Р
Е Ш Е Н И Е № 92/18.5.2022 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети
състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева
и прокурор Димитринка Георгиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 105 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на ЕТ
„Еделвайс-Д.А.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул.***, УРН 605919, представляван от собственика Д.П.А. от гр.Ямбол,
чрез пълномощници адв.П.С.
и адв.Ж. К.-*, съдебен адрес:***, *, e-meil-***, моб.тел ***, чрез адв.П.С. против „Държавен фонд
„Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София, ПК 1618, бул.„Цар Борис
III" №136, представляван от изпълнителен директор, с която се претендира
да бъде осъден „Държавен фонд „Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София
да му заплати сумата от общо 59412,39 лв. от които главница 56212,38 лв. и
лихва 3200,01 лв., представляваща дължими на ищеца вреди, настъпили в резултат
на отменения по надлежния ред издаден от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" АУПДВ №24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607 от
26.08.2020 г., които са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и
отмяната му, ведно със законната лихва върху посочената обща сума от датата на
предявяване иска и до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди
ответника да заплати на ищеца всички направени по делото разноски.
Твърди се, че независимо от
предприетото от ищеца обжалване на издадения АУПДВ, ищецът в хода на развилите
се съдебно-административни производства е извършил пълно плащане към ответника
на сумите от 56212,38 лв. - главница, представляваща подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане по оспорения АУПДВ №
24/312/02723/3/01/04/01 от 26.08.2020 г., както и на сумата от 3200,01лв. -
начислена лихва върху посочената главница, като плащанията са извършени по
банков път, видно от приложените към настоящата 8 броя платежни нареждания.
Сочи се, че с Решение №12299/01.12.2021 г. по адм.
дело № 5465/2021 г. ВАС е отменил АУПДВ №24/312/02723/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8607/26.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", след което ищецът на 11.01.2022 г. е отправил към
ответника покана с която е поискал да му бъде възстановена и изплатена пълната
сума на нанесените вреди. В тази връзка ответника е отказал да възстанови и
изплати на ищеца общата сума на нанесената вреда, като с Уведомително писмо по чл.26 АПК изх. №01-6500/8607/27.01.2022 г. е открил ново административно производство
по отношение на ищеца, съдържащо идентични с предходните констатации за
извършени от ищеца нарушения по отношение на изпълнението на същия сключен от
ищеца договор предмет на приключилото с решението на ВАС съдебно
административно производство. На 15.02.2022 г. ищецът по реда на АПК е изложил
обоснованите си възражения срещу уведомителното писмо и отново е поканил
ответника да му върне и изплати общата сума на нанесените му в резултат на
отменения АУПДВ вреди, но до настоящия момент липсва изпълнение от страна
ответника по отправените покани. Според ищецът в резултат на окончателната
отмяна на АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г.
на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", платената от ищеца обща
сума от 59 412,39 лева се явява претърпяна от едноличния търговец вреда, която
е последица и е в пряка причинна връзка с отменения АУПДВ, което от своя страна
обосновава правния му интерес от предявяване на настоящата претенция.
В съдебно заседание за ищеца
се явяват адв.П.С. и адв.Ж.
К., които поддържат претенцията с искане да бъде уважена изцяло по
съображенията посочени в исковата молба и допълнителни писмени бележки, като се
присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна не изпраща
представител в съдебно заседание, като с писмен отговор оспорва претенцията с
искане за отхвърлянето й като неоснователна, поради неосъществяване на
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ
Участващия в процеса
прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол намира, че иска е основателен, доказан и
следва да бъде уважен.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Между ДФ „Земеделие“ и ЕТ
„Еделвайс-Д. А.“ е сключен Договор № 24/312/02723/09.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" по програма от ПРСР 2007-2013 г.,
подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
/ЕЗФРСР/, като в приложение № 1 към подписания договор, са посочени одобрените
разходи по проекта в размер на 535 527,90 лв., като е предоставена безвъзмездна
финансова помощ с първоначално одобрен размер от 374 749,18 лева,
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, която
безвъзмездна финансова помощ е предоставена във връзка с осъществяване на
проект с ИД № 24/312/02723 от 23.05.2013 г. - изграждане на къща за гости, находяща се в с.Тъжа, община Павел баня, област Стара
Загора.
С Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8607/26.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е определено на Д.А., действаща като ЕТ „Еделвайс-Д.А.“,
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212,38
лв., представляващо част от получено плащане по Договор № 24/312/02723/
09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" по
програма от ПРСР 2007-2013 г.
В акта е посочено, че
дължимата сума в размер 56 212,38 лева подлежи на доброволно плащане в
14-дневен срок от връчването на настоящия акт, чрез превеждане на дължимите
суми по банковата сметка на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция: IBAN: ***,
BIC: ***, Банка: БНБ, че лихва се начислява от датата, следваща датата на
изтичане на посочения по-горе срок за доброволно възстановяване и като
основание за плащане следва да се посочи „Възстановяване на сума по АУПДВ №
24/312/02723/301/04/01”.
Видно от приложените по
делото осем броя платежни нареждания ищецът е внесъл сума в общ размер на
59412,39 лв., както следва на 09.11.2020 г.-25000 лв., на 17.11.2020
г.-2800лв., на 12.08.20211 г.- 1200лв., на 19.08.2021 г.-1095лв., на
24.08.2021. г.- 20980лв., на 26.08.2021 г.-7073.39 лв., на 31.08.2021 г.-599лв.
и на 01.09.2021 г.-665лв.
В преводните нареждания са
посочени следните данни: име на получателя-ТД на НАП Ямбол ПДВ, IBAN ***-BG18UBBS88883322802100,
BIC ***-UBBSBGSF, основание за плащане-АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, още
пояснения-ДФЗ 01-6500/8607/26.08.2020 г.
С Решение № 119/23.03.2021
г. по адм. д. № 729/2020 г. Административен съд-Стара
Загора е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу АУПДВ №
24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/ 26.08.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" София.
С Решение
№12299/01.12.2021г. по адм. дело № 5465/2021 г. ВАС е
отменил Решение № 119/23.03.2021 г., постановено по адм.
дело № 729/2020 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, като вместо
него е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане №
24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607 от 26.08.2020 г., издаден от
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с който на Д. А.,
действаща като ЕТ „Еделвайс – Д. А.“ е установено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 56212,38 лева.
Д.П.А. в качеството на
едноличен собственик на ЕТ „Еделвайс-Д.А.“ поради това, че Акт за установяване
на публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 от 26.08.2020 г. е
отменен с влязло в сила решение № 12299/01.12.2021 г. по адм.дело№5465/2021
г. на ВАС, е отправила искане до ДФЗ, с което заявява че следва в срок до
31.01.2022 г. да се възстанови недължимо платената на ДФ „Земеделие" от ЕТ
„Еделвайс-Д.А.“ сума в размер от 56 212.38 лв -
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по Акт за установяване на
публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 от 26.08.20201., както и
сумата от 3 200.01лв. - начислена лихва върху тази сума, ведно с дължимото
обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата.
В Уведомително писмо по
чл.26 АПК изх.№01-6500/8607/27.01.2022 г. до ЕТ „Еделвайс-Д.А.“, ДФ „Земеделие”
посочва, че ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова
корекция на ЕТ „Еделвайс - Д.А.“ с ЕИК *********, която ще бъде общо в размер
на 56212,38 лв., представляваща 15% от получената субсидия, но с оглед на
факта, че към дата 25.01.2022 г. са налице данни за погасяване на сума в размер
на 59 412,39 лева във връзка с издаден АУПДВ № 24/312/02723/3/01/04/01 по
сключен договор 24/312/02723 от 09.10.2014 г. по повод на посочените по-горе
нарушения, то дължимостта на средствата към ДФЗ е в
размер на 0 лв.
В тази връзка едноличният
търговец е подал възражение, че вземането на ДФ “Земеделие“ спрямо ЕТ
„Еделвайс-Д.А.“ в откритото с уведомление изх.№ 01-6500/8607/27.01.2022 г.
производство по налагане на финансови корекции, не е ликвидно и изискуемо
поради липсата на влязъл в сила акт за налагане на финансова корекция с
определен размер от получената субсидия в полза на ДФЗ и фонда е задължен да
възстанови недължимо получените от ЕТ „Еделвайс-Д.А.“ суми в размер на
56 212,38 лв.
С Решение №
24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекцияс
изх.№ 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. изпълнителният директор на ДФЗ във връзка
със сключен между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Еделвайс-Д.А.“ договор за подпомагане №
24/312/02723 от 09.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване на микронредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г., предмет на който е
„Изграждане на къща за гости“, по който на дата 20.11.2015 г. е изплатена
субсидия в размер на 374749,18 лв., е определил, окончателна финансова корекция
в размер на 56212,38 лв.
В решението е посочено, че в
съответствие с допуснатото по закон предварително изпълнение на понастоящем
отменения от съда АУПДВ №24/312/02723/3/01/04/01
с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г. издаден за същите нарушения, за които се
издава и настоящото решение, дължимата сума е била принудително събрана, поради
което и същата е съотнесена за погасяване на
задължението, обективирано в това решение, респ. дължимата
сума за възстановяване вследствие на това съотнасяне е 0.00 лева.
По делото липсват твърдения
или данни въпросното решение да е влязло в законна сила.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава
единадесета от АПК.
Същите са насочени срещу Държавен
фонд "Земеделие", който е юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 ЗПЗП, изпълнява
функциите на Разплащателна агенция, и е пасивно легитимираната страна в
процеса, поради което са допустими, но разгледани по същество са неоснователни
по следните съображения:
Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Искът по глава единадесета
от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното
увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е
обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде
имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума
на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или
неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на
гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното
прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя
по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е
специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг
процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че
липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав,
поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по
предвидения специален ред, като доказателствената
тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение
за понесени вреди.
За да обоснове искането си
ищецът твърди, че претърпените имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразен
Акт за установяване на публично държавно вземане №24/312/02723/3/01/04/01 с
изх.№01-6500/8607/26.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", с който на Д.А., действаща като ЕТ „Еделвайс-Д.А.“, е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56
212,38 лв., представляващо част от получено плащане по Договор № 24/312/02723/
09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" по
програма от ПРСР 2007-2013 г. и който АУПДВ е отменен с Решение
№12299/01.12.2021 г. по адм. дело № 5465/2021 г. ВАС.
Ищецът сочи, че претърпените
имуществени вреди се изрязват в сумата от
59412,39 лв., които е внесъл в изпълнение на задължението си по акта,
поради допуснатото от закона предварително изпълние
на същия и след отмяна на АУПДВ претендира сумата да му бъде възстановена,
което административния орган не е сторил до настоящия момент.
При този ясно очертан
предмет на спора и основаване на претенцията само на отменения АУПДВ
№24/312/02723/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8607/26.08.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", не трябва да се прави смесване с
извършеното впоследствие прихващане на претендираната
сума.
На първо място, както беше
посочено, ищецът не твърди да е претърпял вреди от прихващане.
На второ място след отмяна
на горния АУПДВ ВАС не постановява връщане на преписката на административния
орган за ново произнасяне, с което административното производство е окончателно
приключено с финален акт.
На трето място
обстоятелството, че за административния орган е налице правна възможност да
започне ново производство и постанови Решение № 24/312/02723/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция изх.№ 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. на
изпълнителният директор на ДФЗ, по което е извършено прихващане на
предварително внесената по АУПДВ сума със задължението по решението за
финансова корекция, не променя факта че
се касае за самостоятелно производство без връзка с предходното.
При направеното разграничение
в настоящия случай не са налице всички исискуеми от
правната норма на чл.1 ал.1 ЗОДОВ предпоставки, за да е осъществен фактическия
й състав, а наличието на отменен административен акт не е достатъчно основание,
за да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани.
В разглежданата хипотеза
ищецът смесва два различни в своята същност правни режима - този на връщане на
установеното с отменения АУПДВ държавно вземане с този на обезвредата
на претендирани вреди, с което поставя знак за
равенство между две отделни и самостоятелни производства.
Доколкото отговорността на
държавата е специална, безвиновна и обективна, и
възниква при наличие на всички предпоставки на правната норма в т.ч.
имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането, то
неоснователно ищеца твърди, че внесената сумата от 59412,39 лв. съставлява
вреда, причинена от отменения административен акт.
Въпросната сума трябва да се
претендира, съответно да се изплати в изпълнение на Решение №12299/01.12.2021г.
по адм. дело № 5465/2021 г. ВАС, с което е отменен
Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 с
изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.
Внесената, в условията на
допуснато предварително изпълнение на акта, сума по отменения АУПДВ е получена
без правно основание (в хипотезата на отпаднало основание) и като последица от
постановената отмяна се дължи връщането й като недължимо платена.
В същата насока са и
извършените от ищеца действия, като е отправил покана до ДФЗ за възстановяване
на сумата, след окончателното съдебно решение.
Непроизнасянето или невъзстановяването
на сумата след проведена съдебна защита, постановен съдебен акт в полза на
ищеца и отправено искане за връщане представлява неизпълнение на влязъл в сила
съдебен акт, защитата срещу което следва да бъде реализирана по реда на Дял
Пети от АПК.
В този смисъл чл.269, ал.1 АПК сочи, че публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл.268 АПК, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където
е уреден редът за възстановяване на недължимо платени публични държавни
вземания (каквото е вземането, установено с отменения АУПДВ) и този ред не представлява
производство по обезщетяване.
Освен това понастоящем,
както беше изяснено по-горе, не се касае за извършено прихващане и претенцията
не се основава на него, за да се приеме, че липсва друг процесуален ред, за да
е приложим единствено този по ЗОДОВ.
От своя страна наличието на
специален ред за обезщетение в закон или указ е пречка за прилагането на ЗОДОВ
съгласно чл.8, ал.3 от същия закон.
Паралелно с горното следва
да се посочи, че освен това твърдените за претърпени от ищеца вреди не са пряка
и непосрествена последица от отменения
административен акт.
Доказването на наличие на
пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и
вредоносните последици е изключително в тежест на ищеца и следва да се
преценява от съда за всеки конкретен случай.
В тази насока по смисъла на
приложимата норма на ЗОДОВ
„преки“ са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили
по време и място, следващо противоправния резултат.
Освен това върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна
лихва в случай, че такава изрично е поискана, като съобразно приетото в т. 4 на
ТР № 3 от
22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент от
който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в
сила решението, с което се отменя унищожаемият акт.
В процесния
случай задължението на ищеца за възстановяване на средства в размер на общо
59412,39 лв. е в резултат от неизпълнение на клаузите на сключения между ДФ
„Земеделие“ и ЕТ „Еделвайс-Д.А.“ Договор № 24/312/02723/09.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия" по програма от
ПРСР 2007-2013 г., а не от отменения Акт за установяване на публично държавно
вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 изх. №01-6500/8607/26.08.2020 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В случая въпросния АУПДВ
няма характер на акт по чл.73, ал.1 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се приеме наличието на
пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяната имуществена вреда и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Поради това претендираните вреди са обусловени от този договор, а не са
пряка и непосредствена последица от отменения АУПДВ, за да представляват
имуществени щети по смисъла на чл.4 във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
На следващо място
заплатеното от ищеца задължение по АУПДВ е свързано и е последица от допуснатото
по закон предварително изпълнение на акта,
независимо че е станало доброволно и не е образувано изпълнително
производство, то по същество опосредява връзката
между претендираните вреди и отменения АУПДВ.
В подкрепа на това е
обстоятелството, че дължимата сума не е внесена директно по посочената в АУПДВ
банковата сметка на ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция: IBAN: ***, BIC: ***,
Банка: БНБ, а видно от платежните нареждания е преведена на ТД на НАП Ямбол ПДВ
с IBAN ***-**************** и BIC ***-*******, независимо че са посочени
основание за плащане-АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01 и още пояснения-ДФЗ
01-6500/8607/26.08.2020 г.
Поради това настоящия
съдебен състав не приема, че претендираните вреди са
преки и непосредствени от отменения административен Акт за установяване на
публично държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София.
Предвид посоченото и липсата
на задължителните елементи на фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е налице
неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото и
направеното искане следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, като не присъжда такива и в полза на ответната
страна поради липса на направено в тази насока искане.
Водим от горното, Я А С,
пети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ЕТ „Еделвайс-Д.А.", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, УРН 605919, представляван от собственика Д.П.А.
от гр.Ямбол, чрез пълномощници адв.П.С.
и адв.Ж. К.-*, съдебен адрес:***, *, e-meil-***, моб.тел ***, чрез адв.П.С. ИСКОВЕ
да бъде осъден „Държавен фонд „Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София,
ПК 1618, бул.„Цар Борис III" №136, представляван от изпълнителен директор да му заплати сумата от общо 59412,39
лв. от които главница 56212,38 лв. и лихва 3200,01 лв., представляваща дължими
на ищеца вреди, настъпили в резултат на Акт за установяване на публично
държавно вземане № 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, отменен с Решение
№12299/01.12.2021г. по адм. дело № 5465/2021 г. на ВАС,
които вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта и отмяната му,
ведно със законната лихва върху посочената обща сума от датата на предявяване на
исковете до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ЕТ „Еделвайс-Д.А.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, УРН 605919,
представляван от собственика Д.П.А. от гр.Ямбол, чрез пълномощници
адв.П.С. и адв.Ж. К.-*, съдебен
адрес:***, *, e-meil-***, моб.тел
***, чрез адв.П.С. да му се присъдят направените по
делото разноски в размер на 5035 (пет хиляди тридесет и пет) лева, съгласно
представения списък на разноските.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете