Определение по дело №19/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по искане на защитника на Д. С. В. - обвиняем по
досъдебно производство № 1708/2021 г. по описа на РУ на МВР-С., вх. №
2134/2021 г., пор. № 262/2021 г. на ОП-С. за изменение на мярката му за
неотклонение Задържане под стража в по-лека. В искането се твърди, че В.
имал сериозни здравословни проблеми, непрекъснато главоболие, гадене и
световъртеж. Няколко пъти му била оказвана помощ от лекаря, обслужващ
ареста, но същия се притеснявал да му изписва лекарства без извършване на
специализирани изследвания, тъй като при снемане на анамнеза, обвиняемият
споделил на лекаря, че през м.юли 2021г. бил пострадал при катастрофа в гр.
Лион, Франция като пешеходец, имал счупване на ръката и си ударил главата.
След завръщането си в България, на 30.07.2021г. посетил лекар, който
констатирал „след травма от МПС. Направени изследвания, преглед от лекар.
Установена ф-ра на ръката. След 2 дни от произшествието съобщава за
главоболие, нарушено равновесие при промяна позицията на тялото,
придружено с гадене“. Към настоящия момент обв. В. продължавал да има
такива страдания, което провокирало настоящото искане за изменение на
мярката за неотклонение с цел провеждането на адекватно лечение,
включително след извършване на високо специализирани изследвания, както
и за да бъде предотвратено влошаване на здравето му. Обвиняемият бил
български гражданин, с постоянен адрес на територията на РБългария, не
били налице доказателства, че същият можело да се укрие или да извърши
друго престъпление, поради което защитникът моли съда да постанови
определение, с което първоначално взетата мярка за неотклонение да бъде
изменена в друга по-лека такава, за да има възможност да проведе лечение.
Също така моли по преценка на съда, да бъде допусната и изслушана
съдебномедицинска експертиза с вещо лице - невролог, който след като се
запознае с медицинската документация, извърши преглед на лицето и при
нужда назначи изследвания, да отговори на въпросите, дали Д.В. страда от
неврологично заболяване, какво лечение следва да му бъде приложено, следва
ли да бъде проследявано състоянието му от лекар-специалист, както и може
ли лечението адекватно да се приложи в условията на ареста.
В съдебно заседание, защитникът поддържа искането за изменение на
мярката за неотклонение на обв. В. от „Задържане под стража” в друга по-
лека такава. Счита, че в действителност той бил привлечен да отговаря за
тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, но обвинението било
„работно“ и след изготвянето на съответната експертиза, която да установи
нетното тегло на наркотичното вещество вероятно щяло да претърпи промяна
в такова за деяние по чл.354а, ал.3 от НК. Формулираното към настоящия
момент обвинение не се подкрепяло от доказателствата по делото. Твърди, че
не били налице и другите предпоставки, а именно, обвиняемият да се укрие
или извърши друго престъпление. Касаело се за лице на около 50 годишна
възраст, което не било с висока степен на обществена опасност,
реабилитирано, с чисто съдебно минало. Липсвали каквито и да било данни
1

някога да се е занимавал с престъпления по чл.354а от НК. Същевременно бил
управител на дружество, трудово ангажиран. Имал семейство в гр. Ш..
Нямало пречка мярката за неотклонение да бъде „Домашен арест”, като
изпълнението й да бъде организирано с електронно проследяващо устройство,
както и по реда на чл.68 от НПК да бъде наложена и забрана за напускане
пределите на страната. Така обвиняемият нямало да има възможност
свободно да се предвижва, поради което не можело да се очаква той да се
укрие или извърши други престъпления. Твърди още, че с наблюдаващия
прокурор обсъдили възможността за сключване на споразумение след
изготвянето на експертизата, като наказанието да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК, което от своя страна правело мярката за неотклонение
„Задържане под стража” в несъответна такава, с оглед бъдещето наказание. За
да приключи досъдебната фаза на наказателното производство било
необходимо само изготвянето на назначената експертиза, поради което ако
обвиняемият бил с мярка, различна от „Задържане под стража” по никакъв
начин не би могъл да попречи за разкриване на обективната истина. От
изслушаната съдебномедицинска експертиза се установило, че обв. В. нямал
неврологични изменения, които да налагат непременно хоспитализирането му
към настоящия момент, но действително той има страдания, определени от
вещото лице, като функционални такива, безспорно свързани с
обстоятелството, че в момента е с мярка „Задържане под стража”.
Защитникът счита, че понастоящем обстоятелствата, при които била
определена първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража”
били променени, поради което моли тя да бъде изменена в „Домашен арест” –
мярка за неотклонение, която би обезпечила изпълнението на процесуално
следствените действия и би отговорила и на нуждите на самото наказателно
производство.
Представителят на ОП – С. счита искането на обв. В. за изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека за неоснователно.
Повдигнатото по отношение на обв. В. обвинение било по чл.354а, ал.1,
предл.4, алт.1 от НК за държане с цел разпространение на 1,4 кг високо
рисково наркотично вещество канабис, за което деяние се предвиждало
наказание лишаване от свобода в размер от две до осем години. Според
прокурора към настоящия момент на разследването, не било разколебано
обоснованото предположение за авторството на деянието. Касаело се за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и от доказателствата
по делото можело да се формира извод за висока обществена опасност, както
на деянието, така и на личността на дееца. Не можело да бъде прието, че
процесното наркотично вещество не било за разпространение. Още в
първоначалното определение на съда, с което по отношение на обв. В. била
взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът
изхождайки от количеството наркотично вещество и начина на опаковането
му - пакетирано в 6 прозрачни, вакумирани пликове, формулирал обоснован
извод, че канабиса бил предназначен именно за разпространение, а не за
2

лична употреба. Високата обществена опасност на личността на извършителя
на деянието се формирала, както от данните за миналите му осъждания, така
и от наличието на данни за криминалистически регистрации, а опасността от
укриване се извеждала от обстоятелството, че той пътувал често зад граница,
с оглед на упражняваната от него професия, което обстоятелство само по себе
си представлявало опасност от укриване, предвид тежестта на извършеното
деяние и предвиденото по закон наказание. Счита, че превес следвало да бъде
даден на обществения интерес, пред интересите на обвиняемия, доколкото
последният държал наркотично вещество в голямо количество, което
наркотично вещество представлявало висок риск за здравето на множество
хора, тъй като било предназначено за разпространение на широк кръг лица.
Разследването по досъдебното производство се провеждало в разумни
срокове. Обвиняемият бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“
от около месец и 15 дни, което също изпълвало критериите за разумност на
сроковете. Предвид изложените доводи счита за неоснователна молбата за
изменение на мярката за неотклонение в по-лека и моли да бъде оставена без
уважение.
В реплика защитникът на обв. В. изразява несъгласие с аргументите на
представителя на държавното обвинение и моли съда да не ги уважава, като
твърди, че прокурорът без да цитира разпоредбата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК,
на практика се позовавал на нея, а в настоящото производство изводът за
наличие на опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго
престъпление не можело да се предполага по реда на посочения текст от
закона.
В даденото му право на лична защита и последна дума обв. В.
се присъединява към становището на защитника си. Моли за по-лека мярка за
неотклонение. Твърди, че официално живее в България, но имал деклариран
адрес и в Германия, защото често пътувал.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Досъдебно производство № 1708/2021г. по описа на РУ на МВР-С., вх.
№ 2134/2021г., пор. № 262/2021г. на ОП-С. е образувано на 17.12.2021г. по
реда на чл. 212 ал.2 от НПК, с първото действие по разследването –
претърсване и изземване при условията на неотложност, на основание данни
за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 18.12.2021г. Д. С. В., е
привлечен в качеството на обвиняем, като на същия е повдигнато и предявено
обвинение по чл.354а, ал.1, предл.4, алт. 1 от НК - за това, че на 17.12.2021г. в
лек автомобил „А.**“ с рег.№ ***, собственост на Т.М.К. от гр.Ш., на пътен
възел „П.“, в района на общ.С., без надлежно разрешително държал
наркотични вещества - високорисково наркотично вещество - канабис, с общо
3

тегло около 1 400 гр., с цел разпространение. За това престъпление
законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две
до осем години и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
С определение № 271 от 20.12.2021г. по ЧНД № 477/2021г. на СлОС,
потвърдено с определение № 209от 29.12.20021г. по ВЧНД № 255 / 2021г. на
Апелативен съд - Бургас по отношение на обв. В. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”.
Обв. В. е на 48 години, български гражданин, със средно образование.
Женен, със семейството си живее в гр. Ш., бул. „Мадара“ № 29, вх. 2, ет. 8,
ап. 41. Не осъждан (реабилитиран за предишните си осъждания). Видно от
приложената по досъдебното производство характеристична справка на
обвиняемия, изготвена на 20.12.2021г., преди задържането му обвиняемият не
е имал постоянна работа; занимавал се с внос от Западна Европа на леки
автомобили с цел продажба; през последните години нямало данни за
подавани жалби и заявления в полицията срещу обвиняемия; приятелският
му кръг се състоял от криминално проявени лица; имал криминалистически
регистрации. Видно от представената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние обв. В. е посочил, че годишно от работата си
на частно получава 1 000лв., а от рента – 2000 лв.; няма недвижими имоти;
той и семейството му притежават 3 бр. МПС.
Към настоящият момент разследването по досъдебното производство
не е приключило. Извършено е претърсване и изземване в неотложен случай,
за което процесуалното действие е съставен протокол, одобрен от съдия от
СлОС и е изготвен фотоалбум. Видно от протокола на пода между предна
лява и задна седалка е намерена черна найлонова торба, завързана на възел и
леко разкъсана в единия й край. В торбата били намерени шест броя
прозрачни вакуумирани торби, съдържащи зелена суха листна маса, която
при извършен полеви тест реагирала на канабис. В дадените обяснения обв.
В. е заявил, че черната торба, намираща се в лекия автомобил е лично негова,
както и съдържанието в нея, като последното не било предназначено за
разпространение. По досъдебното производство са разпитани свидетели –
полицейските служители И.И., Д.К., Н.Е., както и водачът на проверения лек
автомобил – Х.И.. От показанията на последния се установява, че намерената
при претърсването на автомобила черна найлонова торба, в която имало
вакумирани торби с тревиста маса била на обв. В.. Видно от показанията си
свид. Н.Е. /Началник Участък „П.“/, при разговора му със свид. Х.И.,
последният и пред него заявил, че обвиняемият се качил в автомобила с
„въпросната черна найлонова торба“. С Протокол за доброволно предаване от
17.12.2021г. свид. И. е предал на разследващите органи пълномощно, с което
бил упълномощен от собственика на лекия автомобил, да го управлява. С
Постановление от 18.12.2021г. разследващият орган е назначил
физико[1]химическа експертиза, която да установи вида, качествения,
количествения състав и концентрацията на иззетото наркотично вещество,
която все още не е изготвена. Всъщност наличният доказателствен материал
4

по досъдебното производство е събран преди внасяне в съда на искането за
вземане по реда на чл. 64, ал. 5 от НПК на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на обв. В..
По настоящото дело предвид твърденията, че обвиняемият съобщавал
на защитника си за „сериозни здравословни проблеми здравословни
проблеми“ и искането му за изменение на взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с цел да проведе адекватно лечение, съдът назначи
съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице –
невролог, обв. В. няма неврологично заболяване; Не следва да му се прилага
лечение; Няма нужда от проследяване на сегашното му състояние от лекар
специалист тъй като липсва увреда на централната и периферна нервна
система; Не е нужно лечение; Здравословното състояние на лицето позволява
пребиваването му в условията на Ареста.
Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. В. мярката за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека е неоснователно и като
такова съдът го отхвърли.
Обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко време на
досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение „Задържане под стража“(чл. 65, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 65 ал. 4 от НПК в настоящото производство съдът следва да
прецени всички обстоятелства, свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение окръжният
съд, респ. апелативният съд са обсъдили всички въпроси, свързани с
определянето й. Аргументите на съда при вземане на първоначалната мярка
за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността на обвиняемия и
другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия момент. По
делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение
на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Обвинението срещу обв. В. е за тежко престъпление, по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание от 2 до 8 години „лишаване
от свобода” и глоба от 5 000 до 20 000лв.. Събраните по надлежния
процесуален ред доказателства, включително обясненията на самия обвиняем,
са безпротиворечиви и от тях може да се направи обосновано предположение,
че обв. В. е извършил деянието, за което в конкретния случай му е
повдигнато обвинение (законът не изисква категоричен извод в тази насока).
Процесното количество наркотично вещество – около 1 400 гр. канабис и
начина на опаковането му, обосновават извода, че е било предназначено
именно за разпространение, а не за лична употреба.
Към настоящия момент не е отпаднала и констатираната при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
5

Той е привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, като
инкриминираното деяние се характеризира с висока обществена опасност.
Посочената реална опасност от извършване на престъпление не се изключва
от чистото съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация) на
обвиняемия и от постоянния му адрес в Република България. Същите са били
налични и преди извършване на процесното престъпление и по никакъв начин
не са му попречили при осъществяването на престъпната му деятелност.
Наличните по делото данни за начина на живот на обв. В. – пътувания извън
страната; наличието на адрес и в Германия; липсата на постоянна работа;
контактите му с криминално проявени лица, сочат за съществуваща реална
опасност от укриване или извършване на престъпление при евентуално
определяне на по-лека мярка за неотклонение към настоящия момент.
Към настоящия момент няма основания обусловени от здравословното
състояние на обвиняемия, налагащи изменение на взетата по отношение на
него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека. Видно от
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, не се доказаха
и твърденията за влошено здравословно състояние на обвиняемия. По делото
липсват доказателства, от които да се направи извод за несъвместимост на
здравословно състояние на обвиняемия с условията на задържане.
Предпоставките за взетата най-тежка мярка за неотклонение
продължават да са налице. Изтеклият до момента срок на задържане е в
рамките на предвидения в чл. 63, ал. 4 от НПК разумен срок.
В настоящото производство съдът не разполага с процесуална
възможност да обсъжда въпроса дали взетата по отношение на обвиняемия
мярка за неотклонение е адекватна на евентуални промени в правната
квалификация на предявеното обвинение, сключването на споразумение за
решаване на делото, вида и размера на наказанието, което ще се определи и
начинът на изпълнението му. Това са въпроси от компетентността на
прокурора, който след преценката им при условията на чл. 63, ал. 6 от НПК
може и по свой почин да измени мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ в по – лека или да я отмени. Поради изложеното наведените от
защитата доводи в тази насока съдът прецени за неоснователни.
Цел на мярката за неотклонение е да се осигури присъствието на
обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се
попречи да се укрие или да извърши престъпление. Евентуалното изменение
на мярката за неотклонение в по-лека в конкретния случай, предвид
спецификата на престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, алт. 1 от НК за
което съществува обосновано предположение да е извършено от обвиняемия
и реалната опасност от извършване на престъпление или укриване, съдът
намира, че не би могла да осигури постигането на целта по смисъла на чл. 57
от НПК.
С оглед на изложените съображения, като не констатира наличие на
ново настъпили обстоятелства, които да налагат изменение на взетата по
6

отношение на обв. В. мярка за неотклонение, съдът потвърди взетата по
отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като
законосъобразна.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	39
Дата:	2 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200019
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 януари 2022 г.

Определение по дело №19/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите