Р Е Ш Е Н И Е
№ 89 30.09.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав
на 23 септември 2020 година В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ЧИЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар:
Ив.Златева
Прокурор:
Г.Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия КОНДОВА
ВНОХД № 237 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по въззивни жалби на подсъдимите И. М. М. и С.Д.Й.,
депозирани чрез упълномощените от тях защитници - адвокати от АК-*****, срещу
Присъда № 66 от 08.07.2020 г., постановена по НОХД № 192/2020 г. по описа на РС
- Ямбол.
С
присъдата, подсъдимите И.М. и С.Й. са признати за виновни в това, че на **.**.****г.
около 16:00 часа в гр. *****, ж.к. „*****“ до бл. *, представяйки се за
длъжностно лице - полицай от криминална полиция, действайки в съучастие като
съизвършители по между си и с неустановено лице, с цел да набавят за себе си и
за другиго - неустановеното лице, имотна облага в размер на 2000 лева, са
възбудили и поддържали, чрез телефонни разговори, заблуждение у З. Д. П. от гр.
*****, че ще съдействат на органите на полицията при акция за залавяне на
телефонни измамници и трябва да предаде паричната сума от 2000 лева, с която
разполага, с което причинили на П. имотна вреда в размер на 2000 лева, поради
което и на основание чл. 210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2
вр.чл. 58а ал.1 от НК всеки един от тях е осъден на по 8 /осем/ месеца лишаване
от свобода, което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено от
изтърпяване за изпитателен срок от три години за всеки от тях.
Въззивните
жалби са бланкетни. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова
такава, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани по
повдигнатото им обвинение. Алтернативно се иска изменение на постановената
присъда чрез намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода за
всеки от подсъдимите.
В
съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол оспорва основателността на въззивните
жалби и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол,
като изразява становище за правилност и обоснованост на атакуваната присъда и в
посока явна справедливост на наложените на подсъдимите наказания.
В съдебно заседание въззивниците
– подсъдими С.Й. и И.М. лично и с упълномощените от тях защитници – адвокати от
АК-***** поддържат предявените въззивни жалби и молят съда да отмени
атакуваната присъдата и да постанови нова такава, с която да бъдат оправдани, с
всички законни последици от това. Аргументите в подкрепа на искането са, че
първоинстанционният съд е признал подсъдимите за виновни по обвинението, което
им е било повдигнато, при неизяснена напълно фактическа обстановка относно това
двамата да са се представяли пред пострадалата за длъжностни лица - полицаи от
криминална полиция и по този начин да са въвели и поддържали заблуждение у нея,
което да я е мотивирало да се разпореди със собствените си парични средства.
Напротив, било констатирано, че тези действия са осъществени от трето
неустановено по делото лице, а не от подсъдимите. В тази връзка се твърди, че
присъдата е постановена при недоказано участието на подсъдимите в престъпното
деяние - предмет на обвинението, както от обективна, така и от субективна
страна и по-конкретно при недоказана общност на умисъла между двамата подсъдими
и третото неустановено по делото лице.
Съдът,
след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка
на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Въззивните
жалби са процесуално допустими, като подадени от лица имащи право и интерес да
обжалват и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледани по същество се преценяват като основателни.
При постановяване на обжалваната
присъда Районен съд-гр.Ямбол е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.335,
ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК, т.к. мотивите на
първоинстанционната присъда не съдържат никакъв отговор на направените от
защитника на подсъдимите в първата инстанция възражения и доводи относно липса
на извършено от тях престъпление по чл.210, ал.1, т.1 вр.чл.209, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, респ. липсват мотиви към постановената и обжалвана пред
настоящата инстанция присъда.
НОХД
№ 192/2020 г. по описа на Районен съд-Ямбол е образувано по внесен обвинителен
акт срещу И. М. М. и С.Д.Й.
за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, т.к. на **.**.****г. около 16:00 часа в гр. *****, ж.к. „*****“ до
бл. *, представяйки се за длъжностно лице - полицай от криминална полиция,
действайки в съучастие като съизвършители по между си и с неустановено лице, с
цел да набавят за себе си и за другиго - неустановеното лице, имотна облага в
размер на 2000 лева, са възбудили и поддържали, чрез телефонни разговори,
заблуждение у З. Д. П. от гр. *****, че ще съдействат на органите на полицията
при акция за залавяне на телефонни измамници и трябва да предаде паричната сума
от 2000 лева, с която разполага, с което причинили на П. имотна вреда в размер
на 2000 лева.
Делото
е било разгледано и решено по реда на особените правила по глава 27 от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили съдът
да не събира доказателства за тези признати от тях факти. На основание чл.372,
ал.4 от НПК съдът с нарочно определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като установил, че самопризнанието
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
В
пледоарията си пред районният съд, защитникът /тогава един за двамата
подсъдими/ е изложил правните си и фактически доводи и възражения относно това
с оглед признатите от подсъдимите факти от обстоятелствената част на
обвинителният акт, същите да са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението, вменено им във вина. По-конкретно защитникът сочи,
че обстоятелствена част на обвинителния акт не съдържа факти за това
подсъдимите Й. и М. да са влизали в словесен контакт с пострадалата П., да са
се представили пред нея за длъжностно лице - полицай от криминална полиция, респ. да са възбудили
и поддържали у нея заблуждение, че ще съдействат на органите на полицията при
акция за залавяне на телефонни измамници и тя трябва да предаде паричната сума
от 2000 лева, с която разполага, и всичко това те да са го сторили с цел да
набавят за себе си и за другиго - неустановеното по делото лице, имотна облага
в размер на 2000 лева. Според защитника, в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват факти и досежно това двамата подсъдими да са знаели за
това третото неустановено по делото лице да се е представило пред
пострадалата за длъжностно
лице - полицай от криминална полиция и по този начин да е възбудил и поддържал
у нея заблуждение, че ще съдейства на органите на полицията при акция за
залавяне на телефонни измамници и тя ще трябва да предаде паричната сума от
2000 лева, с която разполага, както и Й. и М. да са се съгласили с това с цел
да набавят за себе си и за другиго - неустановеното по делото лице, имотна
облага в размер на 2000 лева. С оглед на това, защитникът е претендирал за
оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им обвинение.
По посочените фактически и правни
доводи и възражения на защитника на подсъдимите, съдът не е взел отношение в
мотивите към осъдителната присъда, в никаква степен.
В
резултат, въззивният съд намира, че е допуснато от първоинстанционният съд
съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в необсъждане в
пълнота на съществените възражения на защитата, отнасящи се както до фактите,
така и до правото, направени в хода на първоинстанционното съдебно
производство. Липсва ясен отговор на съда относно възраженията на защитата във
връзка със субективната и обективната несъставомерност на поведението на
подсъдимите. Тези доводи на защитата не са получили никакъв конкретен отговор
при положение, че първоинстанционният съд е задължен да обективира вътрешното
си убеждение чрез излагане на собствени съображения по повдигнатите оплаквания.
Само така страните могат да разберат ясно и точно съдебната воля, а настоящата
инстанция - да извърши проверка на законосъобразността на присъдата.
Игнорирането на исканията и на
аргументите на страните или простото деклариране на несъгласие с доводите им,
без да се изследват в пълнота и да им се даде мотивиран отговор, сочи на
необективно, невсестранно и непълно изследване на всички обстоятелства по
делото, а то вече е нарушение на принципа, уреден в чл. 14 от НПК.
От всичко това следва извод за
формално разглеждане на делото както от процесуална, така и от
материално-правна гледна точка, което е недопустимо и води до особено
съществено накърняване правата на страните в процеса. За такъв извод навежда включително
обстоятелството, че съдът е приел делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК и то в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, възприемайки напълно
безкритично отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт касателно
престъпното деяние, при положение, че същият не отговаря на изискванията за
съдържание, визирани в разпоредбата на чл.246 от НПК,
съгласно който с обвинителния акт се определя предмета/рамката на доказване. В
обвинителния акт липсват конкретно обстоятелствата, свързани с изпълнителното
деяние и със субективната страна на престъплението, като е ясно изразено и
противоречие в тази посока между обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт. Този порок в съдържанието на обвинителния акт без съмнение е
рефлектирал върху постановения първоинстанционен съдебен акт.
В
резултат на всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че процесуалните
нарушения визирани по-горе и допуснати от първостепенния съд са съществени,
т.к. са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите и
по-конкретно - до ограничаване правото им на защита. Същите освен това са
неотстраними в тази фаза на процеса, а са отстраними само при ново разглеждане
на делото от първостепенния съд. Това налага отмяната на постановената присъда
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Ямболски районен съд.
Ето защо и на осн.чл.335, ал.2
вр.чл.348, ал.3 т.2 пр.1 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 66 от 08.07.2020
г., постановена по НОХД № 192/2020 г. по описа на РС - Ямбол и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.