Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 9 931/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В исковата молба
на К.К.Т. и Е. Ю.Т. се твърди, че са собственици на недвижим имот на основание разпоредителна сделка –
договор за покупко –продажба на сутерен и таван /подпокривно пространство/ от жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІІ-1310, кв. 26, район „Овча купел“, гр.
София с административен адрес – гр. София, ж.к. „******, представляващи етаж 3,
от еднофамилна жилищна къща, състоящ се от кухненски кът, дневна, стая, стая, коридор, баня с тоалетна, стълбище, балкон, както и
на сутерен на кота -2,40, състоящ се от помещение за
масаж, помещение за фитнес, мазе, ел. котелно, стълбище, както и на барбекю, находящо се в двора на
имота, цялото от 21 кв.м., построено в югозападния ъгъл на парцела. Твърди се,
че по отношение на имота, описан в нотариалния акт, легитимиращ ищците като
собственици е учредена договорна ипотека, оформена в нотариален акт 140, том І,
рег. № 7999, дело 102/2002 г. Изложени са твърдения, че впоследствие имотът бил
изнесен на публична продан в рамките на образувано изпълнително производство
пред ЧСИ – Н.М.и с постановление за възлагане от 13.10.2015 г. същият бил
възложен на „П.Е.Д.“ АД. Изложени са
твърдения, че описаните по-горе имоти не са включени в постановлението за
възлагане и същите са собствени за ищците. При тези твърдения е мотивиран
правен интерес от предявяване на исковете и ищците са сезирали съдът с искане
да признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на описаните по-горе имоти. Претендират се разноски.
Ответникът „П.Е.Д.“ АД оспорва исковете по съображения, развити в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и поддържани в хода на съдебното
производство. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. В., която представя и писмени
бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 140, том І, рег. № 7999, дело 102/2002 г. на Нотариус № 274 – К.
С.. От съдържанието на същия се установява, че К.К.Т.,
като физическо лице – кредитополучател и собственик на имота и като едноличен
собственик на капитала и управител на „К.***“ ЕООД и Е. Ю.Т., като физическо
лице – кредотополучател и собственик на имота и като
ЕСК и управител на „Т.Л.“ ЕООД, от една страна и „Банка ДСК“ ЕАД са се
съгласили банката да предостави на кредитополучателите ипотечен кредит в размер
на 377 200 евро срещу насрещното им задължение да го върнат при условията
и срока по договора и като обезпечение на кредита учредяват ипотека върху
собствения си недвижим имот, представляващ - УПИ, находящ
се в гр. София, СО – район „Овча купел“, ул. „******, съставляващ съгласно
скица УПИ ІІІ-1310 от кв. 26 по плана на гр. София, местност „Овча купел“,
целият с площ от 400 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХІ-1350, УПИ ІV-1287 и УПИ
ІІ-1285, заедно с построените в имота 1/двуетажна жилищна сграда, състояща се
от сутерен, два етажа и таван в подпокривното
пространство, със застроена площ от 112 кв.м. и РЗП 225,70 кв.м., със следното
разпределение: сутерен, на кота -2,40, състоящ се от
подземен гараж, мате и котелно със склад, първи етаж, на кота
0,00 метра, състоящ се от коридор, дневна-столова-кухненски бокс, тоалетна,
спалня с баня-тоалетна и дрешник, втори етаж, на кота
+2,80 м., състоящ се от две спални, вестибюл, тераса, баня-тоалетна и мокро
помещение, таван на кота +5,50 метра, състоящ се от
сушилня за пране и две складови помещения и 2/ гараж със застроена площ от 29
кв.м., граничещ с жилищната сграда, уличната имотна регулация и границата със
съседния имот от изток.
Представено по делото е конструктивно становище за строеж „Преустройство на
сутерен и таван от жилищна сграда“ за имот в УПИ ІІІ-1310, кв. 26 от 27.08.2009
г.
Представено е и разрешение за строеж № 199/19.10.2009 г. за преустройство
на сутерен и таван от жилищна сграда РЗП 201,40
кв.м., в парцел ІІІ-1310, кв. 26, район „Овча купел“.
По делото е представено и удостоверение № 1389/19.12.2009 г. на СО – ДКС за
въвеждане в експлоатация на строеж: „Преустройство на сутерен и таван от
жилищна сграда“ в УПИ ІІІ-1310, кв. 26, с административен адрес: ул. „****** с
възложител: К.К.Т. и Е. Ю.Т..
По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот от
13.10.2015 г. на ЧСИ с рег. № 841 – Н.М.по изп.дело
2789/2010 г., от което се установява, че на „П.Е.Д.“ АД е възложен УПИ, находящ се в гр. София, СО – район „Овча купел“, ул. „******,
съставляващ съгласно скица УПИ ІІІ-1310 от кв. 26 по плана на гр. София,
местност „Овча купел“, целият с площ 400 кв.м., имот с идентификатор №
68134.4337.1310, заедно с построените в УПИ: А/двуетажна жилищна сграда,
състояща се от сутерен, два етажа и таван в подпокривното
пространство, със застроена площ от 112 кв.м. и РЗП 225,70 кв.м., със следното
разпределение: сутерен, на кота -2,40, състоящ се от
подземен гараж, мате и котелно със склад, който сутерен е преустроен, съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1389/19.12.2009 г. и одобрен
архитектурен проект, както следва: подземен гараж – във фитнес, и мазе в
помещение за масаж, първи етаж, на кота 0,00 метра,
състоящ се от коридор, дневна-столова-кухненски бокс, тоалетна, спалня с
баня-тоалетна и дрешник, втори етаж, на кота +2,80
м., състоящ се от две спални, вестибюл, тераса, баня-тоалетна и мокро
помещение, таван на кота +5,50 метра, състоящ се от
сушилня за пране и две складови помещения, който тавански етаж е
преустроен, съгласно удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 1389/19.12.2009 г. и одобрен архитектурен проект,
както следва: от сушилня и склад – в дневна, две стаи и баня, която сграда
представлява сграда с идентификатор 68134.4337.1310.1 и Б/ гараж със застроена
площ от 29 кв.м., граничещ с жилищната сграда, уличната имотна регулация и
границата със съседния имот от изток с идентификатор 68134.4337.1310.2 за
сумата от 256 601 лв.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице В.Т.Г., който е посочил
в заключението си, че в нотариалния акт по дело 102/2007 г. и в постановлението
за възлагане от 13.10.2015 г. етажността и квадратурата на жилищната сграда е записана с
едни и същи стойности. Посочено е, че независимо, че извършеното преустройство
е в първоначално застроения обем то с промяната на предназначението на площта
на тавана от складово помещение в тавански етаж РЗП на жилищната сграда се е
увеличила с 89,50 кв. м и е станала 315, 20 кв.м.
Изслушана е и тройна СТЕ, изготвена от вещите лица П.В.Я., Б.Е.Х. и Г.В.Ц.,
които са посочили, че след преустройството на сградата същата е с РЗП 315, 20
кв.м., а не 225, 70 кв.м., която разлика идва от преустроения тавански етаж с
площ от 89, 40 кв.м. като видно от строителните книжа и извършеното на място
преустройство, съгласно тях, същото е направено в обема на сградата.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Установителният иск за
собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от
страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е
неговият собственик.
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот на
основание разпоредителна сделка – извършено преустройство в имота, което
преустройство не попада в обхвата на сключената между ищците и трето за спора
лице – „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека респ. постановлението за възлагане.
Ответникът
твърди, че е собственик на основание постановление за възлагане на имота при
осъществена публична продан. Страните не спорят, че ответникът е въведен във
владение на имота. Не е формиран спор и относно обстоятелството, че ищците са длъжници в рамките на развило се изпълнително производство
Следва да се има предвид, че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане
длъжникът, който по силата на същото е изгубил собствеността, може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията, предвидени в нормата на чл. 496
ал.3 от ГПК, визиращи имотът да е придобит от лице, което не е имало право да
наддава респ. при невнасяне на цената. В
този смисъл са решение № 145/2014 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1770/14 г. на
II ГО на ВКС, решение № 129 от 22.10.2015 г. по
гр. д. № 2091/15 г. на II ГО на ВКС, решение № 105/06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/16 г. на ІІ ГО на ВКС/. В тези хипотези публичната
продан е недействителна и съответно
постановлението за възлагане не е годен придобивен
способ по смисъла на нормата на чл. 77 от
ЗС в полза на купувача. Доколкото в конкретния случай исковата претенция на ищеца – длъжник не се основава на твърдения за наличие на някое от предвидените в закона основания, при които е
допустимо да се оспорва действителността на
публичната продан
и придобитите въз основа на същата собственически права на купувача, разполагащ с
влязло в сила постановление за възлагане, релевираните
в исковата молба фактически твърдения не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск
за собственост, независимо дали същите са обосновани или не.
Следва да се
има предвид и, че в обхвата на понятието ”ипотекиран
имот” по смисъла на член 173 ал.1 ЗЗД, когато имотът, предмет на ипотеката е
претърпял някакви промени ипотеката обхваща подобренията и приращенията
на недвижимия имот по член 92 ЗС, като се изхожда от вещноправния
елемент на ипотеката и принципа,че ипотечното право следва имота. В тази
връзка, когато се касае за един имот, състоящ се от дворно място и построените
в него сгради, предмет на ипотеката, както е в настоящия случай, то ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от цената
на целия ипотекиран имот, включително и от новопостроена / в случая частично
вътрешно преустроена/ сграда в същия имот, изградена на мястото на
ипотекираната и разрушена /в случая частично вътрешно преустроена/ такава, тъй
като ипотеката се разпростира и върху нея /решение 18/11.04.2018 г. по гр.д.
1011/2017 г. на Второ ГО на ВКС/. Страните не спорят, че към датата на
сключване на договора за ипотека, имотите, описани в нотариални акт са такива,
каквито са съществували към момента на сключване на договора. Извършеното
вътрешно преустройство на сутеренния и таванския етаж е последващо
с оглед възникване на ипотечното право т.е. същото е осъществено след като
ипотеката е разпростряла действието си върху недвижимите имоти. Само ако
построената в имота сграда не фигурира в постановлението за възлагане и ако
върху нея не е насочено принудително изпълнение респ. проведена публична продан
и същата съставлява самостоятелен обект на правото на собственост не би
намерило приложение правилото на чл. 92 от ЗС, съгласно задължителните указания
на ВКС, дадени с ТР 5/18.05.2017 г. по т.д. 5/2015 г. на ОСГК на ВКС. В
настоящия случай обаче видно от представените по делото доказателства
изградената в имота жилищна сграда вкл. с преустроените тавански и сутеренен
етажи е била обект на проведена публична продан. По отношение претенцията за „барбекю“ доколкото същото не представлява самостоятелен
обект на правото на собственост правилото на чл. 92 от ЗС се прилага на общо
основание, съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение.
При
липсата на други ангажирани от страните и относими
такива доказателства съдът намира, че исковете като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 78 ал.3
от ГПК в размер на 2 930 лв., съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК
на процесуалния му представител – адв. В..
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Т., ЕГН ********** и Е. Ю.Т., ЕГН **********, и двамата
на адрес: *** искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу К.К.Т., ЕГН ********** и Е. Ю.Т., ЕГН **********, и двамата
на адрес: *** за признаване за установено, че К.К.Т.
и Е. Ю.Т. са собственици на таван, представляващ етаж трети от еднофамилна
жилищна къща, състоящ се от кухненски кът, дневна, стая, стая,
коридор, баня с тоалетна, стълбище и балкон, съгласно удостоверение
1389/19.12.2009 г. на кота +5,50 м, на сутерен на кота
-2,40 м, състоящ се от помещение за масаж, помещение за фитнес, мазе, ел.
котелно помещение, стълбище, съобразно удостоверение 1389/19.12.2009 г. и на барбекю, находящо се в двора на
имота, цялото от 21 кв.м., построено в югозападния ъгъл на парцела, построени в
УПИ, находящ се в гр. София, СО – район „Овча купел“,
ул. „******, съставляващ съгласно скица УПИ ІІІ-1310 от кв. 26 по плана на гр.
София, местност „Овча купел“, целият с площ 400 кв.м., имот с идентификатор №
68134.4337.1310 като неоснователни.
ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН ********** и Е. Ю.Т., ЕГН **********,
и двамата на адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на К.К.Т., ЕГН ********** и Е. Ю.Т., ЕГН **********, и двамата
на адрес: *** сумата от 2 930 лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: