Решение по дело №695/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е С. И. И., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], бул.България 13, партер. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат В. П. от АК София.

Ответник по жалбата е директорът на ОДМВР Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт А. Д..

Предмет на обжалване е заповед № 251з-1625/21.03.2024г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.13 от Закона за министерство на вътрешните работи.

В жалбата се оспорват както фактическите, така и правните изводи на органа. Правят се оплаквания за неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на дисциплинарното производство. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Излага доводи за липса на основания за оспорване и за неоснователност на направените от жалбоподателя оплаквания. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

Представена е оспорената заповед. В обстоятелствената част на заповедта органът приел за установено, че И. изпълнявал длъжността младши оперативен дежурен в група „Оперативно дежурна част“ към РУМВР Айтос. На 16.11.2023г. около 9.48 часа, на кръстовище, образувано от бул.С. С. и ул.Проф.Я. Я. е настъпило ПТП между товарен автомобил С. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на БИП В. С. ООД, управляван от Я. М. от [населено място] и лек автомобил Ш. О. с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя И.. При извършената проверка на мястото на ПТП двамата водачи били тествани за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство отчело 0.9 на хиляда алкохол в кръвта на И.. Въз основа на дадена кръвна проба и извършена химическа експертиза се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на И. е била 0.64 на хиляда. Прието е за установено в обстоятелствената част на заповедта, че управлението на автомобила с наличие на алкохол в кръвта, допуснато от служителя на МВР, е станало известно на голям брой служители на МВР и случайни граждани, с което са нарушени посочени в заповедта правила от действащия Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят С. И. за периода от 12.12.2018г. до 22.03.2024г, когато е сдал длъжността, е заемал длъжността младши оперативен дежурен в група ОДЧ към РУМВР Айтос при ОДМВР Бургас. Не е спорно също така, че служителят е назначен в структурите на МВР, считано от 15.09.1995г. Съгласно приложен по преписката график за работа на ОДЧ при РУ Айтос на 16.11.2023г. И. бил в полагаема почивка.

По делото е представен заверен препис от акта, с който е образувано дисциплинарното производство – заповед № 251з-6751/21.11.2023г. на директора на ОДМВР Бургас и е определен състав на комисията, която да извърши съответната проверка. Определеният състав на комисията включва – старши инспектор Н. С. – началник група Охранителна полиция към РУ Айтос, инспектор А. В. – полицейски инспектор VІ степен (ПК) в група Охранителна полиция към РУ Айтос и С. А. – полицейски инспектор V степен (ТП) в група Охранителна полиция към РУ Айтос. Със заповедта е наредено извършване на проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства във връзка с постъпили данни по предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 237р-12769/16.11.2023г. по описа на РУМВР Айтос, изготвено от старши инспектор А. Т., в качеството на заместващ началника на РУМВР Айтос. Данните по предложението са сочили, че на 16.11.2023г. около 09:48ч., извън работното си време, в [населено място], жалбоподателят И. управлявал МПС, при наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0.9 на хиляда, установено с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0010, като станал участник в ПТП.

Във връзка с образуваното дисциплинарно производство до жалбоподателя И. била изпратена покана за запознаване със заповедта за неговото образуване. В същата на И. били разяснени правата му в дисциплинарното производство, както и му била предоставена възможност да представи писмени обяснения по случая. Поканата била връчена на жалбоподателя на 08.12.2023г., като същият заявил, че желае да се подпомага от адвокат. На същата дата на И. била връчена и заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

На 10.12.2023г. от И. били депозирани писмени обяснения до ДРО. В същите той заявява, че страда от хронични заболявания – захарен диабет и панкреатит, за които приема съответните лекарствени продукти. Разказва, че на 15.11.2023г. около 18:00ч. колегата му М. М., с личния си автомобил, го взел от дома му в [населено място] и заедно отишли на събиране на вилата на същия. През периода на престой на събирането – от 19:00ч. до 00:00ч., И. сочи, че консумирал около 100-150гр. твърд алкохол и около 200мл. вино. Около 23:30ч. изпитал болки в корема и силно главоболие, и помолил друг колега – Й. Й., да го закара обратно до [населено място]. След като се прибрал изпил лекарство за главоболие (Аулин) и си легнал. На другата сутрин около 09:00ч. решил да пътува до [населено място] с автомобил Ш. О. с рег. № № [рег. номер], за да си вземе флакона с инсулин, който бил забравил, като сам управлявал автомобила. Към този момент се чувствал малко замаян и силно уморен, но решил, че се дължи на факта, че не е поставил дозата си инсулин, като не допускал, че може да е от консумирания предната вечер алкохол. Около 09:48ч. на кръстовището на бул.С. С. и ул.Проф.Я. Я. в [населено място] управляваният от И. автомобил бил ударен от друг автомобил - С. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на БИП В. С. ООД, управляван от Я. М.. Виновен за инцидента бил М.. При обслужването на ПТП от служители на ОДМВР Бургас И. бил тестван за алкохол, като пробата с алкотест дрегер отчела 0.9 на хиляда алкохол в издишания въздух. И. се явил да даде кръвна проба в МБАЛ Бургас, от която било отчетено 0.64 на хиляда алкохол в кръвта. По време на инцидента жалбоподателят не бил на работа. Твърди, че не е очаквал след близо 8ч. от употребата на алкохол резултатът ще бъде позитивен. Прилага два броя епикризи от 2011г., издадени от болнични заведения, в които е отразено, че са му поставени диагнози – остър панкреатит и диабет.

На 19.01.2024г. И. е депозирал пред дисциплинарно разследващия орган молба, с която заявява желание да бъде представляван в хода на провежданото дисциплинарно производство от упълномощен адвокат, за което е представил и пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

В хода на проверката били изискани документи от служебното досие на С. И.. В изготвената справка било отразено, че по време на службата същият бил награждаван 15 пъти, като имал едно дисциплинарно наказание – заличено. На 04.11.2023г. служителят бил запознат с типова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност – младши оперативен дежурен ОДЧ. Съгласно приложени към преписката протоколи, на 10.12.2011г. бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и с неговото изменение от 2014г. – на 04.09.2014г. и от 2016г. – на 12.01.2017г., а на 04.09.2014г. И. бил запознат и със заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, от която е приложен заверен препис.

От ДРО били изискани и изготвените документи във връзка с настъпилото ПТП на 16.11.2023г., както и документи относно изправността на техническото средство, с което бил тестван И., и изготвената експертиза относно определяне концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Изискани били и записи от камерите за видеонаблюдение, както и аудио записи от ЕЕН 112 във връзка с подадения сигнал за ПТП. Сигнал до 112 за настъпилото ПТП бил даден от Я. М., като същият не съобщава за други проблеми между участниците освен неразбирателство относно вината. От приложените документи се установява, че служителите на ОДМВР Бургас явили се на ПТП били О. М. А. и А. Р. Р.. Видно от приложените книжа за настъпилото ПТП бил изготвен протокол № 1791655/16.11.2023г., в който е отразено, че и двамата участници в ПТП били тествани за алкохол, като само резултатът на С. И. бил положителен, като тестът с дрегер отчел 0.9 промила алкохол в издишания въздух. На И. бил издаден АУАН № 330736 за това че управлявал автомобил след употреба на алкохол – 0.9 промила, установени с Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0010. Взетата проба била отразена в дневника за отразяване на резултатите от използване на технически средства, в частност техническо средство фабр. № ARNJ-0010. Посоченото техническо средства било преминало проверка за изправност на 04.09.2023г. На И. било отнето СУМПС, за което впоследствие била издадена ЗППАМ № 23-0769-001137/28.11.2023г. Настъпилото ПТП било отразено и в дневника за регистрация на ПТП, воден в ОДМВР Бургас.

На жалбоподателя бил издаден талон за изследване и 7бр. стикери. Същият се явил в УМБАЛ Бургас АД на 16.11.2023г., където му взели кръв за медицинско изследване, за което бил изготвен протокол № 469 от д-р Л. Л., заведен във входящата книга на лечебното заведение. Пред медицинските специалисти И. заявил, че е употребил около 400мл алкохол в 01:00ч. на 16.11.2023г., не посочил други оплаквания. Заявил, че страда от диабет, и в последните 24ч. е употребил лекарство – инсулин, предписано от лекар. Ангажирани служители на УМБАЛ Бургас с вземането на кръвната проба на И. били д-р Л. Л., м.[населено място], м.[населено място] и П. П. Г., били на смяна съгласно изготвен график за начален реален разположения. При вземането на кръвна проба жалбоподателят бил придружен от служителите на ОДМВР Бургас В. Д. и П. З.. Кръвната проба била предадена с протокол от медицинските служители на Загориева, която я транспортирала в хладилна чанта до ОДЧ към ОДМВР Бургас, където същата била заведена в регистъра за приемане и предаване на биологични проби и документи към тях под № 469.

За случая били изготвени докладни записки от служителите А. Р. и О. А.. В докладните си до началника на сектор ПП при ОДМВР Бургас служителите описали установеното ПТП, участниците в него, както и обстоятелството, че пробата на С. И. с дрегер била позитивна, като отчела 0.9 промила алкохол в издишания въздух. Посочили, че на И. бил издаден талон за медицинско изследване, като лицето се явило за вземане на проба. В докладните е посочено още, че И. бил служител на МВР и били отбелязани идентификационните му знаци и длъжност. За случая били уведомени ОДЧ-24 към ОДМВР Бургас, началник сектор ПП към ОДМВР Бургас и началник на РУ Айтос.

Съгласно изготвения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 524/17.11.2023г., извършена от експерти в БНТЛ при ОДМВР Бургас, изследваната кръвна проба на И. била със съдържание на етилов алкохол в количество 0.64 промила.

В хода на извършената проверка по дисциплинарното производство били събрани сведения от всички лица ангажирани в случая – медицински служители, полицейски служители и другият участник в ПТП. В своите сведения част от медицинските служители посочват, че процедурата е спазена, като д-р Линкова посочва, че не установила, че освидетелстваното лице е било полицейски служител, служителката Г. сочи, че няма спомен да е вземала кръв от полицейски служител, а останалите две служителки нямат спомен за случая. В сведенията дадени от Я. М. е описано настъпилото ПТП, както и това че при извършеното тестване за алкохол пробата на другия участник била позитивна. М. споделя, че на И. не му е личало да е пил, държал се адекватно и не миришел, поради което се изненадал от резултата от тестването. Посочва още, че е разбрал, че И. е служител на МВР от другите полицейски служители. Сочи, че И. не е парадирал, че е полицай и не е злоупотребявал със служебното си положение.

Е. Д. е бил на смяна в ОДЧ при ОДМВР Бургас на 16.11.2023г. и след като получил сигнал за настъпилото ПТП, прегледал записите и изпратил на място служители на сектор ПП. Същите го уведомили, че при извършени проверки за алкохол, пробата на С. И. отчела 0.9 промила, на същия бил издаден талон за медицинско изследване, за което ОДЧ бил уведомен, че е изпълнен, а кръвната проба била донесена в ОДЧ в хладилна чанта. Д. сочи, че е узнал, че И. е служител на РУ Айтос от полицейските служители на мястото на ПТП.

С. А. Р. и О. А. – установили местопроизшествието, дават сведение като описват настъпилото ПТП, взетите проби за алкохол от водачите на двата автомобила. Сочат още, че на С. И. поради установеното наличие на алкохол от 0.9 промила, установено с Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0010, бил изготвен АУАН. На И. бил издаден талон за медицинско изследване, след което същият с личен превоз се придвижил до УМБАЛ Бургас. След като дал кръв за изследване И. се върнал на мястото на ПТП за изготвяне на нужните документи. В този момент И. съобщил на двамата служители, че е служител в РУ Айтос, като според сведенията, дадени от Р., И. поискал за случая да бъде информиран началникът му. Служителите информирали, както началника на И., така и своя началник. И двамата служители сочат, че И. се е държал прилично, спокойно, без видими признаци за употреба на алкохол, не е правил опити да злоупотреби със служебното си положение, оказал пълно съдействие.

С. В. Д. и П. З. дават сведения, че на 16.11.2023г. са изпратени от ОДЧ и са присъствали при вземането на кръвна проба от С. И., след което са транспортирали същата до ОДЧ при ОДМВР Бургас. И двамата дават сведение, че И. се е държал спокойно, адекватно, отговарял нормално на зададените въпроси. В тяхно присъствие не бил парадирал, че е служител на МВР. Д. сочи, че не са знаели, че И. е служител на МВР преди отиването им в УМБАЛ Бургас, а Загориева уточнява, че са разбрали за служебното му положение след транспортиране на пробата. С. Д. Х. потвърждава, че е получил кръвната проба и е завел същата под № 469 в съответния дневник.

Назначената проверка е приключила с изготвянето на справка с рег. № 237р-1902/14.02.2024г. от дисциплинарно разследващия орган, от който е представен заверен препис. В справката са изложени подробно всички обстоятелства по случая, установени въз основа на представените и в настоящото производство доказателства. Установено е от дисциплинарната комисия от фактическа страна, че на 16.11.2023г. около 9:48 часа, на кръстовище, образувано от бул.С. С. и ул.Проф.Я. Я. е настъпило ПТП между товарен автомобил С. Б. с рег. № [рег. номер], собственост на БИП В. С. ООД, управляван от Я. М. от [населено място] и лек автомобил Ш. О. с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя И. – младши оперативен дежурен в група ОДЧ към РУ Айтос при ОДМВР Бургас. При извършената проверка на мястото на ПТП двамата водачи били тествани за наличие на алкохол в кръвта, при което техническото средство отчело 0.9 на хиляда алкохол в кръвта на И.. Въз основа на дадена кръвна проба и извършена химическа експертиза се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на И. е била 0.64 на хиляда. Установено е, че по време на инцидента И. не е извършвал служебните си задължения. Комисията е приела, че действията на И. са станали известни на служители от друга структура на МВР – А. Р., О. А., Е. Д., В. Д., П. З., Д. Х., както и на гражданите Я. М., Л. Л., Д. К., Н. Т., П. Г.. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, комисията е достигнала до извод, че с действията си И. е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно установената забрана за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Така установените действия били в противоречие и с т.4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, в която е възпроизведена забраната визирана чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и определено в т.10 от същата заповед за нарушение на т. 28, букви „а“ и/или „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата и представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.203 ал.1 т.3 от ЗМВР да се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Разследващият орган е приел, че допуснатите от И. нарушения представляват неспазване на изискванията на т.15, т.19, т.20 и т.28, букви „а“ и „б“ от Етичния кодекс. Направил е извод, че като е управлявал автомобил под въздействието на алкохол на територията на [населено място] е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, което е несъвместимо с посочените правила за поведение от Етичния кодекс и уронващо престижа на службата, тъй като случаят е станал достояние на служители от друга структура на МВР и граждански лица, поради което е дадено предложение дисциплинарно наказващият орган да наложи на И. наказание „уволнение“ на основание чл.203 ал.1 т.3 от ЗМВР.

На 16.02.2024г., след връчване на покана, С. И. е запознат с изготвената обобщена справка и материалите по извършената проверка, както и на същия са предоставени копия от справката. На 20.02.2024г. същият е депозирал пред дисциплинарно разследващия орган писмени възражения относно констатациите от извършената проверка, обективирани в изготвената обобщена справка. По същество се сочи неправилност на изводите на органа относно допуснатото от И. уронване престижа на службата. Наред с това се сочи, че дисциплинарната комисия не е взела предвид съществени за дисциплинарната отговорност факти и обстоятелства – обстоятелството, че същият е с [възраст] стаж в структурите на МВР и е многократно награждаван, проявеното от него поведение по време на инцидента, трайно влошеното му здравословно състояние и последиците от него, липсата на влязло в сила наказателно постановление, както и обстоятелствата, сочещи липса на умисъл за допускане на вмененото му нарушение, тъй като след 12 часа от момента на консумация на алкохол не е имало как да знае и да предполага, че при извършване на тестване пробата би била положителна. Прави се искане за събиране на допълнителни доказателства.

Във връзка с така постъпилото възражение дисциплинарно разследващият орган е отправил предложение до дисциплинарно наказващия орган за удължаване срока на проверката. Със заповед № 251з-1016/20.02.2024г. директорът на ОДМВР Бургас е удължи срокът на проверката, за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен на 21.02.2024г.

В хода на допълнителната проверка е изискана информация относно издадено на С. И. наказателно постановление, във връзка с извършеното от него нарушение. В отговор е получен препис от НП № 23-0769-003962 от 02.02.2024г., връчено на И. на 21.02.2024г.

От страна на дисциплинарно разследващия орган, в присъствието на С. И., е извършена проверка при д-р С. Г., личен лекар на жалбоподателя. При проверката същата е представила издадени на И. амбулаторни листи за проведени прегледи през 2023г. – 4бр. В три от представените амбулаторни листи на И. е поставена основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания – инсулинозависим захарен диабет, и е назначена съответна медикаментозна терапия, като последният амбулаторен лист е от 06.10.2023г. В четвъртия амбулаторен лист е поставена диагноза „кашлица“, прегледът е проведен на 25.05.2023г. и не е изписана медикаментозна терапия. На 27.02.2024г. членовете на комисията са провели телефонен разговор с д-р Г., за което е изготвен протокол от същата дата. На въпроса дали предписаните на И. лекарства могат да повлияят на резултата от кръвната проба медикът е дал отрицателен отговор.

Проведени били и беседи с М. М. и Й. Й.. В своите сведения М. М. сочи, че на 15.11.2023г. е имало събиране в собствената му вила, където С. И. бил докаран от самия него около 18:00ч. Според М. жалбоподателят консумирал около 200мл. твърд алкохол, като около 23:30ч. заявил, че не чувства добре и поискал друг колега – Й. Й., да го закара до в [населено място]. Й. също потвърждава, че е бил на събирането на 15.11.2023г., където отишъл след 20:00ч. Й. споделя още, че по време на престоя му И. консумирал червено вино и около 23:30ч. поискал от него да го закара до [населено място], тъй като не се чувствал добре. По време на пътуването И. споделил на Й., че доста го боли корема и от известно време имал проблеми с панкреаса.

След приключване събирането на допълнителни доказателства от ДРО е изготвено становище с рег.№ 237р-2717/07.03.2024г. Със същото подробно е описана проведената процедура, събраните доказателства, установените факти и обстоятелства, както и направените изводи, който по същество се припокриват с тези посочени в изготвената обобщена справка. По отношение на новосъбраните доказателства е посочено, че същите не променят установените факти и съответно не водят до промяна на направените правни изводи за допуснато нарушение на служебната дисциплина от страна на И.. На 14.03.2024г. И. е запознат със становището на ДРО, като същото му е предоставено в копие на 15.03.2024г.

На 14.03.2024г. на С. И. е връчена и покана за даване на писмени обяснения по повод на образуваното дисциплинарно производство пред дисциплинарно наказващият орган. На 18.03.2024г. същият е депозирал писмени обяснения пред ДНО с рег.№ 251р-12022. Дадените обяснения по същество оспорват констатациите на ДРО на основанията посочени и във възражението подадено срещу обобщената справка. В допълнение жалбоподателят е посочил, че ДРО не е установил с допустими доказателствени средства приеманите от него медикаменти и алкохол и тяхното отражение върху кръвната проба.

Дисциплинарното производство е приключило с издаването на оспорената в настоящото производство заповед № 251з-1625/21.03.2024г. на директора на ОДМВР Бургас. В същата ДНО е приел за доказано и установено, че С. И. на 16.11.2023г. е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.9 промила, отчетена с Дрегер 7510 с фабр. № ARNJ-0010 и установена концентрация на алкохол в кръвта от 0.64промила, установена с извършена химическа експертиза. От фактическа страна ДНО изцяло е възприел установените факти и обстоятелства, изложени в обобщената справка и становището на ДРО. Прието е, че с действията си С. И. е нарушил правилата за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както следва:

• т.15 – И., като не е съобразил управлението на МПС с наличието на алкохол в кръвта, т.е. не е съобразил законността на действията си;
• т.19 – И. не е опазил доброто име на институцията, тъй като данните за неправомерното му поведение са станали известни на широк кръг лица – служители на ОДМВР Бургас, Я. М. и служителите на УМБАЛ Бургас, което застрашава с намаляване или загуба на доверие от страна на обществото в полицейските служители. Действията на И. на посочените лица и е възможно да стане достояние и на други лица, което се отразява и би се отразило и занапред негативно върху авторитета на МВР;
• т.20 – като е допуснал ПТП с автомобил, доказано под въздействието на алкохол, полицейският служител е дал негативен пример за спазване на закона, като с поведението си създава впечатление, че полицейските служители могат безнаказано да нарушават закона, което води до намаляване на доверието в МВР като институция охраняваща правовия ред и предизвиква обществен резонанс с негативно отношение към авторитета на МВР;
• т.28, б. „а“ – като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5промила, поради което му е издадено и наказателно постановление № 23-0769-003962 от 02.02.2024г., И. не като държавен служител, независимо от заеманата длъжност, не се е подчинил на нормативно определени правила за движение по пътищата
• т.28, б. „б“ – като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0.64промила, установено с химическа експертиза, И. е нарушил забраната установена в цитираната разпоредба на Етичния кодекс.

Прието е за установено, че И. е запознат надлежно с Етичния кодекс. Наред с това, ДНО е посочил, че поведението на И. е в противоречие и с т.4 от заповед № 8121з-396/05.08.2014г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, в която е възпроизведена забраната визирана чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Подадените от И. възражения са приети за неоснователни.

За да обоснове тежестта на нарушението, ДНО е посочил в обстоятелствената част на заповедта, че допуснатото от И. дисциплинарно нарушение не може да се счете за леко или маловажно, като е обосновал този извод със засилената чувствителност на обществото към нарушенията на ЗДвП и крайно негативното отношение към служителите на МВР, които сами извършват такива нарушения. Посочил е, че с поведението си И. не е дал личен пример за спазване на закона, не е допринесъл за утвърждаването и изграждането на положителен образ на МВР, като същото уронва престижа и разколебава доверието на гражданите в службите на МВР. Приел е още, че нарушението на И. е извършено на публично място и е станало достояние на служители от различни структури на МВР, служители от „Спешен център“ при УМБАЛ Бургас, както и на граждани, което може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие и да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на МВР. Наред с това е разгледано и поведението на служителя през време на стажа му в МВР.

При така изложените съображения, ДНО е приел, че И. е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.4 от ЗВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР на същия е наложено наказание „уволнение“ и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

В съдебно заседание на 14.10.2024г., по искане на жалбоподателя, е разпитан като свидетел Я. М., другият участник в пътния инцидент, станал повод за проверката на жалбоподателя. Свидетелят не помни датата, сочи това да се е случило около една година преди разпита пред съда. Свидетелят потвърждава установеното от останалите доказателства по делото, че М. управлявал служебно МПС С. Б., като пред него бил управлявания от жалбоподателя автомобил Шкода. Движението било от кв.Ветрен към центъра на [населено място]. При навлизане в кръговото кръстовище до ВХТИ И. спрял рязко, при което св.М. не успял да реагира и го блъснал отзад. От удара на автомобила на свидетеля изтекла охладителната течност, поради което двете участващи превозни средства останали на място. С. И. излязъл от своята кола и двамата с М. разговаряли, според оценката на свидетеля – „нормално“. След това И. заминал да дава кръвни проби, а останалия на място М. разбрал от извършващите проверката органи на ПП, че жалбоподателя бил служител на МВР. Свидетелят уточнява, че при разговора не е забелязал И. да мирише на алкохол или да има специфики в поведението си, индициращи алкохолно влияние. М. се учудил, че тестовата проба на И. е положителна; не чул какво си говорят И. и полицаите.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл.204 т.3 от ЗМВР. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа предвидените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха по делото съществени нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед, а направените в тази насока оплаквания са неоснователни.

Надлежно е образувано дисциплинарното производство със заповед № 251з-6751/21.11.2023г. на директора на ОДМВР Бургас, връчена на И. на 08.12.2023г. Справката, с която е приключило дисциплинарното разследване е надлежно връчена на жалбоподателя, както и данните посочени в нея кореспондират с вмененото на жалбоподателя нарушение. В хода на проведеното дисциплинарно производство е дадена възможност на И. да депозира писмени обяснения, от която същият се е възползвал, като представил такива на 10.12.2023г. Наред с това, на И. е дадена възможност и да направи възражения и да представи допълнителни доказателства след връчване на изготвената справка. Във връзка с допълнително направените възражения, дисциплинарно разследващият орган е предприел допълните действия, като е извършил проверка при личния лекар на жалбоподателя и е провел беседи с М. и Й.. Действително чл. 52 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи въвежда изискване при извършена допълнителна проверка да бъде изготвена нова обобщена справка и да се извършат действията по чл. 50 и 51- действия по връчване на справката. В случая, дисциплинарно разследващият орган въпреки извършената допълнителна проверка след изготвяне на справката не е изготвил нова такава, а е предприел действия по изготвяне на становище по чл.207 ал.12 от ЗМВР. Според съда така допуснатото нарушение, с оглед установените данни в хода на допълнителната проверка и последващо извършените действия от дисциплинарно разследващия орган, не може да се квалифицира като толкова съществено нарушение на производствените правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и съответно да влече незаконосъобразност на оспорения акт. От една страна, дисциплинарно разследващият орган е достигнал до извод, че новосъбраните доказателства не променят изводите описани в изготвената справка, с което съдът е съгласен. Действително събраните данни от М. и Й. дават сведения относно консумираното от И. количество алкохол в нощта преди последния да бъде тестван за алкохол, но същите кореспондират изцяло с твърденията на И., както и данните дадени от него пред медицинските служители. От данните събрани от личния лекар действително се установява, че И. е имал здравословни проблеми, за които са му били изписани лекарствени средства. същевременно, самият И. в подадените от него писмени обяснения в хода на разследваното сочи, че вечерта преди да си легне е пил Аулин, също така не е взел разписаната му доза Инсулин, тъй като според твърденията му е пътувал към дома си именно за да вземе същата. Следователно данните, събрани от личния лекар не могат да обуславят извод за консумирани лекарствени медикаменти през нощта преди тестването с дрегера или непосредствено преди това, които лекарствени средства да дадат отражение на извършените химически тестове. Следва да се уточни също, че при проведената допълнителна проверка дисциплинарно разследващия орган е предприел действия за проверка на всички допълнителни възражения, направени от И.. При тези съображения съдът намира, че правилно дисциплинарно разследващия орган е преценил, че събраните допълнителни доказателства не водят до различен извод от този, който вече е бил изведен в изготвената справка, като е изложил подробни съображения за това в представеното пред наказващия орган становище, което е било надлежно връчено и на И. и същият е получил възможност да оспорва изложените в него фактически и правни изводи. Следователно соченото в жалбата нарушение на производствените правила, макар и да е допуснато, не е толкова съществено, че да доведе до незаконосъобразност на оспорения акт.

В хода на проведеното производство е спазено правото на жалбоподателя да бъде подпомаган от избран от него адвокат, както и са му предоставени за запознаване и копия от всички събрани материали и изготвени справка и становище. Спазено е и изискването на чл.206 ал. 1 от ЗМВР като до жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения пред дисциплинарно наказващия орган. В покана изрично е посочено, че писмените обяснения са изискани с оглед резултата от проведеното разследване, обективиран в справка с рег. № 237р-1902/14.02.2024г. и становище с рег.№ 237р-2717/07.03.2024г., с които той е надлежно запознат. В поканата е описано и установеното нарушение, за което на жалбоподателя ще бъде търсена дисциплинарна отговорност.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в предвидения в чл.195 ал.1 от ЗМВР срок. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага в двумесечен срок след откриване на нарушението. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай материалите от производството са постъпили при компетентния орган на 07.03.2024г., когато наказващият орган е запознат с изготвеното становище по чл.207 ал.12 от ЗМВР, видно от положената върху него резолюция за изпращане на покана за писмени обяснения справка. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 21.03.2024г., т.е. преди да изтече двумесечния срок от установяване на нарушението.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че състава на назначената комисия, която да извърши разследване за установяване на дисциплинарно нарушение е нелегитимен, тъй като в нея е включен прекият му ръководител. Разпоредбата на чл.15 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи не въвежда подобно ограничение. Действително в чл.15 ал.1 т.3 от Инструкцията е посочено, че при възможност в състава на проверяващата комисия или дисциплинарно разследващия орган се включват служители от структурно звено, различно от това, в което работи служителят, срещу когото се води проверката по чл.205 ал.2 от ЗМВР или дисциплинарното производство. Тази разпоредба обаче не е императивна. Използваният израз „при възможност“ предполага незадължителност и преценка на наказващия орган предвид конкретните възможности и кадрова обезпеченост на съответната структура. В случая не са налице и предпоставките на чл.207 ал.4 от ЗМВР, тъй като по никакъв начин не се установява заинтересованост на прекия ръководител на И. от изхода от дисциплинарното производство – същият не е взел участие в производството под друго качество, няма и данни за наличие на личностни (положителни или отрицателни) взаимоотношения между ръководителя и подчинения служител, които да обуславят пристрастност.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви във връзка с тежестта на нарушението, цялостното поведение на служителя и съответно вида и размера на наказанието. Такива мотиви са изложени в заповедта, като наказващият орган е взел предвид и поведението на служителя преди допуснатото нарушение, като въз основа на тях е формирал крайния резултат, а именно налагане на съответното наказание. Дали мотивите са съобразени с събрани в хода на производството доказателства е въпрос по съществото на спора.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е установено мястото на извършване на нарушението. От една страна, за целите на дисциплинарното производство не е от съществено значение мястото на извършване на нарушението. От друга страна, констатираните от жалбоподателя разминавания в изписването на [улица]представляват техническа грешка и по същество, съобразно установените по делото данни, не могат да обусловят неяснота относно мястото на извършване на нарушението.

Въпросът за относимостта и значението на издадения АУАН и НП за установеното нарушение по ЗДвП и тяхното влизане в сила е решен се определение № 8462/08.07.2024г., постановено по адм.д. № 6200/2024г. Тук следва единствено да се посочи, че е ирелевантно за дисциплинарната отговорност на жалбоподателя издаването на наказателно постановление за извършеното нарушение, респ. влизането му в сила, тъй като дисциплинарното производство се развива самостоятелно и независимо от административнонаказателното производство за нарушение на ЗДвП.

Съдът достигна до заключение, че в хода на дисциплинарното производство са събрани и разгледани всички относими доказателства, включително и такива във връзка с твърденията на жалбоподателя. Извършена е цялостна и всестранна проверка, като резултатите от същата надлежно са обективирани, както в изготвените справка и становище, така и в оспорения акт. Действително не са събрани надлежни доказателства, дали предписаните на жалбоподателя медикаменти могат да повлияят на резултата от кръвната проба, но както се посочи по-горе в изложението, по делото липсват данни И. да е приел предписаните му медикаменти преди извършване на дисциплинарното нарушение, за което е издадена оспорената заповед. Противно на твърденията в жалбата, органът е извършил проверка относно състоянието на И. вечерта преди нарушението като е събрал сведенията на Й. и М..

При изложените съображения, съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административното производство и дисциплинарното наказание е наложено при изяснена фактическа обстановка, въпреки това същото е наложено в противоречие с материалния закон.

Във връзка с правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното.

За да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя С. И. дисциплинарно наказващият орган е приел, че същият е осъществил нарушение по чл.194 ал.2 т.4 от ЗВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изразяващо се в извършване на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, квалифицирано по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР. За да бъде съставомерно нарушението по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки – извършване на деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и това деяние да е „уронващо престижа на службата“.

За да обоснове наличието на първата предпоставка по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е приел, че И. е допуснал нарушение на т.15, т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служител на МВР.

От данните по делото е видно, че на посочената в заповедта дата, жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на алкохол, с установена концентрация в кръвта от 0.64 промила, и е станал участник в ПТП. Това поведение на И. категорично е несъвместимо с правилата на т.15, т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и „б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служител на МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая наказаният служител е управлявал МПС след употреба на алкохол, с което е нарушил императивната забрана на чл.5 ал. 3 т.1 пр.1 от ЗДвП и правилата за поведение, регламентирани в Етичния кодекс, с които той е бил надлежно запознат. Действията му не са извършени при или по повод изпълнение на служебни задължения, но с поведението си той дава негативен личен пример на другите служители и на гражданите, с което безспорно накърнява доброто име и авторитета на институцията.

По правило, както и дисциплинарно наказващият орган е приел, високите критерии към служителите на МВР изискват от тях да имат определено поведение, като са длъжни не само да изпълняват служебните си задължения, но и в личния и обществен живот, по всяко време и на всяко място да бъдат за пример и еталон за поведението на другите лица. В казуса противоправното деяние на жалбоподателя се явява несъвместимо с тези изисквания за висок морал, нравственост и отговорност. В мотивите на Тълкувателно постановление (ТП) № 3 от 2007 г. по тълк. дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС се посочва, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Според същото ТП не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително условие е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В случая деянието е извършено на обществено място, станало е достояние на колеги на жалбоподателя, на други служители на МВР от ОДМВР Бургас. Деянието на служителя е станало известно и на медицинските служители в УМБАЛ Бургас, който са му взели кръвна проба, както и на другия участник в настъпилото ПТП. Действително последните не са установили обстоятелството, че И. е служител на МВР непосредствено при извършения контакт с него, но за да е налице уронване на престижа е достатъчно за тях да е възникнала възможност да узнаят това му качество, която възможност е реализирана в последствие – М. е установил, че И. е служител на МВР още при оформяне на документите за настъпилото ПТП, а медицинските служители са установили този факт при проведените им разпити в дисциплинарното производство. Създаването на възможност, независимо от нейното естество, други граждани да установят, че именно служител на МВР е допуснал закононарушение, за което по принцип има задължени да предотвратява, изпълва фактическия състав за наличие на уронване престижа на службата, тъй като не е задължително към момента на извършване на деянието престижът вече да е уронен. Поведението на служителя по време на извършване на деянието, както и оказването на съдействие на полицейските служителя в хода на изпълнение на техните задължения по установяване на извършеното нарушение, не може по същество да обуслови извод за ненакърняване авторитета на службата, доколкото към този момент вече е налице допуснато нарушение на закона. От друга страна, действително поведението на И. – оказаното съдействие на служителите на МВР при вземане на пробата, допускането да бъде подаден сигнал на 112, сочи, че същият не е знаел, че при тестване за алкохол пробата би била положителна. Тези обстоятелства могат единствено да се ценят като смекчаващи обстоятелства по отношение на тежестта на нарушението, но в никакъв случай не могат да обусловят невиновно поведение на И. при допускане на процесното нарушение. Още повече, че същите са противопоставими на събраните данни, че жалбоподателят е консумирал значително количество алкохол предната вечер, а той сам твърди, че преди да тръгне за [населено място] не се е чувствал добре, т.е. за него е съществувала възможност да предвиди, че управляването на МПС в този момент би било в нарушение на ЗДвП, съответно на етичните правила.

Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че действията на И. представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и съответно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР. Като е достигнал до същия извод дисциплинарно наказващият орган е постановил акт, който е съобразен материалния закон и с неговата цел. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваната заповед е издадена при липса на основания за оспорване по чл.146 от АПК, поради което се явява законосъобразна, а жалбата следва на основание чл.172 ал.2 от АПК да се отхвърли.

По повод направеното в срок искане от ответната страна и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати разноски по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. И., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], бул.България 13, партер, против заповед № 251з-1625/21.03.2024г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.13 от Закона за министерство на вътрешните работи.

ОСЪЖДА С. И. да заплати на ОДМВР Бургас 100лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14- дневен срок от връчване на съобщението.