Р Е Ш Е Н И Е
177/28.2.2020г.
28.02.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря Мария
Найдева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1988 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по
настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Столична, ***, законни представители: П.Н.Д., Д.Б.Ш. –
изпълнителни директори и членове на
Управителния съвет и М.И.В. – прокурист, пълномощник адв. С.Г.З. от САК, адрес:
гр.София, ул. ***, срещу Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес,***.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес, навеждайки следните фактически твърдения:
В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, за която е направено
възражение от ответника. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на
кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата от
5594,41 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и една
ст.), от които: 5168,00 лв. (пет хиляди сто шестдесет и осем
лева) - главница по договор за потребителки кредит № FL888275/04.01.2018 г.,
кредитна сделка 4707365, от 04.05.2018 г. до 26.02.2019 г.; 361,85 лева (триста
шестдесет и един лева и осемдесет и пет ст.) -
възнаградителна лихва от 04.04.2018 г. до 23.01.2019 г. вкл.; 64,56 лв.
(шестдесет и четири лева и петдесет и шест ст.) – мораторна лихва 04.05.2018 г.
до 26.02.2019 г. вкл.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 07.03.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата 622,86 лв.
(шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и шест ст.), от които: държавна
такса – 111,89 лв. и 510,97 лв. –
адвокатско възнаграждение. Вземането произтичало от предсрочно изискуем банков
кредит и извлечение от счетоводни книги по кредитна сделка № 4707365 по договор
за потребителки кредит № FL888275/04.01.2018 г.
С исковата молба,
се иска от съда, за признае за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер сумата
от 5594,41 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и
една ст.), от които: 5168,00 лв. (пет хиляди сто шестдесет и осем
лева) - главница по договор за потребителки кредит № FL888275/04.01.2018 г.,
кредитна сделка 4707365, от 04.05.2018 г. до 26.02.2019 г.; 361,85 лева (триста
шестдесет и един лева и осемдесет и пет ст.) -
възнаградителна лихва от 04.04.2018 г. до 23.01.2019 г. вкл.; 64,56 лв.
(шестдесет и четири лева и петдесет и шест ст.) – мораторна лихва 04.05.2018 г.
до 26.02.2019 г. вкл.; законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 07.03.2019 г., до изплащане на вземането, както и разходите по
заповедното и тези в съдебното производство.
В съдебно заседание
процесуален представител на ищеца поддържа исковата
молба, като посочва, че наведените доводи на ответника са неоснователни. По същество
сочи, че е сключен банков кредит, усвоен е от ответника и е възникнало
облигационното отношение между страните. Налице е неизпълнение, невръщане на
кредита. Поради неплащането на две поредни вноски, същият е бил обявен за
предсрочно изискуем, като представител на банката е изпратил съобщение за
настъпилата предсрочна изискуемост. Иска от съда положително решение, съобразно
приетата експертиза.
Възражения на
ответната страна:
Ответникът, чрез
процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като е изразил
становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си
срещу него. Излага, че предсрочната
изискуемост била обявена на длъжника от трето лице. Твърди, че правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем не било упражнено надлежно, както и изявлението
за това било изменение на договора. Позовава се на нищожност на волеизявлението
в приложеното пълномощно на адв. Златанов поради заобикаляне на закона. Отделно
от това твърди, че заявлението за предсрочна изискуемост не съдържало
реквизитите по ТД № 4/2013 на ОСГТК.
В съдебно заседание, твърди нищожност за договора за потребителски
кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради липса на воля. Счита, че
предсрочната изискуемост е нищожно волеизявление от трето лице, което няма
лиценз на банка, както и няма право кредитодател със специални правомощия да
делегира правомощия на трето лице за изменение на банков кредит. Моли съда да
отхвърли изцяло исковата претенция, като недопустима, необоснована поради
нищожност на договора за потребителски кредит и поради неотговаряне от външна
страна на изискванията на чл.417 на приложените документи за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: представените с ИМ
писмени доказателства – ксерокопия на: известие за доставяне, уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземане до Х.Х., договор за
потребителски кредит №FL888275/04.01.2018 г., погасителен план по кредит за Х.Х.,
искане от Х.Х., декларация от Х.Х. от 04.01.17 г., декларация за свързани лица
от 04.01.2018 г., бордеро от Юробанк България АД – Шумен от 04.01.2018 г., 2
бр. преводни нареждания от Юробанк България АД – Шумен, пълномощно – 2бр.,
известие за доставяне.
Съдът, предвид чл.7, ал.3 от ГПК е предоставил възможност на страните за
становище. Ищецът счита, че приложеният договор за кредит не съдържа
неравноправни клаузи. Ответникът посочва, че не може да даде заключение за
наличието на неравноправни клаузи в договора.
По делото е
назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Същата е дала заключение, че
усвоената сума по силата на подписан Договор за кредит за текущо потребление от
04.01.2018г. от кредитополучателя Х.Х. е в размер на 5 168,00 лева. Кредитът е
усвоен в пълен размер, като по него е платена само сума в размер на 43,57 лева,
представляваща първите две вноски за лихви по кредита. Други суми за не са
постъпвали за погасяване на задължението. Кредитът е обявен на предсрочно
изискуем на 23.01.2019г. Според експертизата, задължението е: дължима главница
- 5168,00 лв.; възнаградителна лихва - 361,85 лв., мораторна лихва – 64,56 лева.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени
следните фактически констатации:
Страните сключили договор
за кредит за текущо потребление на 04.01.2018г. в размер на 5 168,00 лева,
който бил усвоен кредитополучателя Х.Х. същият ден, чрез превод по
разплащателната му сметка. С този кредит се рефинансирал предходен стар кредит
в размер на 3850,66 лева, а останалата сума се получила от ответника в брой на
каса. Кредитът не бил погасяван, като по него е платена само сума в размер на
43,57 лева, представляваща първите две вноски за лихви. Други суми не са
постъпвали за погасяване на задължението. Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 23.01.2019г., за което длъжникът бил уведомен с писмо с
обратна разписка, което получил лично.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
съдът намира за установени следните правни изводи:
В началото съдът
намира за основателно да обсъди допустимостта на предявените искове, предвид
направените възражения от ответника. Предявеният иск е с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена редовно и възразена от длъжника. Предмет на иска е
установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му
провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е
издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за кредит, че дружеството е изпълнило задълженията,
длъжникът е получил парите по кредита и не е погасил дълга си. Също така,
налице ли са предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна
изискуемост, както и размера на претендираното вземане. За да се уважи
предявения иск, дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание –
наличието на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч.
и възраженията му за липса на основания за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както и недействителност на договора за кредит.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че отпуснатият кредит е бил
усвоен изцяло от кредитополучателя. От съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че плащания по кредита не са извършвани. Целият кредит е станал
предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. Основанието на предявения иск е
автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща с отправяне на известие от
кредитора до длъжника. Съдът намира, че посоченото не противоречи на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
което се посочва като възражение от ответника. В т.18, ВКС приема, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Такова обявяване е направено преди завеждане
на заповедното производство на 23.01.2019г., с писмо с обратна разписка, която е получена лично от ответника, като му е връчена,
чрез „Български пощи“. Подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е извършено на 07.03.2019г.
Между страните не
съществува спор, относно факта, че ответникът е получил и подписал лично
известие за доставяне-препоръчана пратка /писмо с обратна разписка/, като му е
връчена, чрез „Български пощи“ и на която е отбелязано, че съдържа Уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по процесният договор за
кредит.
Известието за
доставяне, само по себе си, представлява частен документ, подписан от лицето. В
този смисъл, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено
именно от това лице. Всеки неоспорен по реда на чл.193 от ГПК частен писмен
документ, е автентичен и истински, като същият има формална доказателствена сила
относно съдържащото се признание. Налице е извънсъдебно признание на факти,
което е обективирано в писмена форма и съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица - чл. 180 ГПК.
В този смисъл е и постоянната съдебна практика: Решение №261/2013/22.01.2014 по
дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.Решение № 57 от 29.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело №
705/09 г. на IV г. о.
Ето защо, следва да
се приеме, че предявеният иск е основателен, тъй като правото на кредитора е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като длъжникът е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
По
отношение на направеното възражение за нищожност за договора за
потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради липса на воля.
Това твърдение на ответника е направено в съдебното производство, без да бъде
допълнително конкретизира. За същото не се представиха, както и не се посочиха
доказателства, или конкретни факти и обстоятелства. Напротив, в хода на делото
се установи волята на страните, едната да получи, а другата да предостави
кредит.
Ето
защо, съдът счита по същество за направеното възражение за нищожност за
договора за потребителски кредит. За това, съдът приема исковата претенция за
основателна. Относно размера, съдът кредитира заключението на съдебно
счетоводната експертиза.
Съдът не споделя по
принцип становището изразеното по същество, че ответникът, който се явява
неизправна страна по договора не следва да връща взетите от него в заем парични
средства. Независимо от вида на исковата претенция, всеки дееспособен длъжник
следва да върне дължимата от него парична сума, която е получил
непосредствено и лично.
Съдът основава
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
върху закона.
Относно разноските.
Относно исканията от
страните за разноски по настоящото дело, съдът намира, че са своевременно предявени.
Съгласно т.12 на ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Направено е
съответно искане, представени са и доказателства за сторени такива. В случая на
ищеца следва да се присъди сумата в размер на 1789,35 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес,***,
дължи на основание чл.
422, ал.1, във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК на кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, ***,
законни представители: П.Н.Д., Д.Б.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет и М.И.В. –
прокурист, пълномощник адв. С.Г.З. от САК, адрес: гр.София, ул. ***,
следните вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №422/08.03.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№744/2019г. по описа на РС-Шумен - сумата от 5594,41 лв.
(пет хиляди петстотин деветдесет и четири лева и четиридесет и една ст.), от които:
сумата 5168,00 лв.
(пет хиляди сто шестдесет и осем лева) - главница по договор за потребителки
кредит № FL888275/04.01.2018 г., кредитна сделка 4707365, от 04.05.2018 г. до 26.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.03.2019 г., до изплащане на вземането;
сумата от 361,85
лева (триста шестдесет и един лева и осемдесет и пет ст.) - възнаградителна лихва за периода от
04.04.2018 г. до 23.01.2019 г. вкл.;
сумата от 64,56 лв.
(шестдесет и четири лева и петдесет и шест ст.) - мораторна лихва 04.05.2018 г.
до 26.02.2019 г. вкл.;
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********, с адрес,***, да плати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, ***, законни
представители: П.Н.Д., Д.Б.Ш. – изпълнителни директори и членове на Управителния съвет и М.И.В. –
прокурист, пълномощник адв. С.Г.З. от САК, адрес: гр.София, ул. ***, сума в общ
размер на 1789,35 лева, от които 1166,49 лева, представляваща направени по
настоящото дело деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 622,86 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След влизане на
решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№744/2019г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: