Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Вeлико Търново, 02.07.2013
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на 17.06.2013., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кирил Хаджитанев
при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдията Кирил
Хаджитанев НАХД №1673 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от К.Д.Д. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление №24-0000593/06.08.2012 г. на Началник Областен отдел КД-ДАИ гр.
Велико Търново, с което за извършено нарушение на чл.45 т.2 предл.2 от Наредба
№34/6.12.1999 г. на МТ е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че фактическата обстановка описана в наказателното
постановление не отговаря на обективната истина, поради което се моли за
отмяната му.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. М. от ВТАК. Поддържат
жалбата.
Въззиваемата страна
– редовно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето е становище
по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Настоящото
административно наказателно производство е започнало чрез съставяне на АУАН Серия
А – 2012 №150446 от 22.07.2012 г., съставен от Н.Н.П., Главен инспектор при ОО
КД-ДАИ Велико Търново, в присъствието на свидетеля И.Л.Л..
В АУАН е
отразено, че на 22.07.2012 г. около 08:30 часа в гр. Велико Търново, на автобусна
спирка до хотел Етър, жалбоподателят като водач на лек таксиметров автомобил
Деу Матиз с рег.№ВТ *, обозначен като работещ, престоява за изчакване на
пътници, при което създава затруднение за останалите участници в движението.
При така
установените обстоятелства актосъставителят е приел, че е налице нарушение по
чл.45 т.2 предл.2 от Наредба №34/6.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на
пътници.
В
законоустановения срок не е постъпвало възражение срещу акта.
Въз основа
на същия е издадено обжалваното наказателно постановление.
От формална
страна съдът счита, че както акта, така и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това лица в кръга на тяхната компетентност и в
законно установените срокове, и в тази насока не се констатират процесуални
нарушения.
Съдът
счита, че в рамките на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Описаната в
акта и НП фактическа обстановка се потвърждава от събраните в рамките на
съдебното следствие доказателства, а именно разпитът на актосъставителя П. и
свидетеля по акта Л., които изцяло потвърждават установеното по административно
наказателната преписка. Допуснатият свидетел на защитата А. С.
С. не даде показания, които да са в противоречие с установената
фактическа обстановка, тъкмо обратното, нейните показания до голяма степен
преповтарят установената фактическа обстановка, като следва да се отбележи, че
те са лишени от конкретика и установяват фактическото положени на мястото на
нарушението без да дават сведения относно конкретиката по настоящия казус, а
именно къде точно е бил спрял жалбоподателят и дали с това е създал затруднения
или пречел на движението.
Съдът
счита, че фактическата обстановка е правилно установена от административно
наказващия орган. Същата е в достатъчна степен конкретизирана. Правилно
административно наказващият орган и актосъставителят са определили приложимата
материална норма – чл.45 т.2 предл.2 от Наредба №34/1999 г. на МТ. Същата
правна норма въвежда забрана за таксиметровите автомобили да престояват за
изчакване на пътници „...на участък от
пътното платно, при което се създават затруднения за останалите участници в
движението за изчакване на клиенти”.
В настоящия
казус от фактическата обстановка описана по административно наказателната
преписка се установява, че жалбоподателят като водач на лек таксиметров
автомобил, който е бил обозначен като работещ, е престоявал за изчакване на пътници
на автобусна спирка до хотел Етър, при което е създавал затруднения за
останалите участници в движението.
Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че
жалбоподателят бил спрял не на самата спирка, а на няколко метра от нея, тъй
като за съставомерността на деянието в настоящия казус е достатъчно
жалбоподателят да е спрял за изчакване на пътници на място, където създава
пречки за останалите участници в движението. Посочването, че жалбоподателят е
спрял на автобусна спирка в близост до хотел Етър има значение в настоящия
казус единствено по отношение описание на мястото на извършване на нарушението,
но не и по отношение на неговата съставомерност. Нещо повече, дори и да се
приеме обратното, то фактическата обстановка по делото, приета за безспорно
установена, опровергава тезата на жалбоподателя, че не се е намирал на
автобусната спирка.
Съдът
счита, че при така установената фактическа обстановка и материално правна
норма, описващи нарушението, правилно административно наказващият орган е
определил санкционната разпоредба, а именно чл.105 ал.1 от ЗАвПр и е наложил
наказание „глоба” в размер на 200 лева, което в рамките на предвиденото по
закон, и съдът счита за правилно и справедливо с оглед обществената опасност на
нарушението.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.
Предвид
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №24-0000593 /06.08.2012 г. на Началник Областен отдел КД-ДАИ гр.
Велико Търново, с което на К.Д.Д., с ЕГН **********, за извършено нарушение на
чл.45 т.2 предл.2 от Наредба №34/6.12.1999 г. на МТ е наложено наказание „глоба”
в размер на 200 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: