Мотиви по н.о.х.д. №20104410200017 по описа на РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимата K.K. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 17.10.2009 г., в гр.Левски, като
непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, отнела чужди движими вещи – сумата от 1300 лева и 50
евро от владението на Х.Х. ***, негова собственост, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По искане на подсъдимата K.K.,
производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимата. Моли съда за осъдителна присъда, като определи наказание при
задължителното приложение на чл.55 от НК, с оглед разглеждане на делото по реда
на съкратеното съдебно следствие и направеното самопризнание от К..
Подсъдимата K.K., по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимата К.,
в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така
и чрез назначеният й служебен защитник, моли съда да и бъде определено наказание
при задължителното приложение на чл.55 от НК.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимата K.K. ***, с ЕГН **********.
На 17.10.2009 г., около
16.30 часа, подсъдимата К. се свързала по мобилния си телефон със свидетеля Х.Х.,
с който се познавала и пожелала да се срещнат. Уговорили се Х. да вземе
подсъдимата от дома й в 19.30 часа, с лек автомобил. В уговорения час
свидетелят пристигнал, пред дома на К. в нетрезво състояние, като качил в
автомобила си последната и приятелката й – непълнолетната свидетелка А.Е..
Решили да влязат в бистро „Виктория”, находящо се в района на ж.п. гарата в
града. Като барман в заведението работел свидетеля Ц.Й.. Х. поръчал за себе си
и за двете момичета алкохол, запознал се с приятелката на подсъдимата –
свидетелката Е., която се представила с чуждо име и заявила, че е от
гр.Павликени. В заведението пострадалия изпил голямо количество алкохол и преди
полонощ се наложило подсъдимата и А.Е. да го изведат отвън, до автомобила му. К.
направила опит да го постави на шофьорското място, но тъй като бил в безпомощно
и неадекватно състояние го оставили на задната седалка. Подсъдимата се опитала
да приведе автомобила в движение, но не успяла и го блъснала. На помощ се
притекло лицето И.С., по прякор „Д.” от *, който преместил автомобила от
паркинга до улицата, след което си тръгнал. К. запалила автомобила и потеглили,
като междувременно свидетеля Х. започнал да се съвзема и да опипва свидетелката
Е.. Подсъдимата спряла в района на поляната при бар „Елба” в града. Слязла и
отишла на задната седалка при Х., а Е. се преместила на предната, след което
започнала да съблича пострадалия, докато същия не останал чисто гол. Пребъркала
джобовете на дрехите му, като във вътрешния джоб на якето намерила сумата от
1300 лева и 50 евро, които взела. Подала якето на свидетелката Е., като й
казала да извади и вземе напипания от нея предмет, за който помислила, че е гривна.
След това двете момичета излезли от автомобила и си тръгнали, оставяйки Х. в
неадекватно състояние. По пътя разбрали, че взетия от Е. предмет не е гривна, а
чифт зъбни протези, собственост на пострадалия, който изхвърлили на поляната, в
близост до паркирания автомобил. К. дала на приятелката си сумата от 300 лева,
а останалите пари запазила за себе си. Свидетелката Е. се обадила по мобилния
телефон на техен общ познат Л.Ф. от *, който помолила да дойде и да ги вземе от
улица в града. Още същата вечер свидетелката Е. закупила с част от парите,
които получила от подсъдимата, мобилен телефон от Ф..
След кражбата, подсъдимата К.
предоставила на майка си сумата от 300 лева, като й обяснила, че свидетелят Х.
поискал от нея срещу заплащане сексуална услуга, но тя избягала от него.
Останали пари били похарчени от подсъдимата и свидетелката Е..
Впоследствие, след посещение
на мястото от разследващите органи, вещта, представляваща чифт зъбни протези,
изхвърлена от двете момичета на инкриминираната дата, била открита. Срещу
разписка от 28.10.2009 г. била предадена на собственика Х.Х..
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията
и по реда предвиден в НПК доказателства,
а именно от протоколите за разпит на свидетелите, от декларация за семейно и
имотно състояние на K.K., от приетия в съдебно заседание социален доклад по
отношение на непълнолетната подсъдима, изготвен от Отдел „Закрила на детето”
към Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Левски, от справка за съдимост.
От изложената фактическа
обстановка, подкрепена от събраните на досъдебното производство доказателства
се установява по несъмнен начин, че подсъдимата К. е осъществила от обективна и
субективна страна основния състав на престъплението кражба, умишлено, при форма
на вината пряк умисъл. Извършила е престъплението, като непълнолетна, но могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Деянието извършено от
подсъдимата К. следва да се квалифицира като престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК. Последната следва да носи наказателна отговорност по
горепосочените текстове от НК. За извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години, което заменено на основание
чл.63, ал.1, т.3 от НК, е за срок до три години.
При определяне вида и
размера на наказанието подсъдимата К.К., съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите и мотивите за неговото извършване,
както и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността
й обстоятелства, независимо от задължителното определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, дори и без да са налице такива
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността и вината на подсъдимата обстоятелства
следва да се отчетат: добро процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, факта, че продължава образованието
си, въпреки тежкото имотно състояние на родителите й, изразяващо се в липса на достатъчно
финансови средства, констатираният в социалния доклад занижен родителски
контрол, посочен като основна причина за извършване на деянието от К., чистото
й съдебно минало, както и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното.
При това положение съдът,
като съобрази и разпоредбата на чл.58а от НК, е наложил на К.К. наказание
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по
местната радиоуредба, и което счита, че ще съдейства за постигане целите на наказанието
по отношение на непълнолетната подсъдима.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Срещу подсъдимата K.K., в съдебно заседание, на
основание чл.84 и следващите от НПК, е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от пострадалия Х.Х. ***, за
сумата от 1297.50 лева, от които 1200 български лева и 50 евро, представляваща
обезщетение за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди –
стойността на противозаконно отнетите вещи – пари.
Гражданският иск е предявен своевременно, в
съответствие с разпоредбите на НПК, и съдът е приел същия за съвместно
разглеждане в наказателното производство срещу подсъдимата, а пострадалия Х.Х.
е конституиран в качеството на граждански ищец по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, както и направеното самопризнание от подсъдимата счита, че
несъмнено пострадалия Х. е претърпял имуществени вреди, в резултат на
извършената от К. кражба на движими вещи – пари в размер на 1297.50 лева,
негова собственост, които не са му възстановени, поради което същият следва да
бъде обезщетен, като предявения от него граждански иск бъде уважен изцяло в
претендирания размер, като основателен и доказан.
При това положение, съдът като
е признал подсъдимата К. за виновна по повдигнатото й обвинение, за което й е наложено
съответно наказание, я е осъдил да заплати на гражданския ищец, сумата от 1297.50
лева, от които 1200 лева – български лева и 50 евро, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди в резултат на деянието.
Върху уважения размер на
гражданския иск, съдът е осъдил подсъдимата K.K. да заплати държавна такса в
размер на 51.90 лева.
При този изход на делото, и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата К. да заплати и
направените по делото разноски в размер на 55 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: