Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  15  

 

 

гр.Белоградчик, 06.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

         при  участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 329 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е  по  жалба  на С.Г.И. ***, с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1905251 от 19.12.2017г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.

        Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на издадения ел.фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия. Твърди се, че изложеното във фиша не отговаря на действителната обстановка – заснемането на автомобила с посочената скорост / въпреки, че устройството, което е извършило заснемането е било в МПС, намиращо се вътре в границите на селото /, е станало преди навлизането на жалбоподателя с неговото ППС в населеното място, поради което не е налице нарушение на допустимата скорост за движение извън населено място, обаче. Твърди се още, че при заснемането не е отбелязана посоката на движение на автомобила на И., от който факт също следвало, че тя не е доказано осъществяването на нарушението – превишение на указана скорост в населено място. Поради това С.И. иска и отмяната на наказанието. В с.з. жалбоподателят И. не се явява, не се представлява.

        Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не взема становище по казуса.

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         На 19.12.2017 г. в 15.59 ч. по път І-1 / ноторно известно на съда, че това е международен път Е-79/, съвпадащ с ул.”П.” в с.М., обл.В., с автоматизирано техническо средство /мобилна система за видеоконтрол "TFR - 1M" № 580/, било заснето МПС -  лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ВН 2132 ВС, което се движело със скорост 87 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип № 3053/19.12.2017 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална скорост 40 км.ч., и установената – 87 км./ч., но след приспадане на възможното отклонение в измерването, наказуемата скорост е приета за 84 км./ч., т.е. отчетено било първоначално превишение от 47 км./ч., но след приспадане отклонението – 44 км./ч.

         В посочения участък - ул.”П.” в с.М. /съвпадаща с път І-1 извън населеното място или Е-79/, имало ограничение на законово разрешената по принцип скорост до 50 км./ч. – до максимум 40 км./ч., направено с нарочен пътен знак. /съгл. чл.21 ал.2 от ЗДвП/  – знак “В-26”, монтиран под указателната табела за начало на населено място “Д-11”, покрай който знак автомобилът м.„Фолксваген Голф”, с рег. № ВН 2132 ВС, бил преминал, движейки се от гр.Видин към самото село.

         За констатираното нарушение, на 19.12.20017 г. бил издаден Електронен фиш К № 1905251 от същата дата на ОД-МВР-Видин , за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на С. Г.И., като собственик на автомобила, заснето в горния клип.

         При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена в срок, лично от жалбоподателя, а разгледана по същество - е неоснователна.

         Според съда, приетата от него фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и чрез ползваните в случая доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.

         Жалбоподателят неоснователно възразява, че липсва извършено от него нарушение, тъй като ограниченията на скоростта важали след табелата за навлизане в населеното място, а неговото МПС не е било сторило това, когато е засечено да се движи от заснемащото устройство.

             В ЗДвП, на първо място, са посочени изчерпателно условията, при които може да бъде издаден електронен фиш. Предпоставките са описани в чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която установяването и заснемането на нарушенията по закона с автоматизирано техническо средство или система / т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението /, в отсъствие на контролен орган и на нарушител,  позволява издаването на  електронен фиш. Всички предпоставки са налични по настоящият казус. Ползваната система за запис е била мобилна и безспорно  «автоматизирана». Съгласно  § 6 т.65 от ДР на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. Или в случая ползваното записващото устройство/система е било мобилно, автоматизирано, отговарящо  на изискването на ЗДвП: техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на конкретното нарушение.

         На следващо място, видно от приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, и докладна записка, на дата 19.12.2017 г. дежурните служители са  започнали измерването на скоростта на преминаващите автомобили в 13:15 часа и са приключили с измерването в 16:30 часа, като са били позиционирани на едно само място – на път І-1 /Е-79/, съвпадащ с ул.”П.” / срещу дом № 12/ на с.М. - в границите на това населено място, като настоящото нарушение е било засечено в 15:59 часа.

         В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП и впоследствие по изрично указание на съда, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от закона / с нарочен знак “В26”/, посоката на движение на автомобила/ отразена и в самия клип – като насрещна на заснемащото устройство, и в протокола за ползваното средство – като “П” – приближаващ/, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото – вкл. допълнително представените фото-изображения на лицевата страна на пътните знаци “В26” и табела “Д-11”, и пътния участък на който са разположение те, съвпадащ по преценка на съда с мястото, на което  е заснет да преминава автомобила на И., след подминаване на тези именно знаци.         

         С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 19.12.2017 г. в 15:59 часа, лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с рег. ВН 2132 ВС, управляван от собственика му С.Г.И. се е движил в с.М., обл.В., по ул.”П.” / съвпадаща с път І-1, или Е-79/, в посока от гр.В. към самото село, с превишена скорост - 84 км/ч, при разрешена максимална скорост за движение от 40 км/ч, въведена с нарочен пътен знак. Разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с 44 км/ч, а размерът на глобата в този случай е следва да е именно 600,00 лева, съгл. чл.182 ал.1 т.5 ЗДвП /тъй като липсва превишение с над 50 км./ч. или повече,  за да обуслови т.6 на същата законова разпоредба /.

           По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

            Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1905251 от 19.12.2017 г. на ОД-МВР-Видин, с който на С.Г.И. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 600,00 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                         

               

 

                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ: