№ 3642
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20166412 от 02.08.2021 г., постановено по гр. д. № 14288/2021 г. по
описа на СРС, 140 състав, М. Ф. А. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 4322,07 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 11.03.2021 г. до погасяването, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение, лихви, разноски и ликвидационни разходи за
застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2017 г. - ПТП, реализирано в гр. София, между
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* и лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №
*******, виновен за което е бил водачът на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № *******
- М. Ф. А., който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 872,89 лв. - сторени по делото разноски.
Срещу постановеното решение е депозираната въззивна жалба от ответника М. Ф.
А., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано, незаконосъобразно и неправилно. По делото не е доказано, че е бил под
въздействие на алкохол към момента на ПТП. Поддържа, че искът неправилно е уважен в
пълния предявен размер, въпреки заключението на САТЕ, съгласно което реалната щета е в
по-нисък размер. От приложеното към исковата молба решение на СРС е видно, че ЗД
„Б.И.“ АД е признал изцяло предявения срещу него иск, поради което съдът не е изследвал
действителната причина за ПТП, както и дали е налице съпричиняване от пострадалото
лице, каквото твърди да е налице. С решението не са отчетени отговорите на вещото лице,
не са обсъдени всички доводи на ответника и доказателствата по делото в тяхната
взаимовръзка. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск,
евентуално да определи обезщетение в по-нисък размер. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по делото
са установени всички елементи на фактическия състая на непозовленото увреждане, както и
че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в
1
кръвта над допустимата по закон норма. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 12.05.2017 г. в гр. София, на кръстовището, образувано от бул
„Христофор Колуб“ и бул. „Кап. Димитър Списаревски“ е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № *******, управляван от М. Ф. А. и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, собственост на Д.Н. Ф. и
управляван от Н.Д. Ф.. Причина за настъпване на ПТП е преминаването на лекия автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ******* по бул. „Кап. Диитър Списаревски“ с
посока от ул. „Илия Бешков“ към бул. „Асен Йорданов“, на кръстовището с бул.
„Христофор Колумб“ на червен сигнал, с което реализира ПТП с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******. 3а посочения автомобил към момента на ПТП е
налице сключена застраховка „Каско“ в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, което изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 2261,24 лв. С решение по гр.д. № 66079/2017 г. по
описа на СРС, ЗД „Б.И.“ АД като застраховател по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № ******* е осъден да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 2276,24 лв., ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба - 19.09.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата
55,12 лв. обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 18.09.2017 г., както и разноски
в общ размер на 612,94 лв. Въз основа на изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20198390400082 по описа на ЧСИ И.М.-К., по което на 21.06.2018 г. от ЗД „Б.И.“ АД
е изплатена по банков път сумата 4297,07 лв. Съгласно съставения протокол за ПТП
ответникът е управлявал лекия автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № *******
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - 2,61 промила. С
оглед на това в полза на ищеца е възникнало регресно право. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 4322,07 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане,
обезщетение за забава, както и изплатени разноски и такси в изпълнителното дело.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че е управлявал МПС с концентрация на
алкхоло в кръвта 2,61 промила. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото протокол за ПТП, съставен от служител при ОПП-
СДВР, на 12.05.2017 г., в 18,20 ч., в гр. София, на бул. „Христофор Колумб“ и бул. „Кап. Д.
Списаревски“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. №
*******, собственост и управляван от М. Ф. А. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №
*******, собственост на Д.Н. Ф. и управляван от Н.Д. Ф.. Като причини за настъпилото
ПТП е посочено, че първото МПС при движение по бул. „Кап. Д. Списаревски“, с посока от
ул. „Илия Бешков“ към бул. „Асен Йорданов“ и на кръстовището с бул. „Христофор
Колумб“ поради неспазване на предимство преминава на червен сигнал, под въздействието
на алкохол, като не пропуска и реализира леко ПТП с преминаващото на зелен сигнал второ
МПС. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара. В протокола е
удостоверено, че за лекия автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ е представена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ищеца, със
срок на действие 20.04.2017 г. - 19.04.2018 г. Удостоверено е също така отчетен резултат за
алкохол за ответника в количество 2,61 промила, издаването на талон за кръвна проба и
съставянето на акт за установяване на административно нарушение.
От представената застрахователна полица се установява, че на 20.04.2017 г. между М.
Ф. А. и ищеца е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № *******, със срок на действие от
20.04.2017 г. до 19.04.2018 г. Уговорена е застрахователна премия в размер на 185,23 лв.,
платима разсрочено.
Представено е уведомление за щета 44012131712821/16.05.2017 г. по полица
440116213068898 „Каско +“ за лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
*******, подадена до „ДЗИ - Общо страховане“ ЕАД от водача Н. Ф., съгласно което на
2
12.05.2017 г. в гр. София, бул. „Димитър Писаревски“ и бул. „Христофор Колумб“
виновният водач, преминавайки на червен сигнал, и отнемайми предимството на водача,
става причина за ПТП.
Установява се от застрахователна полица № 440116213068898 за сключена
автомобилна застраховка „Каско +“, ликвидационен акт по щета № 20701048359 от
12.05.2017 г., опис-заключение по щета от 12.05.2017 г., калкулация по претенция
44012131712821/12.05.2017 г., платежно нареждане за групово плащане от 01.06.2017 г. и
опис към платежно нареждане за масов превод, че на собственика на увреденото МПС марка
„Опел“, модел „Астра“ е изплатено застрахователно обезщетение в определения от
застрахователя по застраховка „Каско“ размер от 2261,24 лв.
Представена е регресна покана до ЗД „Б.И.“АД за възстановяване на сумата от
2276,24 лв., включваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
По делото е безспорно и от представените писмени доказателства е видно, че с
влязло в сила решение № 535087/14.11.2018 г., постановено по гр. д. № 66079/2017 г. по
описа на СРС, 54 състав, ЗД „Б.И.“АД е осъдено да плати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
на основание чл. 411 КЗ сумата от 2276,24 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 19.09.2017
г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 55,12
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2017 г. до 18.09.2017 г., както
и разноски в размер на 612,94 лв.
Въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2019 г. е образувано изпълнително дело №
20198390400082 по описа на ЧСИ И.М.-К., като на 13.02.2019 г. от ЗД „Б.И.“АД е получена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното
дело към 05.03.2019 г. възлиза в общ размер на 4282,53 лв. На 27.03.2019 г. ищецът е
изплатил по сметка на ЧСИ сумата от 4297,07 лв., което е видно от представеното платежно
нареждане. Съгласно разпореждане за приключване на изпълнителното дело от 27.03.2019 г.
на ЧСИ И.М.-К. застрахователят е погасил изцяло задължението си по изпълнителното дело
за сумата от 2276,24 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.09.2017 г.
до окончателното плащане в размер на 350,92 лв., сумата от 55,12 лв. обезщетение за забава
за периода от 24.06.2017 г. до 18.09.2017 г., сумата от 612,94 лв. - съдебни разноски по
гражданското дело, сумата от 501,65 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение в
изпълнителното дело и изпълнителни такси и разноски в полза на частния съдебен
изпълнител в размер на 500,20 лв.
Представена е регресна покана с изх. № РГ-01193/01.08.2019 г. до ответника, която
съгласно отбелязването в обратната разписка не е потърсена от получателя.
От представената административнонаказателна преписка се установява, че въз основа
на АУАН № 249897/12.05.2017 г. на М. Ф. А. е издадено наказателно постановление, влязло
в сила на 29.01.2018 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. При проверка с техническо средство алкотест дрегер 7410+ с № 0254 е отчетен
положителен резултат от 2,61 промила. Водачът е дал кръвна проба в МБАЛ „Св. Анна“ и
съгласно ПХЕ № 492/15.05.2017 г. в изпратените за изследване проби е доказано наличие на
1,6 промила алкохол.
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, на 12.05.2017 г., около 18,20
часа, лек автомобил „Форд Галаски“ се движил по ул. „Кап. Димитър Списаревски“, с
посока от бул. „Кръстьо Пастухов“ към ул. „5045-та“, и на кръстовището бул. „Христофор
Колумб“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба и водачът реализирал ПТП с
преминаващия на зелен сигнал лек автомобил „Опел Астра“. Всички увреждания по лек
автомобил „Опел Астра“ са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Стойността на щетите
към датата на събитието, опредЕ. по средни пазарни цени, възлиза на 3859,68 лв., а
обичайните разноски по ликвидиране на щета са 15,00 лв.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Н.Д. Ф., който установява, че
около 18,30-19 часа, на бул. „Христофор Колумб“ при потегляне на зелен сигнал на
светофар и навлизане в кръстовището бил ударен в предна лява част от лек автомобил
„Форд Галакси“, който преминал на червено. Установява, че видял автомобила
непосредствено преди удара и спрял. Водачът на другия автомобил лъхал на алкохол.
Обадил се на 112 и служители на полицията пристигнали около 22,00 часа. Междувременно
ответникът е употребил бира. Установява, че щетите по управлявания автомобил били по
предна лява гума, предница, капак и броня.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е
изплатил застрахователно обезщетение на встъпилия в неговите права застраховател по
имуществено застраховане, има право на регрес срещу причинителя на вредата, който е
обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, когато при настъпването на ПТП е
извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
За възникването на регресното право ищецът следва да докаже следните факти:
вредите да са причинени от виновно и противоправно поведение на делинквента съгласно
чл. 45 ЗЗД, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ищеца застраховател и делинквента към датата на
настъпване на застрахователното събитие, изплащане от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователно обезщетение на увреденото лице
или на встъпилото в неговите права лице при настъпване на застрахователно събитие, както
и че делинквентът е управлявал МПС при причиняване на деликта с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Между ищеца и ответника е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, по силата на който за
периода 20.04.2017 г. - 19.04.2018 г. гражданската отговорност на водача на посочения лек
автомобил е покрита от ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, в границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума,
предвид нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание, като не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство, съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните доказателства чрез
разпита на свидетеля Н.Д. Ф., които следва да бъдат ценени като ясни, последователни и
неопровергани от останалите данни по делото и заключението на вещото лице по допусната
и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза се
установи, че през време на действието на застрахователния договор - на 12.05.2017 г. е
настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита
от ответника. Причина за настъпилото ПТП е, че ответникът, управлявал лек автомобил
„Форд Галакси“ с рег. № *******, преминал на кръстовище на бул. „Христофор Колумб“ и
бул. „Кап. Димитър Списаревски“ на червен сигнал на светофарната уредба, с което отнел
предимство на втория автомобил и реализирал ПТП с материални щети. Ответникът
противоправно е нарушил императивната норма на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали. Ето защо и доколкото установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за
вина не е оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника.
По делото не се установи противоправно поведение от страна на водача на лек
автомобил „Опел Астра“ и не са събрани доказателства, от които да се установява да е
налице съпричиняване. Напротив - от събраните по делото доказателства категорично се
4
установява, че вината за настъпването на процесното ПТП е изцяло на ответника.
Спорен между страните по делото е въпросът дали по време на настъпване на
застрахователното събитие ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В протокола за ПТП е удостоверено, че с техническо средство - дрегер № 0254 за
водача М. Ф. А. е отчетен положителен резултат за алкохол от 2,61 промила и му е издаден
талон за кръвна проба. Протоколът за ПТП, неоспорен и подписан от участниците в
процеса, е изготвен от длъжностно лице на МВР в кръга на възложените му правомощия и
съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, непосредствено възприети от длъжностното лице, включително мястото,
механизма на увреждането и видимите щети по автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 3 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, който е употребил алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Следователно установяването на това
обстоятелство е в правомощията на служителите на МВР. Констатацията на пристигналия
на местопроизшествието служител на СДВР относно стойността на алкохол в кръвта на
водача е обвързваща за съда, доколкото документът не е оспорен чрез представяне на
доказателства, оборващи отразените в него факти. Освен това, както бе посочено,
протоколът за ПТП съдържа подпис на ответника и не съдържа възражения. С поведение си
ответникът се е съгласил с констатациите на контролния орган. Следователно фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола, като този извод не е опроверган от
доказателствата по делото.
В тази връзка следва да се посочи, че въз основа на АУАН бл.№ 249897 на ответника
е издадено наказателно постановление №17-4332-009969/31.05.2017 г., връчено му на
19.01.2018 г., необжалвано и влязло в сила, за извършени нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП и
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“. Посочено е,
че водачът е изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7410+ № 0754, който отчел
2,61 промила и е издаден талон за медицинско изследване № 0027075 за МБАЛ „Св. Анна“,
ПХЕ с № 492/15.05.2017 г. с резултат от 1,6 промила. Причинителят на увреждането не е
възразил срещу АУАН, нито е обжалвал наложеното му наказание с наказателното
постановление.
Надлежният ред, по който се установява употреба на алкохол от водачите на моторни
превозни средства, е регламентиран в действалата към момента на настъпване на
процесното произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн.,
ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г., отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г.). Съгласно чл. 3, ал. 2 при съставянето на акта за административното
нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго
упойващо вещество, длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП попълва
и талон за медицинско изследване. Когато с техническото средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 промила, длъжностното лице от службата за контрол може
да придружи водача до лечебното заведение (чл. 4), какъвто е настоящият случай. Съгласно
наредбата концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява чрез химическо
изследване на кръвта в специализирани химически лаборатории. Видно от талон за
медицинско изследване № 0027075, подписан от ответника и служител на СДВР, протокол
за медицинско изследване и протокол за химическа експертиза № 492/15.05.2017 г.,
извършена в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. Анна“ АД, в
изследваните проби кръв, взети от лицето М. Ф. А., е установен етилов алкохол в
количество от 1,6 промила. По делото няма представени данни, които да опровергават
отразеното в протокола за химическа експертиза.
Предвид изложеното от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира за доказан факта на положителна алкохолна проба на ответника към момента
на ПТП.
Нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, в приложимата към момента на възникване на
регресното право редакция, регламентира, че застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под
5
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма.
В приложимата към дата на ПТП редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол. Релевантната
за възникването на регресното право на застрахователя е допустимата по закон норма на
концентрация на алкохол в кръвта, установена в чл. 174, ал. 1 ЗДвП, която предвижда като
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водачите
управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила до 1,2 промила.
Предвид обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника при
настъпване на ПТП е над 0,5 промила, т. е. надвишава допустимата от закона норма, съдът
приема, че е осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ основание за възникване на
правото на регрес на застрахователя.
По оплакванията във въззивната жалба относно размера на щетите съдът намира за
безспорно установено от представените доказателства и заключението на автотехническата
експертиза, че в причинна връзка с виното и противоправно поведение на ответника са
настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на лек автомобил „Опел Астра“, подробно
конкретизирани в представения по делото в опис-заключение по щета №
44012131712821/12.05.2017 г. на застрахователя по застраховка Каско. Установи се, че
стойността на вредите по средни пазарни цени възлиза на 3859,68 лв., съгласно експертното
заключение.
Обемът на регресната отговорност на застрахователя е изрично посочен
в разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ - платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски. Обемът на регресното право, се обуславя от обема на
заплатеното обезщетение в рамките на пазарната стойност на вредите. Застрахователят има
право да претендира от причинителя на увреждането размера на заплатената от него сума,
която е на стойност 2276,24 лв., обезщетение за забава върху сумата за периода от 24.06.2017
г. - 18.09.2017 г., както и размера на изплатеното обезщетение за забава до окончателното
плащане на задължението. На основание чл. 500, ал. 1 КЗ виновния водач следва да
възмезди и присъдените с влязло в сила решение съдебни разноски по воденото срещу
застрахователя дело. Застрахователят има право да получи и обезщетение за направените
обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв. представлява
обичаен размер на разноските при ликвидиране на процесната щета.
Виновният водач не следва да възмездява таксите и разноските в изпълнителното
производство, сторени от ЗД „Б.И.“ АД по реализиране на неговата отговорност като
застраховател задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на чл. 79, ал.
1 ГПК разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. Възложените в тежест на
застрахователя разноски по изпълнението са резултат от липсата на доброволно изпълнение
на установена с влязъл в сила изпълнителен титул отговорност за конкретно
задължение. Същите зависят от предприетите изпълнителни действия в хода на
изпълнителното производство. Претендираните разноски за такси по ЗЧСИ в размер на
500,20 лв. и адвокатското възнаграждение в размер на 501,65 лв. нямат качеството на
присъдени съдебни разноски в тежест на застрахователя, включени в обема на регресната
отговорност. Освен това застрахователното дружество не е представило доказателства за
уговорено адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело и за неговото реално плащане
на адвокат.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен за сумата от 3320,22 лв. и следва
да бъде уважен за посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 4322,07 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 11.03.2021 г. до окончателното плащане.
Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, решението на
СРС следва да бъде отменено в частта, с която предявения иск е уважен за сумата над
3320,22 лв. до пълния предявен размер от 4322,07 лв.
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Ищецът претендира сторените в първоинстанционното производство разноски, в това
число за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС съгласно списък с разноски
6
по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие /л. 61 от делото на СРС/.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото неговият размер е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.).
Решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за сумата над 670,55 лв.
В първоинстанционното производство ответникът претендира разноски за адвокат в
размер на 1500 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 75 от
делото на СРС/, което съдът счита, че следва да бъде намалено до размера от 532,54 лв., с
оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна
сложност на делото и положените процесуални усилия. На ответникът следва да бъдат
присъдени разноски в първата инстанция в размер на 123,40 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните и доказани разноски в размер на 20,03 лв. за държавна такса във въззивното
производство, съобразно уважената част от жалбата.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. с ДДС, за което представения договор за правна защита /л. 22/ и съдействие и списък по
чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото неговият размер е под минималния предвиден в чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. Следователно в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 384,10 лв. по съразмерност.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20166412 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 14288/2021 по описа на
СГС, 140 състав, в частта, с която е осъден М. Ф. А., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул.
„*******, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата над 3320,22 лв. до 4322,07 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, лихви,
разноски и ликвидационни разходи за застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2017 г.,
както и в частта, с която е осъден М. Ф. А. да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК съдебни разноски за сумата над 670,55 лв. до 872,89 лв., и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул.
„*******, срещу М. Ф. А., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, иск
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата над 3320,22 лв. до 4322,07 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20166412 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 14288/2021 г. по
описа на СГС, 140 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати
на М. Ф. А., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 123,39 лв. за първоинстанционното производство и в
размер на 20,04 лв. за държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Ф. А., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 384,10 лв. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8