№ 899
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110106644 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул. „Ж.К.“ № 3, чрез процесуалния му
представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски”, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2552.30 лв. /след
допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК вместо първоначално предявения частичен иск за сумата 100 лв. от
целия в размер на 2500 лв./, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 525”, с рег.
№*****, настъпили в резултат на реализирано на 06.08.2022 г. ПТП в с. А.,
ул. „Й. Ноев” до № 84, причинено по вина на водача на лек автомобил „Сеат
Толедо”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на външно уплътнение
ляво външно огледало, облицовка капак ляво огледало, ляво външно огледало
комплект, стъкло ляво външно огледало, предна лява врата, задна лява врата,
заден ляв панел, облицовка задна броня и леви задни светлини комплект,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът Т. Т. Т. излага, че на 06.08.2022 г., около
19:10 часа, в с. А., ул. „Й. Ноев” до № 84, собственият му лек автомобил
„БМВ 525”, с рег. №*****, бил блъснат от лек автомобил „Сеат Толедо”, с
рег. № ******, управляван от В. С.. Твърди, че ПТП е настъпило при
следните обстоятелства: автомобилът му бил паркиран в с. А., ул. „Й. Ноев“
до № 84, като водачът на лек автомобил „Сеат Толедо“, преминавайки покрай
неговия автомобил, го блъснал в лявата част, след което напуснал мястото на
1
произшествието. Поддържа, че за настъпилото ПТП уведомил контролните
органи, които след посещение на мястото на ПТП и изясняване на неговия
механизъм съставили Протокол за ПТП, в който като виновен водач бил
посочен водачът на лек автомобил „Сеат Толедо“, тъй като същият бил
напуснал мястото на произшествието. На 27.04.2023 г., след като бил
установен водачът на този автомобил, бил издаден още един Протокол за
ПТП. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със
срок на действие 15.02.2022 г. – 14.02.2023 г., действаща към датата на
настъпване на процесното ПТП. Излага, че на 08.08.2022 г. е уведомил
застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение № 0003-
5000-22-001245. В опис-заключение били посочени конкретно и увредените
детайли по автомобила. Поддържа, че до настоящия момент не е получил
необходимото застрахователно обезщетение. Извършил проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и
установил, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер
на 2500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк.
Красимир Младенов. Не оспорва обстоятелството, че лек автомобил „Сеат
Толедо”, ДК № ******, е застрахован при дружеството по силата на полица
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и че във връзка с
твърдяното от ищеца ПТП при застрахователя е образувана застрахователна
преписка. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
твърденията за осъществено противоправно поведение от страна на водача на
лек автомобил „Сеат Толедо“. Поддържа, че не е установен механизма на
настъпване на произшествието, като оспорва същият да е този, посочен в
исковата молба. Твърди, че от представените към образуваната при него
преписка документи не може да се установи по категоричен и безспорен
начин, че щетите по автомобила на ищеца са нанесени от лек автомобил
„Сеат Толедо“. Излага, че издаденото във връзка с процесното ПТП
наказателно постановление не е влязло в сила. Счита, че искът е предявен в
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Поддържа, че по образуваната ликвидационна преписка не са представяни
разходни документи за извършени ремонтни дейности по процесния
автомобил. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Третото лице помагач В. Николаевич С. се явява лично в проведеното
на 10.01.2024 г. открито съдебно заседание. Твърди, че не е управлявал
автомобила по време на ПТП-то на 06.08.2022 г. Предоставил го бил на свои
приятели – руснаци и не знае кой от тях е управлявал автомобила. Като му го
върнали, ги питал защо по него има драскотини, защо стъклото било счупено.
Обяснили му, че единият от тях много е бързал и е закачил другата кола.
Извикали го по-късно в полицията, тъй като автомобилът му е напуснал
мястото на ПТП и го глобили. Не знае какви увреждания е имал другият
автомобил. Поддържа, че същият е бил паркиран на забранено място.
Посочва, че не е обжалвал наложената му глоба, тъй като решил, че е виновен
в тази ситуация – приятелите му не са спрели на мястото на инцидента.
2
В проведеното по делото на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения
иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от адв. Н. В., който поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
06.08.2022 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Сеат
Толедо”, ДК № ******, в резултат на което е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено
моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„Сеат Толедо”, ДК № ******, при ответното дружество, със срок на действие
15.02.2022 г. – 14.02.2023 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 06.08.2022 г., както и че при застрахователя е
образувана преписка по щета № 0003-5000-22-001245, за което е подадено
нарочно уведомление от ищеца на 08.08.2022 г. за настъпило застрахователно
събитие.
От представените два броя констативни протоколи за
пътнотранспортно произшествие от 06.08.2022 г. и 27.04.2023 г., от
заключението на вещото лице Г. Д. по приетата по делото без възражения от
страните съдебна автотехническа експертиза, както и от обясненията, дадени
от третото лице помагач /в това число признанието, че собственият му
автомобил също е пострадал при този инцидент, като е закачил другата
паркирана кола/, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че
механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в
исковата молба, а именно: лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег. № ******,
причинява щети на паркирания лек автомобил „БМВ 525“, с рег. №*****, в
лявата му част при преминаване покрай него. Според вещото лице, от
техническа гледна точка в конкретния случай причина за настъпване на
щетата по лявата част на процесния лек автомобил „БМВ 525“, с рег. №*****,
е възможно да се получи от съприкосновение от другия лек автомобил –
„Сеат Толедо“, с рег. № ******, в движението му при преминаване покрай
него, както и според разположението и размерите на двата автомобила.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил „БМВ 525 ТДС“, с рег. №*****, е собственост на ищеца Т. Т. Т..
3
Съгласно експертизата, засегнати са детайли от огледало до задната
броня и стоп елементи – повърхностите им по протежение на лявата страна на
процесния автомобил „БМВ 525“, с рег. №*****. Щетите по този автомобил
са заявени при застрахователя ЗК „Лев инс“ АД, където е заведена съответна
щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал,
каквато е обичайната практика в случая. Констатирани са следните
увреждания: външно уплътнение ляво външно огледало, облицовка капак
ляво огледало, ляво външно огледало комплект, стъкло ляво външно
огледало, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв панел, облицовка
задна броня и леви задни светлини комплект. Вещото лице в заключението си
посочва, че приема, че описаните увреждания по процесния лек автомобил са
в причинна връзка с констатирания механизъм на процесното събитие – след
прекия контакт по повърхността на лявата страна на автомобила от
огледалото до задната броня от движещия се/преминаващ покрай него
извършител – лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег. № ******, в с. А., обл.
Варна, на ул. „Й. Ноев“ до № 84. В разглеждания случай уврежданията е
възможно да са от прекия контакт с вредоносителя. В технически аспект са
обясними уврежданията – съобразно местонахождението на МПС, габарити и
тегла на двата автомобила. Експертизата приема констатираните щети да
съответстват на описания механизъм на констатираното събитие за мястото и
за засегнатата зона.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетеля Б. К. С., съгласно които на 06.08.2022 г.,
като се прибирал към вкъщи, видял ищецът да му маха и спрял с автомобила
си. Казал му, че го е блъснала една бяла кола. Видял, че цялата кола на ищеца
била ударена от лявата страна. Автомобилът бил паркиран върху тротоара,
като само едните му гуми били на 20 см. на пътното платно. Тъй като
свидетелят точно се бил разминал с този бял автомобил, казал на Т. Т. да се
качи при него и да го настигнат. Обяснява, че разпознал шофьора и знаел на
кой е колата. Тъй като водачът на белия автомобил не пожелал да спре,
двамата с ищеца отишли до дома на собственика на автомобила – В., викали,
но той не излязъл. Помолили друг руснак да им съдейства, за да се срещнат с
него. Накрая В. излязъл с жена си. Бил във видимо неадекватно състояние –
бил много пиян, не знаел къде се намира. Опитали да разговарят, за да уредят
доброволно нещата, но не успели. След това си тръгнали и звъннали на
полицията. Те дошли след няколко часа и започнали да пишат протокола.
Посочва, че колата на В. също била увредена – огледалото му от лявата му
страна било счупено, било увиснало.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача В. С., управлявал лек
автомобил „Сеат Толедо“, с ДК № ******, който преминавайки покрай
паркирания лек автомобил „БМВ 525”, с ДК №***** го е блъснал в лявата му
част, след което напуснал мястото на произшествието. Тук е мястото да се
отбележи, че единствено защитна теза е изложеното от третото лице-помагач,
че същият не е управлявал автомобила по време на инцидента. Показателно е
изложеното от него, че не е обжалвал глобата във връзка с ПТП-то, което
съдът приема, че е своеобразно признание от същия за вината му.
Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното
превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
4
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл
е коментираната по-горе САТЕ.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност на щетите на процесния
увреден автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието –
06.08.2022 г., в това число и стойността на труда по средни пазарни цени към
датата на събитието, се равнява на сумата 2552.30 лв.
Неоснователно в производството остана възражението на ответника, че
в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно
заключението на вещото лице Д., действителната стойност на процесния лек
автомобил към датата на процесното ПТП – 06.08.2022 г., е 3900 лв.
Стойността на ремонта на автомобила е 2552.30 лв., което представлява
65.5% от действителната му стойност 3900 лв., което по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ не представлява тотална щета /икономически/.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че едва в хода на
устните състезания процесуалният представител на ответника направи
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който неправилно е паркирал автомобила си на тротоара. Така направеното
възражение е несвоевременно релевирано и като такова преклудирано. Съдът
не е разпределял доказателствена тежест във връзка с него, което препятства
и защитата на ищеца. Ето защо същото не следва да бъде разглеждано по
същество и не може да бъде взето предвид при формиране на крайните
5
правни изводи по предмета на настоящия спор.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца сумата
2552.30 лв., необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно
средство. Такъв е именно и размерът на предявения иск, след неговото
увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло. Основателна в тази връзка е и претенцията за
присъждане на законна лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално
предявения размер на частичния иск/ същата следва да е от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, а за увеличения размер на исковата претенция, равняваща се на
сумата 2452.30 лв., считано от датата на изменението на иска – 06.03.2024 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1012.09 лв., в това число
102.09 лв. - държавна такса, 200 лв. – депозит вещо лице, 40 лв. – депозит за
призоваване на свидетел и 670 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2024 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за неоснователно
направеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност,
доколкото същото е в рамките на минималния размер, определен съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съответства на действителната правна и
фактическа сложност на делото, ангажирания в производството
доказателствен материал и проявената процесуална активност от страна на
процесуалния представител на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на Т. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „Ж.К.“ № 3, сумата 2552.30 лв. /две
хиляди петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца лек автомобил „БМВ 525”, с рег. №*****, настъпили в резултат на
реализирано на 06.08.2022 г. ПТП в с. А., ул. „Й. Ноев” до № 84, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Сеат Толедо”, с рег. № ******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
изразяващи се в увреждане на външно уплътнение ляво външно огледало,
облицовка капак ляво огледало, ляво външно огледало комплект, стъкло ляво
външно огледало, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв панел,
облицовка задна броня и леви задни светлини комплект, ведно със
законната лихва върху сумата 100 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва
6
върху сумата 2452.30 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от
датата на изменение на иска – 06.03.2024 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на Т. Т.
Т., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „Ж.К.“ № 3, сумата 1012.09 лв.
/хиляда и дванадесет лева и девет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG33RZBB91551007843349, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
Решението е постановено при участието на третото лице помагач В.
Николаевич С., ЕГН **********, с адрес: с. А., община А., област Варна, ул.
„Е.” № 1, на страната на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7