№ 80
гр. Р., 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Пламен Дочев
Явор Влахов
при участието на секретаря Димана Стоянова
в присъствието на прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234500600259 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 13/06.02.2023г., постановена по НОХД № 196/2023 г.,
РРС-V.и нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Л. И. Д..род на ********г. в
гр.Б.,обл.Рс., за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2022г. в гр. Р. ,като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи:
1бр.мобилен телефон марка "Xiaomi“модел „Redmi“ с ИМЕЙ
***************, ведно с фабрична слюда и прозрачен калъф на обща
стойност 200 лева, от владението на М. Й. Й. от гр.Р., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и
на основание чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 58а, ал. 1 му е
НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, при първоначален общ режим което е ПРИСПАДНАЛ така
определеното обща нказание на осн.чл.59,ал.1 от НК времето през което
подс.Д. е бил задържан.На основание чл. 69, ал. 2 от НК го ОСВОБОЖДАВА
ИЗЦЯЛО от изтърпяване на наказанието по присъда №117/17.03.2022г.
постановена по НОХД№434/2022г. по описа на РРС. ОСЪЖДА подс.Д. да
заплати сума в размер на 53,25лв.разноски по досъдебното производство по
сметка на ОД на МВР-Р..
Представителят на окръжна прокуратура гр. Р. поддържа протеста на
РРП,счита го за основателен, поради което настоява присъдата да бъде
изменена като на осн.чл.69 от НК.като присъда №117/17.03.2022г.
1
постановена по НОХД№434/2022г. по описа на РРС да бъде приведена в
изпълнение.
Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по
делото, наведените в жалбата доводи и становището на представителя на
РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира протеста за неоснователен.
РОС намира,че не са налице основание за изменение на присъдата на
РРС арг. от чл.338 от НПК.
Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е
необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната
фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими
доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин
фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно
авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление - грабеж по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК.
Настоящата въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в
чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, както и на тези по чл. 301, чл. 303 и чл. 305, ал.
3 от НПК.
Районният съд правилно е приел за установено, че на 3.09.2022г.,
вечерта, подсъдимият като е преминавал покрай жилищен блок на ул. „М.Л.“,
№40 в гр. Р., пред който по това време били свид.А. Й. и брат му- свид.М. Й.,
които играели електронни игри на телефоните си. Свидетелите и семейството
им живеели в посочената сграда. Подсъдимият познавал А. Й., заговорил го ,
след което грабнал от ръката на свид.М. Й. мобилния му телефонен апарат
марка „Xiaomi“, модел „Redmi 9“ и побягнал в посока към ул. „Б.“. Свид. А.
Й. започнал да вика след подсъдимия, баща му- свид. Й. Й. чул виковете,
излязъл на улицата и се опитал да застигне Д., но не успял. Същия ден
свид.Й. Й. подал жалба до Началника на Първо РУП при ОД на МВР - Р., като
след извършена проверка по случая било образувано настоящото
производство и Л.Д. бил разкрит като извършител на процесното
престъпление.
На 8.09.2022г. свид. П. предал с протокол за доброволно предаване
противозаконно отнетия от подс. Д. мобилен телефонен апарат, ведно с
калъфа и протектора му, същия ден, с разписка, бил върнат на свид. Й. Й.,
като според заключението на назначената и изготвена съдебно- ценова
експертиза, веща била на стойност 200 лева.
Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и
неговите констатации изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства, а именно от свидетелските показания, както и от приложените
по делото доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно
предаване, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, заключението на назначената по
2
делото експертиза.Като е констатирал ,че абсолютно всички доказателства по
делото еднозначно и непротиворечиво
сочели на представената от съда фактическа обстановка и се подкрепяли от
направените самопризнания.
От всички тях се установило авторството на извършеното деяние и
участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието, както и обстоятелствата имащи значение за
отговорността на подсъдимия.
С описаното във фактическата обстановка деяние Л.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198, ал.1
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 3.09.2022г., в гр. Р., обл.Р., като
непълнолетен, но след като могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими
вещи- 1 брой мобилен телефон марка „Xiaomi“, модел „Redmi 9“, с IMEI:
***************, ведно с фабрична слюда и прозрачен кейс, всичко на обща
стойност 200 лева, от владението на М. Й. Й. от гр. Р., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Правилно РРС е съобразил ,че от обективна страна подсъдимият
осъществил първия акт от изпълнителното деяние на престъплението като
употребил сила. Това се изразило в издърпването от ръката на пострадалия
процесната вещ, като тази физическа принуда сломила съпротивата на
жертвата и подсъдимият успял да установи фактическата си власт върху
вещта, предмет на престъплението. От субективна страна той е действал при
пряк умисъл – съзнавал е, че употребената сила е от естеството си да
преодолее съпротивата на пострадалия, съзнавал е, че лишава владелеца от
фактическата власт на чужда нему вещ, предвиждал е преминаването й в своя
собствена власт и е целял установяването на тази власт, като след деянието е
желаел да се разпорежда с нея в свой интерес.
Причина за извършване на престъплението е желанието на
подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен начин.
Изложеното се допълва от показанията на свидетелите М.Й.,Й. Й., А.
Й.,В. М.,Т. П. и В. Т.ов., които описват в подробности как е преминала
вечерта, в която е извършено деянието, както и техните действия преди и по
време и след осъществяването на деянието от подс. Д..
От назначена съдебно-ценова експертиза се установява, че стойността
на мобилния телефон , възлиза на 200. 00 лв.
От изложеното съдът правилно е достигнал до несъмнения извод, че
авторството на деянието в лицето на подс.Л.Д. и участието му в
извършването на престъплението са несъмнено доказани. Поради тази
причина, РРС е кредитирал техните обяснения и показанията на посочените
свидетели.
Направен е цялостен анализ на всички гласни доказателства, които
3
сами по себе си са непротиворечиви, последователни и логични, подкрепящи
се както от техните признания, така и от останалите писмени доказателства .
Съобразявайки така събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите правни
изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно,
законосъобразността на квалификацията на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК .
Въззивният съд след като отново подложи на задълбочена преценка,
приетите за установени фактически положения и изводите на решаващата
инстанция, намира, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия навеждат
довода за правилността на наложеното му наказание. След като отново
анализира събраните по делото доказателства, съдът намира, че същите
съответстват на степента на обществена опасност на деянието и на
извършителя.
Правилно РРС при индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия е отчел като смекчаващи вината обстоятелства ниската
стойност на предмета на престъплението, възстановяването му на
пострадалия, изразеното съжаление и тежкото материално и социално
положение на подс.Л.Д., последното поради тежкото му детство, изпълнено с
множество фрустрационни /емоционални състояния/епизоди, главни сред
които били изоставянето от майка му,смъртта на баща му и брат му.
Отегчаващо вината обстоятелство се явява предходното осъждане на лицето,
за същото престъпление. Предвид тези индивидуализиращи вината
обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива,
законосъобразно РРС е приел ,че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание към минимума на предвиденото, а именно девет месеца лишаване
от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК следва да се редуцира на
шест месеца лишаване от свобода и да се изтърпи при първоначален общ
режим. РОС счита ,че правилно РРС е съобразил, че това наказание е
напълно достатъчно да превъзпита подсъдимия към спазване на приетите в
обществото правила като той следва да бъде освободен изцяло от изтърпяване
на наказанието от осем месеца лишаване от свобода, определено с
определение № 117/17.03.2022г. по НОХД № 434/2022г. по описа на Районен
съд гр. Р., в изпитателния срок на което е извършено настоящото деяние. РОС
подкрепя аргументацията на РРС в последния правен извод като правилно е
отбелязал , че съдът не е разкрил в личността на подсъдимия особена
обществена опасност, която да налага продължителен престой от
определения в местата за лишаване от свобода. РОС подкрепя извода на РРС
,че всичките противообществени прояви на Л.Д. се дължат на липсата на
достатъчна грижа за него и стойностна подкрепа в преживените
изключително трудни моменти в детството му, като с настъпване на
пълнолетието и съответното му емоционално съзряване, подсъдимият следва
4
да преосмисли начина си на живот и значението на постъпките си за живота
на останалите членове на обществото.
Действително за да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК,
най-вече за индивидуална превенция, макар и през този кратък срок л.с.той би
преосмислили извършеното и своето поведение за в бъдеще. РОС счита ,че
поради изложените по-горе съображения следва да се приеме, че наложените
му наказание е справедливо, отговарящо на степента на извършеното деяние
от което следва извода, че РРС е приложил правилно закона.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314,
ал. 1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че изменителни или отменителни основания не са налице. В този
смисъл и предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена.
С оглед тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13/06.02.2023г., постановена по НОХД
№ 196/2023 г., по описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5