№028
гр. С..., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110134110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца П. П. иск за осъждане на ответника Д. Т. да заплати на
ищеца сумата от 7 190 лв., представляваща предоставена на ответника без правно
основание сума, с която последната се е обогатила, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, инкорпорирана в отговор на искова молба по
гр.д. № 13710 по описа за 2021 г. на СРС, 37 с-в от 15.11.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е извършил ремонтни дейности в собствен на ответника
имот на стойност 7 190 лв., които претендира да са дадени без основание, тъй като
бракът между страните бил прекратен. Твърди се, че ответницата неоснователно се е
обогатила, като с тази стойност се е увеличила стойността на наследствения й
апартамент, за сметка на което е намаляло имуществото на ищеца. Сочи, че
ремонтните дейности са извършени в апартамент, находящ се в гр. С..., ж.к. „ХХ.Д.р“,
бл вх ап, който бил изключителна собственост на ответника. Поддържа да е
предоставил повече от 30 000 лв. – за строителни материали, обзавеждане и личен
труд, но разполагал с доказателства за сторени разходи само в размер на 7 190 лв.
както следва: плот за вграждане – 119 лв., строителни материали – 460, 18 лв., плафони
и вентилатор – 156, 90 лв., ламиниран паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на
коридор – 4 499 лв. Претендира сумата от 7 190 лв. като дадена без основание, като
твърди, че уговорката между страните, имотът след ремонта да се дава под наем, от
което двете страни да получават доход, не се е реализирала, тъй като страните се
развели и ответницата живеела сама в имота. Претендира сторените разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва ищецът да е вложил повече от 30 000 лв. в ремонтни дейности.
Поддържа, че ищецът не е участвал в ремонта, включително с личен труд. Оспорва да е
едноличен собственик на процесния имот – твърди, че притежава само ¼ ид.ч.
1
Посочва, че ремонтът е извършен изцяло със собствени средства и с помощ от другите
съсобственици на имота – сестрата и лелята на ответника. Оспорва посочените от
ищеца стойности на отделните извършени ремонтни работи. Моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 131 ГПК и след уточнение от 07.08.2023 г.
ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3 284 лв., от която 2 650 лв., представляваща платена по договор от 10.04.2019 г. сума
за покупко-продажба на лек автомобил „Х...“, и 634 лв., представляваща разноски по
гр.д. № 14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със законна лихва от датата на
предявяване на насрещния иск с отговора на исковата молба – 07.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на сумата оет 650 лв. твърди, че с нея се е обогатил
първоначалният ищец, тъй като автомобилът бил закупен по време на брака, но при
продажбата му последният задържал цялата продажна цена от 5 300 лв. Твърди, че по
гр.д. № 14483 по описа на СРС за 2021 г., 41 с-в, е била осъдена да заплати сумата от
3 284 лв., представляваща половината продажна цена за автомобила и разноски в
размер на 634 лв. Моли съдът да уважи предявения иск и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с които се оспорват
насрещните искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че всички автомобили
по време на брака му с ответницата са закупувани от него и при продажбите им всички
средства са постъпвали в семейния бюджет. Моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са главен и насрещен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД.
Според твърденията в исковата молба ищецът П. П. се домогва да установи, че
имуществото му без основание е намаляло, тъй като е извършил ремонтни дейности в
собствен на ответника имот на стойност 7 190 лв. като имало уговорка между страните
имотът след ремонта да се дава под наем, от което двете страни да получават доход, но
тя не се е реализирала, тъй като страните се развели и ответницата останала да живее
сама в имота. Въз основа на тези фактически твърдения е претендирано да се осъди
ответницата Д. Т. да заплати исковата сума, с която ищецът е обеднял, а ответникът се
е обогатил за негова сметка.
При така въведеното основание и петитум безспорно се касае до предявяване на
главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а не както е посочено в определението по
чл. 140 ГПК оет4.01.2024 г. (иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Въпреки това, при
разпределянето на доказателствената тежест, съдът е обхванал и хипотезата на
субсидиарния иск, тъй като е разяснил на страните (вкл. и ищеца), че следва да се
установят относимите факти, в това число плащане на исковата сума, покриваща
извършените ремонтни дейности и обогатяването на ответницата със сумата от 7190
лева. В този смисъл правото на защита на страната не е било ограничено и няма пречка
с решението, съдът да преквалифицира искът от чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на чл. 59 ЗЗД.
Съгласно запазилото действието си Постановление № 1 оет8.05.1979 г. на Пленум
на ВС, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено
без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
2
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото ППВС). Както бе посочено
- по своя характер искът е субсидиарен, като съгласно т. 8 и т. 10 от цитираното ППВС
и приложното му поле е само когато неоснователно обеднелия въобще не може да се
защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните основни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за чужда
сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това
обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която обаче не
следва да е причинно-следствена, тъй като не е необходимо обогатяването да е
следствие на обедняването или обедняването – на обогатяването, а е необходимо да
произтичат от един общ факт или група факти) и 5. липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия.
При съобразяване с посочените по-горе разяснения, настоящият състав приема, че
предявената в случая претенция по чл. 59 ЗЗД е допустима – твърденията на ищеца са
основани на тезата му, че извършил ремонт на стойност 7190 лева в апартамент
собственост на ответницата, като тази стойност е платена от него без основание. Съдът
обаче намира, че искът следва да се отхвърли поради липса на елемент от фактическия
състав, по следните съображения:
Не е спорно по делото, че бракът между страните е прекратен с решение,
постановено по гр.дело № 64914/2019 г. по описа на СРС.
Първият спорен по делото въпрос е извършени ли са (заплатени ли са) процесните
разходи на обща стойност от 7 190 лв., както следва: плот за вграждане – 119 лв.,
строителни материали – 460, 18 лв., плафони и вентилатор – 156, 90 лв., ламиниран
паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на коридор – 4 499 лв. от ответника,
съответно вложени ли са тези материали в собствен на ответницата апартамент,
находящ се в гр. С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, бл вх ап.
От представените по делото договор за продажба на недвижим имот и
удостоверение за наследници (л. 64-65) се установява, че ответницата не е
изключителен собственик на имота, а притежава по наследство ¼ ид.част от него.
Приети като писмени доказателства по делото ( л. 99-101 ) са представени от
ищеца касови бонове за закупуване на плот за вграждане - 119 лева, строителни
материали – 460, 18 лв., плафони и вентилатор – 156, 90 лв. От тях обаче не може да се
направи извод, че закупените материали са вложени именно в имота, собственост на
ответницата, нито пък че сумите са заплатени от ищеца. За останалите разходи
(ламиниран паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на коридор – 4 499 лв.) не са
представени писмени доказателства. От страна на ответницата бе проведено обратно
доказване, посредством разпитания по делото свид. В.Н, чийто показания съдът
кредитира като достоверни, логични и последователни. Свидетелят Н.. разказва, че бил
поканен от ответницата Т. да извърши ремонт в жилището й в жк. ХХ.Д.р през 2018 г.
Поставил гранит на пода в кухнята, фаянс и теракот в двете бани, аксесоарите в баните,
душовете и тоалетните. Ремонтът продължил около година и приключил в кр. на 2018
г. Плочките, теракота и гранита били подарък от фирмата, в която Д. работела като
брокер, а всички останали материали необходими за ремонта били закупени със
средства на Д.. По време на ремонта е виждал ищецът П. П. само веднъж. Твърди, че
той не е участвал в ремонта, не е носел материали и не е закупувал такива. Всичко
било направено и заплатено от Д.. По делото бе допусната СТЕ по искане на ищеца.
Същият не внесе определения от съда депозит за изготвянето й, а в проведеното на
3
29.05.2024 г. открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца заяви,
че не поддържа искането си за изготвяне на СТЕ.
Поради изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа да е налице
обогатяване на ответница за сметка на ищеца и предявеният от ищеца П. П. иск за
сумата от 7 190 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД предявен от ответницата Д. Т. съдът
намира следното:
Ищцата Т. предявява иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 284
лв., от която 2 650 лв., представляваща платена от купувача по договор от 10.04.2019 г.
сума за покупко-продажба на лек автомобил „Х...“, с която ответника се е обогатил без
основание и сумата от 634 лв., представляваща разноски по гр.д. № 14483 по описа за
2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния
иск с отговора на исковата молба – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата.
От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС (л.51 по
делото) се установява, че на 10.04.2019 г. между ЦЦ.С ППв, в качеството на купувач, и
П. Л. П. и Д. Т. Т., в качеството на продавачи, бил сключен договор за покупко –
продажба с нотариална заверка на подписите на лек автомобил марка „Х...“, модел „..“,
рег. № ..., рама№ ..., двигател № .... Не е спорно по делото, че към момента на
подписването му ищцата по насрещния иск Д. Т. и ответника П. П. са имали сключен
помежду им граждански брак. Не е спорно и че бракът помежду им е прекратен на
20.10.2020 г. В договора изрично е вписано, че вещта била придобита от купувачите
при условията на съпружеска имуществена общност. Отразена е в договора покупна
цена от 5 300 лв., отговаряща на застрахователната оценка (чл.3), която продавачите
декларирали, че изцяло са получили преди подписване на контракта (чл.1).
Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело
№ 14483/2021 г. по описа на СРС, 41-с-в ищцата Д. Т. Т. е осъдена да заплати на ЦЦ.С
ППв, на основание чл.189, ал.1 вр.чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 650
лева, представляваща платената по договор от 10.04.2019 г. за покупко – продажба на
лек автомобил марка „Х...“, модел „..“, рег. № ..., рама№ ..., двигател № ... покупна цена
и сумата от 154,89 лева, представляваща разноски по договора за заплатени нотариални
такси за придобиване на автомобила, сумата от 69,94 лева, представляваща лихва за
забава за периода 06.12.2020 г. – 10.03.2021 г. върху покупната цена от 2 650 лева и
сумата от 4,09 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.12.2020 г. –
10.03.2021 г. върху сумата от 154,89 лева за разноски по договора за заплатени
нотариални такси за придобиване на автомобила и сумата от 124,30 лева разноски по
делото за тази съдебна инстанция.
От приложената по делото вносна бележка (л. 52) се установява, че Д. Т. е
заплатила в полза на ЦЦ.С ППв сумата от 3284 лева с основание суми по гр. дело №
14483/2021 г. по описа на СРС, 41-с-в.
Съдът счита така предявения иск за неоснователен и съображенията за това са
следните:
Не се доказа по делото твърдението на ищцата Т., че със сумата оет 650 лв. се е
обогатил ответника П., тъй като автомобилът бил закупен по време на брака, но при
продажбата му последният задържал цялата продажна цена от 5 300 лв. Напротив, от
представения по делото договор за покупко-продажба на МПС (л.51 по делото) се
установи безспорно, че отразената в договора покупна цена от 5 300 лв. е получена от
4
двамата продавачи Д. Т. и П. П., като последните са декларирали, че са получили
цената изцяло преди подписване на договора (чл.1). Представения договор служи за
разписка за извършеното плащане в полза на двамата продавачи, които са подписали
договора и доказва получаването на покупната цена в размер на 5 300 лв. от тях.
Противното не се установява от останалата доказателствена съвкупност по делото.
Съдът приема, че по делото не се доказа, че ответникът се обогатил със сумата оет650
лева (1/2 от продажната цена). С оглед на изложеното за неоснователна съдът намира и
претенцията за заплащане на сумата от 634 лв., представляваща разноски по гр.д. №
14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в.
Поради всичко изложено главният иск предявен от П. П. за сумата от 7190 лева и
насрещния иск предявен от Д. Т. за сумата от 3 284 лв. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът и ответник по насрещния иск П. П. е сторил разноски за адв.
възнаграждение в размер на 600 лева (договор за правно обслужване л. 149 по делото).
Възнаграждението е заплатено общо (за подадената искова молба и за защита по
приетия за разглеждане насрещен иск), поради което съдът приема, че половината от
него в размер на 300 лева е за защита по предявения насрещен иск като тази сума,
предвид отхвърлянето му, следва да бъде възложена в тежест на насрещния ищец Т..
Ответника и ищец по насрещния иск Д. Т. е сторила разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1200 лева (договор за правно обслужване л. 137 по
делото). Възнаграждението е заплатено общо (за подадената насрещна искова молба и
за защита по предявения главен иск), поради което съдът приема, че половината от
него в размер на 600 лева е за защита по предявения главен иск като тази сума,
предвид отхвърлянето му, следва да бъде възложена в тежест на ищеца по главния иск
П..
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. Л. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр.С..., ул. „..и“ №, еет против Д. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес
гр.С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, ул. „ВВ. Пв“, бл вх ет ап осъдителен иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 7 190 лв., с която ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца от увеличението на стойността
на имот, представляващ ап, находящ се в гр. С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, бл вх. 3
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, ул. „ВВ. Пв“, бл вх ет ап против П. Л. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.С..., ул. „..и“ №, еет насрещен осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 3 284 лв., с която ответника се е обогатил за
сметка на ищеца, от която 2 650 лв., представляваща платена продажна цена по
договор от 10.04.2019 г. за покупко-продажба на лек автомобил „Х...“, и 634 лв.,
представляваща разноски по гр.д. № 14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със
5
законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск с отговора на исковата
молба – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, ул. „ВВ.
Пв“, бл вх ет ап да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С..., ул.
„..и“ №, еет сумата от 300 лева – разноски за заплатено адв. възнаграждение за защита
по предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С..., ул. „..и“ №,
еет да заплати на Д. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, ул. „ВВ. Пв“,
бл вх ет ап сумата от 600 лева – разноски за заплатено адв. възнаграждение за защита
по предявения главен иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6