№ 163
гр. П., 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.Б.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720105101
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. Б. Т., с ЕГН
********** и адрес: гр.П., *** чрез адв. Б., срещу “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно
съединени искове от с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 707.25 лева, от която
620.85 лева – представляваща главница за периода от 31.01.2006 г. до 31.01.2008 г., сумата
от 61.40 лева – представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2006 г. до 16.02.2008 г.,
както и сумата от 25.00 лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното и изплащане, за които суми на 31.07.2009 г. е бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г., и въз основа на който е било образувано изп.
д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д.. Моли и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал
отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен.
В депозирания отговор поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право,
по силата на закона, поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две
години, като не са предприемани нови действия по принудително събиране.
Противопоставил е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
1
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Б., който поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по иска.
П.т районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 31.07.2009 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 4490 от 20.10.2008 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била
осъдена да му заплати сумата от 620.85 лева, представляваща главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 30.01.2006 г. до
31.01.2008 г. включително, сумата от 61.40 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 15.04.20096 г. до 06.02.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2008 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева, разноски по делото.
По молба от ответното дружество от 14.12.2009 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д.. В молбата на
ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се
извърши принудителното изпълнение. Видно от материалите съдържащи се в
изпълнителното дело, по същото са извършвани различни справки, но няма извършвани
същински изпълнителни действия.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
2
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и
не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 31.07.2009 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнителното дело,
която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 31.07.2009 г. до образуване
на изпълнителното дело - 14.12.2009 г. е изминал период от около четири месеца, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 14.12.2009 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Освен исканията с молбата за образуване на изпълнителното дело от 14.12.2009 г., в
продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 14.12.2011 г.
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно
постановление от ЧСИ за неговото прекратяване (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от
3
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 14.12.2009 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ - Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
14.12.2009 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Поради това и от 14.12.2011 г. е започнала да тече 5-годишната давност за
процесните вземания, която е изтекла на 14.12.2016 г.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването
на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането
е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1,
предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303,
ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след
4
подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане,
да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV
г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също
постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането към настоящия момент, правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, въз основа на който при ЧСИ – Д. е образувано изп. № *** г., по което до настоящия
момент няма произнасяне от страна на ЧСИ за неговото прекратяване по реда на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищецът има интерес да
установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на
процесния изпълнителен титул.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 74.00 лева, от
които сумата от 50.00 лева за държавна такса и сумата от 24.00 лева за прилагане на препис
от изпълнителното дело, които и следва да му бъдат присъдени.
В настоящето производство ищцата е била представляван безплатно от адв. Б.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения
от ответника, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Б.Б. сумата от
300.00 лева, представляваща възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ
на ищеца.
С оглед изложеното П.т районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ***, че Т. Б. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.П., *** НЕ ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД изпълнение на сумата от 707.25 лева, от която 620.85
лева – представляваща главница за периода от 31.01.2006 г. до 31.01.2008 г., сумата от 61.40
лева – представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2006 г. до 16.02.2008 г., както и
сумата от 25.00 лева, представляваща съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
5
главницата до окончателното и изплащане, за които суми на 31.07.2009 г. е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г., и въз основа на който е било образувано изп. д. №
*** г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК *********, и седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б. Т., с ЕГН ********** и адрес:
гр.П., *** сумата в размер на 74.00 (седемдесет и четири) лева, представляваща направени
по делото разноски, от които сумата от 50.00 лева за държавна такса и сумата от 24.00 лева
за прилагане на препис от изпълнителното дело.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК *********, и седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б., член на Софийска
адвокатска колегия, личен номер: ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Т. Б. Т., с ЕГН ********** по гр.д.
№ 5101/2021 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6