РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Троян, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20244340100534 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. чл.79 ЗС, предявен от М. В. К. от с. Ш., обл. Ловешка и В. П. Ц.
от гр. С. против Община Троян, ЕИК ***, представлявана от кмета Д.М..
Ищците твърдят, че са собственици на имот с проектен идентификатор
83212.31.501 по кадастралната карта на с. Ш., община Троян, одобрени със
Заповед № РД-18-33/07.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес
на поземления имот: с. Ш., площ на целия имот: 371 кв. м.; трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
ливада; при съседи - имоти с идентификатори: 83212.501.1063; 83212.19.130;
83212.31.19, ЗАЕДНО с попадащата върху имота сграда с проектен
идентификатор 83212.31.501.1 с площ 31 кв. м., брой етажи - два,
предназначение: Селскостопанска сграда.
Ищците твърдят, че имотът са придобили по наследство от своите
наследодатели В.М.Ц., починал на *** г. и Д.П.Ц., починала на ***г. -
родители на ищцата М. К. и баба и дядо на ищеца В. Ц.. Освен наследственото
правоприемство ищците твърдят, че собствеността са придобили и по
давностно владение. В молбата се излага, че наследодателите на ищците
владеели повече от 30 години имота, като в него построили селскостопанска
1
сграда. Имотът бил заграден с телена ограда, като границите му не били
променяни. Твърди се, че наследодателите на ищците до смъртта си
поддържали имота, като от смъртта на Д.Ц. до момента ищците владеели
процесния имот, като ищцата М. К. декларирала имотът и сградата в отдел
„Местни приходи“ при Община Троян и плащала дължимите данъци и такси
за имота.
Твърди се, че през настоящата година ищците установили, че имотът им
е предаден на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на Община Троян. Те
предприели действия да се снабдят с нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2
от ГПК, но ответната община оспорила правата на ищците. Това ищците
посочват, че станало повод да предявят настоящата искова молба и да докажат
правата си.
Ищците правят искане съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ОБЩИНА ТРОЯН, ЕИК ***,
представлявана от Кмета Д.М., че те са собственици на имот с проектен
идентификатор 83212.31.501 по кадастралната карта на с. Ш., община Троян,
одобрени със Заповед № РД-18-33/07.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: с. Ш., площ на целия имот: 371 кв.м.;
трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно
ползване:ливада; при съседи - имоти с идентификатори: 83212.501.1063;
83212.19.130; 83212.31.19, ЗАЕДНО с попадащата върху имота сграда с
проектен идентификатор 83212.31.501.1 с площ 31 кв.м., брой етажи-два,
предназначение: Селскостопанска сграда.
Ищците не претендират направените съдебно-деловодни разноски в
случай, че ответника признае основателността на иска.
В срока за отговор на исковата молба, ответната Община Троян е
представила писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.К., в
който е взела становище за допустимост на предявения иск, който не оспорва
по същество. В отговора е изложено, че с протоколно решение на комисията
по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-12-10/16.01.2013 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Ловеч, процесният имот е
предаден в собственост на община Троян.
В съдебно заседание за ищците, редовно призовани, явява се лично само
В. Ц., като и двамата ищци се представляват от пълномощника си адв. А. Ч. от
АК-Ловеч, който поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.
Адв. Ч. е развил подробно правните си доводи в подкрепа на искането за
уважаване на предявения иск в хода на устните състезания.
За ответната Община Троян в съдебно заседание не се явява
представител и не се представлява от процесуален представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, касаещи
придобиване на имота по давностно владение, ищците са ангажирали гласни
доказателства. Разпитани са свидетелите С.Н.С., М.П.Р., М.Д.Л. и Т.К.Й. от
2
чиито показания се установява, че процесният недвижим имот е бил владян от
наследодателите на ищците повече от 30 години, които са построили и
сградата, разположена в имота, а след смъртта им ищците по делото са
продължили да владеят а имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни,
логични и съответстващи помежду си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК - предпоставка за неговата допустимост е за ищците да съществува
правен интерес от предявяването му. Конкретният правен интерес за
предявяване на иска се обуславя от естеството и съдържанието на
възникналия между страните извънсъдебен правен спор, а именно - наличие
на оспорване на претендираното от ищците право на собственост, поради
което за тях е налице правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск.
Целта на защитата по тези искове е да се установи действителното
правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред
възникването на нов спор за собственост.
Ищците основават претенцията си на придобито право на собственост
по наследство и по давност.
Съдът намира, че в хода на производството се доказа, че ищците М. В.
К. и В. П. Ц. са установили владение върху процесния имот след смъртта на
техните наследодатели В.М.Ц., починал на *** г. и Д.П.Ц., починала на ***г.
Ищците са владели имота в продължение на повече от 10 години при
осъществяване на всички елементи от фактическия състав на придобивната
давност. Повече от 25 години ищците са владели процесния имот, а
присъединявайки владението на своите праводатели, общото им владение
надхвърля 50 години.
В случая се касае за земеделска земя, като със заповед № РД-12-
10/16.01.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч на
основание чл. 45 в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение от
15.01.2013 г. по чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ от заседанието на комисията по чл.
19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в
землищата на община Троян. Представено е и протоколно решение от
15.01.2013 г. на Общинска служба по "Земеделие" гр. Троян, с което са
определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително
придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13 от 2007/, както следва: Община Троян – съгласно
приложение № 1.
По настоящото дело се установи, че процесния имот е определен като
имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ с протоколно решение. Записан е като
общинска собственост, но няма съставен акт за частна общинска собственост (
нито е представен такъв, нито са изложени твърдения, че има). Факта, че към
момента не е издаден акт за частна общинско собственост не го изключва като
3
имот собственост но общината. Това е така, защото с решението на общинска
служба "Земеделие" Троян, одобрено със заповед на директора на областна
дирекция "Земеделие" гр. Ловеч собствеността по отношение на процесния
имот, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е призната в полза на община Троян.
Решението е правопораждащ факт и е основание за повдигнатия спор за
собственост.
Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение
като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки
недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба не изключва този
придобивен способ. Давността остава допустим придобивен способ по
отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от
собствениците им.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл. 10, ал. 1- ал. 14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение № 79/10.04.2013 г. по гр. д. №
612/2012 г. на ВКС, I г. о., Решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г.
на ВКС; Решение № 765/28.10.2010 г. по гр. д № 1987/2009 г. на ВКС, г. о.,
Решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на ВКС и др.,
постановени по чл. 290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в
хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване
или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от
наследодателя на ищците и от последните в реални граници, то не се прилагат
нито разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи
преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат
само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани
въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
4
по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение №
427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г. о.; Решение №
21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г.
по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че по отношение на процесната
земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма
данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от
собственика и наследниците му поради което и не попада в обхвата на чл. 19
от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за
землището на гр. Троян на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 19 от
ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел твърдения и не е представил и
доказателства, че е придобил имота на друго правно основание.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че в хода на
производството се доказа, че двамата ищци са установили владение върху
процесния имот в продължение на повече от 10 години при осъществяване на
всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. С оглед на
което счита предявеният иск за основателен и доказан и като такъв същият
следва да бъде уважен изцяло.
Ищците не претендират присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на Община Троян, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Троян, пл. “Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Д.М., че М. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Ш., обл. Ловеч, *** и В. П. Ц., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., Столична община, ж.к. ***, са собственици по наследство и
давност на имот с проектен идентификатор 83212.31.501 по кадастралната
карта на с. Ш., община Троян, одобрени със Заповед № РД-18-33/07.04.2009 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Ш., площ
на целия имот: 371 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: ливада; при съседи - имоти с идентификатори:
83212.501.1063; 83212.19.130; 83212.31.19, ЗАЕДНО с попадащата върху
имота сграда с проектен идентификатор 83212.31.501.1 с площ 31 кв.м., брой
етажи - два, предназначение: Селскостопанска сграда.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5