РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. В.П., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20253610100387 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Е.п.п. АД, представлявано по
закон от П.С.С.,И.А.И.,Р.Й.И – членове на Управителния съвет, представлявано по
пълномощие от юриск. Е. М. срещу Ф. Р. А. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 248,96 лева за обект
на потребление, заведен с абонатен номер ********, находящ се в гр. В.П., ул. Л.“ № 39,
включваща 206,40 лева - главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в
периода 17.07.2023 - 15.09.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на
42,56 лева, начислена от падежа на всяка една фактура до 06.03.2025 год., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ******* към същата дата, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 81/11.03.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 162/2025 год. по
описа на ВПРС. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и незаплатена
ел.енергия, и лихви за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ********, кл.
№ *******, находящ се на адрес гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39. Сочи, че
отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/. Ищецът излага, че съгласно чл.17, ал.1, т.2
на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Релевира, че
сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
1
писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Изтъква, че потребител, който не изпълни
задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ.
Ищецът настоява, че в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно
задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на
доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури за периода 17.07.2023 -
15.09.2023 год.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от
заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал
указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за
изпълнение, поради връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските,
направени в заповедното и в исковото производство.
В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния му
представител поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника, в който взима становище по процесуалната допустимост
на исковата претенция. Излага, че с оглед приложените към исковата молба и по ЧГД №
162/2025 г. по описа на ВПРС писмени доказателства, не оспорва обстоятелствата, описани в
исковата молба, на които претенциите на ищеца се основават. Заявява, че по основателността
на исковете ще вземе становище след събиране на всички доказателства по делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява назначения му в
рамките на производството особен представител, който заявява, че с оглед събраните по
делото писмени доказателства исковата претенция се явява основателна и доказана и като
такава счита, че следва да бъде уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложените по делото Фактури №№ **********/17.07.2023 г.,
**********/16.08.2023 г. и **********/15.09.2023 г., извлечение за фактури и плащания за
период за периода от 12.06.2021 г. до 23.05.2025 г., справка за потреблението в обекта през
последните 12/24/36 м. към дата 28.05.2025 г. и извлечение от сметка към дата 06.03.2025
год. се установява, че на ответницата Ф. Р. А. е начислена за плащане цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер *******, абонатен №
********, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39 на обща стойност 248,96
лева, от която 206,40 лева – главница и 42,56 лева – мораторна лихва.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Е.п.П." АД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г.
Видно е от представените извлечения от вестници, че същите са били публикувани по реда
на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
Приложено е Заявление № 5180560/30.07.2019 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“
АД при Общи условия, подадено до ищцовото дружество от ответницата с цел снабдяване с
ел. енергия за съществуващ обект с клиентски номер *******, абонатен № ********,
представляващ къща, находяща се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39. Ответницата
се е легитимирала като собственик на имота с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 36, том 5, рег. № 2560, дело № 540/2010 год., вписан в Служба по
вписванията вх. рег. № 1657 от 01.09.2010 год., акт № 139, том 4, дело № 748/2010.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86,
ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „Е.п.п. АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Ф. Р. А., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 81/11.03.2025 г. по чл. 410 от ГПК по ч.г.р.д. № 162/2025 год. на
ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК,
поради което съдът с разпореждане № 476/30.04.2025 год., постановено по ч. гр. д. №
162/2025 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото
дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество следва да
докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно облигационно
отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, т.е. че ищецът е
доставчик на ел.енергия, а ответникът – потребител, че в полза на ищеца съществува
твърдяното вземане по основание, размер, длъжник, както и настъпилия падеж, че ищецът е
изправен като е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответника
твърдяното количество и цена на ел. енергия услуги за процесния период. В тежест на
ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Не е спорно, че дружеството ищец "Е.п.П." АД е краен снабдител на ел. енергия. За
съществуването на твърдяната договорна връзка между страните е необходимо през исковия
период ответникът да е имал качеството "потребител на енергийни услуги" за процесния
обект. Съгласно § 13 от ДР на ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
е дадена легална дефиниция на понятието "битов клиент", съгласно която това е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Легалното определение на понятието "потребител на енергийни услуги", дадено в §
1, т. 41, б. "б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен клиент по
смисъла на § 1, т. 27, б. "г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на ЕРП СеверАД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
3
вещното право на ползване на имота е дал съгласие в нотариално заверена форма, лицето да
бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.п.П."
АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички фактури се
издават на негово име. От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че
в случая "потребител" на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен
снабдител, ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота
или носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия.
От ангажираните писмени доказателства безпорно се установява, че ответникът е
собственик на имота, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39, като по силата
на приложеното Заявление № 5180560/30.07.2019 г. за продажба на ел. енергия от „Е.П.П.“
АД при Общи условия, подадено от ответника до дружеството-ищец става ясно, че
процесният обект, представляващ къща, находяща се на горепосочения адрес, се снабдява с
ел.енергия от ищеца.
Следвателно, налице са първите две предпоставки за основателност на исковата
претенция – ищецът е краен снабдител на ел. енергия, а ответникът е потребител на ел.
енергия за процесния обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл.
Ш., ул. Л.“ № 39, къща, заведен с клиентски номер *******, абонатен № ********.
Ищцовото дружество, като краен снабдител претендира заплащане от страна на
ответника на фактурирана електрическа енергия. Според настоящия съдебен състав от
материалите по делото безспорно се установи, че ищецът е изпълнил договорното си
задължение като е доставил посоченото количество ел. енергия до обекта на потребление,
собственост на ответницата, находящ се на адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39, а
тази ел. енергия е била потребена от от абоната през процесния времеви период в
посоченото в справката за потребление количество. Като потребител на ел. енергия
ответникът е обвързан от ОУ на ДПЕЕ, които са действали към отчетния период. Съгласно
чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ на ДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността
на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в чл. 26 от ОУ.
Клаузата на чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕ изрично сочи, че неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Доказана е
и стойността на предоставеното количество ел. енергия.
В тежест на ответника беше да установи, че е заплатил претендираната от ищеца
парична сума, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че
ищецът е изпълнил задължението си като е доставил посоченото количество ел. енергия до
обекта на потребление, собственост на ответницата, находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл.
Ш., ул. Л.“ № 39, като това количество ел. енергия е било потребено от А., но не е било
заплатено от последната. Стойността на предоставеното количество ел. енергия не е било
оспорено от ответната страна.
По изложените доводи, претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 206,40 лева, представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия по
фактури с №№ **********/17.07.2023 г., **********/16.08.2023 г. и **********/15.09.2023
г., издадени в периода 17.07.2023 - 15.09.2023 г. за обект на потребление, заведен с абонатен
номер ********, кл. № *******, находящ се в гр. В.П., ул. Л.“ № 39, се явява основателна и
доказана и като такава следва да бъде уважена.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Клаузата на чл. 38 от
приложимите към спора ОУ предвижда, че потребителят, който не изпълни задължението си
за плащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
4
Съобразно чл. 26, ал. 3, вр. чл. 18а, ал. 2 от ОУ във фактурата се посочва и срок на
нейното плащане. Следователно, страните са договорили, че след изтичане на определения
срок за плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т. е от деня следващ падежа
потребителят, който не е платил задължението си в срок, дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Видно от приетите и приложени по делото фактури, всяка една от тях има
посочен падеж – срок за плащане, след изтичането на който потребителят изпада в забава.
Съобразно представените справки за потребление на електроенергия и посочените в
цитираните фактури главници настоящият състав на съда намира, че акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва в размер на 42,56 лева също е доказана по основание и
размер, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
в размер на 75 лева, съобразно уважената част от претенцията, както и сторените в исковото
производство разноски, възлизащи на 375 лева и включващи заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника,
съобразно своевременно представения от ищцовата страна списък на разноските.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Р. А. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Л“ № 39, че същата ДЪЛЖИ на
„Е.П.П.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., общ. В. обл. В.
бул. „В.В.“ № 258, В.Т. – Г, представлявано по закон от П.С.С.,И.А.И.,Р.Й.И, представлявано
по пълномощие от Е. М. – юрисконсулт сумата от 206,40 лева, представляваща главница за
потребена и незаплатена ел. енергия по фактури с №№ ********** от 17.07.2023 г.,
********** от 16.08.2023 г. и ********** от 15.09.2023 г., издадени в периода 17.07.2023 -
15.09.2023 г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ********, кл. № *******,
находящ се в гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. Л.“ № 39, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 06.03.2025 год. до изплащане на
вземането, 42,56 лева - мораторна лихва, начислена за периода от падежа на всяка една
фактура до 06.03.2025 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 81/11.03.2025 г. по ч.г.р.д. № 162/2025 год. по описа на
ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф. Р. А. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.“ АД, с ЕИК ********
сумата от 375 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото
гр.д. № 387/2025 год. по описа на РС- В.П., включваща заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител на ответника,
както и сумата от 75 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 162/2025 год. по описа на Районен съд- В.П.,
съобразно уважената част от исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
5
представители, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
6