Р Е Ш Е Н И Е
№:991 06.07.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и
девети юни две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 952 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
по жалба на „Ромфарма“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес управление: гр.Бургас, ул.Чаталджа №65,
представлявано от управителя Петър Златков Михайлов, против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-90-0052680/15.03.2021г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД)
„Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по
приходите (НАП), потвърдена с решение № ГДФК-85/01.04.2021г. на директора на
дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски
обект – аптека Ромфарма, находящ се в гр.Бургас, ул.Чаталджа №65, стопанисван
от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 20 (двадесет) дни, на
основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
счита оспорената заповед за издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и
несъответствие с неговата цел. Моли за отмяната й като неправилна и
незаконосъобразна. Оспорва допуснатото със заповедта предварително изпълнение,
което не е предмет на настоящото производство. Твърди липса на състав на
нарушение, което да обоснове прилагането на ПАМ. Счита, че в заповедта не е
посочено коректно правното основание за издаването й, което затруднява защитата
му. Изложени са възражения, като е акцентирано на издаването на процесната
заповед преди акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
наказателното постановление (НП), поради което дружеството не е могло да се
възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят
твърди, че в заповедта липсват конкретни мотиви за продължителността на срока на мярката, като
намира същия за несъразмерен на твърдяното нарушение. Посочва също, че
запечатването на обекта ще се отрази пагубно както на дружеството по време на
пандемия, предвид предмета му на дейност, така и на държавния бюджет заради невъзможността
на бъдат реализирани приходи от дейността върху които да се платят съответните
налози. Счита, че налагането на мярката не е съобразено с целта на закона,
защото тя е несъразмерно тежка с допуснатото от него нарушение, което дори
липсва към момента.
Пред съда
дружеството-жалбоподател се представлява от редовно упълномощения адвокат В.В. ***,
която поддържа жалбата. Представя писмени доказателства на отстраняването на
нарушението на следващия ден след проверката. Заявява, че към момента е
безпредметно запечатването на обекта за срок от 20 дни, предвид спецификата на
търговския обект и защото това ще навреди както на търговеца, така и на другите
граждани. Пледира за отмяна на заповедта. Не претендира присъждане на разноски.
Ответната
страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната
преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения
юрисконсулт Ж.Д. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за
потвърждаване на атакуваната заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
След като
се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка
на 09.03.2021г., в 15:00 часа в обект – аптека Ромфарма, находящ се в
гр.Бургас, ул.Чаталджа №65, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За
извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 052680/09.03.2021г.
В него е отразено извършването на контролна покупка с издаден фискален касов
бон, който не съдържал QR код, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ. Посочено е наличието на две фискални устройства в обекта, с изложение на
техните параметри и идентификационни белези. Описано е извършено преброяване на
касовата наличност при което не са констатирани разлики, както и че в обекта
работят две лица на пълен работен ден, съгласно работен график. С протокола за
проверка представляващият дружеството бил поканен да се яви на 12.03.2021г. за
съставяне и връчване на АУАН. Протоколът е съставен в присъствието и подписан
от управителя на обекта – Паолина Койчева, която записала, че няма възражения
по констатациите. Към него са приложени опис на паричните средства в касата на
обекта, декларации на работещите в обекта лица, работен график, справки за
трудовите договори, за декларираните финансови резултати от дейността за
последните пет години, за наличните задължение към фиска на дружеството –
незначителните 11,81 лева. Приложени са дневни отчети и издадените фискални
бонове от касовите апарати, от които действително се установява неналичие на QR
код.
За
констатираната липса на изискуемия двумерен баркод (QR код) в генерираните
фискални касови бонове от двете фискални устройства в обекта, срещу
дружеството-жалбоподател били съставени АУАН № F605737 и АУАН № F605742, двата
от 16.03.2021г., с които същата била квалифицирана като нарушения по чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз
основа на констатациите в протокола и преди съставянето на двата акта, административният
орган – ответник в настоящото производство, издал заповед №
ФК-90-0052680/15.03.2021г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Ромфарма“ЕООД търговски обект
– аптека Ромфарма, находящ се в гр.Бургас, ул.Чаталджа №65 и забрана за достъп
до него за срок от 20 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.8, ал.1 и 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4, т.1 и 4 от ЗДДС, с което бил изпълнен съставът на чл.186, ал.1,
т.2 от ЗДДС. Освен използването на фискално устройство което не отговаря на
изискванията, органът се позовал на установеното при проверката от контролните
органите, че дружеството имало средно-дневен оборот от 1579,45 лева. Посочено е наличието на непогасени публични задължения
в размер на 11,81 лева към 10.03.2021г., както и декларираните финансови резултати
от дейността на дружеството: данъчна печалба за 2020г. – 0,00 лева, за 2019г. –
9994,41 лева и за 2018г. – 8986,64 лева, които са намерени за нереално ниски
предвид местонахождението на обекта на оживена улица с постоянен клиентопоток и
средно-дневните обороти от този вид дейност. Направен е извод, че създадената
организация на работа в обекта, позволява оборотът да не се отчита през одобрен
тип фискалното устройство. Използването на неодобрен тип такова създава
възможност на укриване или затрудняване проследяването на реализираните
обороти, не се отчитат приходи и по този начин се стига до намаляването на
данъчната основа и отклонение от данъчно облагане. Органът не е посочил в
мотивите си как тези негови констатации кореспондират с установено при
проверката съответствие в касовата наличност.
Първо „Ромфарма“ЕООД
е оспорило процесната заповед по административен ред пред директора на дирекция
„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с решение №
ГДФК-85/01.04.2021г. е отхвърлил жалбата. Горестоящият орган е обсъдил
установената при проверката фактическа обстановка, констатирал е, че процесната
заповед е издадена в предвидената форма, от компетентен орган, който е действал
в условията на обвързана компетентност. Намерил е за доказано, че в търговския
обект е нямало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, което
да отговаря на предвидените в наредбата изисквания за одобрен тип, поради което
атакуваната пред него заповед е преценена като законосъобразна и целесъобразна.
Жалбоподателят
представя пред съда като писмени доказателства, свидетелства за регистрация на
две фискални устройства с дати от 11.03.2021г., както и издадени фискални бонове
от същите. О тях се установява, че веднага след проверката той е предприел
действия и е отстранил констатираното нарушение, като издаваните касови бонове в обекта вече съдържат
QR код.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок (решението на горестоящия
орган е връчено на 09.04.2021г. като жалбата е подадена на 21.04.2021г.), срещу
подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Заповед №
ФК-90-0052680/15.03.2021г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС. Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
(л.48) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са
оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС,
поради което заповедта е постановена от компетентен орган. Тя е в писмена форма
и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й обаче не е спазен
материалният закон и особено целта която същият преследва.
За
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В
отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при
които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е
предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН.
В конкретния
случай е безспорно установено, че към датата на проверката търговецът е
осъществил състава на нарушение по чл.8, ал.1 и 2 от Наредба №
Н-18/13.01.2006г. като е отчитал продажбите в обекта на фискални устройства, които
не отговорят на изискванията. При проявени обективните признаци на
административно нарушение, в случая формално са били налице и фактическите
основания, обосноваващи правното основание за налагане на принудителната
административна мярка. Нарушението обаче е преустановено на 11.03.2021г., т.е.
преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 15.03.2021г. Следователно към
момента на прилагането на мярката се явява отпаднал преустановяващият й ефект,
тъй като противоправното поведение доброволно и своевременно е коригирано от
нарушителя.
При тези
фактически данни следва извода, че предвидената по закон мярка е изпълнила
функциите, предвидени в чл.22 от ЗАНН, а именно предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на
административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на
вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени.
Доколкото запечатването на търговския обект за 20 дни и забраната на достъпа до
него е разпоредено от административния орган след преустановяването на
нарушението, то това има характер на наказание за вече извършеното такова, а
ПАМ не е наказание. За такова административно нарушение в чл.185, ал.2 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция. Административните наказания съгласно чл.12 от ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите
граждани, т.е. те също изпълняват предохранителни цели. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че наложената ПАМ с оспорената заповед на началник-отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП, не може да изпълни законово предвидените превантивни
цели, за които е постановена, тъй като към момента на прилагането й,
административното нарушение по чл.186, ал.1 и 2 от ЗДДС, е преустановено.
Като основателни
следва да бъдат отчетени възраженията на оспорващия относно несъразмерността на
административната принуда. Видно от мотивите на административния акт, размерът
на дължимата административна принуда е ценен съобразно необходимостта от
постигане на целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от лицето. При това положение, след като
тази цел е била постигната преди налагането на мярката, то определеният от
органа размер на принудата, клонящ към максималния, се явява необоснован и в
противоречие с релевантната за спора фактическа обстановка. При безспорно
установяване на материално-правните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно
принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. В случая съдът намира, че определените
от органа 20 дни за действие на мярката се явяват прекомерни с оглед
спецификите на конкретния случай. Каза се при проверката не е установена
разлика между касовата наличност и отчетените продажби, не е установено
укриване на приходи, респ. не е констатирана и конкретна вреда за фиска. Тези
безспорни обстоятелства сочат, че при затварянето на обекта за определения от
органа срок се създават предпоставки за причиняване на вреди на търговеца,
които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано нарушение,
което е било отстранено веднага. (В този смисъл решение № 12221 от 02.10.2020
г. по адм. дело № 14134/2019 г. на ВАС и решение № 15697 от 17.02.2020 г. по адм.
дело № 8390/2020 г. на ВАС).
Поради
изложеното, оспорената заповед за налагане на ПАМ № ФК-90-0052680/15.03.2021г.,
следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с неговата цел.
За
прецизност настоящият състав държи да отбележи, че възражението на
жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й преди
акта и НП, е неоснователно. Липсата на издадени АУАН към момента на постановяване
на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед
независимия характер на двете производства – административното по ПАМ и
административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата
на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е
заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния
административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение
и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния
административен акт и наказателното постановление в сила.
При този
резултат на делото съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК право на
разноски има жалбоподателят, но той не е поискал присъждането на такива.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-90-0052680/15.03.2021г. на
началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-85/01.04.2021г. на
директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: