Р Е
Ш Е Н И Е
№………./………………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА
НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова,
въззивно гражданско дело № 937 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Започнало
е по въззивна жалба вх. № 4192/13.02.2017г. от И.Д.Г., ЕГН ********** ***, чрез
адв. К.С., по което е било образувано в.гр.д. №
1612/2017г. по описа на ВОС-ГО-Пети състав. Жалбоподателката
И.Д.Г. се явава длъжник по изп.д. № 20163110404144 на
СИС при ВРС. С жалбата си, уточнявана многократно, жалбоподателката навежда ред
оплаквания срещу действията на ДСИ, в частта на определените по изп.д. разноски.
Посочено е, че сумата, съгласно постановеното съдебно решение по в.гр.д. №
2043/2016г. на ВОС-ГО от 108.70лв. е недължима, поради направеното изявление от
23.12.2016г. за прихващане с насрещното вземане, което И.Г. има по силата на
решение по гр.д. № 424/2015г. на ХХХ състав на ВРС в размер на 200.00лв.,
предмет на изп.д. № 20163110404054 на СИС при ВРС. Останалата част от
разноските в размер на 572.00лв., които вероятно включват адвокатски хонорар не
са изплатени, съответно направени от К.Ф., т.к. лицето е в чужбина и плащането
не е станало по банков път. На следващо място поддържа, че разноските от
753.74лв., от които 572.00лв., вероятно включващи адвокатски хонорар по изп.д.
№ 20163110404144 на СИС при ВРС са неоправдано завишени и не кореспондират с
предприетите от нея изпълнителни действия по изп.д. № 20163110404054 на СИС при
ВРС, по което като взискател има вземане от 266.18лв., наред с тези на трети
лица, общо девет души. Признава, че по последно посочното изп.д. има плащане от
страна на К.Ф. на сумата от 477.00лв., която е недостатъчна да покрие всичките
й задължения и разноските по изпълнението. След извършване на прихващане, за К.С.Ф.
отпада възможността тя да води изпълнителното дело. Оспорва се и представителната
власт на адв. А.А.. Моли се да бъде отменено
постановлението за разноските. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство в размер на 150.00лв.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили писмени възражения вх. № 20173/18.07.2017г. от взискателя
К.С.Ф., ЕГН **********, чрез адв. Алб.А.,
с адрес ***, с които оспорва жалбата, като недопустима поради неспазване на
срока по чл. 436 от ГПК, евентуално неоснователна. Длъжникът не е платил
дължимата сума до образуване на делото,
а липсва и такова в срока за доброволно изпълнение. Изпълнението е във
фазата на принудителното такова. Моли се за прилагането на чл. 79 и да се
съберат всички направени до момента разноски. Въпреки наложените запори няма
постъпили по изп.д. суми. Изп.д. № 20163110404054 е прекратено поради изплащане
на цялото задължение. По изп.д. няма постъпила молба от длъжника за прихващане,
а и не дължи нищо на насрещната страна. Доколкото няма спор между представител
и представляван относно предмета и обема на представителната власт, то трето
лице не може да предизвиква такива спорове, в какъвто смисъл е задължителната
съдебна практика-Решение № 291/02.08.2011г. по гр.д. № 959/2010г. на ВКС. Моли
се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по настоящото
дело разноски.
Доколкото
с жалбата вх. № 4192/13.02.2017г. И.Д.Г. е направила възражение за прекомерност
на заплатеното от К.С.Ф. адвокатско възнаграждение по изп.д. в размер на
500.00лв., съдът е прекратил производството по в.гр.д. № 1612/2017г.на
ВОС-ГО-Пети състав и е върнал делото на ДСИ за произнасяне, указвайки му да
изиска уточнения по жалбата.
ДСИ
се е произнесъл с постановление от 25.09.2017г., погрешно посочено, като
изготвено на 25.09.2016г. и е препратил делото на ВОС. Образувано е било в.гр.д.
№ 2661/2017г. на ВОС-ГО-Пети състав. Производството по това ч.гр.дело отново е
било прекратено и върнато на ДСИ, т.к.
при справка в деловодството на СИС при ВРС, се е установило, че са постъпили
жалби срещу постановление от 25.09.2017г. от двете страни, които не са били
надлежно администрирани и препратени на съда. Същевременно съдът е изискал
уточнения от ДСИ по постановлението за разноските.
Междувременно
е било образувано и в.гр.д. № 653/2018г. ва ВОС-ГО-Първи състав по препратени
от ДСИ уточняващи молби на двете страни, без да са върнати двете изпратени на
СИС при ВРС образувани до момента в.гр.д. № 1612/2017г. на ВОС-ГО-Пети състав и
в.гр.д. № 2661/2017г. на ВОС-ГО-Пети състав. Съдът е прекратил и това
производство, връщайки делото на СИС при ВРС за окомлектоване.
Последно
е образувано в.гр.д. № 937/2018г. на ВОС-ГО-Пети състав. Същото съдържа т.н. от И.Д.Г., действаща чрез адв. К.С. „възражение“ вх. № 32855/28.11.2017г. и
„възражение“ № 33520/04.12.2017г., уточнявани нееднократно и не дотам прецизно,
както и т.н. от К.С.Ф., действаща чрез адв. Алб.А. „становище“ вх. № 33050/23.11.2017г., уточнено със
„становище“ вх. № 34692/13.12.2017г. и „становище“ вх. № 1371/15.01.2018г.
Видно, и двете страни обжалват постановлението за определяне на разноски по
изп.д. № 4144/2016г. от 25.09.2016г., с което адвокатското възнаграждение
заплатено от взискателя К.С.Ф. е намалено от
500.00лв. на 350.00лв. И.Г. намира, че не дължи изобщо разноските,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и иска да бъде отменено
обжалваното постановление в частта, в която са определени дължимите разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00лв. К.Ф.
от своя страна иска да бъде признато като разноски, заплатеното от нея в пълен
размер адвокатско възнаграждение от 500.00лв.
В
писмени възражения всяка една от страните оспорва жалбата на насрещната страна,
намирайки я за неоснователна. Двете страни претендират разноските в настоящото
производство. И.Г. прави възражение за прекомерност на заплатеното от К.Ф.
адвокатско възнагражднеие.
ДСИ е
представила мотивите си по жалбата.
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството
по изпълнителното дело е образувано въз основа на издадения изпълнителен лист №
559/05.12.2016г. по
решение № 2043/2016г. по в.гр.д. № 2043/2016г. на ВОС-ГО, на осн. чл. 404, ал.
1, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, с който жалбоподателката
И.Д.Г. е осъдена да заплати на К.С.Ф. сумата от 108.70лв., на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК. В заявлението си за образуване на изп.д. взискателката, действаща чрез адв. А.А. е
поискала да бъде направена справка за сключени от длъжницата трудови договори и
наличието на банкови сметки. Ако се установят такива е поискала да бъдат
наложени запори. В случай на неизпълнение в срока за доброволно изпъление е
поискала да бъде предприето принудително изпълнение. Претендира присъждане на
сторените разноски за образуване и водене на изп.д., държавни такси и
адвокатски хонорар. Представила е пълномощно, с ксоето е упълномощила адв. А.А. да я представлява пред ВРС, ВОС, всички съдилища в
страната и съдебно-изпълнителни служби, да води от нейно име и за нейна сметка
изпълнителни дела, жалби и т.н. Със заявлението си за образуване на изп.д. е
представила разписка-декларация от 02.12.2016г., че адв. А.А.
е получила от К.С.Ф. сумата от 500.00лв., представляваща заплатен адвокатски
хонорар за образуване, водене и защита по изп.д. срещу длъжницата И.Г.,
подписана двустранно, а с допълнителна молба и договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2016г., видно от който договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е 500.00лв. Поискано е с молба № 1601/20.01.2017г. и са наложени
запори на трудовото възнаграждение на Г. *** АД и в „Райфайзен банк“ ЕАД. На
16.02.2017г. е връчена ПДИ на И.Д.Г., чрез адв. К.С.,
с която длъжницата е поканена да заплати неолихвяемата сума от 108.70лв.,
72.00лв. разноскиш по изп.д., 73.04лв. такса по т. 53 от ТДТ по ГПК и 500.00лв.
адвокатско възнаграждение.
С въззивна
жалба вх. № 4192/13.02.2017г. И.Д.Г., чрез адв. К.С.,
по която е било образувано в.гр.д. № 1612/207г. по описа на ВОС-ГО е навела
оплаквания за недължимостта на посоечните суми, позовавайки се на
обстоятелството, че е извършила извънсъдебно прихващане със свое насрещно
вземане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00лв., предмет
на изп.д. № 20163110404054 на СИС при ВРС. Изложила е още, че сумата от
572.00лв., представляваща част от посочената като дължима сума в общ размер на
753.74лв., съдържаща заплатено адвокатско възнаграждение не са изплатени и са
неоправдано завишени. Съдът е прекратил производството и е върнал делото на ДСИ
да се произнесе по възражението на жалбоподателката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. ДСИ е издал постановлението от 25.09.2017г.,
неправилно посочено като такова от 25.09.2016г., с което на осн. чл. 78, ал. 5
от ГПК е намалил адвокатското възнаграждение от 500.00лв. на 350.00лв. Изменил
е и размера на държавната такса по чл. 563 от ТДТ по ГПК от 73.04лв. на
13.04лв. Недоволни са останали и двете страни по спора, относно намаления
размер на адвокатското възнаграждение, като са подали жалби, въззивната страна
в неуважената част, въззиваемата- в уважената.
Въз
основа на изложеното, съдът прави следните изводи:
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Няма
никакво основание по изп.д. ДСИ да прави прихващане между сумата по изпълнителен
лист № 559/05.12.2016г., изд. по в.гр.д. № 2043/2016г. на ВОС-ГО и суми, предмет на други изпълнителни дела.
Възражението за недължимост на вземанията по изпълнителния лист след издаването
му, поради погасяване чрез извънсъдебно прихващане е материално правопогасяващо
възражение за недължимост на притезанието и като такова е извън правомощията на
ДСИ, респективно на съда в производството по чл. 435 от ГПК, действайки като
контролно-отменителна инстанция. Този въпрос може да се реши в състезателно
исково производство, а до успешното провеждане на такова задължението
съществува и подлежи на изпълнение.
Неоснователно
е оплакването, че адв. А.А. не разполага с
представителна власт да представлява взискателя К.С.Ф..
Тя се легитимира като процесуален представител на взискателя по силата на
приложеното по изп.д. на л. 3 пълномощно. Недоказано остава твърдението на
длъжницата, че К.С.Ф. живее в чужбина и не се е връщала на територията на
страната, следователно не е била в състояние да подпише пълномощно, особено при
съвременните улеснени комуникации. Пълномощното не е заверено от надлежен
нотариус или в консулската служба на България. Не е необходимо. Достатъчна е
писмената форма за доказване сключването на упълномощителна сделка. И
пълномощното на И.Д.Г. не е заверено от нотариус.
Неоснователно
е още и оплакването, че адвокатското възнаграждение, договорено в договора за
правна защита и съдействие от 02.12.2016г. в размер на 500.00лв. не е платено.
Видно от самия договор е удостоверено плащането, както и в нарочно изготвената
и приложена на л. 4 и л. 11 от изп.д. представено заверено от страната копие от
т.н. „разписка-декларация“.
Неоснователно
е и оплакването, че поставените в тежест на длъжника разноски, направени от
взискателя по образуване и водене на изп.д. не са платени. Платени са, видно от
вносната бележка на л. 5 от изп.д., свидетелстваща за плащането на държавна
такса за образуване на изп.д. и 2бр.
справки, в общ размер на 36.00лв. с ДДС, от която по т. 30 от ТДТ по ГПК в
размер на 24.00лв. с ДДС и 2бр. справки, всяка на стойност 6.00лв. с ДДС по т.
32 от ТДТ по ГПК или общо 12.00лв., както и от вносна бележка на л. 26 от
изп.д., установяваща плащане на таксата от 36.00лв. с ДДС за двата наложени
запора, всеки на стойност 18.00лв. с ДДС, представляваща такса по т. 36 от ТДТ
по ГПК или общо 72.00лв.
С
оглед последно посочното, естествено следва извода за неоснователност на
жалбата на И.Д.Г. за недължимостта на сумата от
72.00лв., представляваща заплатени от взискателката държавни такси по изпълнението,
или тяхното завишаване, в какъвто смисъл са оплакванията на Г. във въззивна
жалба вх. № 4192/13.02.2016г.
Вярно,
че цитираната последно жалба съдържа оплаквания срещу дължимостта на сумата от
73.04лв., представляваща държавна такса по т. 53 от ТДТ по ГПК, доколкото се
оспорва дължимостта на указаната във връчената ПДИ сума в общ размер на
753.74лв. С постановление за разноските от 25.09.2017г., ДСИ е изменил
определение ао него размер в тази част, като е посочил такъв от 13.04лв.,
съответстващ на събраната според признанията на К.С.Ф. и установен от ДСИ
размер на постъпилите двукратно суми от 7.64лв., или общо 15.28лв. Таксата по
т. 53 от ТДТ по ГПК върху събраната сума е 13.05лв. с ДДС. Така или иначе жалба
в тази, последната част срещу постановлението за разноските от 25.09.2017г. няма
и няма да бъде обсъждана повече.
Няма
съмнение, че сумата от 108.70лв.-главница по издадения изпълнителен лист №
559/05.12.2016г. не е разноски по изпълнението и не може да бъде оспорвана от И.Г.
по реда на чл. 435, ал. 2, предл. последно от ГПК /ред. ДВ до изм. бр.
86//27.10.2017г. и чл. 435, ал. ал. 2, т. 7 от ГПК след това/.
Спорен
момент се явява дължимостта на сумата от 350.00лв., представляваща намален, на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК от ДСИ съгласно постановление за разноските от
25.09.2017г. размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
заплатено от взискателя в размер на 500.00лв., както и самото намаление.
Няма
никакво основание по изп.д. да се приеме недължимостта от длъжника на адвокатско възнаграждение, заплатено от
взискателя, регламентирана по начало с текста на чл. 79, ал. 2 от ГПК. . Нито е
постъпило плащане до образуване на изп.д., нито е налице някое от изключенията,
уредени в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и/или ал. 3 от ГПК. Следва произнасяне на съда по размера в тази
част:
Настоящият
състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 500.00лв. е неадекватно
на действителната фактическа и правна сложност на изпълнението. То е с невисока
и фактическа и правна сложност. Правилно ЧСИ е намалил адвокатското
възнаграждение от 500.00лв., като прекомерно до размера на 350.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК, изхождайки от разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съблюдавайки сравнително ниския материален интерес по изп.д.,
но съобразявайки, че изпълнителното производство все още не е приключило към
настоящия момент, респективно предстои извършването и на други действия по
принудително удоволетворяване на вземането на този взискател. В хода на
производството могат да бъдат признати дори допълнително направени разноски за
адвокатско възнаграждение по-късно в случай, че възникнат усложнения и след преценка на действително осъществените от адвоката
процесуални действия и приспадане на вече присъдените разноски.
С
оглед изхода на спора, не се следват разноски на И.Г.. Тя следва да бъде
осъдена да заплати на К.Ф. разноски за настоящото производство, с оглед
отхвърлената част от жалбите в размер на 150.00лв., представляващ половината от
заплатеното от последната адвокатско възнаграждение от 300.00лв., съответстващо
на положения труд по защита срещу жалбите на Г., заплатено съгласно договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2017г. и договор за правна защита и
съдействие от 15.12.2017г., всеки в размер на по 300.00лв. и намален от съда до
общо 300.00лв., на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед направеното възражение за
прекомерност и действителната фактическа и правна сложност на спора.
Водим
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите
на И.Д.Г., ЕГН ********** ***, в качеството й на длъжник по изп.д. №
20163110404144 на СИС при ВРС, срещу постановлението за разноските,
обективирано в ПДИ изх.№ 9516/16.02.2017г., както и срещу постановлението за
разноските от 25.09.2017г. /с погрешно посочена дата на издаване 25.09.2016г./,
с което е изменено от ДСИ постановлението за разноските, обективирано в ПДИ
изх.№ 9516/16.02.2017г., в частта относно размера на адвокатското
възнаграждение, намален на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК на 350.00лв., на осн. чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.С.Ф., ЕГН **********, със съдебен адресат адв. А.А., с адрес ***, в качеството й на взискател по изп.д. №
20163110404144 на СИС при ВРС, срещу постановлението за разноските от 25.09.2017г.
/с погрешно посочена дата на издаване 25.09.2016г./, с което е изменено от ДСИ
постановлението за разноските, обективирано в ПДИ изх.№ 9516/16.02.2017г., в
частта относно размера на адвокатското възнаграждение, намален на осн. чл. 78,
ал. 5 от ГПК на 350.00лв., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, да заплати на К.С.Ф., ЕГН **********, със съдебен адресат
адв. А.А., с адрес ***, разноски в настоящото
производство в размер на 150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: