Решение по дело №60045/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17413
Дата: 30 септември 2024 г. (в сила от 30 септември 2024 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110160045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17413
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110160045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Е.п.“ ЕАД, искова молба и уточняваща такава /л.32/, насочена против „С.Л.Е.К.“
ООД, с която са предявени установителни искови претенции с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3 304,79 лева, представляваща дължима цена за доставена електрическа
енергия и достъп до разпределителната мрежа за периода от 06.01.2023 г. до
05.05.2023г., за която са издадени фактури № *********/10.03.2023 г.; №
*********/09.04.2023 г.; № *********/09.05.2023 г. и № 35749712/09.06.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
13.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 83,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 28.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 39190/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
страните са обвързани от облигационни правоотношения, породени от сключен
Договор за покупко-продажба на електрическа енергия от доставчик последна
инстанция № 12518896-0003 от 10.11.2022 г., по силата на който ищецът доставял
електрическа енергия и осигурявал достъп до електропреносната мрежа на адрес на
електроснабдения имот, находящ се в /адрес/. В. Сочи, че с оглед сключения договор
на ответника е открита партида с клиентски № 210046853719. Твърди се, че
ответникът е потребявал регулярно доставяната електрическа енергия за стопански
нужди, но не е заплатил задълженията си по издадените фактури: №
*********/10.03.2023 г. за периода от 06.01.2023 г. до 04.02.2023 г. на стойност 1
578,15 лв. с ДДС; № *********/09.04.2023 г. за периода 05.02.2023 г. – 07.03.2023 г. на
стойност 1460,11 лв. с ДДС; № *********/09.05.2023 г. за периода 08.03.2023 г. –
04.04.2023 г. на стойност 226,52 лв. с ДДС и № 35749712/09.06.2023 г. за периода
05.04.2023 г. до 05.05.2023 г. на стойност 40,01 лв. с ДДС. С оглед неизпълнение на
задълженията в срок се претендира и законна лихва за забава върху сумата по всяка
1
фактура. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба от 10.06.2024г., ищцовото дружество е формулирало искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от
събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите
ССчЕ и СТЕ може да се направи извод за основателност на заявените искови
претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени,
доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1888.83лв., от които 766.64лв. –
адвокатско възнаграждение в исковото производство с включен ДДС, 700.00лв. –
депозит вещи лица, 114.42лв. – държавна такса в исковото производство, 240.00лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство с включен ДДС и 67.77лв. –
държавна такса в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „С.л.е.к.“
ООД, ЕИК *********, дължи на „Е.п.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 3 304,79 лева,
представляваща дължима цена за доставена електрическа енергия и достъп до
разпределителната мрежа за периода от 06.01.2023 г. до 05.05.2023г., до обект находящ
се в /адрес/, за която са издадени фактури № *********/10.03.2023 г.; №
*********/09.04.2023 г.; № *********/09.05.2023 г. и № 35749712/09.06.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
13.07.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 83,94 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 28.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 39190/2023 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2