Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в присъствието на
прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 672 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Банка Пиреос България” АД,
преобразувано чрез вливане в Юробанк България АД, ЕИК *** срещу И.Н.Д. и Ж.И.Д. субективно
съединени искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Банка Пиреос
България” АД излага в исковата молба, че на 21.04.2004 г., между него и
„Бултрейд – 2002” ООД, в качеството на кредитополучател и „Бултрейдинг БГ”, Р.С.С.
и И.Н.Д. в качеството им на солидарни длъжници е сключен договор за кредит №
104/2004 г., с който банката им е предоставила банков кредит в размер на
1 466 873 лв. за оборотни средства и издаване на банкови гаранции.
През периода 24.09.2004 г. – 30.01.2018 г. между страните са сключени двадесет
и осем анекса към договора, подробно индивидуализирани в исковата молба.
Твърди се, че 06.06.2016 г.
между Банката и „Бултрейд – 2002” ООД, в качеството на кредитополучател и
„Бултрейдинг БГ”, Р.С.С. и И.Н.Д. в качеството им на солидарни длъжници е
сключен договор за револвиращ кредит № 084/2016 г. в размер на 391 166
лв., към който договор в последствие са сключени три анекса.
На 13.09.2016 г. между
Банката и „Бултрейд – 2002” ООД, в качеството на кредитополучател и
„Бултрейдинг БГ”, Р.С.С. и И.Н.Д. в качеството им на солидарни длъжници е
сключен договор за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016
г. в размер на 600 000 лв., към който договор в последствие са сключени четири
анекса.
Поради неизпълнение на
задълженията по договорите от страна на кредитополучателя и солидарните
длъжници, банката е предявила претенциите си за заплащане на дължимите суми по
договорите пред Районен съд Варна, като е депозирала три заявления за издаване
на заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По образуваните три
заповедни производства: № 6035/2018 г., № 5982/2018 г. и № 6738/2018 г. по
описа на ВРС, банката се е снабдила с изпълнителни листи за дължимите й суми по
договорите за кредит. Въз основа на издадените изпълнителни листи банката е
образувала три изпълнителни дела: № 304/2018 г., № 1203/2018 г. и № 854/2018 г.
по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716.
Твърди се, че на 26.10.2016 г. ответникът И.Н.Д.
е извършил дарение на притежавания от него в семейна имуществена общност недвижим имот, като се е разпоредил със
собствената си ½ ид.ч. от ПИ с идент. ****, находящ се в с.Е. ****, с площ от 1230 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ****, при
съседи: ****, ведно с
построените в имота сграда с идент. ****.1, със застроена площ 55 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идент. ****.3,
със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж и сграда с идент. ****.4, със застроена площ 33 кв.м., а съгл. Разрешение
за строеж № 12/21.06.2000 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 24/18.11.2015 г., двете на гл.арх. на общ. Шабла с РЗП 174.70 кв.м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, обективирано в
нотариален акт вх.рег. **** на СВ Каварна. Твърди се, че с извършеното дарение
длъжникът И.Н.Д. е увредил кредитора по посочените по- горе договори за кредит.
С оглед обстоятелството, че приобретателят на поземления имот Ж.И.Д. е дъщеря
на длъжника И.Д., знанието за увреждането се презюмира на осн. чл. 135, ал. 2
от ЗЗД. С оглед изложеното ищецът моли да бъде обявен за недействителен по
отношение на него сключения договор за дарение досежно притежаваните от
ответника И.Д. - длъжник по договорите за кредит, идеални части от имота. Претендира се за присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника И.Н.Д., с
който се оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди се, че
дарствената сделка е изповядана когато посочените в исковата молба задължения
не са били изискуеми или в забава. Счита законовата презумпция за знанието на
длъжника за увреждането за оборена, т.к. далече по време след сделката ищецът е
договарял и предоговарял допълнителни кредити със солидарните длъжници по
кредита. Оспорва наличието на знание за увреждане на процесната сделка и претендира
за установяване на недобросъвестност в действията на банката. Твърди се, че
ответникът Д. не е уведомяван с нарочно изявление кои вземания на банката са
станали предсрочно изискуеми. Освен това не се явявал длъжник на Банката в
прекия смисъл на думата, т.к. бил поръчител на кредитополучателя, а не
солидарен длъжник, както твърди ищецът. Твърди се, че сделката не се явява
увреждаща кредитора, т.к. ответникът е получил имота по наследство от баща си,
а в последствие при разпределение на наследството на него се е паднал процесния
имот, който е дарил на своята дъщеря, изпълнявайки последната воля на своя
баща. Придобивайки по наследство процесния имот патримониума на ответника се е
увеличил със стойността на имота, а след дарението е намалял със същата
стойност и се е възстановил до стойността му отпреди получаването на
наследството и се е запазил такъв, какъвто е бил към момента на поемане на
задължението за поръчителство. Счита, че дори и да бъде възприето твърдението
на ищеца, че И.Д. има качеството на длъжник, то това е станало с издаването на
заповедите за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Към момента на
извършване на сделката – 26.10.2016 г. поръчителят не е бил пасивно материално
легитимиран да отговаря като длъжник по Павловия иск. С изложените мотиви се
настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се
разноски.
Ответникът Ж.И.Д. в
установения от закона срок не подава писмен отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не са спорни следните релевантни за
делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени
средства:
На 21.04.2004
г. между „Банка Пиреос България” АД и
„Бултрейд – 2002” ООД е сключен договор за кредит 104/2004 /л.7-12
от делото/, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от
430 283 лв. със срок на погасяване до 30.04.2005 г., обезпечено с
поръчителството на И.Н.Д., което правоотношение е анексирано двадесет и осем
пъти, последният от които на 30.01.2018 г. /л. 13-58/.
С изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед №
2899/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6035/2018г. /л. 84-85/,
кредитополучателят „Бултрейд – 2002” ООД и
поръчителите, вкл. и И.Д., са осъдени да заплатят солидарно на банката сумата
от 1 380 931,63 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит 104/2004, изменен
и допълнен с последващо сключени 28 анекса, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, възнаградителни и
наказателни лихви, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
С договор
за издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016 г., сключен на
13.09.2016 г. /л. 59-65/, „Банка Пиреос
България” АД е отпуснала на „Бултрейд-2002” ООД сумата от 600 000 лв.
срещу поето задължение от страна на заемателя да я полза целево и да я
върне, подписано от И.Д. като солидарен длъжник, с което последният е поел
задължение заедно с кредитополучателя да изпълни точно задълженията по него. Съглашението
е изменено и допълнено четири пъти, последно на 29.08.2017 г. /л. 66 –71/.
Със заповед № 3654/25.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 6738/2018 г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, „Бултрейд-2002”
ООД и солидарните длъжници, измежду които и И.Д. са осъдени да заплатят
солидарно на „Банка Пиреос България” АД сумата
от 186 372, 86 лева, представляваща главница по договор за издаване на банкови гаранции и
кредит под условие № 167/2016 г., сключен на 13.09.2016 г., изменен
и допълнен с последващо сключени 4 анекса, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, наказателна лихва и сторените в производството
разноски.
На 06.06.2016
г. между „Банка Пиреос България” АД и
„Бултрейд-2002” ООД е сключен договор
за револвиращ кредит
№ 084/2016 /л. 72-76/, по силата на който на кредитополучателя е
предоставена сумата от 391 166 лева, подписано от И.Д. като солидарен длъжник,
което правоотношение е анексирано три пъти, последния от които на 11.05.2017 г.
/л. 77-80/.
В производството по ч.гр.д. № 5982/2018 г. по описа на
ВРС в полза на заявителя „Банка Пиреос България” АД е
издадена заповед № 2815/30.04.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу „Бултрейд-2002” и
солидарните длъжници, измежду които и И.Д. за заплащане на сумата от
391 000 лв. главница, възнаградителна и
наказателна лихва и разноски в заповедното производство.
С договор от 26.10.2016 г., сключен във формата
на НА № 108, том III, рег. № 3257, дело № 431/2016 г. на нотариус Йордан Павлов,
И.Д. е дарил на своята дъщеря собствената си 1/2 идеална част от ПИ с идент. ****, находящ се в с.Е. ****, с площ от 1230 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: ****, при
съседи: ****, ведно с
построените в имота сграда с идент. ****.*, със застроена площ 55 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идент. ****.3,
със застроена площ от 26 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж и сграда с идент. ****.4, със застроена площ 33 кв.м., а съгл. Разрешение
за строеж № 12/21.06.2000 г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 24/18.11.2015 г., двете на Гл.Арх. на общ. Шабла с РЗП 174.70 кв.м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Обстоятелството, че дарителят е бил собственик на 1/2
идеална част от посочените обекти към момента на сключване на сделката, не е
спорно между страните.
Съгласно заключението на вещото лице инж. С.М., по
допуснатата СОЕ, за периода от ипотекирането на имуществото през 2004 г. до
месец април 2017 г. пазарната стойност на трите заложени бензиностанции – в гр. Каварна, в гр. Тутракан и в с. Невша,
общ. Ветрино, се е повишила от порядъка на 77% или от 1 055 000 лв.
на 1952 600 лв.
Вещото лице А. В. е дало заключение по допуснатата
повторна експертиза, че увеличената стойност на обезпеченията вследствие на
монтажа на нови машини, съоръжения и оборудване, към 26.04.2017 г. е в общ
размер 132 052,96 лева. След отчитане на всички факти по местоположението
и състоянието на оценяваните обекти и конюнктурата на пазара на недвижими имоти
вещото лице е определило пазарна стойност на бензиностанции в гр.
Каварна, в гр. Тутракан и в с. Невша, общ. Ветрино в общ размер на
1 072 000 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Законът в ал. 2 презюмира знанието, когато третото лице
е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: качеството кредитор
на ищеца и съществуващо към ответника неудовлетворено вземане; разпоредителна
сделка от ответника със свое имущество в полза на трето лице; знание от
ответника, че по този начин уврежда интересите на кредитора. В случаите когато
между длъжника и третото лице има родствено връзка, знанието за увреждането се
предполага до доказване на противното. Въз основа на ангажираните в процеса
писмени доказателства, съдът приема, че са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящи пораждане на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Банка Пиреос
България” АД, преобразувана чрез вливане в Юробанк България АД има
качество на кредитор на ответника И.Д., явяващ се поръчител по първия договор
за кредит и солидарен длъжник по останали два още от деня на сключване на всеки
един от тях, а не от изискуемостта на вземанията, произтичащи от тях.
Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане, какъвто е и настоящия казус. Несъмнено, към
датата на сключване на атакуваната сделка И.Д. е знаел за съществуването на
негови задължения към банковата институция. Следователно, длъжникът е съзнавал,
че разпореждайки се със свое имущество в полза на трето лице, към което няма
данни да е задължен, уврежда кредиторите си, включително и ищцовото дружество.
Увреждането на банката в качеството й на кредитор като
елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с атакуваното дарение И.Д.
е намалил имуществото си – с извършеното отчуждаване на имот от патримониума на
длъжника, имуществото, служещо за обезпечение на кредитора е намалено, поради
което разпоредителното действие уврежда кредитора.
Съгласно приетото в трайно установената съдебна практика
всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Без значение за обективния факт на увреждането е
дали разпоредителната сделка е възмездна или не. Също без значение за уважаване
на иска по чл. 135 ЗЗД е дали длъжникът притежава друго имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от
относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът
изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде
отхвърлен.
В този смисъл, притежаваната от длъжника идеална част
от недвижимия имот, която е прехвърлена с дарение продължава да служи като общо
обезпечение на неговите кредитори, независимо от разпореждането с правото на
собственост. Ето защо, предявеният иск по чл.135, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
по отношение на дарените идеални части, с които се е разпоредил длъжникът И.Д..
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Юробанк
България АД, /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, следва
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски възлизащи на
сумата от 1042,69 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, Район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № **, /универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ***/ Договор
за дарение на поземлен имот и сгради от 26.10.2016 г., обективиран в НА № 108, том III, рег. № 3257, дело № 431/2016 г. на нотариус Йордан
Павлов, до размера на 1/2 идеална
част от ПИ с идентификатор № ****,
находящ се в с.Е. ****, с площ от 1230 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, номер по предходен план: ****, при съседи: ****, и
до размера на 1/2 идеална част от
построените в същия имот сгради: сграда с идент. ****.*,
със застроена площ 55 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда с идент. ****.3, със застроена площ от 26 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идент. ****.*, със
застроена площ 33 кв.м., а съгл. Разрешение за строеж № 12/21.06.2000 г. и
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 24/18.11.2015 г., двете
на гл.арх. на общ. Шабла с РЗП 174.70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, с който И.Н.Д. е дарил на Ж.И.Д. процесните идеални
части, на осн.
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН ********** и Ж.И.Д., ЕГН **********, двамата
с постоянен адрес ***, да заплатят на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *** /универсален правоприемник на Банка Пиреос
България АД, ЕИК ***/, сумата 1042,69 лв.
/хиляда четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………………….