РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
N2120/23.11.2023г.
Гр. Пловдив, 23.11. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХIІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1926 по описа на съда за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.70-73
от ЗАНН.
Образувано е по искане на С.Т.И., ЛНЧ **********, от гр. Пловдив,
*****, подадено чрез адв. С.П., за
възобновяване на съдебното производството по АНД № 6911/2022 г. по описа на РС
– Пловдив и КАНД № 956/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с
което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, и за отмяна на същия. В искането се твърди, че
решенията на районен и административен съд – Пловдив са в противоречие с
материалния закон, като въззивната и касационната инстанция са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, при несъобразяване със закона. В
искането се твърди, че макар и формално да запълва обективните признаци на
нарушението по чл.179 ал.3 във връзка с чл.187а ал.1 от ЗДвП, не е налице
съставомерно поведение от страна на С.И., доколкото изцяло липсва субективната
страна на деянието. От друга страна се посочва, че не е доказано
осъществяването на административното нарушение, предвид факта, че
административният орган не твърди, че няма автомобил с рег. № РВ 83 98, за
който е заплатена годишната винетна такса, а и доколкото регистрационните
номера съдържат букви и цифри като знаци в разред от 8 символа. В искането се
твърди, че отговорността при неправилно декларирани данни не следва да се
приравнява на отговорността, която следва при абсолютна липса на заплатена
винетна такса. Излагат се подробни разсъждение относно изменението на ЗП, като
се отбелязва, че на 10.02.2023 г. в ДВ, бр.14/2021 г. е обнародван ЗИДЗП, чийто
§5 т.2 б.“а“ относно чл.179 ал.3д изр.четвърто и т.4 б.“б“ от ЗДвП, според
която разпоредба: при регистрирани три нарушения в рамките на една календарна
година за пътно превозно средство от категорията по чл.10а ал.7 от ЗП
последващо движение по платената пътна врежа без заплатена пътна такса по чл.10
ал.1 т.1 от ЗП, не се счита за административно нарушение и за него не се налага
глоба или имуществена санкция, а образуваните административнонаказателни
производства за повече от три нарушения, се прекратяват.“, като се сочи, че
очевидно тази промяна е извършена с оглед преодоляване на непълнотите в закона.
Предвид тези доводи се твърди, че, в случая, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, според която, до влизане в сила на
наказателното постановление, в случая, електронния фиш, последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази, която е по-благоприятна за нарушителя,
като прилагайки по благоприятния закон за дееца, нарушението не следва да се
счита за административно нарушение и за него не се налага глоба на основание
чл.179 ал.3д от ЗДвП.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
процесуалния си представител, в писмена молба от 20.07.2023г. изразява
становище за недопустимост, респективно за неоснователност на искането за
възобновяване. Сочи
се, че искането не попада към нито една от императивните и изчерпателно
изброени в чл.70 ал.2 от ЗАНН хипотези, като по този начин се цели заобикаляне
на друга императивна норма, а именно – обжалване на необжалваемото касационно
решение. Изтъква се, че не е посочено, на кое измежду изброените в чл.70 ал.2
от ЗАНН основания се прави искането, като в голяма част от изложеното в
последното, се излагат доводи по съществото на спора, а не такива, обуславящи
неговата основателност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява
становище за неоснователност на искането за възобновяване на производството и моли съдът да го остави без
уважение.
Съдът намира следното:
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата /ЕФ/ № ********** от 15.10.2021 г. е издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ и с него на С.Т.И., за нарушение на чл.139
ал.6 от ЗП и
на основание чл.179
ал.3 във
връзка с чл.189а ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
С решение № 324/22.02.2023 г., постановено по АНД № 6911/2022
г. на РС – Пловдив, съдът е потвърдил ЕФ № ********** от 15.10.2021 г. издаден Агенция „Пътна инфраструктура“ , с който
на С.Т.И., за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗП и на основание чл.179 ал.3 във
връзка с чл.189а ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
С решение
№ 1167/20.06.2023г. по КАНД 956/2023 г. Административен съд – Пловдив е потвърдил
Решение № 324/22.02.2023 г., постановено по АНД 6911/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, с което е потвърден ЕФ, с който на С.Т.И., за нарушение на чл.139 ал.6
от ЗП и на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.189а ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300.00 лв.
Съдът следва да посочи изрично, че в преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение
и допълнение на ЗАНН, ДВ, бр.109 от 22.12.2020г., не се съдържат особени правила
за влизане в сила на процесуалните норми. Поради това и по силата на
ограничителното препращане, съдържащо се в чл.84 ЗАНН, приложение намира чл.3
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), определящ, че
разпоредбите на НПК
се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия, които предстоят
по незавършени наказателни производства.
В случая процесният електронен фиш е влязъл в сила след
измененията на ЗАНН, поради което не е погасена възможността за възобновяването на административно-наказателното
производство и приложим се явява новият процесуален ред.
Измененията на ЗАНН
с ДВ, бр.109/2020 г., в сила от 24.12.2021 г., предвиждат нови, различни
срокове за предявяване на искане за възобновяване на
административнонаказателните производства (чл.71 ал.1), въвеждат нови основания за възобновяване ( чл.70 ал.2) и още легитимирани да правят такова искане субекти,
освен прокурор в окръжна прокуратура и наблюдаващ прокурор (чл.72 ал.1).
Институтът на възобновяване на административнонаказателното
производство /раздел 8, глава трета ЗАНН/ е извънреден способ за защита срещу
неправилни актове на съдилищата, постановени в производството по редовен
съдебен контрол върху окончателния правоохранителен акт на администрацията.
Поради това обстоятелство, нормите, които го регламентират, имат императивен
характер и не могат да бъдат тълкувани разширително. В този смисъл нормите на
чл.70 ал.2 следва да се тълкуват стриктно в смисъл, че възобновяване на
административно-наказателното производство може да иска само на посочените в
закона основания.
Съгласно чл.71 ал.1 т.1 ЗАНН искането за възобновяване може
да се направи в 6-месечен срок от влизането в сила на присъдата или
решението за обстоятелствата по чл.70
ал.2 т.1, 2, 4 и 8 от ЗАНН.
В случая, искането за възобновяване на административно-наказателното
производство по влезлия в сила ЕФ е направено от С.Т.И. на 04.07.2023 г.
В искането не се посочва никоя от хипотезите на чл.70 ал.2 от ЗАНН, а се излагат доводи, че нито районният, нито административният съд са
приложили по-благоприятна норма – тази по чл.179 ал.3д изр.4, като се излагат
доводи, че същата е изменена от 10.02.2023 г., в ДВ, бр.14, когато е обнародван
ЗИД на Закона за пътищата и, че в процесния казус следва да се приложи нормата
на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Към искането са приложени 4 бр. електронни фишове, описани
по-горе в настоящото изложение, които са били представени пред касационната
инстанция, но доводи в тази насока не са изложени нито в жалбата до РС –
Пловдив, нито в тази до административния съд.
Посочено е, че са налице следните нови обстоятелства: макар и
формално да запълва обективните признаци на нарушението по чл.179 ал.3 във
връзка с чл.187а ал.1 от ЗДвП, не е налице съставомерно поведение от страна на И.,
доколкото изцяло липсва субективната страна на деянието. Твърди се, че този
извод не се променя и при съобразяване на нормата на чл.5 ал.3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
изминато разстояние. Излага се подробно нормативната уредба и се твърди, че в
настоящия случай, административният орган въобще не е изследвал как са
декларирани данните и дали, в случая, е налице неправилно деклариране от страна
на наказаното лице, което да е предпоставка за ангажиране на отговорността му,
като по този начин счита, че не е доказано осъществяването на административното
нарушение.
Посочват се издадените 5 бр. ЕФ, като прави впечатление, че в
искането до настоящата инстанция, на стр.4 последен абзац, изречение второ, се
посочва, че настоящият ЕФ е за нарушение,
извършено на 19.04.2022 г., ЕФ № ********** за извършено нарушение на
27.09.2021 г. в 09:28 ч.; ЕФ № ********** за извършено нарушение на 28.092021
г. в 17:56 ч.“. Всъщност, процесното нарушение е извършено на 15.10.2021
г., а електронни фишове с такива номера няма приложени, нито по делата, нито по
административната преписка. Или иначе казано, не се твърдят нито нови
обстоятелства или доказателства, нито се представят доказателства, че е
нарушено правото на защита на лицето, макар в искането да се посочва именно
това основание, още повече, че самото искане е неточно и пълно с
несъответствия.
Съгласно чл.70 ал.2 от ЗАНН,
административно-наказателното производство подлежи на възобновяване,
когато: 1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от
доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или
с невярно съдържание; 2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че
актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или
участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в
административно-наказателното производство; 3. се открият нови обстоятелства
или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната
истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при
постановяване на акта; 4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за
което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; 5.
деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление; 6. с решение на Европейския съд по правата на човека е
установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото; 7.
вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето,
по отношение на което е издаден актът по ал.1, наказващият орган или
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван,
както и, когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на
препятствие, което не е могъл да отстрани; 8. с влязло в сила решение на съда
се отмени административен акт, констатациите, в който са взети предвид от
наказващия орган при издаване на акта по ал.1 т.1 – 4.
Искането за възобновяване, така, както е подадено, не попада
в нито една от хипотезите в чл.70 ал.2 от ЗАНН. Първо не се посочва конкретно
основание, а се твърди, че не е приложен по-благоприятен закон, като следва да
се отбележи, че изменението на закона не представлява ново обстоятелство.
Действително, в искането за възобновяване се твърди, че е нарушено правото на
защита на санкционираното лице и е нарушен материалния закон, но формулираното
по този начин нарушено право на защита, не попада в хипотезата на чл.70 ал.2
т.7, тъй като С.Т.И. не е бил лишен от възможността да участва в
административнонаказателното производство или е бил надлежно представляван от
адв. П., и е участвал чрез пълномощник във всички съдебни заседание и на двете
инстанции.
Водещият аргумент на И., изложен в искането за
възобновяване е изменение на Закон за пътищата от 10.02.2023 г. с §5 т.2 б.“а“
относно чл.179 ал.3д изр.4 и т.4 б.“б“ от ЗДвП, и горното налага прилагане на
по-благоприятната норма, съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, като в
тази насока се излагат доводи относно
незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които доводи не са наведени нито пред
въззивната, нито пред касационната инстанция, независимо, че пред втората са
представени и другите ЕФ, издадени от АПИ. Коментира се вече, че производството
е по ЗАНН, при което основанията за възобновяване са императивно и изчерпателно
посочени в чл.70 ал.2 от ЗАНН, като изменение на който и да е закон, не може да
се приеме и за ново обстоятелство – т.3 от ал.2 на чл.70 от ЗАНН.
Отчитайки несъответствието на соченото фактическо и
правно основание за нарушено право на защита, съдът намира, че основание на
искането не се свежда до нарушено право на защита на наказаното лице. Въпросът
относно приложението на разпоредбата на чл.179 ал.3д изр.4 от ЗДвП, а именно:
при регистрирани три нарушения в рамките на една календарна година за пътно
превозно средство от категорията по чл.10а ал.7 от Закона за пътищата
последващо движение по платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл.10
ал.1 т.1 от Закона за пътищата не се счита за административно нарушение и за
него не се налага глоба или имуществена санкция, а образуваните
административнонаказателни производства за повече от три нарушения се прекратяват,
подлежи на проверка при касационното му обжалване. В случая се установи, че такива
доводи пред касационната инстанция не са излагани.
Предвид посоченото касационната инстанция счита, че не са
налице предпоставките на чл. 70, ал. 2 ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство, поради
което искането на С.Т.И. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид изхода на
делото в полза на вносителя на искането не се дължат разноски.
С оглед надлежно въведеното в настоящето производството
искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, следва да
бъде осъден С.Т.И. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв./осемдесет лева/.
Воден от горното и на основание чл. 73, ал. 4 ЗАНН във връзка
с чл. 70, ал. 2 ЗАНН, Административен
съд - Пловдив, ХХІI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Т.И.,
ЛНЧ **********, от гр. Пловдив, ******, подадено чрез адв. С.П., за възобновяване на съдебното производството
по АНД № 6911/2022 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 956/2023 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Т.И., ЛНЧ **********, от
гр. Пловдив, *****, да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата
в размер на 80 лв./осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.