Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262195
09.08.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и шести май две хиляди деветнадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7329 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от А.С.А. срещу А.Т., П.С., Т.Т. и Х.С..
Ищецът твърди, че е притежава правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от ПИ с
идентификатор **** по КК на село Я. п. и върху изградените в него сгради с
идентификатори .1, .2, .3 и .4. Правата си придобил по наследствено
правоприемство от баща си, който ги придобил от своя баща. Последният придобил
правото на собственост въз основа на давностно владение в периода от 1925 до
1993г. Иска да бъде признато правото му на собственост върху имотите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва предявената
претенция. Твърдят, че са придобили правото на собственост по давност като са
противопоставили намерението си за своене спрямо всички. Имотът бил владян от
ответниците, а преди това от техните родители още от 70-е години. Дядото на
страните нямал титул за собственост, но се разпоредил неформално с
притежаваните от него имоти преди 50 години. Като единият бил предоставен на
бащата на ищеца, а другият- в съседство, на бащата на А. и П.. До завеждането
на настоящото дело между наследниците нямало спорове по отношение на правата
върху имотите. Молят претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е
представен нотариален акт от 12.05.2020 г., с който ответниците А.Т. и П.С. са
признати за собственици на процесния поземлен имот и сградите в него на
основание представени документи и давностно владение.
Предхождащи
документи за правото на собственост не са представени, като от въведеното от
ищеца основание за придобиване на правата (давностно владение на наследодател)
и от изложените възражения от ответниците става ясно, че такива никога не са
били съставяни. Единствените данни в тази насока могат да се изведат от
разписната книга към плана от 1994г., в която имот № ****е записан на името на А.
С. А.- дядо на ищеца и на ответниците А.Т. и П.С..
От
представените удостоверения за наследници е видно, че А.С.А. (роден 1905г.) е
починал през ***., като вдовец и е имал за наследници децата на починалия преди
него (през 1992г.) син- В. С., а именно П. С., А.Т. и Ж. А. (починал 2001 г.) и
втория си син- С. А.С.. След смъртта на последния през 2011г., той е бил
наследен от свия син, ищецът А.С.А..
При
тези данни за установява на правото на собственост върху имота следа да бъдат
взети предвид събраните по делото гласни доказателствени средства. В тази
връзка от показанията на всички
свидетели се установява, че общия наследодател- А.С.А.-роден ***., е живял
заедно със синовете си В. (наследодател на ответниците) и С. (наследодател на
ищеца) в процесния имот. Освен този имот, семейството е притежавало и съседния (идентификатор
.****). А.С.А.-роден 1905г., е разделил имуществото като единият син- С., е
заживял в имот .****, където му била направена отделна къща, с помощта на баща
му и брат му. Последният (В. С.), заедно с баща си и семейството си (съпруга Т.
А.и деца- П., А. и Ж.) останали да живеят в процесния имот. В. С. починал през
1992г. преди своя баща. След негова смърт, а впоследствие и след смъртта на
общия наследодател А.А. през 1993г., в процесния имот живяло единствено семейството
на починалия брат В. А., а в съседния (идентификатор .***) живяло семейството
на С. А.. В тази насока са показанията на К. К. (братовчед на съпругата на
ищеца), който заявява, че дядо А. е разделил синовете си в двата имота. Също
така и показанията на свидетелката Б., според която дядо А. е командвал и в
двете къщи, а когато починал С. си останал в къщата на ъгъла (имот .***), а В.
(всъщност наследниците му) си останал в къщата. Тя заявява, че не й е известно
дядо А. да е прехвърлял на синовете си нито
един от двата съседни имота, докато е бил жив, както и че ищецът притежава
имот .*** (на ъгъла) също от дядо си А.. В същия смисъл са и показанията на
свидетелите на ответниците, като всички са категорични, че общия наследодател е разделил имотите още приживе между
синовете си.
При
така събраните доказателства се установява, че фактическата власт е
принадлежала на общия наследодател, но не само по отношение на процесния имот,
а и по отношение на съседния. След неговата смърт правата са преминали при
неговите наследници, като е възникнала съсобственост. Фактът на съществуване на
съсобственост, независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки
от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите
съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на
ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не
означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика
последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и
сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на
частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и
категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за
себе си.
Установената
по делото фактическа обстановка се отличава от този общ принцип, поради наличието
на два отделни имота, които са били предоставени за ползване от двамата синове
на общия наследодател. В тази връзка е постановено Решение № 97 от 19.10.2020
г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о., ГК, в което се приема, че
фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки
от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее
постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите
и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик
по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2
ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на
владение за себе си. /В този смисъл са мотивите към т. 1 от
ПП-6-74/. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на
правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците
на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени
от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период
от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са
реализирани. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или
сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са
преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането
на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията
на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред
съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло
от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
Предвид
установените от свидетели факти, следва да се приеме, че още приживе общият
наследодател е разпределил имуществото си между своите синове, като за сина си
Стоян е отредил имот с идентификатор .***, а за сина си В. процесния поземлен
имот. В действителност в процесния имот е останал да живее и дядо А., но това
не изключва акта на неформално разделяне, който той е извършил. След неговата
смърт през 1993г. процесния имот е продължил да се ползва от семейството на
неговия починал син- В., а съседният- от семейството на другия му син С.
Съпругата на В. С.- Т. А. и синът му- Ж. са ползвали имота до своята смърт,
съответно през 2003 и 2001 г., като са се грижели за него и дори са изградили
нови постройки. Дъщерите му- ответниците П. С. и А.Т., фактически не са живели
в имота, след сключването на граждански брак, но са го посещавали, а след
смъртта на своята майка идвали, за да го поддържат (свид. Т.). В тази насока са
и показанията на свидетеля К., който казва, че съседният двор „на Т.“ (ПИ .***)
е празен и не се обработва, въпреки липсата на материализирана граница между
двата. При тези данни се установява, че ищецът, а преди това и неговият
наследодател (С. А.) не са ползвали процесния имот, а единствено този
предоставен от общия наследодател.
При
тези доказателства, съдът приема, че след смъртта на общия наследодател през
1993 г. наследниците са продължили ползването на имотите съгласно извършеното
от него фактическо разпределение между двамата братя- С. и В., на двата поземлени
имота. С. А. със семейството си заживява в поземлен имот .***, а семейството на
починалия брат В. в поземлен имот .****. Всеки от тях е възприел този факт и не
се противопоставил. Отношенията между тях са като на близки роднини и всеки се
е грижел отделно за предоставеното му имущество. Между тях е нямало взаимни
претенции, произтичащи от права на съсобственици. Всяка от групите наследници е
ползвала отделна жилищна сградата с отделен двор и е полагала грижи единствено
за него, без да пречи на другата или да има претенции към нея. Всички тези факти,
преценени в тяхната съвкупност сочат на изявено намерение за своене от двамата
братя (съответно наследниците на единия) за всеки от имотите, най- късно след смъртта
на общия наследодател през 1993г. От тогава владението върху процесния поземлен
имот и сградите е продължило повече от десет години преди предявяване на иска на
26.06.2020 г., поради което, към момента не е съществувала съсобственост между
страните. Идеалните части на ищеца са били придобити от ответниците,
включително като правоприемници (наследници) на владението на своята майка- Т.
А. и на своя брат- Ж. А.. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Записването
на имотите в разписния списък към плана от 1994г., съответно на С. А.С.
(наследодател на ищеца) и на А.С.А. (общия наследодател) не променят изводите.
Разписаният списък по чл. 13, ал. 2 ППЗТСУ е неразделна част от кадастралния
план. Администрацията обаче не е компетентна да определи реалната принадлежност
на правото на собственост и записването само формално легитимира лицето. При
възникнал спор в тежест на всяка от спорещите страни е да докаже правата си в
допустимите доказателствени средства.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените
разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С.А., ЕГН **********, адрес *** срещу А.В.Т., ЕГН
**********, адрес: ***, Т.И.Т., ЕГН **********, адрес: ***, П.В.С., ЕГН **********,
адрес: *** и Х.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.В.Т., Т.И.Т., П.В.С. и Х.Х.С., че
А.С.А. е собственик на основание наследство по закон на 1/2 ид.ч. от
следните имоти: поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР на село Я. п.,
община М., одобрени със заповед ****. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота: ****,
с площ от 1451 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***, ведно със
сграда с идентификатор ****, с площ от 60 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, сграда с идентификатор ****, с
площ от 31 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна; сграда
с идентификатор ****, с площ от 39 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *****, с площ от 41
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на нотариален акт за собственост на имот, придобит по
наследство и давностно владение от 12.05.2020г., вписан в СВ с вх. рег. № ****.
до размера на 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, да заплати на А.В.Т.,
ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН **********, сумата от общо 405.00 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********, да заплати на П.В.С.,
ЕГН ********** и Х.Х.С., ЕГН **********, сумата от общо 400.00 лева разноски в производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.