поради което същият не може да бъде
зачетен.
На досъдебното производство е назначена а съдебно-почеркова
експертиза от заключението на която се установява, че почеркът с който е
попълнено Удостоверение Образец УП-3, № 164/05.03.2003 г.,
удостоверяващо осигурителен стаж и доход, за периода от 08.01.1993г. до
20.12.1996г., в *** С., не е на обвиняемата, както и не е на свидетелите Т.Д.,
Ц.К. и М.И.и, че подписите, положени в долния край на удостоверението,
също не са изпълнени от тях.
В обясненията си обвиняемата не оспорва ,че не е имала изискващия се
стаж за пенсиониране и признава ,че си е закупила документи за трудов стаж
от непознат за нея таксиметров шофьор за сумата от 1200 лева. Признава,
знаела, че шофьорът щял да уреди нещата, все едно си е купила трудов стаж.
Прочела закупените документи и видяла, че в тях е вписано, че има трудов
стаж в *** гр.С.. Категорично отрича тя да е изготвила неистинските
3
документи.
Пред първоинстанционния съд, защитника на обвиняемата е навел
всички доводи и възражения наведени и пред настоящата инстанция.
Решаващият съд изключително задълбочено и професионално е отговорил на
тези възражения, като е изложил подробни мотиви за всяко от тях.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на РС-Севлиево, като
несчита за нужно да ги преповтаря.
Безспорно е, че обвиняемата никога не е работила в *** С. и няма как да
се снабди законно с удостоверение за трудов стаж от това дружество. В
подкрепа на този извод са показанията на свидетели Т.Д. - председател на ***
- С. за периода 1989 - 2003 г.; Ц.К. - главен счетоводител в *** - С. за периода
1990 - 2002г. и М.И. - личен състав в *** - С. за периода 1985 - 2015г. И
тримата свидетели са посочили, че обвиняемата не е работила въобще в ***
гр. С., през периода 1993 - 1996г., както и тези на съпруга на обвиняемата
Д.Д.. От субективна страна подсъдимата е знаела ,че инкриминираното
удостоверение е неистинско и въпреки това съзнателно се е възползвала от
него като го е подала пред Националния осигурителен институт на Кралство
Испания, за да удостовери несъществуваш трудов стаж в *** С.. Деянието по
чл.316 пр.1-во във вр. с чл.318, ал.1 пр.1-во от НК е осъществено от В. Д. при
пряк умисъл. РС-Севлиево е изложил подробни и задълбочени доводи в тази
насока, същите са изчерпателни и не са налице допълнителни доводи в
подкрепа на мотивите на решаващия съд.
Не са налице сочените от защитата процесуални нарушения на
досъдебното производство. РС- Севлиево и по отношение на тях е изложил
логични и законосъобразни мотиви, като правилно е констатирал, че
разследващите органи стриктно са спазили разпоредбата на чл.221 от НПК и
не са ограничили или нарушили правата на Д. при привличането и като
обвиняема.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за
правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд да
признае обвиняемата за виновна в това да е осъществил както от обективна
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.316 пр.1-во във
вр. с чл.318, ал.1 пр.1-во от НК и на основание чл.78а от НК да я освободи от
наказателна отговорност, като и наложил административно наказание глоба.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание до две
години лишаване от свобода, пробация или глоба. Обвиняемата не е осъждана
за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието и не са причинени
имуществени вреди. Налични са предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване на Д. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
Въззивният съд счита за несъстоятелно искането на защитата за
приложение на чл.9, ал.2 от НПК. В конкретния случай деянието на Д. не е
4
малозначително и обществената му опасност не е явно незначителна.
Обвиняемата си е позволила в една чужда държава да се ползва от
неистински частен документ, като е смятала, че Националния осигурителен
институт на Кралство Испания няма да извърши проверка на представените
документи и по този начин е демонстрирала незачитане както на законите на
нашата страна, така и на законовите норми на държавата, която и е
предоставила възможност да живее и да работи. Коректно са отчетени
смекчаващите вината обстоятелства и са правилни са изводите на решаващия
съд, че е налице превес на същите. Наложената глоба, макар и в минимален
размер ще постигне целите на личната и генерална превенция.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение , на
основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до неговото отменяване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло РЕШЕНИЕ № 29 от 28.06.2023г., постановено
по АНД № 85 по описа за 2023г. на Районен съд-Севлиево.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5